Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2025
Продажба на стоки с фалшиви търговски марки: престъпление или административно нарушение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдимият е продавал реплики на чанти на известни марки, като първоинстанционният съд го осъжда за престъпление. Въззивният съд отменя присъдата и налага само глоба за административно нарушение, приемайки случая за малозначителен. Върховният касационен съд отменя въззивното решение и връща делото, тъй като стойността на оригиналите и засягането на пет марки изключват малозначителност.
Какво приема съдът
При разграничаване на престъпление от административно нарушение за използване на търговска марка без съгласие, малозначителност не може да се обосновава само с цената на репликите, а трябва да се отчете стойността на оригиналните стоки и увредената репутация на правоносителите.
Приложени разпоредби
- чл. 9, ал. 2 НК
- чл. 172б, ал. 1 НК
- чл. 127, ал. 1 ЗМГО
- чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
търговска маркафалшификатималозначителностинтелектуална собственостреплики
Текстът на акта
Ключови фрази Против интелектуалната собственост * търговска марка * субективна страна на деяние * престъпление на просто извършване * липса на малозначителност * отмяна на въззивна оправдателна присъда Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр.София, 18 юли 2025 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ при участието на секретаря И. ПЕТКОВА и прокурора А. ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 545 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на Глава 23 от НПК. Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Бургас срещу Присъда №14 от 07.03.2025 г. по ВНОХД №137/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, IV въззивен наказателен състав, с което е отменена изцяло Присъда №41 от 18.12.2024 г. по НОХД №483/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, VIII наказателен състав. С присъда №41 от 18.12.2024 г. по НОХД №483/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, VIII наказателен състав, подсъдимият Н. Р. С. е признат за виновен за това, че на 13.07.2022 г., в к.к. /наименование/ общ. Н., срещу хотел /наименование/, в търговски обект, стопанисван от /наименование на фирма/.,[ЕИК], без съгласието на притежателя на изключителното право по чл.13, ал.1, т.2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), дадено съгласно чл.24, ал.1 от ЗМГО, използвал в търговската си дейност като предлагал за продажба и съхранявал с тази цел стоки (чанти) с изобразени знаци, сходни на регистрираните търговските марки: „MICHAEL KORS”, „PRADA“, „CHANEL“, „GUESS“, „LOUIS VUITTON“ без правно основание, на обща стойност 142 710 лева като оригинал и 2 310 лева като имитация (реплика), поради което и на основание чл.172б, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и „глоба“ в размер на 1 000 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които е възложил върху подсъдимия Н. Р. С.. По въззивна жалба на подсъдимия Н. Р. С. чрез упълномощения защитник – адв.С. К. – е образувано ВНОХД №137/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, IV въззивен наказателен състав. По това дело е постановена протестираната в касационното производство Присъда №14 от 07.03.2025 г., с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло, като подсъдимият С. е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева за извършено от него административно нарушение по чл.127, ал.1 от ЗМГО. В касационния протест на прокурора при Окръжна прокуратура – Бургас се твърди наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона, в хипотезата на чл.348, ал.2, пр. 2 от НПК – не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Сочи се, че вмененото на подсъдимия деяние съставлява престъпление, а не административно нарушение, противно на приетото от окръжния съд. Позицията се аргументира с размера на причинените от деянието вреди. В заключение се иска отмяна на присъдата на въззивния съд и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и аргументира становище за наличие на обществена опасност на инкриминираното деяние, като сочи и факторите, чиято оценка въззивният съд е пренебрегнал, за да достигне до извод за малозначителност на процесното деяние. Предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подсъдимият Н. Р. С. и неговият упълномощен защитник – адв.С. К. не се явяват.От адв.К. е постъпила молба, в която се заявява, че депозираният касационен протест следва да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тезите, изложени устно или писмено от страните в съдебно заседание‚ намери следното: Протестът на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу присъдата на Окръжен съд – Бургас е допустим . Подаден е в срок от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на касационна проверка по силата на чл.346, т.2 от НПК, въпреки че в диспозитива на въззивната присъда неправилно е посочено, че тя не подлежи на обжалване и протестиране. Съгласно чл.346, т.2 от НПК на касационен контрол подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК. Атакуваната въззивна присъда подлежи на касационна проверка, тъй като с протеста се оспорва законосъобразността на цялостното оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, а не се атакува само административно-наказателната част на този съдебен акт. Приложението на чл.336, ал.1, т.4 от НПК изисква да бъде достигнат извод, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Тази особеност обосновава допустимост на касационния контрол върху оправдателен въззивен съдебен акт, когато между страните е налице спор дали деянието е съставомерно по НК или е административно нарушение, какъвто е настоящият случай. Разгледан по същество, протестът е основателен. По делото категорично е установено, че подсъдимият Н. Р. С. е бил съдружник и управител на търговско дружество /наименование/. В това си качество стопанисвал магазин в к.к./наименование/, в който сред други стоки предлагал за продажба и такива, носещи знаци на защитени лицензирани търговски марки (а именно 33 броя дамски чанти, носещи знаци на запазени търговски марки „Michael Kors“, „Guess“, „Chanel“, „Louis Vuitton“, „Prada“). Установено е, че носителите на изключителното право върху посочените търговски марки не са предоставили право на подсъдимия да ги използва в търговската си дейност, както и че инкриминираните стоки носят знаци, идентични/сходни с отличителните знаци на марките, като сходството е от естество да заблуди потребителя. По тези факти няма спор между страните. Преценявайки тези обстоятелства, Окръжен съд – Бургас е приел, че деянието на подсъдимия С. се отличава с явно незначителна обществена опасност. Мотивирал се е, че се касае за незначително засягане на правото на търговска марка, обосновано с броя на инкриминираните артикули, тяхната стойност като реплики, положението на пазара на притежателите на всяка от марките, както и ниската обществена опасност на дееца. Върховният касационен съд намира, че този извод на съда противоречи на закона. Престъпното деяние по чл.172б, ал.1, пр. 1 от НК се осъществява чрез използване в търговската дейност на марка, без съгласието на носителя на това изключително право. По силата на чл.9, ал.1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен чрез думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. Съгласно предписанията на чл.13 от ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки и услуги, съответно който поради идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на знака с марката. В ал.2 на разпоредбата са посочени формите на възможна употреба в търговската дейност, като сред тях са поставяне на знака върху стоките и техните опаковки, предлагане на стоки със същия за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, чрез внос или износ на стоките с очертания знак и чрез неговото използване в търговски книжа и реклами. Субективната страна на престъпния акт включва представи за описаните обективни признаци, при едновременно наличие на съзнание за обществената опасност на инкриминираното посегателство и на волево психическо отношение към общественоопасните последици. За да обоснове извода си за явно незначителна обществена опасност на инкриминираното деяние, въззивният съд е посочил обхвата на посегателството, съизмерено с цялостната търговска дейност на подсъдимия, като е приел, че се касае за малък мащаб, а не за мащабна търговска дейност. Посочил е положението на световния пазар на притежателите на засегнатите търговски марки, като е поставил акцент върху стойностно изражение на засегнатото право, изразяващо се в ниския според съда брой на инкриминираните стоки и най-вече върху стойността на последните като реплики. Върховната съдебна инстанция е имала възможност да обобщи в ТР №1/31.05.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСНК, т.3.1., че престъплението по чл.172б, ал.1 от НК е на просто извършване, като за съставомерността на една престъпна проява от разглеждания вид не е необходимо настъпването на конкретен престъпен резултат. Прието е и, че престъплението винаги води до отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право върху марка, като се засягат постигнатият търговски статус и репутацията на притежателя на изключителното право. В правнозащитената сфера на притежателя на марката настъпват неблагоприятни изменения, които имат имуществено измерение. От друга страна, приложението на марката в стоковия оборот е резултат на разходи на средства и време за създаване на търговската репутация на притежателя й. Отрицателните икономически последствия от нейното засягане са реални и различими, макар и трудни за остойностяване с познатите механизми на непозволеното увреждане. Поради това е създаден презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка - равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. Според посоченото в тълкувателния съдебен акт, за правилната квалификация на деянието, включително за обсъждането му в контекста на чл.9, ал.2 от НК или на предпоставките за административно-наказателна отговорност, е важно да се определи размерът на вредите, които следва да се вземат предвид при преценката за обществената опасност на деянието, наред с всички релевантни факти, като е необходимо да се изследва и обсъди абсолютната стойност на предмета на посегателството. По настоящето дело тази стойност е определена чрез