Отговорност на застрахователя при смърт на единия от двама солидарни длъжници по кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53
София, 29.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ИНА АНДОНОВА......…….……. и с участието на прокурора …...…................................................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 893 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 60687/14.ХІІ.2021 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение на атакуваните две осъдителни части на въззивното решение № 260534 на СГС, ГК, с-в ІІІ-Б, от 13.Х.2020 г. по гр. дело № 14514/2019 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид обстоятелството, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се е оказало произнасянето на този съд с обжалвания акт по следните два правни въпроса:
1./ „Длъжен ли е застрахователят да изпълни чуждо задължение, а именно на застраховано лице, за което застрахователно събитие не е настъпило, но лицето е солидарен длъжник?“;
2./ „Допустима ли е суброгация срещу застрахователя, ако застрахованото лице е изпълнило свое собствено задължение?“
Релевираните от застрахователя касатор „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД-София /ЕИК[ЕИК]/ оплаквания са били за постановяване на въззивното решение в тези две негови осъдителни части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това търговецът е претендирал частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени и двата иска на М. Т. Т., първият от които ( косвен , с правно основание по чл. 134 ЗЗД, във вр. чл. 199а КЗ /отм./), воден съвместно с конституираната по делото като съищец „Юробанк България“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, а вторият – с правно основание по чл. 242 КЗ /отм./, воден само между Т. и застрахователното дружество заради „неоснователно“ извършени от кредитополучателката плащания на погасителни вноски по кредита след настъпилата смърт на солидарно задължения неин съпруг в размер общо на 2 927.06 лв.
Редовно призовани, страните по делото не са се явили и не са били представлявани в откритото съдебно заседание пред ВКС, проведено на 11.ІV.2022 г., поради което единствено меродавни са становището и доводите на застрахователя, както те са били изложени в касационната му жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди оплакванията и доводите на касатора „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” ЕАД-София, както и след като извърши проверка в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК за процесуалната и материална законосъобразност на въззивното решение на СГС в атакуваните две негови осъдителни части, приема следното:
Касационната жалба на „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД-София е изцяло основателна.
А. Досежно атакуваната осъдителна част по т.нар. „косвен“ иск на Т. и съ ищеца й „Юробанк България“ АД с правно основание по чл. 134, алинеи 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 199 а КЗ /отм./:
Предявеният иск е допустим по съображенията, изложени в мотивите към постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 138/5.І.2015 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г. досежно наличието на правен интерес и на активна процесуална легитимация у кредитополучател за предявяване на иск срещу застраховател в защита на имуществените права на съответната банка кредитодател. В процесния случай твърдението на Т. за наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД се съдържат в обстоятелствената част по другия неин обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./, воден срещу застрахователя настоящ касатор.
Не може да бъде споделен решаващия правен извод на въззивната инстанция по идентифицираният от нея като спорен по делото единствен правен въпрос: за размера на дължимата застрахователна сума при настъпване на покрит риск по отношение на един от двамата кредитополучатели – дали Ѕ част от остатъка по кредита, включващ главницата и натрупаната лихва, или целият остатък по кредита. Незаконосъобразно с атакуваната осъдителна част на решението на СГС е била отречена защитната теза на застрахователя /ответник в исковото производство по чл. 134 ЗЗД/, че щом в конкретния случай е бил застрахован живота на двамата кредитополучатели, които са солидарно отговорни спрямо банката за коректното обслужване на отпуснатия им кредит, то, при настъпване на покрития риск по отношение на единия от тях, следва да се дължи пропорционалната част от застрахователната сума, „определена от броя на съдлъжниците, респ. от припадащия им се съобразно вътрешните им отношения дял от остатъчната сума по кредита съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД , тъй както подобна уговорка липсва “.
Налице е особено съществено нарушение на този текст от материалния закон, изразило се в прилагането му в неговия обратен, противоположен смисъл, т.е. contra legem. Несъмнено посочената разпоредба в ЗЗД [за вътрешните отношения между съдлъжниците] е диспозитивна и затова дословно гласи, че „доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници“, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Точно защото в клаузите на процесния договор за банков кредит от 20.Х.2015 г. за пасивната солидарност между кредитополучателите-съпрузи липсва уговорка, различна от горното диспозитивно правило на закона, настъпването на покрития застрахователен риск по отношение на В. П. Т. в срока на действие на застрахователното покритие, не освобождава преживялата съпруга от задължението й към „Юробанк България“ АД да погаси припадащата й се Ѕ част от същия кредит.
