Определяне на справедливо обезщетение за съпруга при смърт на близък при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1815 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С Определение № 3353 от 27.11.2025г., постановено по настоящото т.д. № 1815/2025г., е допуснато касационно обжалване на Решение № 712 от 28. 05.2025г. по в.гр.д. № 859/2025 г. на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на Решение № 6706 от 30.12.2023г. по гр.д. № 15303/ 2021 г. на Софийски градски съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Ж. Ж. - С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., съставляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Н. А. С., причинена при ПТП на 28.07.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума.

В касационната жалба се поддържа неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и необснованост. Според касаторката при определяне на обезщетението въззивният съд не е отчел в достатъчна степен специфичните за случая обстоятелства, причиняващи негативни преживявания, надхвърлящи обичайните болки и страдания при такъв тип произшествия, между които личността и възрастта на починалия, както и перспективите му с оглед установената образованост и обществена ангажираност. С оглед на това се претендира отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане допълнително на сумата от 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и направените по делото разноски.

Ответникът – ЗК „Лев Инс“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

За да достигне до обжалвания резултат Апелативен съд – София е установил, че между страните не е спорен фактът, че ищцата К. Ж. Ж. - С. е съпруга на загиналия при ПТП на 28.07.2018 г. водач Н. А. С., настъпило вследствие противоправното поведение на водача В. З., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, както и че дружеството е заплатило на ищцата извънсъдебно преди спора сумата от 100 000 лв., обезщетение на претърпените неимуществени вреди. По спорния във въззивното производство въпрос за размера на претендираното обезщетение съставът на Софийски апелативен съд е след обсъждане на събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания е приел за установено, че след катастрофата, при която е загинал съпругът й, ищцата е била съсипана; ПТП-то настъпило на рождения й ден и за нея това било пореден удар, след като загубила баща си и почти всички роднини; Провалили се плановете й за трето дете със съпруга й и за откриване на собствен стоматологичен кабинет; Ищцата тежко преживяла тръгването на училище и детска градина на двете деца, било й много трудно да се справя с проблемите им, които се появили, нямала подкрепа; Заради тежка депресия, същата приемала поне година лекарства - ксанакс и др., страдала от много тежко безсъние, много отслабнала, побеляла изцяло.

По въпроса за справедливия размер на обезщетението от правна страна Апелативен съд - София е съобразил, че страните не спорят по факта, че застрахователят е заплатил на ищцата сумата от 100 000 лв. - обезщетение за смъртта на съпруга й, която сума не е достатъчна да репарира в пълен размер претърпените страдания. В подкрепа на този извод съдът е акцентирал на обстоятелството, че К. С. и загиналият са имали отлични семейни отношения, той бил опората на семейството, отличавал се като контактна и отговорна личност, ангажиран с обществени каузи, заинтересован и подкрепящ, грижовен съпруг и баща. За установено е прието, че ищцата е била привързана силно към съпруга си, не е преживяла загубата му и понастоящем, емоционално и физически страда след смъртта му. За силно травмиращо за нея е намерено и обстоятелството, че трагедията е настъпила във важен за семейството етап, когато децата са тръгвали съответно в първи клас и на детска градина и очакванията за радостни вълнения са били неочаквано и драстично преустановени и заменени с мъка от голямата загуба. Съобразени са също така установените от свидетелските показания данни за това, че ищцата е изпаднала в тежка депресия, пиела лекарства, отслабнала, страдала от безсъние. Същевременно е акцентирано, че негативните преживявания за ищцата са в по-голям обем, тъй като е преживяла и други (различни от процесната) стресови ситуации в своя живот – загуба на родители, сестра й се е разболяла от рак, самата тя пострадала и получила фрактура, което се случило и на едно от децата. Отчитайки личността на загиналия, естеството на неимуществените вреди, претърпени от К. С., момента на настъпване на инцидента - 2018 г. и съдебната практика на съдилищата относно присъжданите към този момент обезщетения за загуба на близък (съпруг), Апелативен съд – София е приел, че към изплатените от застрахователя 100 000 лв. следва да се присъди допълнително сумата от още 40 000 лв. (до общия размер на обезщетението от 140 000 лв.). В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че обикновено съдебната практика в сходни случаи присъжда обезщетения около и над 100 000 - 120 000 лв., но доколкото конкретния случай се отличава със своята специфика, тъй като се касае до смърт на млад мъж, в разцвета на силите му, с добро обществено положение и отлични семейни отношения и смъртта му е настъпила в специфичен за семейството период, се налага извод присъденото на ищцата обезщетение да бъде над обичайното, но под определеното от първоинстанционния съд от общо 160 000 лв.