назначената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза и е в размер на 142 710 лв. Като е приел, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 НК, въззивният съд е пренебрегнал този размер, както и редица обстоятелства, които имат значение за преценката за наличие или не на обществена опасност на инкриминираното деяние на подсъдимия С. и за степента на тази обществена опасност, като е надценил факторите, свързани с личностната характеристика на подсъдимия и не е съобразил нито броя на продаваните в нарушение артикули, нито тяхната стойност и като реплика, и като оригинал. Преценката дали се касае за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК или за явна незначителност на обществената опасност на това деяние, предпоставя анализ на всички елементи от състава на конкретното деяние - характеристиките на начина, времето и мястото на извършване на деянието, обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, общественоопасните последици от деянието. Налице са случаи, в които законодателят е предвидил едновременно наказателна и административно-наказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административна разпоредби, охраняващи един и същ обект на защита. Тъй като липсват установени в закона критерии относно основанията за разграничаване противоправните прояви като престъпление или като административно нарушение, обществената опасност на извършеното се явява такъв разграничителен критерий. Административно-наказателната отговорност се реализира, ако деянието не съставлява престъпление, а дали то съставлява престъпление или нарушение, се преценява, като се отчитат всички посочени обстоятелства. Степента на обществена опасност на извършеното е обосноваваща вида на отговорността на извършителя в обсъжданите случаи – наказателна или административна. Подобен законодателен подход, макар и да може да създаде затруднения в практиката при квалифициране на конкретни прояви или да предизвиква неяснота у правните субекти за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност, не противоречи на принципа на законоустановеност на наказанието (Решение на СЕС от 19.10.2023 г. по дело C-655/21). Сравнението на съставите на чл.172б, ал.1 от НК и чл.127, ал.1 от ЗМГО сочи, че едно и също деяние едновременно се третира като административно нарушение и престъпление, а разликите са в предвидената санкция и в процесуалния ред за налагането им, но не и в обективната страна на деянията. За да мотивира извод за отсъствие на престъпление, въззивният съд е поставил основен акцент върху пазарната стойност на процесните вещи, определяйки я като ниска, както и върху личността на подсъдимия С.. Ниската стойност на предмета на престъплението обаче сама по себе си не може да бъде достатъчен аргумент за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Във всеки конкретен случай съдът трябва да се съобразява с предмета на престъплението, а не само с неговата стойност, както и с всички други обстоятелства, характеризиращи деянието. Отделно от това, извън вниманието на въззивния съд е останала абсолютната стойност на предмета на посегателството, възлизаща на сумата 142 710 лв., както и указанията на върховната съдебна инстанция, дадени с ТР №1/2013 г. Не е коментирано изобщо обстоятелството, че са засегнати пет търговски марки, правата върху които принадлежат на пет отделни търговски дружества. Подценена е степента на засягане на правото върху търговските марки, като специфично нематериално благо. Не е отчетено, че освен претърпени загуби като нереализирана печалба, с деяние като процесното се уврежда още и репутацията на правоносителите, като се ощетяват и усилията им по завоюване на позиция на пазара, изграждане на доверие сред потребителите и развиване на търговската дейност. Комплексната оценка на фактите, приети за установени от първата и въззивната инстанции, показва, че деянието на подсъдимия засяга в значителна степен обществените отношения, осигуряващи условията за законосъобразното и необезпокоявано упражняване правата на притежателите на изключителното право върху регистрирани търговски марки. С оглед на това преценката за приложението на чл.9, ал.2 от НК и направения извод за наличие на административно нарушение, са в противоречие с материалния закон, поради неправилна оценка на степента на обществена опасност на деянието. Съдът е подценил значението на инкриминираната проява, а оттам и изводите му за нейната явно незначителната обществена опасност се явяват в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.1, т.5 от НПК, като отмени въззивната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон. Направеното в протеста искане ВКС да осъди подсъдимия по предявеното обвинение не държи сметка за правомощията на ВКС, които изключват тази възможност извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК, която е неприложима в настоящето първо по ред разглеждане на делото по касационен ред. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.5 вр. ал.3, т.3 от НПК Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Присъда №14 от 07.03.2025 г. по ВНОХД №137/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, IV въззивен наказателен състав. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.