По процесния договор за банков кредит № HL 72748 от 20.Х.2015 г., сключен с „Юробанк България“ АД-София, ответницата по касация и ищца в първоинстанционното производство пред СРС М. Т. Т. е имала качеството на кредитополучател - наред със своя съпруг В. П. Т.. Според клаузата на чл. 1, ал. 3 от този договор по чл. 430 ТЗ, за връщането на кредита и за другите задължения по договора, „лицата, подписали договора като кредитополучател, отговарят солидарно “. Предвид специфичните цели, формулирани в Раздел І на конкретния договор за ипотечен кредит, а именно: за рефинансиране и вдигане на ипотека по кредит в „Банка ДСК“ ЕАД; за ремонт и подобрения на еднофамилна сграда, както и за плащане по предплатен застрахователен пакет, очевидно е, че в процесния случай се касае за поемане на задължения за задоволяване на нужди на семейството, т.е. такива, за които съпрузите отговарят солидарно съгласно чл. 32, ал. 2 СК. Следователно кредитната институция надлежно е придобила правото по чл. 122, ал. 1 ЗЗД да може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тези двама длъжници. От друга страна, според точния разум на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. В процесния случай кредитната институция не е длъжник, а е кредитор на кредитополучателката М. Т. Т.. Последната не придобива качеството на кредитор на „Юробанк България“ АД и като преживяла съпруга на кредитополучателя В. Т., което положение следва пряко от разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД /вр. чл. 28 СК/, предвиждаща, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях „по равно“. В тази връзка данните по делото категорично са в насока, че кредитната институция своевременно е упражнила правата си по сключената със застрахователя настоящ касатор групова застраховка „Живот и безработица“ на получателите на ипотечни кредити от „Юробанк България“ АД, получавайки на датите 13.ІІІ.2017 г. и 18.VІІІ.с.г. суми в размер на 22 260.73 лв. и съответно – 516.93 лв., които след осчетоводяването им са намалили остатъка по кредита към настъпилото на 14.ХІІ.2016 г. застрахователно събитие от 44 521.45 лв. със сума в общ размер на 22 777.66 лв. Съответно ищцата М. Т. Т. е получила нов погасителен план за остатъка по кредита, по който намалената месечна вноска е в размер на 161.70 лв. Ето защо се явява лишена от каквото и да било правно основание тезата на Т., развита в обстоятелствената част на исковата й молба, че - предвид солидарната отговорност на двамата кредитополучатели - безспорно било, че отговорността на застрахователя е уговорена за целия размер на остатъка по кредита и така, с настъпването на застрахователното събитие от 14.ХІІ.2016 г., изразило се в смъртта на съпруга й В. П. Т., за ответното „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД-София възникнало задължението да заплати на ползващото се от застраховката лице „Юробанк България“ АД „целия размер на остатъка от получения кредит“. В заключение, атакуваната от застрахователя осъдителна част от въззивното решение на СГС, постановена в исковото производство по чл. 134 ЗЗД, има за свой резултат неоснователното обогатяване на кредитополучателката М. Т. със сумата в размер на 20 127.04 лв. Това означава, че верният отговор на правния въпрос във връзка с който е било допуснато касационно обжалване на тази част от въззивното решение, следва да е, че при застраховката, сключена в полза на кредитор при действието на чл. 199а КЗ /отм./, застрахователят не отговаря за покриване на дълга на солидарен длъжник по договор за банков кредит към кредитната институция, щом спрямо това физическо лице не е настъпило застрахователното събитие, уговорено в груповата застраховка „Живот и безработица“ на получателите на ипотечни кредити. Като последица от това въззивното решение на СГС ще следва да бъде отменено в горепосочената негова част, а воденият от Т. и конституираната като неин съ ищец „Юробанк България“ АД иск за осъждане на „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да заплати на банката горната сума от 20 127.04 лв. да се отхвърли: като неоснователен и недоказан.

Б. Досежно обжалваната част за уважаване на осъдителния иск с правно основание по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./:
Процесната полица, вкл. с добавъците към нея и съгласието на кредитополучателите В. и М. Т. за застраховане, е била по групова застраховка „Живот и безработица“ на получателите на ипотечни кредити от „Юробанк България“ АД. Тя е сключена в полза на точно този кредитор /банка/ и по естеството си е вид негово обезпечение в случаите, когато поради смърт или безработица кредитополучателят не може да обслужва задълженията си /да изплаща погасителните вноски/ по кредита. Въпросният застрахователен договор се сключва между банката кредитор и застрахователя /настоящия касатор/, независимо от това, че финансовата тежест на застрахователните премии, т.нар. „предплатен застрахователен пакет“, е била възложена върху кредитополучателите В. и М. Т.. В конкретната хипотеза последните двама не са страна по застрахователния договор и затова нито един от тях не би могъл да иска заплащане на застрахователната сума при настъпване на съответното застрахователно събитие. Тези данни по делото обосновават нужда от корективно тълкуване на крайно неясните изрази, употребени в текста на чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./, доколкото от една страна там се говори „в полза на кредитор“, а от друга – че физическото лице „може и да не е страна“ по застрахователния договор. Доколкото разглежданата правна фигура е наречена от отменения кодекс „Застраховка за обезпечаване на задължението“, би следвало да се приеме, че това е вид обезпечение, а такова се предоставя по начало от длъжника (или от трето лице при реалните обезпечения, какъвто този вид застраховка определено не е). В процесния случай застрахователният договор е бил сключен от банката кредитор със застрахователя /касатора/, а длъжниците Т. са се задължили по силата на договора за банков кредит № HL 72748 от 20.Х.2015 г. да плащат застрахователните премии /т.нар. „предплатен застрахователен пакет“/. Необходимостта от корективно тълкуване на текста на чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ следва и от заблуждаващата „буква на закона“: при положение, че този вид договор има за предмет вземането на кредитора /банката/, заглавието необяснимо визира „обезпечаване на задължение“. Но длъжникът придобива право да получи застрахователната сума или част от нея само при осъществяването на едно условие, което се отнася до приключване защитата на кредитора. Това е обстоятелството, че наследниците на длъжника или третите лица, обезпечили чужд дълг /този на длъжника/, били те поръчители или предоставилите реални обезпечения, са платили надлежно задължението на длъжника и кредиторът е удовлетворен. В заключение, качеството „кредитор“ по застрахователния договор има банката, т.е. кредитодателят и затова именно последният е легитимиран да предяви претенцията си срещу застрахователя и така да получи онази част от погасителните вноски, която съответства по размер на неплатената част от дълга. Следователно правилният отговор на втория правен въпрос, във връзка с който бе допуснато касационното обжалване на тази осъдителна част от въззивното решение на СГС, следва да е в смисъл, че когато единственият кредитополучател е изпълнил свое задължение спрямо банката по договора за банков кредит, той не се суброгира в правата й спрямо застрахователя по застраховката по чл. 119а КЗ /отм./, сключена в полза на кредитор, щом физическото лице по отношение на което не е настъпил покритият застрахователен риск, е изпълнило свое собствено задължение към кредитната институция.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 260534 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІІ-Б, от 13.Х.2020 г., постановено по гр. дело № 14514/2019 г., в атакуваните две негови осъдителни части по кумулативно съединените два осъдителни иска с правно основание по чл. 134 ЗЗД-вр. чл. 199 а КЗ /отм./ и съответно - по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КОСВЕНИЯ ИСК на М. Т. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „К. П. № 8, с правно основание по чл. 134 ЗЗД, във вр. чл. 199а КЗ /отм./, по който като съ ищец е била конституирана и „Юробанк България“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] , за осъждането на ответника „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ НА БАНКАТА сума в размер на 20 127.04 лв. (двадесет хиляди, сто двадесет и седем лева и четири стотинки), претендирана от първата ищца като неизплатена част от застрахователна сума по сключен между „Юробанк България“ АД-София и ответника групов договор за застраховка „Живот и безработица“ на получателите на ипотечни кредити“, във вр. с настъпилото на 14.ХІІ.2016 г. застрахователно събитие – смъртта на съпруга й В. П. Т., като кредитополучател по договор за кредит № HL 72748 от 20.Х.2015 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на М. Т. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], с правно основание по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм/, предявен срещу ответното „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], за присъждането на сума в размер на 2 927.06 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и шест стотинки), претендирана като „застрахователна сума“ по сключен между „Юробанк България“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ и този застраховател групов договор за застраховка „Живот и безработица“ на получателите на ипотечни кредити“ във връзка с настъпилото на 14.ХІІ.2016 г. застрахователно събитие – смъртта на съпруга на ищцата В. П. Т. - кредитополучател по договор за кредит № HL 72748 от 20.Х.2015 г., която претенция се равнявала на сбора от заплатените от ищцата месечни погасителни вноски по кредита за периода от застрахователното събитие (14.ХІІ.2016 г.) и до месец септември`2017 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото (10 октомври 2017 г.) и до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 893 по описа за 2021 г.