Обезсилване на решение при смърт на ищец и обикновено другарство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 32
София, 01.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ИНА АНДОНОВА………..……. и с участието на прокурора………...….................……, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 65 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .
С определение № 60568/25.Х.2021 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд в частта му досежно обезсилването на първоинстанционното спрямо ищците с поредни номера 1-5 (по исковата им молба с вх. № 9783/23.ХІ.2018 г.) е бил допуснат в хипотезата на директния достъп – по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, предвид констатацията за неговата очевидна неправилност, обективирана в грубо нарушаване на правилата на формалната логика.
В откритото съдебно заседание пред ВКС касаторът „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД“-София /ЕИК[ЕИК]/ е заявил чрез своя юрисконсулт, че поддържа касационната жалба и претендира частичното отменяване на атакуваното с нея решение на Пловдивския апелативен съд, докато шестимата ответници по касация писмено са изразили становище ( с вх. № 2220/11.ІІІ.2022 г. по описа на ВКС ) чрез техния процесуален представител по пълномощие от САК за даване ход на делото и постановяване на решение, с което касационната жалба на застрахователя да бъдела оставена без уважение, а атакуваното с нея въззивно решение - потвърдено.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД-София, становището на шестимата ответници по касация /ищци в производството по субективно съединени преки искове срещу този застраховател/, както и след проверка за материалната и процесуална законосъобразност на постановеното от Пловдивския апелативен съд решение в пределите по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е частично основателна.
Обжалваното въззивно решение е постановено при допуснато от състава на Пловдивския апелативен съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, резултирало в това, че вместо частично, първоинстанционното решение е било обезсилено изцяло.
Съгласно чл. 269, изр. 1-во ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението на първата инстанция, „а по допустимостта – в обжалваната му част“. В процесния случай решението на първостепенния съд /ОС-Хасково/ за отхвърляне на 6-те субективно съединени преки осъдителни иска срещу застрахователя е било обжалвано в неговата цялост. Следователно обхватът на проверката за допустимостта му е съвпадал с обхвата на проверката на въззивната инстанция за неговата валидност. Логически това обаче не означава, че при констатация за частична недопустимост на решението на първостепенния съд, последното следва да бъде обезсилено изцяло.
При обосноваване на решението си въззивната инстанция се е ограничила до констатацията, че конституираните като ищци двама наследници на починалата в течение на производството пред първостепенния съд Д. Б. Д. „не са посочени нито в мотивите на постановения съдебен акт, нито в неговия диспозитив“.
Съгласно чл. 227, предл. 1-во ГПК, когато страна умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. В процесния случай, при заведено в ОС-Хасково на 23.ХІ.2018 г. търговско дело по субективно съединени шест преки иска срещу застраховател с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, най-възрастната сред ищците, тази с пор. № 6, явяваща се баба на загиналото в резултат от процесното ПТП лице , е починала в течение на производството на датата 26.VІІІ.2019 г., което обстоятелство е видно от намиращия се на л. 251 от първоинстанционното дело препис-извлечение от нейния акт за смърт № 0162/27.VІІІ.2019 г., издаден от [община]. Видно е от удостоверението на л. 252 от делото по описа на ОС-Хасково, че наследници по закон на починалата ищца Д. Б. Д. са дъщерята М. П. Б. и сина Г. П. Д.. Последният фигурира в исковата молба срещу ответната застрахователна компания „Евроинс“ АД-София (с вх. № 9783/23.ХІ.2018 г. по описа на ОС-Хасково) под № 3. С протоколното определение на първостепенния съд от откритото с.з. на 7.Х.2019 г. надлежно са били конституирани като ищци по делото наследниците на покойната Д. Б. Д. – М. П. Б. и Г. П. Б.. Както бе констатирано в мотивите към постановеното по настоящето дело определение по чл. 288 ГПК от 25.Х.2021 г., последният участва в процеса до приключване на устните състезания пред първата инстанция в двойно качество: веднъж като баща на починалия в резултат от процесното ПТП на 29.ХІ.2013 г. Д. Г. Д. с претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от 30 000 лв., а на второ място и като наследник на покойната си майка Д. Б. Д., т.е. за още 50 000 лв. /арг. чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството/. Докато новоконституираната ищца М. П. Б. участва в процеса по преките осъдителни искове срещу застрахователя единствено в производното й качество на наследник на починалата първоначална ищца с пор. № 6, встъпвайки до размер на 1/2 от претенцията на последната за обезщетяване на неимуществени вреди /или за сума в размер на 50 000 лв. /арг. чл. 5, ал. 1 ЗН/. С подписването на съвместно пълномощно в полза на двамата адвокати от САК С. Д. и Н. Д., следва да се счита че както Г. П. Д., така и неговата сестра М. П. Б., са приели с конклудентни действия наследството, оставено им от тяхната майка Д. Б. Д.. Конституирането им като надлежни страни /ищци/ в исковото производство пред първостепенния съд, десезира последния с исковата претенция на Д. Б. Д..
При тези данни по делото и в съпоставка със съдържанието на диспозитива на обезсиленото първоинстанционно решение, по необходимост се налага извод, че първостепенният съд въобще е пропуснал да разгледа прекия иск на новоконституираната ищца М. П. Б., но също и съединеният с него нов пряк иск на Г. П. Д. за сумата в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - като претендирано застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, понесени вследствие на процесното ПТП на 29.ХІ.2013 г. лично от тяхната майка Д. Б. Д.. Съответно надлежно разгледани и отхвърлени са субективно съединените 5 преки иска на К. Т. Д. /съпруга на загиналия в резултат от процесното ПТП/, на малолетното им дете Г. Д. Д. – за присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях; на бащата Г. П. Д. и на майката С. Г. Д., последните за присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществените им вреди от по 30 000 лв., предявени като частични /за по 150 000 лв. за всеки един от тях/. както и прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на брата П. Г. Д. за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
Процесното субективно съединяване на шест преки иска срещу ЗК „Евроинс“ АД резултира в обикновено другарство между ищците по конкретното дело. Съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК всеки от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия /и бездействия/ нито ползват, нито вредят на останалите. Нещо повече: шестимата ищци могат да бъдат разделени в две категории: четирима, които са легитимирани да водят преките си искове срещу застрахователя в качеството им на лица, попадащи в обхвата на посочените в ППВС № 4/25.VІ.1961 г. и в ППВС № 5/24.ХІ.1969 г., а останалите двама ищци /брат и законна наследница на бабата на загиналия в резултат от процесното ПТП/, чиито претенции могат да бъдат удовлетворени по изключение: само след като са установили в процеса с годни доказателствени средства по ГПК, не само създаването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия Д. Г. Д., но също и че търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо съдът да обезщети.
С оглед всичко изложено решението на Пловдивския апелативен съд ще следва да се отмени в частта му, с която е било обезсилено първоинстанционното решение на ОС-Хасково по отношение на първите петима ищци: К. Т. Д., малолетния Г. Д. Д., действащ чрез своята майка и законна представителка К. Т. Д., Г. П. Д., С. Г. Д. и П. Г. Д., като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този въззивен съд.
Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. При констатацията в определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящето дело, че първостепенният съд /ОС-Хасково/ е разгледал пряк иск на Д. Б. Д. - вместо преките искове на новоконституираните двама нейни наследници с цена от по 50 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди на всеки един от тях, ще следва да се потвърди решението на Пловдивския апелативен съд досежно обезсилването на първоинстанционното решение спрямо Д. Б. Д., както и за връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Хасковския ОС, който да се произнесе по съществото на преките искове на новоконституираните двама ищци, извън първоначалния пряк иск на Г. П. Д., предявен като частичен за 30 000 лв. /от общо 150 000 лв./, чието разглеждане предстои да се извърши от новия състав на въззивната инстанция.
В заключение, настоящият съдебен състав на ВКС констатира в мотивите към определението си по чл. 288 ГПК, че на л. 5 от същото, на ред 34 отгоре, погрешно са изписани имената на брата на новоконстиуираната ищца М. П. Б.: вместо Г. П. Д. /ищец с пор. № 3 по исковата молба/, както следва от удостоверението за наследници на л. 252 от първоинстанционното дело, са възпроизведени имената на другия ищец – П. Г. Д. /ищец с пор. № 5 по И.М./. Тази очевидна фактическа грешка ще следва да бъде отстранена по служебен почин на ВКС, съгласно процесуалната възможност за това по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в мотивите към определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящето дело на 25.Х.2021 г., като на л. 5 от същото, на ред 34 отгоре, ВМЕСТО имената „П. Г. Д.“, ДА СЕ ЧЕТАТ имената „Г. П. Д.“.
ОТМЕНЯВА решение № 260008 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 18.ІХ.2020 г., постановено по т. д. № 336/2020 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която първоинстанционното решение № 139/22.ХІ.2019 г. на Хасковския ОС по т. д. № 191/2018 г. е било обезсилено и по отношение на ищците К. Т. Д., малолетния Г. Д. Д. /действащ чрез своята майка и законна представителна К. Т. Д./, Г. П. Д., С. Г. Д. и П. Г. Д..
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260008 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 18.ІХ.2020 г., постановено по т. д. № 336/2020 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ: досежно обезсилването на първоинстанционното решение № 139/22.ХІ.2019 г. на ОС-Хасково по т. д. № 191/2018 г. за отхвърлянето изцяло на субективно съединения пряк иск срещу ЗД „Евроинс“ АД-София за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди спрямо ищцата Д. Б. Д. от [населено място], област Х., починала в течение на производството пред първостепенния съд на 26.VІІІ.2019 г., КАКТО И за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, който да се произнесе по новия пряк иск на Г. П. Д. за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП с цена 50 000 лв. /която сума се претендира в качеството му на наследник на покойната Д. Б. Д./, както и по съществото на прекия иск на сестра му М. П. Б. - с предмет същите вреди, който е с цена 50 000 лв. /която сума се претендира в качеството й на наследница на покойната Д. Б. Д./.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1

2