Доказване на пълномощно при спор за имотна сделка и унищожен оригинал

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр. София, 27.02.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 1620/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационна жалба на Н. Д. Н., подадена чрез адв. М.К.-М. и адв. Е. Г.-Г. се обжалва решение № 139/29.01.2024г. по в.гр.дело № 2584/2023г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 25800/06.06.2023г. по гр.дело № 85/2022г. на РС-Пловдив за отхвърляне на предявените от касаторката против С. Г. Г. и Д. Т. А. искове: за прогласяване по отношение на Н. Н., на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, недействителността на договор за покупко- продажба на недвижим имот от 17.04.2007г., оформен с нот. акт, вписан в АВ – СВ – Пловдив вх. рег. № 9482/17.04.2007г., акт № 124, том 31, дело № 7301/2007г., с който Н., чрез пълномощника си С. Н. К., е прехвърлила на ответницата С. Г. Г. нива с площ 5,881 дка в землището на [населено място] - запад, местност Т., съставляваща имот № *, а в момента ПИ с идентификатор № *.*.* по КК и КР на [населено място] и иск за признаване за установено по отношение на ответника Д. Т. А., че Н. Н. е собственик на поземления имот с идентификатор № *.*.* по КК и КР на [населено място].

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост, които се поддържат и в откритото съдебно заседание пред ВКС от процесуалните представители на конституираните наследници на Н. Н..

Ответниците по касационната жалба Д. Т. А. и А. Д. Л.-А., чрез процесуалния си представител адв. Й. Д., в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответницата С. Г. Г. не взема становище по жалбата.

На 07.01.2025г. касаторката Н. Н. е починала. Видно от представеното пред ВКС удостоверение за наследници, нейни наследници по закон са двете й дъщери Й. Н. Л. и С. Н. К., които с протоколно определение от 17.02.2025г., са конституирани по делото.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 5157/12.11.2024г., постановено по делото, по обуславящия процесуалноправен въпрос: Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при твърдения за неистинско пълномощно за разпореждане с недвижим имот, при положение, че същото е физически унищожено не по вина на страните.

Отговор на поставения въпрос е даден в цитираното в определението по чл.288 ГПК решение по гр.д.№ 662/2012г. на II ГО на ВКС, според което в случай, че се установи, че пълномощното, представено при изповядване на сделка с предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот е било изгубено или унищожено и съществува спор относно наличието на упълномощаване, в тежест на страната, която твърди, че такова упълномощаване е съществувало е да докаже това. В решение № 206/17.07.2012г. по гр. д. № 824/2011г. на IV ГО и решение № 125/01.07. 2014г. по гр. д. № 5734/2013г. на III ГО) е посочено, че при оспорване на частен документ, който формално носи подписа на оспорилата го страна, но документът е изгубен или унищожен не по нейна вина, доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа изгодни факти е за страната, която се позовава на тях, за което може да ползва всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания - чл. 165, ал. 1 ГПК. Основанието за извършеното разместване на установените в чл. 193, ал.3 ГПК правила за разпределение на доказателствената тежест произтича от обективната невъзможност за установяване авторството на подпис, респ. отпечатък от палец, чрез графологично изследване, в т.ч. и на копие от документа, върху който същият е положен. При отсъствието на оригиналния документ оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор. Наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на процесно пълномощно обуславя извода, че доказателствената тежест по чл. 165, ал. 1 ГПК е за ползващата се от него страна, щом оригиналът липсва по извинителни за оспорващия причини. Съгласно нормата на чл.165, ал.1 ГПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Със свидетелските показания се възпроизвежда съдържанието на документа, което при диспозитивен документ (какъвто е пълномощното) включва и установяване на направеното волеизявление. В този смисъл са и решение № 79/ 10.09.2010г. по т. д. № 628/2009г. на II ТО, решение № 748/17.02.2011г. по гр. д. № 801/2009г. на IV ГО, решение № 91/01.04.2015г. по гр. д. № 5960/2014г. на IV ГО. Тази съдебна практика изцяло се споделя от настоящия състав.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 22.05.1997г. ищцата Н. и брат й Д. К. сключили договор за доброволна делба, с нот. заверка на подписите, по силата на който Н. получила в дял процесния имот (тогава имот №* по плана за земеразделяне на [населено място]-запад). На 17.04.2007г. с договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 86, том 2, рег.№2006, нот.дело № 277/2007г. на нотариус с рег. № *, ищцата, чрез пълномощник-дъщеря си С. К., продала имота на ответницата С. Г.. Пълномощното, легитимиращо К. като представител на продавача е с рег. № 2393/16.04.2007г. на нотариус с рег. № * на Нотариалната камара. Няколко дни след тази сделка- на 02.05.2007г. с нот.акт № 136, том 2, рег.№ 2316, нот.дело № 327/2007г. на нотариус № *, Г. продала на ответника Д. Т. А. процесния имот. Поради изтекъл срок на съхранение е унищожено нот.дело № 277/2007г., както и съдържащото се в него пълномощно с рег. № 2393/16.04.2007г. на нотариус рег. № *. Представено по делото е удостоверение с изх. № 34/ 31.10.2022г., издадено от нотариус с рег. № *, според което във водения от нотариуса Общ регистър под рег. № 2393/16.04.2007г. е отразена заверка на пълномощно с упълномощител Н. Д. Н. с ЕГН [ЕГН] и упълномощен С. Н. К. с ЕГН [ЕГН] и със съдържание: Да ме представлява пред всички официални органи и организации, за да се снабди от мое име с всички необходими документи за извършване на прехвърлителна сделка, както и да ме представлява пред нотариус и от мое име да продаде, дари, замени или учреди ипотека за цена и на лице каквито намери за добре досежно следния мой собствен недвижим имот – Нива с площ 5, 881 дка, четвърта категория в местност Т. в землището на [населено място]– запад, съставляваща имот № *.

За да отхвърли иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че когато пълномощно е физически унищожено не по вина на страната (в случая поради изтекъл срок на съхранение на нотариалното дело), доказателствата тежест да установи надлежно упълномощаване за договора, съответно валидно придобиване на имота на основание договора, е на приобретателя по него, сключил го с пълномощник на прехвърлителя. Този факт според съда в случая е установен посредством отразяванията във водения от нотариуса Общ регистър, който съставлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на възложената му от закона компетентност (чл. 179 от ГПК) и като такъв се ползва с материална доказателствена сила относно факта, че лицето – упълномощител се е явило лично пред нотариуса и пред него е подписало документа или е потвърдило положения преди това свой подпис в документа. Предвид това съдът е приел, че подписването на документа и нотариалната заверка на този подпис са установени по делото, чрез официалния документ, а свидетелските показания за неговото опровергаване са недопустими – чл.164, ал.1, т.2 от ГПК. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката К. относно липсата на дадено й от ищцата пълномощно за продажбата на имота, тъй като е приел, че те са ътрешно противоречиви, изолирани са спрямо останалите доказателства и е налице хипотеза на заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. Обясненията на ответницата Г., дадени в досъдебното производство, че не познава ищцата, нито К. и не е купувала имот от тях, според съда не обосновават извод, че Г. не е купила имота или че го е купила при липса на упълномощаване от ищцата за К. да го продаде, тъй като фактът на прехвърлянето на имота от К. на Г. е безспорно установен от нот.акт № 86/17.04.2007г., подписът й не е оспорен, не е оспорен и подписът й на продавач на имота по нот.акт № 136/ 02.05.2007г. Такъв извод, според съда, не се обосновава дори и при преценка на обясненията на Г. във връзка с уважаването на иска на Н. Н. по чл. 42 ал. 2 от ЗЗД по приложеното гр.д. № 2607/2017 г. на ОС-Пловдив, тъй като този иск касае друг имот на последната, продаден от пълномощник С. К. на основание друго пълномощно, дадено в по-късен момент и заверено от друг нотариус, което пълномощно не е било унищожено и по отношение на което посредством графологична експертиза е установено да не е подписано от ищцата. С тези мотиви въззивният съд е отхвърли иска по чл. 42, ал.2 ЗЗД.

С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

В случая с оглед оспорената от ищцата автентичност на пълномощното, от което ответницата Г. черпи правото си да е придобила собствеността върху процесния имот на валидно правно основание (продажбената сделка), то тя носи доказателствената тежест да установи истинността на документа и съдържащото се в него волеизявление. Ответницата не е ангажирала такива годни доказателства. Напротив, в досъдебното производство, образувано по случая, Г., изрично е заявила, че не познава ищцата, нито К. и не е купувала имот от тях. Разпитаните по делото свидетели на ответника А., както и представеното по негово искане удостоверение с изх.№ 34/31.10.2022г. от нотариус с рег.№ * не са установили правнорелевантните за случая факти - че пълномощното е автентично - подписано от посочения за упълномощител и с него валидно е учредена представителна власт на представилата се за пълномощник на продавача Н. Н. в нотариалното производство при сключване на процесния договор за продажба. В хипотезата при която при оспорване на частен документ, който формално носи подписа на оспорилата го страна, но документът е изгубен или унищожен не по нейна вина, отбелязаната от нотариус констатация в нориалния акт за наличие на представено пълномощно или издадено от нотариус удостоверение, че в общия му регистър е отразена заверка на пълномощно, с посочени като упълномощител и упълномощен лица и съдържание, не може да се приеме за достатъчна, ако спорът касае автентичността на пълномощното. Поради всичко изложено договорът за продажба от 17.04.2007г., като сключен от мним пълномощник е относително недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и не е породил насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. Купувачката по този договор С. Г., договаряла с мнимия представител не е придобила вещни права по силата на оспорения договор, тъй като упълномощителят е отказал (с предявяването на иска) да потвърди извършените без представителна власт действия на пълномощника, с което окончателно е отклонил правните последици на продажбата от своята правна сфера. С оглед изхода на спора по иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, основателен е и съединеният положителен установителен иск, предявен против втория ответник Д. А., че собственик на имота е Н. Н..

Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени. Поради промяната на крайния резултат по делото, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.

При този изход на спора, на касатора се дължат разноски за касационната инстанция. Доказателствата по делото сочат, че такива са направени за плащане на държавна такса в общ размер 80 лева и за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер 3 200 лева. На касатора се дължат и разноските, сторени в първоинстанционното и въззивно производство-за платени ДТ и адвокатски възнаграждения, които според представените доказателства са: за първоинстанционното производство в общ размер 1 910 лева (за ДТ и адв.възнаграждение), а за въззивното производство - в общ размер 2 653 лева (за ДТ и за адвокатско възнаграждение) или общо в полза на касатора следва да се присъди сума за разноски в общ размер 7 843 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 139/29.01.2024г. по в.гр.дело № 2584/2023г. на Пловдивския окръжен съд, включително и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА , на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, по отношение на Н. Д. Н. (заместена от правоприемниците си Й. Н. Л. с ЕГН [ЕГН] и С. Н. К. с ЕГН [ЕГН]), относителната недействителност на договор за покупко - продажба на недвижим имот от 17.04.2007г., оформен с нот. акт, вписан в АВп- СВп -Пловдив с вх. рег. № 9482/17.04.2007г., акт № 124, том 31, дело № 7301/2007г., с който Н. Д. Н., чрез пълномощника си С. Н. К., е прехвърлила на ответницата С. Г. Г. нива с площ 5,881 дка в землището на [населено място] - запад, местност Т., съставляваща имот № *, при граници: имот № *-нива на Д. Д. К., имот № *-др.жил.терен на Д. Д. К., имот № *-др.жил.терен на Н. Д. Н., имот № * – нива на М. Д. К. и др., имот № *-нива на М. Д. К. и др., имот № *-полски път на Община Пловдив, а в момента ПИ с идентификатор № *.*.* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по отношение на ответника Д. Т. А., че Н. Д. Н. (заместена от правоприемниците си Й. Н. Л. с ЕГН [ЕГН] и С. Н. К. с ЕГН [ЕГН]), е собственик на нива с площ 5,881 дка в землището на [населено място] - запад, местност Т., съставляваща имот № *, при граници: имот № *-нива на Д. Д. К., имот № *-др.жил.терен на Д. Д. К., имот № *-др.жил.терен на Н. Д. Н., имот № * – нива на М. Д. К. и др., имот № *-нива на М. Д. К. и др., имот № *-полски път на Община Пловдив, а в момента представляващ ПИ с идентификатор № *.*.* по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] да плати на Й. Н. Л. с ЕГН [ЕГН] и С. Н. К. с ЕГН [ЕГН] (правоприемници на първоначалната ищца Н. Д. Н.) разноските за трите съдебни инстанции за държавна такса и адвокатски възнаграждение в размер 3 921,50 лева .

ОСЪЖДА Д. Т. А. с ЕГН [ЕГН] да плати на Й. Н. Л. с ЕГН [ЕГН] и С. Н. К. с ЕГН [ЕГН] (правоприемници на първоначалната ищца Н. Д. Н.) разноските за трите съдебни инстанции за държавна такса и адвокатски възнаграждение в размер 3 921,50 лева .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: