Незаконно уволнение поради липса на конкретизирана работа в срочен трудов договор

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 101

гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев
при участието на секретаря Кристина Орл. Първанова

като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20228002104781 по описа за 2022 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1182/ 18.05.2023 г., постановено по настоящето дело, по жалба на А. И. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 265 от 14.07.2022 г. по гр.д.№ 308/ 2022 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Рубишипс“ ООД, гр.Русе, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 379/ 01.07.2021 г. и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност - „моряк“.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“.
По разрешаването на този въпрос има трайно установена от Върховния касационен съд съдебна практика /виж решение № 65/ 30.07.2019 г. по т.д.№ 183/ 2018 г., II т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263 ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235 ал.2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
Обжалваното решение не съответства на така установената практика, тъй като въззивният съд не е изложил надлежни мотиви по възраженията на ищеца във връзка с формулировките в трудовия договор и как те следва да бъдат тълкувани и по доводите му за неправилно приложение на КТК. Налице е касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК, а тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.
Установено е по делото, без да е спорно между страните, че на 05.04.2021 г. в [населено място] бил сключен трудов договор между Рубишипс“ ООД, от една страна, наричана в договора работодател, и от друга - А. И. С., наричан в договора работник/служител. Посочено е в договора, че същият се сключва на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ - ДО ЗАВЪРШВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНАТА РАБОТА м/к RXVII във връзка с чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателят ...“. Според чл.1 от текста на документа, в който договорът е обективиран, работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността „моряк“ с място на работа - кораби, собственост на дружеството и с характер на работата подробно описан в длъжностна характеристика, като договорът се сключва за определен срок /без в текста на документа да е посочен срок/. В чл.4 ал.1 е обективирано съгласие на работника да извършва и други дейности и да бъде преместван на други работни места при търговеца, както и да бъде преместван на друг кораб, собственост на работодателя, въз основа на едностранна писмена заповед на последния. В чл.14 е предвидено, всякакви изменения и допълнения на някое от условията или сроковете или разпоредбите на договора могат да бъдат направени по взаимно писмено съгласие на двете страни, а в чл.15 е уредена възможност за всяка от страните да прекрати договора едностранно с едномесечно предизвестие.
Видно от приложена към договора длъжностна характеристика, преките задължения на работника по него включват извършване на действия при швартови работи с кораба, извършване на всички такелажни и малярни работи, извършване на действия при работа с подбалката и управление на лодка с гребла, измерване с лот, децищок и футщок, действия при работа с котвения рудан и винчовете, поддържане на чистотата и хигиената на кораба, носене на вахта с бодърстване на стоянка по график, изпълняване на изискванията по охрана на труда, ОТТП и ППО.
На 01.07.2021 г. работодателят издал заповед за прекратяване на възникналото от горепосочения договор правоотношение. Като причина за прекратяването е посочено „поради завършване на определената работа“, без друга конкретизация.
Така извършеното уволнение е оспорено от ищеца с доводи, че в договора не е определена конкретно работата, до завършването на която се сключва, поради което същият следва да се счита за безсрочен и поради това не може да бъде прекратен на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ, а извършеното на това основание уволнение е незаконно. Ответникът е възразил, че работникът се е задължил да полага труд на негов собствен моторен кораб - Рубишипс 17 - чиито предходен курс е приключил на 06.04.2021 г. /датата на сключване на процесния трудов договор/ а следващия рейс на кораба е започнал на 07.04.2021 г. и е приключил на 02.05.2021 г. С приключването на рейса завършвала работата, за която бил сключен трудовият договор и законосъобразно същият бил прекратен, след изтичане на срока на разрешения на работника отпуск за временна нетрудоспособност.
Съдът намира така извършеното уволнение за незаконно. Вярно е изложеното от въззивния съд, че разпоредбата на чл.88б ал.3 т.2 КТК позволява трудов договор да се сключи и за отделен рейс и че уредбата е специална по отношение на КТ, но неправилно съдът е игнорирал доводите на ищеца, че процесният договор не е такъв. В текста на документа, за който страните не спорят, че обективира договора между тях, никъде не е посочено, че договорът се сключва за извършване на определен рейс. Напротив, изрично е посочено, че договорът се сключва до завършване на определената работа, т.е. срочен трудов договор по смисъла на чл.68 ал.1 т.2 КТ. Макар КТК да урежда, с оглед спецификата на работата, някои особености на трудовите отношения между корабопритежателя и корабния екипаж, за тези отношения на общо основание са приложими всички разпоредби на трудовото законодателство и страните по договора могат да се ползват от тази нормативна уредба. След като в текста на документа никъде не е посочено, че договорът се сключва за извършване на отделен рейс, а изрично е посочено, че се сключва до завършване на определената работа, страните очевидно са имали предвид сключването на договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ. Касае се за срочен трудов договор, чието прекратяване, ако действително е уговорен срок, настъпва по силата на факта на завършване на работата, а издадената от работодателя заповед би имала само констативен характер. В съдебната практика обаче не е имало колебания, че трудовия договор може да бъде квалифициран като срочен такъв по смисъла на чл.68 ал.1 т.2 КТ само когато в него ясно и конкретно е посочена работата, за чието извършване страните са се договорили. В този смисъл е решение № 24/ 30.01.2019 г. по гр.д. № 1339/ 2018 г., IV г.о., ВКС - когато договорът е сключен на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ, работата следва да е определена по вид и обем, чрез което се определя и времетраенето на договора. Всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради което трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.4 КТ поради завършване на определената работа е неприложимо.
Трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ - до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение - за безсрочно /решение № 22/ 31.01.2012 г. по гр.д.№ 450/ 2011 г., III г.о., ВКС/.
В конкретния случай договорът не е сключен за извършване на определен рейс, а до завършване на определената работа, но тази работа не е индивидуализирана по вид и обем нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика, към която препраща. Договорът не е ограничен до изпълнение на задълженията на конкретен кораб на работодателя - напротив, той съдържа клаузи, според които работникът се съгласява едностранно да бъде преместван от работодателя да изпълнява задълженията си на други негови кораби. Изложеното налага извод, че от договора е възникнало правоотношение, което не е ограничено със срок и поради това уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.4 КТ не е приложимо към него. Издадената заповед, с която се прекратява трудовото правоотношение на това основание, е незаконосъобразна и уволнението следва да бъде отменено. Съответно основателен е и акцесорният иск за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност.
На оказалият безплатна адвокатска помощ на ищеца адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, като ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавните такси, дължими за производството във всички инстанции, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Русенски окръжен съд № 265 от 14.07.2022 г. по гр.д.№ 308/ 2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на А. И. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], за което е издадена заповед № 379/ 01.07.2021 г. и ВЪЗСТАНОВЯВА А. И. С. е на заеманата до уволнението длъжност - „моряк“ в „Рубишипс“ ООД, гр.Русе, ул."Духовно възраждане" № 1, ЕИК 117015399.
ОСЪЖДА „Рубишипс“ ООД, гр.Русе, ул."Духовно възраждане" № 1, ЕИК 117015399, да заплати на адвокат В. М. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 2 070 лв /две хиляди и седемдесет лева/ адвокатско възнаграждение за всички инстанции, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Рубишипс“ ООД, гр.Русе, ул."Духовно възраждане" № 1, ЕИК 117015399, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси за водене на производството в размер 350 лв /триста и петдесет лева/, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1 .
2 .