Намаляване на наказанието за опит за убийство на син

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство на баща, майка, рожден син или дъщеря * явна несправедливост на наказанието * намаляване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

София, 10 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова

ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева

Даниел Луков

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП М. Колев, като изслуша докладваното от съдията Д. Луков наказателно дело № 132/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия В. В. и от самия подсъдим срещу въззивно решение № 395 от 16.11.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 364/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата на подсъдимия В. се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Неправилното приложение на закона произтичало от това, че от събрания доказателствен материал се установявало наличието на осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна престъпление по чл. 129 от НК. Доводи в подкрепа на това искане не са изложени. Претендира се и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, без да се сочат доводи в негова подкрепа.

Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и признаване на подсъдимия за виновен в осъществяването на престъпление по чл. 129 от НК, алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното му наказание.

В касационната жалба от защитника на подсъдимия адв. В. са посочени всички касационни основания. Същественото нарушение на процесуалните правила се изразило в начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, което рефлектирало и върху неправилно приложение на материалния закон. Съдът не бил изследвал обективно, всестранно и пълно всички събрани по делото доказателства, а ги интерпретирал погрешно. Акцент е поставен на неизяснения механизъм за извършеното престъпление, касателно броя на произведените от подсъдимия изстрели, тяхната последователност, насоченост, близост и траектория. Претендира се неотстранено противоречие в показанията на свидетелите Р., Г. и П. относно държана от пострадалия коса в момента, в който подсъдимият е отишъл в дворното място и осъществено с нея нападение над подсъдимия. Претендира се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, респективно постановяване на нова присъда и признаване на подсъдимия за виновен в нанасяне на телесна повреда при евентуален умисъл, а алтернативно за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание по съображения, че подсъдимия не е осъждан, че е пенсионер, както и напредналата му възраст.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира жалбата за неоснователна. Относно претенцията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание предоставя на съда да прецени доколко тя е основателна предвид възрастта на подсъдимия.

Подсъдимият В. се явява пред касационната инстанция. Защитникът му адв. В. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения. От своя страна подсъдимият също се присъединява към заявеното от защитника му и поддържа касационната си жалба.

Частният обвинител и граждански ищец Р. не се явява, редовно уведомен.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 260011 от 10.11.2022г. на Софийския окръжен съд, постановена по н.о.х.д. № 376/2020г., подсъдимият В. В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.а от ЗИНЗС е бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и 500лв. за разноски по делото.

С присъдата подсъдимият В. е осъден да заплати направените по делото съответни разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия В. адвокат И. В., с въззивно решение № 395 от 16.11.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 364/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била потвърдена.

Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни.

Предвид съвпадението в съдържанието на двете жалби, същите ще бъдат разгледани заедно.

По отношение искането за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, довели до осъждането на подсъдимия В..
Оплакванията са почти идентични с тези, релевирани с въззивната жалба пред апелативната инстанция. Същите са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Софийския апелативен съд като неоснователни с аргументи, които настоящият състав на Върховния касационен съд споделя напълно. Преобладаващата част от съображенията на касатора, свързани с осъждането на подсъдимия В., са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото, изключая случаите по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, какъвто настоящият не е. Затова, изложените в жалбата доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. В рамките на аналитичната си дейност, Софийският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция.
Аргументирано и в съответствие с доказателствените материали въззивният съд е отговорил на правените и пред него възражения от защитата на подсъдимия относно механизма за осъществяване на престъплението. Броят на произведените от подсъдимия с носеното от него оръжие изстрели, тяхната последователност, насоченост, траектория и зоните на поражения, както и разстоянието, от които те са били произведени, са били изведени от състава на апелативния съд след подробен и аргументиран анализ на всички относими доказателствени източници. Съдът е подложил на внимателен анализ свидетелските показания на тримата свидетели Р., П. и Г. и ги е съпоставил не само помежду им, но и ги е обсъдил в светлината на обективно наличните доказателства по делото, при което правилно е достигнал до извод, че следва да се отнесе с кредит на доверие към тях. За да достигне до извода за описания механизъм на осъществяване на инкриминираното деяние, съдът е взел предвид откритото оръжие на подсъдимия с патрон в цевта, двата броя пълнители и намерените на местопроизшествието четири броя гилзи от същото това оръжие,, извършения оглед на местопроизшествие, протоколите за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства и не на последно място извършените и приети по съответния процесуален ред експертизи. Правилно е било прието, че в показанията на посочените трима свидетели не се констатират противоречия в твърдения от защитата на подсъдимия смисъл за носена от пострадалия коса за косене на трева. За липсата на такава коса съдът се е позовал и на протокола за извършен оглед на произшествие, а също и на извършените по делото експертизи.

Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено като последица от допуснатите според защитата нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав..И пред въззивния съдебен състав е бил поставян въпроса от защитата на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон, тъй като се касае за престъпление по чл. 129 от НК, осъществено от подсъдимия при евентуален умисъл. С напълно споделими аргументи, без да е необходимо те да бъдат преповтаряни, контролираният съд е отхвърлил и тези доводи на защитата. Насоката на изстрелите, произведени от подсъдимия и разстоянието, от което те са били извършени, вида на оръжието, броя на изстрелите и зоните на попадение на нараняванията, установени по пострадалия, несъмнено сочат за наличието на пряк умисъл у подсъдимия В. да причини смъртта на сина си. Самите наранявания-едното в дясното рамо, а другото в областта на лицето на пострадалия, са били причинени от два отделни изстрела с огнестрелно оръжие, в позиция лице в лице, като и двете наранявания са били първично замърсени и са могли да доведат до фатален изход без съответната специализирана медицинска помощ. Правилно е било прието, че подсъдимият е произвел първият изстрел срещу сина си още с приближаването си към него, от разстояние от около 3-4 метра, със съответно прицелване в неговото тяло, при което този изстрел е попаднал в дясното рамо на пострадалия. Аргументирано въз основа на наличните по делото доказателствени източници съдът е приел как и в каква последователност са били произведени останалите три изстрела. Неговата аналитична дейност в това отношение не търпи критика, като почива на верен прочит на доказателствената основа по делото.

Съдът е извършил самостоятелен доказателствен анализ, в резултат на който е приел за безспорно установено както извършеното престъпление, така и неговото авторство в лицето на подсъдимия В.. Касационната инстанция не съзира пропуски в аналитичната дейност на съда, които да рефлектират върху правилното и законосъобразно вземане на решение по вътрешно убеждение. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се установяват пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.
Касационният съд намира, че могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба за наличие на допуснато нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В. наказание. Напълно вярно съдилищата по фактите са отчели наличните по делото смекчаващи личната отговорност на подсъдимия обстоятелства, включително и изключителното такова -навършената към момента 83 – годишна възраст. Като едно допълнително и необсъдено от предходните две инстанции обстоятелство, ВКС намира за необходимо да се отчете и липсата на тежки и сериозни увреждания на здравето на пострадалия Р. в резултат на извършеното спрямо него престъпление. Пострадалият се е възстановил за един сравнително кратък период от време и в дългосрочен план нараняванията не са се отразили изключително негативно на здравето му. Ето защо ВКС в този си състав намери, че е било допуснато претендираното нарушение по това касационно основание, което дава възможност на касационната инстанция да се намеси и коригира наложеното на подсъдимия В. наказание в посока неговото намаляване от шест на пет години лишаване от свобода. Промяната в размера на наложеното на подсъдимия наказание неизбежно води и до промяна в първоначалния режим, при който същото следва да се изтърпи от него. Ще следва, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, то да се изтърпи от него при първоначален общ режим.
С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да измени атакувания съдебен акт на САС в посочения по-горе смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 395 от 16.11.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 364/2023г. по описа на същия съд, като намалява размера на наложеното на подсъдимия В. В. наказание от шест години на пет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: