Задължение на въззивния съд да обсъди доказателствата и противоречията в експертизите

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 519
София, 02.08.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 69 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационни жалби на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и на Министерство на отбраната срещу решение № 262454 от 22.07.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 11385/2020 г., с което е потвърдено решение № 153835 от 20.07.2020 г. по гр. д. № 15692/2018 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявените от И. Л. К., С. И. К. - П. и И. И. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Държавата и Министерство на отбраната не са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], район "О. к.", в. з. "Ч. к.", с площ от 557 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри.

Касационните жалби съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание процесуални представители на касаторите излагат съображения за неправилност на въззивното решение.

От ответниците по касационните жалби И. Л. К., С. И. К. - П. и И. И. К., чрез адв. Д. Х., са постъпили писмени отговори, с които се оспорва основателността на жалбите.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответниците по касация излага съображения за неоснователност на касационните жалби.

Касаторът И. К. се явява лично и поддържа, че въззивното решение е правилно.

С определението по чл. 288 ГПК № 2397 от 07.08.2023 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос : „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните?“.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване :

Според трайната практика на ВКС / т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о; решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о./, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

По съществото на жалбата :

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Твърденията на ищците И. К., С. К. - П. и И. К. са, че процесният имот е придобит по давност от ищцата И. К. и съпруга й И. К., починал на 28.07.2009г., за което се снабдили с констативен нотариален акт № 102/1993 г., като ищцата И. К. е собственик на 4/6 ид. ч., а останалите ищци са собственици на по 1/6 ид. ч. на основание наследство. През 2014 г. установили, че в регистъра на собствениците за имота им фигурира и Министерство на отбраната, което се легитимира с Акт за публична държавна собственост № 0330 от 05.02.2002 г. Сочат, че имотът никога не е попадал на територията на действащ полигон на МО и винаги е бил тяхна собственост и в тяхно владение, включително на праводателите им. Не е бил отчуждаван, не е бил държавна или общинска собственост и не е попадал в територията на ТКЗС.

Ответникът Министерство на отбраната оспорва иска с твърдения, че процесният имот е част от терен с площ от 17 108 кв. м., представляващ ПИ № 000197 по КВС, за което е съставен АПДС № 0330/05.02.2002 г. Сочи се, че за нуждите на армията са били отчуждени имоти вкл. и в м. "К.", като собствениците са били обезщетени с равностойни земи от държавния поземлен фонд, за което е съставен протокол от 31.07.1953 г. на Общинска комисия на ТПС при Кирковски райсъвет – София. Границите на представения на МО имот са определени с трасировъчен карнет от 28.07.1969 г., в който е отразено, че районът в м. "К." представлява учебен полигон, който се ползва за учебни нужди, без да е ограждан с ограда или сигнализиран с трайни знаци. Поддържа се, че имотът е станал публична държавна собственост. Направено е и възражение за изтекла придобивна давност.

Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство оспорва иска с доводи, че Държавата се легитимира като собственик на имота с АДС № 0330 от 5.02.2002 г., а имотът се управлява от МО на основание Указ № 29/1946 г., Указ № 2/1942 г. и Разпореждане № Р-2637 от 12.11.1951 г., като с последното за нуждите на МНО е разпоредено на основание Закона за държавните имоти /отм./ да се отчуждят и предадат на МНО полски имоти в местността "К.". Част от имотите са заменени с равностойни земи от ДПФ, а други са оценени и заплатени от Министерство на финансите. Съгласно трасировъчен карнет от 28.06.1969 г. отчуждените земи се ползват за учебен полигон, като границите са трасирани и обозначени с изкопни дупки. Разпоредено е границите на района да се сигнализират с трайни знаци и камъни в бяло. Процесният имот попада в границите на учебния полигон. Имотът по АДС е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като военният имот е един неделим войскови район, обособен в девет имота, които нямат реални граници помежду си, но в своята цялост изпълняват функциите на имот, свързан със сигурността и отбраната на страната. От отчуждаването му процесния имот е ползван непрекъснато за учебни нужди от МО.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният иск, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че по делото е приложено Разпореждане №Р-2637/12.11.1951 г. на МС за отчуждаване на земи (частни ниви, частни ливади, частни овощни градини, общинска мера и землени пътища) в [населено място], находящи се в местностите "К.", "С." и "К. р.", за нуждите на Министерството на народната отбрана, подробно описани в парцеларен план № *** и полска имотна ведомост, като МЗ е задължено да замени 250 дка от отчуждените обработваеми частни имоти с равностойни земи от Държавния поземлен фонд, а останалите частни имоти да се оценят и заплатят от МФ. Представен е протокол от 31.07.1953 г., видно от който в изпълнение на гореописаното разпореждане е взето решение за замяна на отчуждените частни земи, без същите да са описани по местонахождение, площ и граници. Приложен е и трасировъчен протокол от 28.06.1969 г. във връзка с трасиране границите на отчуждения учебен полигон, западно от казармения район в м. "К." в землището на К. и Г. Б.- София. В т. 2 от протокола е отразено, че границите на района са трасирани на самото място, като са обозначени на терена с изкопни дупки, оградени с кръг. Съгласно т. 4 от протокола границите на района следва да се сигнализират с трайни знаци и камъни, боядисани в бяло в срок до 15.10.1969 г. Представен е и Актът за публична държавна собственост № 0330/05.02.2002 г., в който имотите са описани по обща площ, без да са индивидуализирани с площ, граници и съседи. Поземлените имоти са посочени по издадени скици на ПК- Овча Купел.

Съдът е посочил, че е прието заключение на съдебно -техническата експертиза, според което процесният имот с идент. № *** е извън урбанизирана територия по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Имот с № *** е с площ от 17108 дка и е част от имотите, за които е съставен АПДС № 0330/05.02.2002 г. Процесният имот изцяло попада в имот с № ***, но не е ясно въз основа на какъв графичен материал имот № *** е нанесен в КВС и е издадена скица за него, като вещото лице сочи, че не намира графична връзка между представеното по делото Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. и трасировъчния протокол от 1969г.

Съдът е посочил, че според заключението на допълнителната съдебно- техническа експертиза почти целият процесен имот попада в урбанизираната територия на в. з. "Л.", а в КВС процесният имот в по-голямата си част попада в ПИ № *** по АПДС № 0330/05.02.2002 г. Вещото лице е констатирало, че процесният имот е разположен на поляна в "Г. г.", но не влиза в горски фонд, поради което заключава, че не е попадал в терена, определен за учебен танков полигон.

На следващо място съдът е посочил, че във въззивното производство е приета съдебно-техническа експертиза, според заключението на която спорният имот се намира в землището на Г. Б., не попада в обхвата на отчуждените имоти от землище К., но е в територията на МО.

Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че не се установява, че процесният недвижим имот е публична държавна собственост. Съгласно чл. 26 Закона за държавна собственост (ДВ., бр. 194/1950 г.), отчуждаването на недвижими имоти, вещни права върху тях и движими имоти за държавна нужда, може да се извършва от МС, срещу обезщетение или замяна с друг имот, като според чл. 27 ЗДИ(отм.), отчуждените имоти стават държавни от датата на обнародването на постановлението на МС в "Държавен вестник", но в случая не са представени доказателства за обнародване на Разпореждане №Р-2637/12.11.1951 г., което налага извод за незавършен фактически състав на отчуждаването. Не са представени и доказателства за евентуално обезщетяване с парична равностойност на бившите собственици, а в разпореждането от 1951г. е посочен само общият размер на подлежащите на отчуждаване земи и местности, без индивидуализация на имотите.

