Погасяване на вземания при прекратено изпълнително дело поради бездействие

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 248

гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

При участието на секретаря Анжела Богданова…………………………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4024 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. Н. и М. Х. Н., чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 111/22.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 230/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 480/ 15.04.2022 г. по гр. д. № 2521/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу Ж. Д. И. отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че поради изтекла давност е погасено правото на принудително изпълнение на ответника за заплащане на:

- сумата 32 000 лв. - главница по договор за кредит, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № .../05.04.2006 г., т. II, рег. № 4502, дело № 210/2006 г.; и сумата 1 200лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №82/17.04.2008 г. (по чл. 417 ГПК) по ч. гр. д. № 2739/2008 г. на РС – Варна и е образувано изп. д. № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. срещу солидарните длъжници Б. и М. Н.;

- сумата 28 000 лв. - главница по договор за заем от 15.01.2008 г. с нотариална заверка на подписите, за която е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 82/17.04.2008 г. (по чл. 417 ГПК) по ч. гр. д. № 2739/2008 г. на РС – Варна и е образувано изп.д. № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. срещу длъжника Б. Н..

Касаторите са изложили доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответните страни по жалбата - Р. Р. И., Г. Ж. И. и Н. Ж. И., конституирани като правоприемници на починалия в хода на касационното производство Ж. Д. И., поддържат становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 1739/20.06.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения въпрос за началния момент и течението на давностния срок за вземане, предмет на образувано и прекратено по право (перемирано) изпълнително дело преди 26.06.2015 г., когато е обявено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК.

По този въпрос следва да се съобразят еднакво задължителните за съдилищата – Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С разрешението по т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. се прие, че давността в изпълнителния процес не спира, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Обявено е за изгубило сила ППВС №3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Разясненията и даденото с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК разрешение е, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, се запазва принципното положение, установено с ППВС № 3/1980 г. и давност за тези вземания не е текла. Давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., тъй като до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че спирането и течението на давността за вземане, предмет на образувано преди 26.06.2015 г. изпълнително дело, следва да се преценява в зависимост от наличието на двете кумулативно посочени в приложимото РРBC № 3/1980 г. предпоставки: да е направено надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземането от кредитора – взискател и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените условия, ефектът на спирането на давността се преустановява. В тези случаи, новата давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, тъй като до този момент, според постановките на ППВС №3/1980 г., се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД. Това тълкуване отпада с обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило сила. При действието на постановлението, искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и давността се прикъсва с образуването на изпълнително дело. Давността е спряна и не тече, докато е висящ изпълнителният процес, а перемпцията е основание за прекратяване на това процесуално правоотношение.

От изложеното следва, че при изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. - не са висящи), включително и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015 г., новата давност започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие, тъй като значението на последиците от осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на тези последици.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

С въззивното решение е прието за установено, че в полза на ответника Ж. И. (заместен в касационното производство от правоприемниците си) е бил издаден изпълнителен лист от 17.04.2008 г. въз основа на заповед за изпълнение (чл. 417 ГПК) по ч. гр. д. № 2739/2008 г. на РС – Варна. За събиране на вземанията си Ж.И. е образувал изп. дело № 20088070400122 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ, с район на действие ОС – Варна. Изпълнителни действия са предприемани в периода 2008 г. – 2012 г., като последното извършено изпълнително действие по това дело е от 31.01.2012 г. След тази дата и до 22.05.2019 г. взискателят не е извършвал никакви действия. С постановление на съдебния изпълнител от 22.05.2019 г. изпълнителното дело е прекратено поради перемпция. На 04.06.2019 г. по искане на взискателя е образувано ново изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. въз основа на същия изпълнителен лист, по което са предприемани изпълнителни действия. При тези данни, за да счете за неоснователни предявените искове, въззивният съд е приел, че перемпцията, настъпила по изп.д. № 20088070400122 е без значение за давността за вземанията. Когато бъде направено ново искане за извършване на изпълнителни действия, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни. Единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че по новото искане се образува ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността. Отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, няма обратно действие, поради което по първото изпълнително дело давност за вземанията не е текла до 26.06.2015 г. (когато е обявено ТР № 2/2015 г.). След тази дата и до 04.06.2019 г., когато по молба на ответника, с посочени в нея изпълнителни способи, е образувано второто изпълнително дело, 5- годишната давност не е изтекла. В заключение съдът е приел, че предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, изводите на въззивния съд са направени в противоречие с материалния закон. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Правилно въззивният съд е посочил, че тъй като първото изпълнително производство е образувано преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г., в случая следва да се съобразят постановките на ППВС №3/1980 г. относно течението на давностния срок. Неправилно е прието обаче, че в случая давността е била спряна до датата 26.06.2015 г., когато постановлението е обявено за изгубило сила и от този момент е започнал да тече новият давностен срок. По делото е безспорно установено, че изпълнителни действия по първото дело са извършвани в периода след образуването му през 2008 г. и до 31.01.2012 г., когато насрочената публична продан е спряна по молба на взискателя. След тази дата и до 22.05.2019 г. взискателят не е правил искания за никакви изпълнителни действия и такива не са предприемани от ЧСИ. При това положение, с оглед бездействието на взискателя, изпълнителното производство се е прекратило по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 31.01.2014 г. Издаденото от ЧСИ пет години по-късно постановление за прекратяване на делото е без правно значение, тъй като с изтичането на процесуалния срок за перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона. Съгласно постановките на приложимото за разглеждания период ППВС № 3/1980 г., давност не тече докато е висящ изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Перемпцията е основание екс леге за прекратяване на изпълнителния процес съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която, когато в продължение на 2 години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява. В този момент се преустановява ефектът на спирането на давността и новата давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело. Този извод е в съответствие и със смисъла на приетото с ТР №3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК разрешение, че „докато е траел изпълнителният процес” за вземания по образувани преди обявяването на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК изпълнителни дела, давност не е текла.

От изложеното следва, че след като изпълнителното производство по първото дело се е прекратило по право на 31.01.2014 г., то от този момент е започнала да тече 5-годишната погасителна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) за процесните вземания, която не е прекъсвана и е изтекла на 31.01.2019 г. Кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия след този срок, когато по негова молба, на 04.06.2019 г. е образувано второто изпълнително дело. Тези действия нямат правен ефект и не са могли да прекъснат давност, която вече е изтекла.

Предвид изложеното, предявеният иск за установяване погасяването на вземанията по давност е основателен и следва да се уважи. Това налага касиране на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се признае за установено по отношение на правоприемниците на ответника, че поради изтекла погасителна давност не съществува правото на принудително изпълнение за паричните вземания по издадените срещу касаторите заповед за изпълнение и изпълнителен лист, предмет на образуваното изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д..

При този изход на спора, ответниците следва да заплатят на ищците разноските за производството във всички инстанции, които съгласно представените доказателства за разходи и списък по чл. 80 ГПК възлизат общо в размер на сумата 6 466 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 111 от 22.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 230/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение вземанията на Р. Р. И., с ЕГН - [ЕГН], Г. Ж. И., с ЕГН – [ЕГН], и Н. Ж. И., с ЕГН – [ЕГН], в качеството им на наследници на Ж. Д. И., с ЕГН – [ЕГН], починал на 01.04.2023 г., срещу Б. П. Н., с ЕГН - [ЕГН], и М. Х. Н., с ЕГН - [ЕГН], както следва:

- за сумата 32 000 лв. - главница по договор за кредит по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № .../05.04.2006 г., т. II, рег. № 4502, дело № 210/2006 г., ведно със законната лихва от 14.04.2008 г., и за сумата 1 200 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 82/17.04.2008 г. (по чл. 417 ГПК) по ч. гр. д. № 2739/2008 г. на РС – Варна, за солидарно заплащане от Б. П. Н., с ЕГН – [ЕГН], и М. Х. Н., с ЕГН - [ЕГН], по изп. д. № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ, с район на действие – ОС Варна;

- за сумата 28 000 лв. - главница по договор за паричен заем от 15.01.2008 г. с нотариална заверка на подписите, със законната лихва от 14.04.2008 г., за която е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 82/17.04.2008 г. (по чл. 417 ГПК) по ч. гр. д. № 2739/2008 г. на РС – Варна, за заплащане от Б. П. Н., с ЕГН – [ЕГН], по изп. д. № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Р. И., с ЕГН - [ЕГН], Г. Ж. И., с ЕГН – [ЕГН], и Николай Ж. И., с ЕГН – [ЕГН], да заплатят на Б. П. Н., с ЕГН – [ЕГН], и М. Х. Н., с ЕГН – [ЕГН], направените за всички инстанции разноски общо в размер на сумата 6 466 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.