С оглед достигнатите правни изводи въззивният съд е приел, че обжалваното решение в частта, с която е присъдена допълнителната сума от 40 000 лв. следва да се потвърди, и да се отмени, в частта, в която е присъдена сумата над 40 000 лв. до сумата от 60 000 лв.

Решението на Софийски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно в обжалваната част.

Предмет на касационното производство е въззивното решение в отхвърлителната част на иска по чл. 432 КЗ за размера над 40 000 лв. до 60 000 лв.

По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело и които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В практиката на ВКС е изразено разбирането, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а като ориентир за конкретните икономически условия би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне обезщетението момент. Следователно, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение съставът на апелативния съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Правилно въз основа на събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелката Петя Д., приятелка на ищцата от деца, въззивният съд е приел за установено, че след катастрофата К. е била съсипана; съпругът й бил обезобразен и на погребението ковчегът бил затворен; събитието настъпило на рождения ден на ищцата, която била загубила баща си и почти всички роднини; провалили се плановете й за трето лице със съпруга й и за откриване на стоматологичен кабинет; живеела само заради децата; че тежко е преживяла тръгването на училище и детска градина на двете деца, че й е било много трудно да се справя с появилите се проблеми, включително при счупването й на крака, а едно от децата – ръката, нямала подкрепа; че Н. много й липсвал, изпаднала в тежка депресия, приемала поне година – ксанакс и др., страдала от безсъние, много отслабнала, побеляла изцяло; че Н. бил много умен и образован, силен, добър, с висше образование, завършено и в чужбина, реализиран прекрасно в професията си; че обичал да пътува, като преди смъртта си планувал пътешествие като изненада за цялото семейство; че много ходил по планините и искал да научи и децата си да ги обичат; че бил изключително отдаден на всички, помагал, развивал сериозна обществена дейност, бил домоуправител, сърце на всяко събитие; че заедно със свидетелката участвал безвъзмездно в международна инициатива за развитие на хора до 40 г.; че когато починал много хора от цял свят се обаждали на ищцата и това допълнително я смазвало, защото осъзнавала какъв мъж е имала до себе си; че е благодарна за 10-те години, които прекарала с Н. и че друг мъж няма да има.

С оглед на това, следва да се посочи, че при обосноваване размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел за доказани и е изложил съображения относно силната привързаност между съпрузите, ролята на загиналия партньор в семейния живот, личността му на грижовен и подкрепящ съпруг и баща, ангажиран с обществени каузи, неприживяната от ищцата загуба, настъпила във важен за семейството етап и последвана от тежка депресия, загуба на килограми и безсъние. Същевременно, поради неангажиране на СПсЕ решаващият съд е приел за неустановен генезисът на психичното страдание, неговата тежест, развитието във времето и сегашното състояние на ищцата и след отчитане по-големия обем от страдания, причинен й от загуба на други роднини и претърпени травматични увреждания, обезщетението е намалено с 20 000 лв., т.е. като краен резултат е определено на 140 000 лв.,като не е споделен изводът на първата инстанция за 160 000 лв. Неправилно, според настоящия състав на ВКС, въззивният съд е съобразявал други обстоятелства – като загуба на родители /касае се за починали баща и дядо преди повече от 10 години/ и получени месеци след катастрофата фрактури на крайник на ищцата и на едно от децата, като допринасящи за по-голям обем на страдания, спрямо подлежащия на обезщетяване вследствие смъртта на съпруга на ищцата, с които е обосновал намаляването на претендираното обезщетение. Налице е вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение, доколкото от една страна съдът е приел за неустановени с екпертно заключение генезиса, тежестта и развитието във времето на психичното страдание, а същевременно, без съответно експертно мнение, е ценил тези допълнителни обстоятелства като основание за намаляване на обезщетението. Този извод на решаващия съд противоречи на приетия за установен със свидетелските показания факт, че на ищцата много й липсва подкрепата на Н.. При това положение логично е да се приеме, че усещането за загубата на съпруга е по-силно и осъзнато при възникване на трудности и проблеми, между които и загубата на близки и роднини. Тоест, установените грижи, тревоги и страдания, причинени от други обстоятелства, следва да се преценяват с оглед на вложения в изнесения от свидетелката смисъл, а именно като засилващи мъката от загубата на партньора.

С оглед на това, и при съобразяване младата възраст на пострадалия – на 39 г. и на ищцата – на 37 г., личността на загиналия – образован, перспективен, обществено ангажиран и същевременно любящ и подкрепящ съпруг и баща, незаменимостта му за ищцата в труден за семейството период, свързан с много и продължителни грижи по израстването и възпитанието на двете им невръстни деца, на фона на надлежно установените силни болки и страдания от непрежалимата загуба на любимия човек, настоящият състав на ВКС напълно споделя извода на въззивния съд, че обезщетението на ищцата следва да бъде над обичайното. В случая са налице обстоятелства, отразяващи се на размера на обезщетението, недооценени в пълна степен от решаващия съд, между които са и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. По тези съображения следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 432 КЗ е било занижено. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 28.07.2018г., настоящият състав на ВКС приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 160 000 лв.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен над присъдения размер от 40 000 лв. до 60 000 лв. / над доброволно платените 100 000 лв./ и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., равностойни на 10 225.84 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2021г. до окончателното й изплащане.

Основателността на касационната жалба по отношение на главницата обуславя касиране на въззивното решение и в частта на присъдените законни лихви по чл.497, ал.1,т.2 КЗ, претендирани за различни периоди и върху различни главници с оглед плащането на части на сумата от 100 000 лв., като се съобрази, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която претенцията за законна лихва за периода преди 22.12.2018г. е приета за погасена по давност. Чрез използване на счетоводната програма „Апис“ съдът намира, че размерът на законната лихва върху главница от 160 000 лв. за периода 23.12.2018г. до 22.08.2021г. възлиза на 43 288.89лв.; върху главница от 130 000 лв. /след извършено плащане от 30 000 лв. на 23.08.2021г./ за периода от 23.08.2021г. до 24.08.2021г. възлиза на 72.22 лв. Следователно за периода от 23.12.2018г. до 24.08.2021г. общата сума за законна лихва е в размер на 43 361.11 лв., която при частичната отмяна на първоинстанционното решение неправилно в диспозитива на въззивното решение е посочена в размер на 43 288.89лв., т.е. допълнително следва да се присъди сумата от 2 803.58 евро, равностойни на 5 483.32лв., представляваща разликата над 37 877.79 лв. За периода от 24.08.2021г. до 16. 09.2021г. законната лихва върху главница от 130 000 лв. възлиза на 866.67лв., т.е. допълнително следва да се присъди сумата от 68.18 евро, равностойни на 133.34 лв., представляваща разликата над 733.33лв. За периода от 17.09.2021г. до 23.09.2021г. върху главница от 110 000 лв. /след плащане на 20 000 лв./ законната лихва е 305.56 лв.,т.е. допълнително следва да се присъди сумата от 66.75 евро, равностойни на 130.56лв., представляваща разликата над 175.00 лв. За периода от 24.09.2021г. до 10.10.2021г. върху главница от 90 000 лв. /след плащане от 20 000лв. / - 350 лв., или допълнително следва да се присъди сумата от 9.92 евро, равностойни на 19.44 лв., представляващи разликата над 330.56 лв. За периода от 11.10.2021г. до 21.10.2021г. върху главница от 70 000 лв. /след плащане на 20 000 лв./ - 213.89лв., т.е. допълнително следва да се присъди сумата от 31.25 евро, равностойни на 61.11лв., представляваща разликата над 152.78 лв. За периода 22.10.2021г. до 21.12.2021г. върху главница от 60 000 лв. /след плащане от 10 000 лв./ - законната лихва е 1016. 67лв., т.е. допълнително следва да се присъдят 173.27 евро, равностойни на 338.89 лв., представляваща разликата над 677.78 лв.

При този изход на спора въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на ЗК“Лев Инс“АД да заплати държавна такса над сумата от 3 444.56лв. до 4244.56 лв., както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски за въззивното производство в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. за държавна такса. За касационното производство ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Б. Е. на основание чл.38, ал.1,т.3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 766.94 евро, равностойни на 1500 лв., и държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение в размер на 409.03 евро, равностойни на 800 лв., или /по 2 % върху 20 000 лв. за въззивното и касационно производство/.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 712 от 28.05.2025г. по в.гр.д. № 859/2025 г. на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на Решение № 6706 от 30.12.2023г. по гр.д. № 15303/ 2021 г. на Софийски градски съд са отхвърлени като неоснователни предявеният от К. Ж. Ж. - С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., съставляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Н. А. С., причинена при ПТП на 28.07.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума; искането за присъждане на законни лихви, както следва: за периода 23.12.2018г. до 24.08.2021г. над сумата от 37 877.79 лв. до сумата от 43 361.11 лв.; за периода 24.08.2021г. до 16.09.2021г. над сумата от 733.33 лв. до сумата от 866.67лв.; за периода 17.09.2021г. до 23.09.2021г. над сумата от 175.00 лв. до сумата от 305.56 лв.; за периода 24.09.2021г. до 10.10.2021г. над сумата от 330.56 лв. до сумата от 350 лв.; за периода 11.10.2021г. до 21.10. 2021г. над сумата от 152.78 лв. до сумата от 213.89 лв. и за периода 22.10. 2021г. до 21.12.2021г. над сумата от 677.78 лв. до сумата от 1016.67лв.; в частта, с която е отменено Решение № 6706 от 30.12.2023г. по гр.д. № 15303/ 2021 г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗК“Лев Инс“АД да заплати държавна такса над сумата от 3 444.56лв. до 4 244.56 лв., както и в частта, с която К. Ж. Ж. - С. е осъдена да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски за въззивното производство в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. за държавна такса, вместо което постанови:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Ж. Ж. - С., ЕГН [ЕГН], на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 10 225.84 евро, равностойни на 20 000 лв., представляваща разликата над 40 000лв. до 60 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Н. А. С., причинена при ПТП на 28.07.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и допълнително законна лихва за периода 23.12.2018г. до 24.08.2021г. в размер на 2 803.58 евро , равностойни на 5 483.32 лв.; за периода 24.08.2021г. до 16.09.2021г. в размер на 68.18 евро, равностойни на 133.34 лв. ; за периода 17.09.2021г. до 23.09.2021г. в размер на 66.75 евро, равностойни на 130.56 лв.; за периода 24.09.2021г. до 10.10.2021г. в размер на 9.92 евро, равностойни на 19.41 лв.; за периода 11.10.2021г. до 21.10. 2021г. в размер на 31.25 евро, равностойни на 61.11 лв. и за периода 22.10.2021г. до 21.12.2021г. в размер на 173.27 евро, равностойни на 338.89 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Б. Е. на основание чл.38, ал.1,т.3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 766.94 евро, равностойни на 1500 лв., и по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 409.03 евро, равностойни на 800 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ :1. 2.