Изложени са мотиви, че ищците са признати за собственици на спорния имот въз основа на обстоятелствена проверка и изтекла придобивна давност към 01.07.1992 г., като от събраните по делото доказателства не се установява имотът да е бил предоставен за обслужване функциите на Министерство на отбраната и да е бил обект със специално предназначение и стратегически обект на националната сигурност, т. е. същият да е публична държавна собственост по смисъла на закона. Актът за държавна собственост принципно сочи на легитимация относно правото на собственост, но само доколкото при оспорване се установи да е реализиран фактическият състав на придобивен способ за придобиване на вещно право, но в случая не са ангажирани доказателства спорният имот да е определен със закон или акт на МС за публична държавна собственост или да е предоставен на Министерството на отбраната за изпълнение на функциите му.

За неоснователно е счетено възражението на ответниците за изтекла в полза на държавата придобивна давност. Въззивният съд е приел, че от свидетелските показания се установява единствено, че имот в същата местност е ползван за учебен полигон, но не и че Държавата чрез Министерство на отбраната е упражнявала фактическа власт върху имота, но дори и да се приеме, че ответниците са владели имота, то владението не е било постоянно, непрекъснато и спокойно, доколкото е установено, че ищците са владеели имота от 1980 г., откогато е заграден, земята се обработва и се ползва ежеседмично през почивните дни.

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила, следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдът е посочил, че според приетата в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза процесният имот е разположен на поляна в "Г. г.", но не влиза в горски фонд, поради което заключава, че не е попадал в терена, определен за учебен танков полигон, а в заключението на вещото лице, прието въззивното производство цялата територия пo Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. е отразена на приложената комбинирана скица № 1 и процесният ПИ 138 със сигурност попада в обхвата на тази територия. Това противоречие в заключенията на вещите лица не е обсъдено от въззивния съд, който не е изложил мотиви кое от тях възприема и кое не и защо, като същественият за изхода на спора въпрос относно статута на имота към момента на отчуждаването на имотите за нуждите на МО и дали имотът е попадал в границите на учебния полигон, е останал неизяснен.

Тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна, това налага връщането му на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, който да допусне изслушване на съдебно - техническа експертиза, която след проверка на съдържащите се по делото документи, както и след проверка на парцеларния план и полската имотна ведомост, описани в Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г., а също и след проверка в съответната община да даде заключение за статута на процесния имот към момента на постановяване на Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. При наличие на данни, че имотът е бил частен, то да се провери дали същият е сред имотите, предмет на замяна, описани в протокола от 31.07.1953г. Следва да се даде отговор и на въпроса кой е имотът /държавна мера/, описан в т.1 от протокола от 31.07.1953г. и дали е налице идентичност между него и спорния имот. Констатациите на експерта следва да се онагледят на скица. Предвид противоречията в заключенията на вещите лица, изготвени по делото, да се даде отговор на въпроса дали имотът , предмет на спора, попада в имота, предвиден за учебен полигон, съгласно парцеларния план, както и съгласно представените по делото схеми от 1951г. и 1969г. Експертизата следва да посочи и какви са записванията за имота съгласно разписния лист към кадастралния план от 1983г., както и дали за местността, в която се намира спорният имот, има одобрени кадастрални или регулационни планове в периода преди 1983г. и ако има то бил ли е нанесен в тях спорният имот и на чие име е бил записан, а също и дали имотът е бил заявен за възстановяване по реда и в сроковете, предвидени в ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ.

След изясняване статута на имота /държавна или частна собственост/ към момента на постановяване на Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. и дали същият е попадал в обхвата на територията, предвидена за учебен полигон, съдът ще може да се произнесе по предмета на спора. В случай, че имотът е бил държавна собственост, то искът би бил неоснователен с оглед разпоредбата на чл. 24 ЗСПЗЗ и предвид забраната на чл. 86 ЗС за придобиване на държавен имот по давност. Ако се констатира, че имотът е бил частна собственост, съдът ще следва да се произнесе, след като съобрази дали имотът е бил отчужден и попадал ли е в територията на полигона, вкл. и в хипотеза на завземане, без да е бил надлежно отчужден. При установяване, че имотът не попада в територията на полигона, то от значение е дали имотът е бил предмет на реституционни претенции, като при липса на такива ще следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 262454 от 22.07.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 11385/2020 г.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: