Оправдаване на ръководни служители в мина за смърт на миньор при срутване

Текстът на акта

Ключови фрази

Лишаване от живот при професионална непредпазливост * неоснователност на касационен протест * длъжностно лице * трудова злополука

9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 492

гр. София,13 ноември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Ася Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №589 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София срещу присъда № 20 от 12.09.2024 г., постановена по ВНОХД № 329/2024 г., по описа на Апелативен съд- София.

С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 16 от 15.11.2023 г., постановена по НОХД № 107/2023 г., по описа на Окръжен съд - Видин, в осъдителната й част и подсъдимият Т. Д. П. е признат за невиновен в това, че на 13.07.2018 г., около 14,30 часа, в галерия 100 на подземен рудник, собственост на „Г.“ АД, находящ се в землището на [населено място], общ. Видин, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото и технологично развитие с цел защита на живота, здравето и работоспособността на работещия- чл.3, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), и в качеството си на длъжностно лице, заемащ по заместване позицията „Началник смяна, добивна промишленост, подземен участък“ е допуснал от незакрепено пространство да бъде извършено обрушване на горнището в галерия 100 с метален лост с дължина 2,5 метра и не е предприел действия по укрепването на горнището- чл. 35 от Правилника по безопасността на труда при разработване на рудните и нерудните находища по подземен начин (Правилника), като след обрушването е настъпило откъсване на скална маса, която се е стоварила върху С. И. Г. и му е причинила тежки увреждания по тялото несъвместими с живота- разкъсване на сърцето, белите дробове, гръбначния стълб, вследствие на което е настъпила смъртта му, като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, като на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.123, ал.4, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 35 от Правилника.

С въззивната присъда подсъдимият С. Р. Т. е признат за невиновен в това, че на 13.07.2018 г. около 14,30 часа в галерия 100 на подземен рудник, собственост на „Г.“ АД, находящ се в землището на [населено място], общ. Видин, в качеството си на „Ръководител участък, добивна промишленост“ в „Г.“ АД поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото и технологично развитие с цел защита на живота, здравето и работоспособността на работещия- чл.3, ал.1 от ЗЗБУТ, като не е правил системни проверки за устойчивостта на скалите и мините изработки в нарушение на чл.234 от Правилника и е допуснал от незакрепено пространство да бъде извършено обрушване на горнището в галерия 100 с метален лост с дължина 2,5 метра и не е предприел действия по укрепването на горнището- чл. 35 от Правилника, като е настъпило откъсване на скална маса, която се е стоварила върху С. И. Г. и е причинила смъртта му, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 35 и чл. 234 от Правилника.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

С присъдата съдът е приел, че направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

В касационния протест се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

В протеста се поддържа, че въззивният съд не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът погрешно е анализирал доказателствата, като е игнорирал тези, които са в полза на обвинението. Твърди се, че неправилно е била кредитирана повторната тройна съдебно-техническа експертиза за сметка на приетите преди това експертизи.

В подкрепа на това оплакване се сочи, че при изготвянето на експертизата са били определени вещи лица, за които е имало основание за отвод по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, защото те са участвали в изготвянето на предходни експертизи и в рамките на повторната експертиза са възпроизвели предходните си изводи.

Оспорват се и фактическите изводи на въззивната инстанция относно причините за срутването на тавана, като се твърди, че съдът е следвало да кредитира първоначално изготвената техническа експертиза, от заключението на която следва извод, че е било възможно да се установи промяна на здравината на скалната маса, ако са били извършени всички дължими проверки в процесния участък.

В протеста се поддържа и оплакване, че въззивният съд неправилно е приел, че пострадалият е извършвал процедура по „очукване“, а не „обрушване“, като не е отчел това, че таванът вече е бил компрометиран от предходно срутване на галерията и е следвало да бъдат извършени действия по неговото укрепване. Посочва се, че е имало предвидени технически способи за проверката на скалната маса, без да е имало необходимост работникът да се намира физически близо до проверяваната скална маса. Твърди се, че неправилно не е ценено заключението на първоначално назначената техническа експертиза, в което експертите са били категорични, че дейността по „очукване“ е трябвало да се извършва от здрав под и безопасно място, а такова място е имало на метри от мястото на инцидента.

С протеста се оспорва и изводът на съда за липса на причинно- следствена връзка между очукването и внезапното самообрушване на тавана.

Като съществено процесуално нарушение се посочва игнорирането на свидетелските показания на П. Д., И. Ц., И. Йонов, П. К. и И. Я., които се различавали от обясненията на подсъдимите и се намирали в противоречие с тях.

В подкрепа на допуснатото нарушение на материалния закон се твърди, че неоснователно въззивният съд е приложил чл. 15 от НК, тъй като подсъдимите са могли и са били длъжни да предвидят, че всякакви необезопасени действия в компрометирания участък са могли да доведат до смъртта на пострадалия, защото подсъдимият П. не е укрепил участъка, а е пристъпил директно към неговото принудително обрушване, а подсъдимият Т. не е извършил преди инцидента изискуемите проверки на скалната маса в галерията.

На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена като незаконосъобразна и след отмяната й делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест, като възпроизвежда оплакванията, отразени в него. Твърди, че въззивната инстанция е игнорирала свидетелските показания на свидетелите П. Д., И. Ц., И. Йонов, П. К. и И. Я., относно обстоятелството, че пострадалият е извършвал действия по закрепване на тавана от необезопасено пространство, както и неправилно не е ценила заключението на техническата експертиза, изготвена от вещите лица С. и С., без да изложи съображенията за това. Акцентира върху оплакването, че въззивният съд неправилно е кредитирал повторната тройна експертиза, като не е отчел, че тя е изготвена от експерти, за които са били налице основания за отвод.

На тези основания моли да бъде уважен касационният протест.

Частният обвинител Л. Г., редовно призована, не се явява.

Защитникът на подсъдимия П., моли касационния протест да бъде оставен без уважение и излага подробни възражения срещу него. Поддържа, че правилно не е била кредитирана изготвената първоначална техническа експертиза, в която вещите лица са приели пострадалия за нискоквалифициран минен работник, като не са отчели, че той е имал квалификацията майстор- миньор. Поддържа, че в обвинителния акт не са разграничени операциите по „очукване“ и „обрушване“, като не е отчетено, че при обрушването се пристъпва към директното събаряне на тавана, а при очукването единствено се чука по тавана- обстоятелство, което се подкрепя от събрани свидетелски показания по делото. Твърди, че дейността е била високо рискова и самият подсъдим е бил готов сам да я извърши, като от кредитираната от въззивния съд експертиза става ясно какви са причините за срутването. Моли да бъде възприет извода на въззивния съд, че същото е било непредвидимо. Поддържа, че няма никакви нарушения на установените правила и срутването е абсолютно случайно събитие. Предлага да бъдат споделени изводите на въззивната инстанция и атакуваната присъда да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимия С. Т., пледира, че отсъстват доводи в касационния протест, които да сочат за извършени процесуални нарушения и поддържа, че липсва причинна връзка между посочените като нарушени правила и описания в обвинението съставомерен резултат. Напълно подкрепя възприетото от въззивния съд, че събитието е нямало как да бъде предвидено и предотвратено, а неговият подзащитен не е извършил деянието, което е предмет на обвинителния акт.

Подсъдимият Т. П. поддържа становището на защитника си и моли да се остави в сила присъдата.

Подсъдимият С. Т. поддържа становището на защитника си и моли да се остави в сила присъдата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Основното оплакване, отразено в касационния протест и неговото допълнение е за извършването на превратен и едностранчив доказателствен анализ от въззивния съд. Преди да се отговори на този въпрос, следва да се отбележи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на настоящото производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би представлявала проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, касационният съд има възможност единствено да прецени дали допустимите и относимите доказателствени източници са ценени вярно, а възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени.

В рамките на очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивната инстанция не е допуснала съществени фактически или логически неточности, и правилно е установила релевантните за изхода на делото факти, като вярна е отграничила спорните от безспорните обстоятелства.

Правилно въззивният съд е установил, че подсъдимите са длъжностни лица, като и двамата са имали задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола на безопасните и здравословни условия на труд в рудник „Кошава“. Вярно е прието, че подсъдимият Т. П. е изпълнявал от 12.07.2018 г. длъжността „Началник смяна, добивна промишленост подземен участък“, като е замествал св. П. К. в периода на 7- дневния му отпуск. Същото се отнася и за подсъдимия С. Т., който от месец май 2017 г. е изпълнявал длъжността „Ръководител участък, добивна промишленост- подземни работници в подземен участък“, съгласно приложеното по делото допълнително споразумение № 84 от 02.05.2017 г. към трудовия му договор. Правилно е установено, че пострадалият С. Г. е притежавал необходимата квалификация за извършване на дейността по обезопасяване на минните галерии, като същият е имал нужните знания, умения и опит, за да може да извършва всякакви минни дейности, вкл. такава по крепене, управление и обезопасяване на горнищата в рудника.

Правилно в атакувания въззивен съдебен акт е пресъздадена хронологията на събитията на инкриминираната дата- 13.07.2018 г., като тези факти са били установени от обясненията на подсъдимите и свидетелските показания на минните работници, присъствали преди, по време и след инцидента. Не намира опора оплакването, че свидетелските показания на П. Д., И. Ц., И. Йонов, П. К. и И. Я. са били пренебрегнати от въззивната инстанция. При внимателен преглед на атакувания съдебен акт се установява, че липсват съществени противоречия между обясненията на подсъдимите и посочените свидетелски показания, и те изцяло кореспондират помежду си. Обсъжданите гласни доказателствени средства са еднопосочни и установяват, че в деня на трудовата злополука е бил извършен инструктаж на работниците и дежурният екип, сред които подсъдимият П. и пострадалият Г. са се насочили към галерия 100, след като първият е бил уведомен за настъпило там срутвана. Вярно е установено, че след както са пристигнали на място подсъдимият П. е накарал свидетеля П. Д. да избута с фадромата падналите камъни, но таванът е бил прекалено нисък, а камъните много и това е било причината те да не могат да бъдат натоварени. Съдът законосъобразно е приел, че в този момент подсъдимият П. е решил да извърши проверка на тавана и е взел лост тип „обрушвач“, като е смятал сам да я осъществи. Вярно са интерпретирани гласните доказателствени средства, като е било изяснено, че пострадалият Г. по своя инициатива е взел лоста от ръцете на П., като го е уверил, че е бил по- опитен от него и непосредствено след това е започнал да извършва т.нар. „очукване“- с чукане по тавана да проверява за наличието на звук, който би могъл да е индиция за възможно срутване.

Въззивният съд правилно е приел, че пострадалият е чукнал с лоста един път преди да навлезе към необезопасената част на галерията и при липсата на звукови индикации за нестабилност на скалната маса по тавана е пристъпил крачка напред. Той е осъществил второ почукване и след като не е установил наличие на заплаха е направил още една крачка навътре, след което скалната маса се е срутила върху него. Вярно е било установено, че към момента на срутването пострадалият се е намирал по- навътре в компрометираната част на тавана, извън обсега на крепежите пред подземния гараж, където се е намирал подсъдимият П..

По делото не се оспорват фактите, свързани с претърпените увреждания на пострадалия и причината за смъртта му. Не спори и за това, че непосредствено след произшествието подсъдимият П. се е опитал да помогне на пострадалия (чрез изкуствено дишане), но опитът му е бил безуспешен.

Основните спорни въпроси в производството са свързани с установяване на това дали съществува причинно- следствена връзка между действията на подсъдимите и настъпилия престъпен резултат- падането на скалната маса, представляваща таван на галерията, и смъртта на пострадалия и дали инцидентът е могъл да бъде предвиден от тях.

Основните възражения на държавното обвинение са за неправилно кредитиране на приетите по делото разнопосочни експертизи и изведения погрешен (според протеста) извод за това, че трудовата злополука е имала случаен характер.

Касационният съд не възприе оплакването, че назначаването на конкретните експерти за изготвяне на повторната комплексна съдебно- техническа експертиза представлява съществено процесуално нарушение. В чл.148, ал.1 НПК не е предвидена забрана едни и същи вещи лица да участват в изготвянето на повече от едно експертно заключение, независимо от тяхното предходно участие в други експертизи. Преценката за способността на една експертиза да подпомогне процеса на формиране на обективни съдебни изводи следва да се извършва на базата това дали експертите са специалисти в конкретната научна област, дали изследването е съобразено с поставените задачи; дали отговорите са в рамките на професионалната компетентност на експертите; дали при изследването са ползвани признати от науката методи; дали констатациите са обосновани и дали са категорични или са с вероятностен характер както и съществуват ли противоречия между отделните изводи. ( в този смисъл са Р 20 от 15.03.2017 г. по НД 1202/2016 г. ІІ НО; Р 273 от 18.07.2013 г. по НД 728/2013 г. ІІ НО и др. ) Суверенно право на съда е да кредитира или не ползва експертното заключение, като той дължи да отрази основанията за кредитирането му или тези, поради което това не е сторено.

В конкретния случай оплакванията в тази насока се явяват неоснователни. Видно от хода на производството, решаващият съд е проявил нужната процесуална активност, като в рамките на проведено допълнително въззивно съдебно следствие е приобщил към доказателствената съвкупност Правилникът за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин (Правилника) и Методическото ръководство за безопасна работа при проверка на тавана и обезопасяване на минните изработки в условията на рудник „Кошава“ (Методическо ръководство), които не са били част от доказателствената съвкупност до момента. Правилно въззивният съд, с оглед сложността и специфичността на материята и изясняването на ключовите факти по делото, е уважил исканията на защитата за допълнителни разпити на вещите лица, изготвили приетите до момента заключения на техническите експертизи, и им е поставил въпроси, свързани с експертните им изводи. Обосновано съдът е констатирал противоречие в тези заключения- относно предотвратимостта на трудовата злополука и наличието на необходимост от изграждане на временни крепежи на тавана в компрометирания участък в Галерия „100“, както и относно възможността да бъдат спазени предписанията на Методическо ръководство, в което са конкретизирани процедурите по проверка и обезопасяване на таваните в мината (т.нар. „очукване“ и „обрушване“), упоменати и в Правилника.

Вярната преценка на въззивния съд за необходимостта да бъдат изяснени тези въпроси, тъй като те са пряко свързани с основния факт на доказване, е наложило и назначаването на оспорената от държавното обвинение повторна комплексна съдебно- техническа експертиза, която е имала за задача да се установи конкретните причини за срутването на скалната маса и конкретно това дали тя е била предизвикана от действията на пострадалото лице.

Въззивната инстанция, след като е констатирала съществено разминаване в изводите на приетите до момента технически експертизи е направила обстоен анализ на заключенията им и е изложила подробни мотиви защо кредитира тази, която е приета в хода на въззивното производство. Обосновано въззивният съд е приел, че изготвените съдебно- технически експертизи в съдебната фаза разполагат с по- голяма степен на мотивираност и убедителност спрямо изготвените в рамките на досъдебното производство експертизи, тъй като те се основават на обективни фактори, а не на предположения и субективни оценки.

Обосновано съдът е отхвърлил извода на първоначалната допълнителна техническа експертиза, че при извършването на всички дължими проверки е било възможно установяване на компрометираността на тавана, като правилно е приел, че в той не почива на обективно установени факти и представлява единствено предположение.

В противовес на обсъжданата експертиза, кредитираните от съда заключения застъпват научнообоснован, логичен и житейски издържан извод, че трудовата злополука е била непредвидима с оглед особеностите на състава на скалната маса, невидимостта на процесите, които са протичали в нея, които са довели до процесното срутване. В тази връзка верен е и извода за внезапността на самообрушването, което не би следвало да настъпи при нормални условия в резултат на извършваната от пострадалия дейност.

Правилно съдът се е доверил на повторната тройна експертиза относно обстоятелството, че пострадалият е извършвал дейност по „очукване“, а не „обрушване“, и същата е била изцяло съобразена с вътрешните правила на рудник „Кошава“, които са предвидили задължения за безопасното изследване на минния масив. Същият извод се подкрепя и от останалите доказателства и доказателствени средства по делото- показанията на свидетелите възприели непосредствено инцидента и от обясненията на подсъдимия Т. П.. Правилно съдът е кредитирал експертното заключение относно обстоятелството, че използваният метод осигурява необходимата безопасност на минния работник от срутване, но единствено при наличието на звукови индикации за компрометираност на проверявания участък, каквито в конкретния случай са липсвали. Вярно съдът е приел, че пострадалият е нямало как да знае, че е имало опасност от срутване на участъка. Индиции за съществуването на такава опасност изцяло са отсъствали. В подкрепа на този извод е безспорно установеното по делото, че именно подсъдимия П. е пожелал да осъществи очукването и е бил заменен от пострадалия по изрично негово искане с аргумент, че е по- опитен в тази дейност.

Правилно въззивният съд е приел, че нито едно от заключенията на приетите експертизи не изключва извършените почуквания на пострадалия с лоста да са били в причинна връзка с настъпилото срутване, но в същото време в тях не се съдържа категоричен отговор за връзката между двете, като вещите лица са изразили единствено предположения в тази насока.

Законосъобразно въззивният съд е отчел, че в заключенията на първоначалните експертизи не са отчетени предписанията на Методическото ръководство на мина „Кошава“, в които ясно е записано, че по отношение на процеса на очукване не е необходимо проверяваният участък да бъде укрепен предварително от временен крепеж, а се разчита единствено на поставените анкери (вид крепеж) и спазването на правилната техника. Тези изисквания, видно от обясненията на подсъдимите и останалите свидетелски показания, са били изцяло изпълнени.

Въззивният съд правилно е изследвал и въпроса дали поставянето на временни крепежи на тавана в конкретната минна галерия би предотвратило по сигурен начин настъпването на общественоопасния резултат- смъртта на пострадалия Г.. Вярно съдебният състав е отчел изводите на експертите, че дори такива временни крепежи да са били поставени това не би предотвратило смъртта на Г., като вероятностно би могло единствено да му даде възможност да избяга- извод, които не се споделя от друга част от експертите, които са категорични, че при толкова голямо количество скална маса (60 тона) дървените крепежи биха били безполезни и дори да са били изградени не биха могли да предотвратят смъртта на пострадалия.

Липсата на категоричен отговор на обсъдения въпрос и възможността той да бъде в по- голяма степен изяснен е основание да бъде възприет извода на въззивния съд, че осъдителната присъда не може да почива на предположения. За пълнота следва да се посочи, че в заключението на вещото лице Д. се изказва предположение, че би могло да бъде установено пропукването на скалния масив при използването на модерни технически методи, основани на инфрачервена температурна радиация и инфрачервени снимки, но в работен режим се е използвал звуковият метод в мините, а той не позволява установяване на бързо протичащите процеси в скалите, водещи до внезапното обрушване. Използването на посочените методи не е било възможно, а и изискване за това не е било предвидено в съществуващите правила.

Предвид изложеното касационният съд прие, че въззивната инстанция е направила пърен и верен анализ на доказателствените източници и въз основа на тях правилно е установила фактите. Ето защо и оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързани с приложението на чл.13 и чл.14 и чл.197, ал.2 НПК е неоснователно и не следва да бъде възприето.

В хода на производството не се констатираха допуснати нарушения на процесуални правила от категорията на абсолютните, поради което и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен на това основание.

По оплакването за нарушение на материалния закон

Касационният състав прецени, че въззивният съд, след като е установил правилно фактите е приложил вярно материалния закон и постановената оправдателна присъда по повдигнатите обвинения е единствено възможната.

Съставът на престъплението по чл. 123 НК е осъществен от обективна страна, когато е налице немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, което е довело до настъпването на смъртта на пострадалия. Няма спор, че изпълнителното деяние, очертано в обсъжданата законова норма, а именно „причинил“ изиска съществуването на пряка причинно- следствена връзка между осъществените от субекта на престъплението действия (или бездействия) и настъпилия съставомерен резултат.

От обективна страна, правилно въззивният съд е приел, че подсъдимите не са извършили нарушения по чл.3, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 35 от Правилника по безопасността на труда при разработване на рудните и нерудните находища по подземен начин. По отношение на чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ правилно е приел, че инкриминираната от държавното обвинение норма е декларативна и с нея не са установени конкретни задължения, а единствено общи принципни правила. Правилни са изводите, че разпоредбата на чл. 35 от Правилника трябва да се тълкува заедно с вътрешните правила на рудник „Кошава“- Методическото ръководство за безопасна работа при проверка на тавана и обезопасяване на минните изработки в условията на рудник „Кошава“. От съдържанието й не става ясно точно какво означава очукването да се извършва от здрав под и безопасно място. В действителност при съвкупния на относимите към инкриминираната дейност правила (отразени в нормативни и ненормативни актове) не се установява подсъдимите да са нарушили чл. 35 от Правилника, или Методическото ръководство, защото пострадалият е извършвал операцията по „очукване“ съобразно производствените и технологичните правила на мината, като за него никъде не е било предвидено задължение по време на очукването да изгражда временни крепежи в проверявания участък. Липсата на нарушена задължителна норма е основание да се приеме, че инкриминираното поведение и на двамата подсъдими не може да бъде преценено като професионална непредпазливост по чл.123 НК.

По отношение на подсъдимият С. Т. е безспорно, че не е изпълнил задължението си съгласно чл. 234 от Правилника по безопасността на труда при разработване на рудните и нерудните находища по подземен начин- да извършва системни проверки за устойчивостта на скалите всеки месец, но това нарушение не е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия резултат от кредитираните експертни заключения. Установено е по делото, че в компрометирания участък е нямало визуални индикации за пропукване, като това не е могло да бъде установено чрез обичайния и предписан от правилата метод на очукване. Ето защо извършването на изискуемата от правилата проверка не би довела до извод за наличие на опасност и не би предотвратила настъпването на трудовата злополука.

Липсата на причинно следствена връзка между осъщественото от подсъдимия П. нарушение и настъпилия общественоопасен резултат е основание да се приеме, че извода на въззивния съд, че той не следва да носи отговорност за извършено престъпление по чл.123 НК е верен.

При липсата на осъществен състав на престъпление от обективна страна и за двамата подсъдими е безпредметно да бъде обсъждано дали те са осъществили престъплението от субективна страна.

Предвид изложеното, касационният съд прецени, че с атакуваната присъда материалният закон е приложен правилно и тя не следва да бъде коригирана.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 20 от 12.09.2024 г., постановена по ВНОХД №329/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.