Определяне на обезщетение за незаконно обвинение при предходно осъждане на ищеца

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е
№50017
Гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 25.01.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1090/22 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ /ПРБ/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №463/21 г. в частта, с която е уважен в размер на 30 000 лв. предявеният от С. В. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл.202, ал.2,т.1, вр. с чл.201, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.220, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените в изложението въпроси, свързани с прилагането на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по исковете с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, поради твърдяното от касатора противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС - ППВС №4/68 г., т.3 и 11 от ТР №3/05 г. ОСГК и т.19 от ТР №1/4.01.2001 г. ОСГК.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – допуснато съществено нарушение на съдпоризводствените правила, необоснованост и нарушаване на материалния закон при постановяване на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде определен значително по –нисък размер на обезшетението.
Ответницата по жалба С. В. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор съображения.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В т.3 и 11 от ТР №3/2005 г. ОСГК е посочено, че държавата на осн. чл.4 от ЗОДОВ отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина на длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Ако пострадалият с поведението си е допринесъл за вредите, обезщетението се намалява с оглед особеностите на конкретния случай – чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Причинените неимуществени вреди – болки и страдания, се преценяват с оглед на общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В ППВС №4/68 г., р.ІІ е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент – ПРБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.
Във връзка с последното, в т.19 от ТР №1/4.01.2001 г. ОСГК е посочено, че въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност . В същия смисъл е и ТР №1/13 г., т.2 ОСГТК, по тълкуване на ГПК от 2007 г.
По същество на жалбата:
За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че продължителността на воденото наказателно производство е 4 години и 8 месеца, считано от привличането на ищцата като обвиняема на 30.03.2011 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 10.11.2015 г.. През този период с нея са провеждани редица процесуално-следствени действия в рамките на досъдебното производство, както и множество съдебни заседания в съдебната фаза на процеса, които са допринесли за високото ниво на стрес в продължителен период от време. Престъпленията, за които ищцата е била привлечена като обвиняема, са тежки по смисъла на закона, което се отразява на степента и тежестта на свързаните с това негативни емоции под угрозата да бъде лишена от свобода за дълги години.Следва да се отчете също броя на повдигнатите срещу ищцата обвинения за тежки умишлени престъпления, съдържащи уличаването й в престъпна злоупотреба със служебно положение като лице, заемащо ръководна длъжност. По делото е установено значително дискредитиране на ищцата в личен, социален и професионален план.Освен обичайните негативни преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва, са доказани и специфични такива, а именно: остра стресова реакция, причинена от незаконното обвинение, чувство на срам и неудобство пред колеги и познати и дори в най-тесния семеен кръг. Ищцата е изпитвала тревога дали това, че е обект на наказателно преследване би могло да урони престижа и да накърни кариерата на децата й: дъщеря й е лекар в Университетската болница "С. М.", доцент и преподавател в Медицинския университет, а синът й е адвокат. По тази причина тя дълго време е крила и потискала негативните си емоции дори пред най-близките си хора. Въпреки че не може с точност да се определи и количествено да се премери, потисканият стрес в продължителен период от време според въззивния съд е допринесъл в значителна степен за отключване на две тежки заболявания – захарен диабет и карцином с оперативно отстраняване на дясната гърда. В същия смисъл е и заключението на вещото лице, което подчертава, че продължителният стрес постепенно изчерпва адаптивната способност на организма и трайно задържащите се отклонения водят до проява на редица патологични процеси. Затова, според въззивния съд, макар и да не е единственият фактор за проявлението на двете тежки заболявания, стресът от продължилото почти пет години наказателно преследване се намира в пряка причинна връзка с тях.
Същевременно е отчетено и обстоятелството, че през цялото време на наказателното производство ищцата е била с лека мярка за неотклонение, неограничаваща свободата за придвижване и социалните й контакти. Недоказано според въззивния съд е останало твърдението й за пропуснати професионални възможности в резултат от воденото срещу нея наказателно производство.
При така установената съвкупност от обстоятелства на случая, според въззивния съд обезщетение от 30 000 лв. в достатъчна степен удовлетворява критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД .
ВКС намира, че част от изводите на въззивния съд са формирани в нарушение на съдопроизводствените правила след непълна преценка на обстоятелствата по делото и необсъждане на доводите на касатора като ответник по иска. Това е довело до нарушаване на материалния закон с необосновано завишаване на размера на присъденото обезщетение.
В исковата молба, л.6 – ОС, ищцата е посочила/ и от данните за съдимост е видно/, че със споразумение по нохд от 2008 г. й е наложено наказание по чл.343б, ал.1 НК – лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. Вероятно било това осъждане да предпостави определяне на ефективна присъда по процесното обвинение с влизане в затвора. Това ищцата не можела да понесе. В отговора на исковата молба и във въззивната си жалба ответникът ПРБ е възразил, че визираното предходно осъждане налага извод за по-нисък интензитет на търпените неимуществени вреди и част от тях са в причинна връзка с водените други наказателни производства срещу ищцата. Това възражение незаконосъобразно не е разгледано от въззивния съд. Предишното осъждане, независимо от настъпилата към завеждане на гражданското дело реабилитация на ищцата, е било актуално към момента на настъпване на неимуществените вреди от процесното обвинение и част от тях /непоносимите страхове от влизане в затвора/ са причинени и от него. Освен това, както е изяснено в практиката на ВКС - напр. в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на IV г. о., съдебното минало и наличието на предишни осъждания следва да бъдат отчетени, наред с начина на живот, интересите, социалната среда, трудовата биография, като обстоятелства, имащи отношение към личността на пострадалия. Затова основателен е доводът на касатора, че част от предявените за обезщетяване неимуществени вреди са причинени от собственото незаконосъобразно поведение на ищцата, довело до предходно нейно осъждане на „лишаване от свобода” и угрозата от ефективна присъда по процесното обвинение и това следва да се отчете при определяне размера на обезвредата.
Останалите изводи на въззивния съд за изражението и тежестта на понесените от ищцата неимуществени вреди и пряката им причинна връзка с незаконното обвинение са подробно обосновани с доказателствата по делото и се споделят от ВКС – ищцата е преживяла продължителен и тежък стрес за периода на наказателното производство, който е допринесъл за влошаване на здравословното й състояние с установените две тежки заболявания. При отчитане на предишното осъждане на ищцата на лишаване от свобода с изпитателен срок, обаче, и породените от него допълнителни негативни емоции за нея и негативно отражение върху характеристиката на личността й към повдигане и поддържане на процесното обвинение /”осъждана”, както е посочено и в оправдателната присъда/, присъденото от въззивния съд обезщетение според ВКС е необосновано завишено и следва да се намали на 25 000 лв.
Въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която е присъдено на ищцата обезщетение над 25 000 до 30 000 лв. и за тази разлика искът й да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част – с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №463/21 г. от 20.12.2021 г. в частта, с която искът на С. В. срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен над размера от 25 000 лв. до 30 000 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Й. В. срещу Прокуратура на РБ иск с пр. осн.чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над 25 000 лв. до присъдените 30 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд Варна по гр.д. №463/21 г. от 20.12.21 г. в частта, с която искът на С. В. срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен в размер на 25 000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: