Потвърждаване на присъда за причинена смърт при ПТП след употреба на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 619

гр. София, 03 декември 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Атанас Гебрев от ВП , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 881 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимият А. А. въззивно решение № 135/26.07.2024г. по ВНОХД № 20245000600152/24г. на Пловдивски апелативен съд, наказателно отделение, втори наказателен състав.

От така постановеното въззивно решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитника си е подал касационна жалба, в която се ангажират основанията, свързани с явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се частично и приложението на материалния закон относно възприемането на управление на МПС след употреба на упойващи вещества.

Иска се отменя на решението и оправдаване на дееца относно употребата на упойващи вещества, както и намаляване на наказанието лишаване от свобода към минималния размер, с отчитане на висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия Г. М..

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище, че касационната жалба е неоснователна, като не са допуснати претендираните нарушения на чл.348, ал. 1 от НК. Пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин, като деянието е доказано по същия начин. Посочва, че основната причина за настъпване на произшествието е поведението на подсъдимия, предприел забранена маневра, като при определяне на наказанието съдилищата са взели предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и съпричиняването от страна на пострадалия. Моли да се остави без уважение жалбата, а решението – в сила.

Частните обвинители В. С. А., лично и като законен представител на Н. Г. М., както и Н. И. Д., редовно призовани,не се явяват, повереникът им, също редовно призован, и той не се явява.

Частната обвинителка А. И. А., редовно призована, не се явява, както и нейният повереник.

Частният обвинител Р. Ц. В., редовно призован, не се явява, не се явява и неговият повереник.

Подсъдимият А., доведен, явява се лично, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа касационната жалба. Акцентира на явната несправедливост на наложеното наказание, заявявайки, че въззивната инстанция е преповторила констатациите на първостепенния съд, като квалифициращия признак относно броя на пострадалите неправилно се възприел и като отегчаващо отговорността обстоятелство. Не били обсъдени в достатъчна степен смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, както и изискването деецът да се отличава с изключително висока степен на обществена опасност като характеристични данни, като подсъдимият бил с положителни такива. Не била обсъдена и липсата на административни наказания , налагани по ЗДвП, както и това, че водачът е с малък стаж, съответно бил неопитен и без развити в достатъчна степен умения.

Неправилно било отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелството, че подсъдимият в качеството си на студент по медицина не е останал на местопроизшествието, с оглед задължението му в тази връзка, а също така не било отчетено в достатъчна степен съпричиняването от страна на пострадалия М., който бил основният виновник за настъпването на произшествието.

Моли за произнасяне, с което наказанието на дееца да се намали към минималния размер, предвиден в закона към момента на извършване на деянието.

Подс. А. в лична защита заявява, че поддържа казаното от защитата, моли наказанието да се намали и изразява съжаление за случилото и към участниците в тази случка. Посочва, че учел за лекар и да помага на хората, бил в чужда държава и правилата тук били различни.

При последната си дума подс. А. моли да му се намали наказанието.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 23/19.09.2022г. по НОХД № 2778/2021г. на Старозагорски окръжен съд подсъдимият А. е признат за виновен за деяние по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, пр. 1- во , вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал. 1 от НК.

Наложено му е наказание от 7 години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Деецът е оправдан по обвинението да е извършил деянието след употреба на амфетамин, като е прието, че е употребил само метаамфетамин.

Лишен е от право да управлява МПС за срок от 7 години. Съдът се е разпоредил с разноските по делото и веществените доказателства.

По жалба на подсъдимия срещу така постановената присъда с решение по ВНОХД № 291/2023г. на Пловдивски апелативен съд последната е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на съда от първата инстанция.

По време на съдебното следствие по реда на чл.287, ал.1 от НПК обвинението е изменено, като вместо нарушение по чл.31, ал., т.1 от ППЗДвП подсъдимият е обвинен в нарушаване на т.4 от тази норма.

С присъда № 9 / 21.02.2023г. по НОХД № 934/2023г. на Старозагорски окръжен съд подсъдимият отново е признат за виновен по обвинението, като му е наложено наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода, с оправдаване отново за употребата на амфетамин.

Постановено е лишаване от право за срок от 7 години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и с разноските по делото.

По жалба на подсъдимия въззивният съд е постановил атакуваното по касационен съд решение, с което постановената при второто разглеждане в съда от първа инстанция присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимиран процесуален субект, какъвто е защитникът на подсъдимия.

След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна.

Основната фактология по делото не се оспорва, с изключение на употребата на наркотични вещества при управляването на моторното превозно средство.

Това възражение не се приема за основателно, доколкото изключително детайлно са описани действията на полицейските служители и на медицинските власти при вземането на биологични проби от подсъдимия – съпровождането на дееца до спешното медицинско заведение в град Стара Загора – УМБАЛ „ Професор доктор С. К.“ в присъствието на преводач, съставянето на съответния протокол за медицинско изследване и вземане на пробите, поставянето на съответните и изискуеми се стикери, съхраняването и транспортирането според изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози. Съдът не е намерил никакви основания да пренебрегне резултатите от извършеното изследване, отрицателно за употребата на алкохол и положително при токсикологичния анализ на кръвта и урината на дееца за метаамфетамин. Върховният касационен съд също не намери основание да възприеме аргументите на защитата във възражението, намерило място в депозираната касационна жалба. Нарушаването на условията за съхранение, чисто хипотетично приемано във връзка с тези възражения, е във вреда на обвинението, но не и на подсъдимия. Целта е обективност при изследването и съхранение на пробите в тяхната физиологична цялост, при което да не се позволи разграждане на активните вещества, чрез които се установява наличието на алкохол или наркотични вещества, т.е. от една страна да позволи обективно установяване на действителното фактологическо състояние и от друга, ако има употреба ( което по подразбиране е в полза на обвинението), да не се допусне заличаването й.

Дори и при хипотетично допускане на нарушаване на условията за съхранение – при транспорт, времево и температурно съхранение, все пак пробите устойчиво са показали наличието на метаамфетамин – 70 нанограма на милилитър. В този смисъл възражението за различно датиране също не ограничава защитата, то е в тяхна полза, но не и на обвинението.

По отношение на наказанието няма допусната несправедливост, която да е явна, каквото е изискването на закона. Отчетени са всички необходими обстоятелства, от значение за вината и отговорността на дееца. Напразно от защитата се акцентира на изключителен принос на пострадалия, тъй като това не отговаря на обективната действителност. Посоката на движение на пострадалия е правомерна, докато тази на подсъдимия не е и това е ключовия момент, както и основна причина за произшествието. Ако подсъдимият беше предприел правомерно движение, то произшествието не би настъпило. Ролята на нарушенията на правилата за движение като скорост на пострадалия, навлизането в кръстовището при жълт сигнал на светофара и на подсъдимия и на пострадалия имат второстепенен характер ( което далеч не прави „приносът“, т.е. съпричиняването, на пострадалия толкова голям, колкото се изтъква от инстанциите по същество). Следва изрично да се отбележи, че конфликтна точка при правомерно движение на подсъдимия няма. Тя е настъпила при предприемане на забранената маневра завой наляво. Тоест, с положителност може да се заключи, че решаващ принос за настъпване на произшествието има поведението на подсъдимия, и нарушението се явява изключително грубо, тъй като се нарушава императивна забрана, въведена именно да избегне подобни потенциално опасни конфликтни точки. При тази изрична забрана, кръстовището се явява сложно, още повече, че е имало пешеходци, чиято сигурност именно поведението на подсъдимия е застрашила.

Също така е от значение обстоятелството, че освен забраната подсъдимият да предприеме реално извършената от него маневра, той е имал и задължението да наблюдава пътната обстановка и да възприеме приближаването на двуколесното превозно средство. Нормата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП е задължавала подсъдимият да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците ( реално пострадали при инцидента) и водачите на двуколесни пътни превозни средства ( какъвто е бил пострадалия М.). Макар обвинение за такова нарушение да не е било предявено на дееца, няма никакво съмнение, че той не е изпълнил това свое задължение и не може да не бъде отчетено при искането за проява на снизходителност. Подсъдимият е имал пълната възможност да съобрази наличието на пешеходци, очакващи преминаване на кръстовището и поради тази причина намиращи се на съответните тротоари, също така е имал възможността да съобрази приближаването на двуколесното превозно средство, независимо от превишената му скорост и именно поради това, и да бъде особено внимателен и предпазлив, дори и забранената маневра хипотетично да беше разрешена. Съвсем очевидно не е изпълнил това задължение, извършвайки при това и действително забранената маневра.

Нарушаването на правилата за движение е изключително грубо, което е довело и до тежкия резултат, при който броя на пострадалите надвишава минимално изискуемия се за конкретната правна квалификация, което несъмнено допълнително е отегчаващо отговорността обстоятелство. Тежестта на нарушението произтича и от това, че е можело да бъдат засегнати неограничен брой хора, които са били пешеходци. Допълнителното отегчаващо отговорността обстоятелство е както бягството от местопроизшествието, така и управлението след употреба на наркотично вещество, тъй като тези обстоятелства надвишават минимално изискуемите се за квалифицирането на деянието като такова по чл.343, ал.4, вр. ал.3 от НК.

Относно приложението на чл.287 от НПК при второто по ред разглеждане в първоинстанционния съд е необходимо да се отбележи, че принципно то не е допустимо. След постановяването на първоинстанционната присъда рамките на процеса се определят от вида и обхвата на въззивната претенция на обжалвалите страни, което прави невъзможно по силата на принципа „reformatio in pejus“ промяна на процесуалното положение на подсъдимия, който се защитава в последващата фаза на процеса, било то по жалба или протест, срещу ясно определени параметри по отношение както на фактите, така и на приложимия закон.

В случая това нарушение не се явява съществено, тъй като по същество се е стигнало до облекчаване на процесуалното положение на дееца и не е довело до ограничаването правото му на защита, тъй като е поставен в положение да се защитава срещу обвинение, включващо нарушение на правилата за движение от същия характер, но със значително по – нисък интензитет от преминаването на червен сигнал на светофара.

Размерът на наложеното наказание е в рамките на предвиденото от закона, и значително под средния размер, който е от 9 години, съобразно чл.2, ал.2 от НК. Смекчаващите отговорността обстоятелства, възприети от съдилищата по същество, са отчетени в необходимата и достатъчна степен, в пълно съзвучие с целите по чл.36 от НК. Това, наред с изтъкнатите отегчаващи отговорността обстоятелства, води касационния състав до извода, че повече снизходителност не може да бъде проявена. Тук е уместно да се отбележи, че изявлението на подсъдимия, че е в чужда държава и правилата за различни, е изцяло отражение на укоримото незнание на правилата за движение, независимо от притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство[номер], категории „М“ и „В“, издадено на (дата) от ОД на МВР- град Стара Загора.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 135/26.07.2024г. по ВНОХД № 20245000600152/24г. на Пловдивски апелативен съд, наказателно отделение, втори наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.