Определяне на обезщетение от незаконно обвинение при водено второ разследване

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50227
София, 21.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова

Владимир Йорданов
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 311 /2022 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 415 /26.05.2022 г. по касационната жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 97 от 03.08.2021 г. по в.гр.д. № 119 /2021 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която с него е потвърдено решението от 04.02.2021 г. по гр.д. № 291 /2020 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на И. Т. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 7 500 лева обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която след като е отменено решението от 04.02.2021 г. по гр.д. № 291 /2020 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 7 500 лева до 10 000 лева, е постановено друго, с което ПРБ е осъдена да заплати на И. Т. Б. и сумата 2 500 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане (общо са присъдени 10 000 лева).
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в останалата част.
Прокуратурата на Република България иска от Върховния касационен съд да отхвърли иска, или да намали присъденото обезщетение до размер, който да съответства на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
В съдебно заседание поддържа искането за намаляване на присъденото обезщетение до размер 2 500 лева, който е справедлив и съобразен със съдебната практика.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по жалбата на ПРБ на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно правилото на чл.52 ЗЗД след преценка на установените по делото конкретни факти, които имат значение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Прието е, че въззивният съд е установил факти, които е приел, че имат значение за спора (и друго предварително производство - ДП № 28 /2011 г.), но които не е обсъдил при установяването на причинна връзка между незаконните действия на ПРБ и настъпилите от тях вреди за ищеца, с което е допуснато противоречие с приетото с ППВС № 4 /1968 г. по приложението на чл.52 ЗЗД и установената след приемането му практика на ВС и ВКС, че съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на всички установени по делото, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които имат значение за претърпените неимуществени вреди, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.
Настоящият състав приема, че наличието на друго предварително производство срещу увреденото лице, различно от това, което е посочено от ищеца като основание на иска, е факт, който може да има значение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ по установения в чл.52 ЗЗД критерий - справедливост.
Така е в случаите, когато двете предварителни (досъдебни) производства се застъпват по време, или това, което не е посочено като основание на иска, предхожда по време предварителното производство по обвинение, което е признато за незаконно, защото всяко едно от тях може да причини отрицателни последици (неимуществени вреди) от едно и също естество по отношение на лицето, срещу което са образувани – конкретни обективно съществуващи обстоятелства като отрицателни изживявания и емоции, здравословни проблеми и влошаване на здравословното състояние, отражение върху личния живот, отражение върху професионалната сфера, отражение върху доброто име в обществото (промяна в отношението на близки, колеги и познати) и други конкретни обстоятелства и факти, които са наведени като основание на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, имат значение за твърдените неимуществени вреди от незаконно обвинение и следователно подлежат на установяване при преценка на вида и интензитета на неимущественото увреждане, подлежащо на обезщетение при основателност на иска.
Неблагоприятните последиците за ищеца по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от другото предварително производство, което не е наведено като основание на иска, не обуславят вредите от незаконно обвинение. и затова не подлежат на обезщетяване при уважаването на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Затова те трябва да бъдат разграничени от последиците, предизвикани от незаконно обвинение, които подлежат на обезщетяване.
Така е, защото съгласно прието разрешение с т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконно обвинение и претърпени вреди. Това разрешение е задължително за съдилищата съгласно чл.124 от Конституцията и чл.130, ал.2 ЗСВ.
За да бъдат разграничени последиците следва да бъде обсъдено как другото предварително производство се е отразило на ищеца.
Воденото срещу ищеца друго предварително производство, което не е посочено като основание на иска, е обстоятелство, което има значение за спора (релевантен факт) и установената практика на ВКС изисква съдът да извърши и отрази в мотивите си своята преценка за неговото конкретно значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба на Прокуратурата на Република България И. Т. Б. оспорва нейната основателност и излага доводи, че въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства за вида и размера на неимуществените вреди, но не е преценил в достатъчна степен интензитета на вредите, съответно – определил е занижен размер на обезщетението.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За мотивите на въззивния съд:
Ищецът претендира обезщетение за претърпените от него вследствие на воденото срещу него предварително производство - ДП 13 /2012 г. силни негативни преживявания - силен стрес, страх от евентуална осъдителна присъда, непрекъснато психическо напрежение, накърняване на авторитета му – професионален и човешки, уронване на честта и достойнството му, преживени безсилие, страх, обида и влошаване на здравословното му състояние.
Прокуратурата е направила възражение за наличието на причинна връзка между воденото ДП и твърдените от ищеца вреди.
Предварителното производство е водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 НК. То е приключило с влязло в сила постановление за прекратяването му.
Наказателното производство срещу ищеца Б. е продължило 3 години и то само на фаза досъдебно производство. Срещу ищеца е била взета само мярката за неотклонение „подписка“ – най – леката възможна.
Въззивният съд е установил факти, които е приел, че имат значение за спора, но които не е обсъдил при установяването на причинна връзка между незаконните действия на ПРБ и настъпилите от тях неимуществени вреди за ищеца:
Въззивният съд е установил, че освен процесното предварително производство ДП № 13 /201 2 г., срещу ищеца е водено и друго предварително производство – ДП № 28 /201 1 г., което е послужило като основание за прекратяване от МВР на трудовото правоотношение с ищеца и за отнемане на разрешителните за оръжие на ищеца.
Дисциплинарното наказание уволнение е наложено на ищеца със заповед от 03.08.2012 г. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етичния кодекс на държавните служители в МВР и във връзка с деяние, за което срещу Б. е образувано ДП № 28 /201 1 г., а не по повод на ДП 13 /201 2 г.
Въззивният съд е установил, че ищецът е обжалвал заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, но производството е завършило с влязло в сила решение на ВАС, с което жалбата му е отхвърлена, а с друго решение на ВАС е отхвърлено искането на ищеца за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС.
Жалбоподателят е обжалвал и решението за отнемане на ловното му оръжие, но с решение на АС - Велико Търново жалбата му е оставена без уважение. В мотивите на съда е посочено, че отнемането е поради воденото срещу ищеца ДП № 28 /2011 г., а не поради ДП 13 /2012 г., на което ищецът се позовава в настоящото производство.
Същевременно, при обсъждане на настъпилите за ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е приел за установено, че те са последица от воденото срещу ищеца предварително производство ДП № 13 /2012 г. без да излага съображения за това дали и защо неимуществените вреди не са последица и от другото водено срещу ищеца предварително производство – ДП № 28 /2011 г. и на действията на МВР, което е било и негов работодател.
Т.е. въззивният съд е приел, че всички доказани по делото неимуществени вреди – притесненията и неудобствата, които е преживял вследствие на повдигнатото му обвинение по ДП № 13 /2012 г., промяната в здравословното му състояние, доказано с медицински документи и свидетелски показания, а и е нормално и житейски оправдано в такава ситуация – хипертонични кризи, невровегетативна дистония, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, злепоставяне на ищеца в обществото, са последица от процесното предварително производство. Въззивният съд е приел, че воденото срещу ищеца наказателно производство му се е отразило много отрицателно в две посоки, както физически, така и психически, макар да няма данни за нарушения на психическия му статус, свидетелите установяват, че ищецът се променил – затворил се в себе си, станал унил, умислен неконтактен. Поради образуваното срещу ищеца предварително производство той бил санкциониран с отнемане на разрешителното за носене и използване на оръжие, което обстоятелство му се отразило много тежко. Въззивният съд е посочил, че в тази връзка кредитира свидетелските показания като последователни и непротиворечиви.
Така въззивният съд е приел, че следва да определи обезщетение в размер на 10 000 лева.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за основателен довода на Прокуратурата на Република България, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че по същото време срещу ищеца е водено и друго предварително производство, което не е обсъдено като причина за неимуществените вреди.
Както беше посочено, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е установил от тях, че освен посоченото като основание на иска предварително производство ДП № 13 /2012 г., срещу ищеца е водено и друго предварително производство – ДП № 28 /2011 г., което е послужило като основание за прекратяване от МВР на трудовото правоотношение с ищеца и за отнемане на разрешителните за оръжие на ищеца.
Същевременно при обсъждане на неимуществените вреди въззивният съд е приел, че всички доказани неимуществени вреди – притесненията и неудобствата, които е преживял, както и промяната в здравословното му състояние, които са доказани с медицински документи и свидетелски показания, а и е нормално и житейски оправдани (могат да бъдат предполагани при установените обстоятелства), както и злепоставянето на ищеца в обществото, са вследствие на повдигнатото му обвинение по ДП № 13 /2012 г..
Както беше посочено въззивният съд е приел включително, че поради образуваното срещу ищеца предварително производство, той е бил санкциониран с отнемане на разрешителното за носене и използване на оръжие, което обстоятелство му се отразило много тежко. Въззивният съд е посочил, че в тази връзка кредитира свидетелските показания като последователни и непротиворечиви.
Последният извод противоречи с констатациите на въззивния съд, че друго предварително производство – ДП № 28 /2011 г. е послужило като основание за прекратяване от МВР на трудовото правоотношение с ищеца и за отнемане на разрешителните за оръжие на ищеца и че то предхожда по време посоченото като основание на иска ДП № 13 /2012 г.
Като съобрази изложеното и с оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав приема за основателен довода на ПРБ, че част от негативните състояния, описани от свидетелите, не са последица от воденото срещу ищеца ДП № 13 /2012 г. и че въззивният съд не е разграничил последиците от прекратеното наказателно производство от тези от предприетите административни мерки от страна на работодателя (МВР), довели до уволнението му и за отнемане на разрешението за притежаване на оръжие. Въззивният съд е следвало да съобрази, че върху здравословното състояние на Б. са оказали неблагоприятно влияние и двете предварителни производства, но не го е направил.
Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за основателно твърдението на ПРБ, че обезщетението е определено неправилно в завишен размер, тъй като не всички приети за установени от въззивния съд неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконните действията на ПРБ по прекратеното предварително производство.
От изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна, въззивният съд е преценил неправилно обсъдените обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – на правилото на чл.52 ЗЗД, съгласно приетото с ППВС № 4 /23.12.1968 г., в резултат на което е завишил значително размера на обезщетението, за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева, с което е допуснал неправилност на въззивното решение. Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК, настоящият съдебен състав следва да разреши спора по същество, като отмени решението в неправилната му част, с която искът е уважен за разликата над 5 000 лева до присъдения размер 10 000 лева и отхвърли иска за тази част.
В останалата допусната до касационно обжалване част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Прокуратурата не претендира разноски (нито в жалбата, нито в проведеното съдебно заседание). Ответникът И. Б. също (той не е подал отговор на касационната жалба на ПРБ и в съдебното заседание също не претендира разноски), а и с оглед изхода от спора (настоящият съдебен състав намира жалбата на ПРБ, по която е допуснато касационно обжалване, за основателна и я уважава), такова искане би било неоснователно. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 97 от 03.08.2021 г. по в.гр.д. № № 119 /2021 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която с него е потвърдено решението от 04.02.2021 г. по гр.д. № 291 /2020 г.на Великотърновския окръжен съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Т. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ разликата над сумата 5 000 лева до сумата 7 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди и в частта, с която след като е отменено решението от 04.02.2021 г. по гр.д. № 291 /2020 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 7 500 лева до 10 000 лева, е постановено друго, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Т. Б. и тази разлика - сумата 2 500 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане.
Вместо това постановява:
Отхвърля иска на И. Т. Б. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване за разликата над сумата 5 000 лева до сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 27.04.2017 г. до окончателното и изплащане.
Оставя в сила въззивно решение № 97 от 03.08.2021 г. по в.гр.д. № № 119 /2021 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която с него е потвърдено решението от 04.02.2021 г. по гр.д. № 291 /2020 г на Великотърновския окръжен съд., в частта, с която искът на И. Т. Б. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване е уважен за сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2017 г. до окончателното и изплащане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.