Увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 312

гр.София, 11.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

втори юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2657/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 610/ 10.02.2025 г., постановено по настоящето дело, по жалба на И. А. Б. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 193 от 25.04.2024 г. по гр.д.№ 27/ 2024 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Б. против Прокуратура на Република България /ПРБ/ иск за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени от водено срещу него ДП № 286/ 2020 г. на РУ на МВР Оряхово, пр. пр. № 576/ 2020г. на РП-Оряхово, НОХД № 277/2021 г. на РС-Оряхово, за разликата над 3 000 лв до 6 000 лв и в частта за разноските по делото.

В частта, в която същият иск е уважен до размер 3 000 лв, въззивното решение не е обжалвано от ответника ПРБ и е влязло в сила.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, което е изведено в принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД?“.

По този въпрос в постоянната си практика Върховният касационен съд /ВКС/, следвайки тълкуването в ППВС № 4/ 1968 г., приема, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Конкретно във връзка с дела за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно обвинение, практиката на ВКС е обобщена в решение № 40/ 13.05.2020 г. по гр.д.№ 2683/ 2019 г., ІV г.о., от което този съдебен състав не намира основание да се отклони. Съдът по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл.4 ЗОДОВ препраща към чл.52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи; броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало, обществения и професионалния живот; разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве. От значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, както и други особености в субективния състав на престъплението, особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/или изпълняваната работа е в публичен интерес. Когато като основание на иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период на наказателното преследване, а съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ установи допуснато нарушение на правото по чл.6 § 1 КЗПЧОС, това предполага по-висок размер на глобалното обезщетение, като в мотивите следва да се посочи каква част от него се определя за забавянето. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия. Те включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие, конкретна икономическа конюнктура и средностатистически стандарт на живот.

Обжалваното решение не е съобразено с така установената практика и по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК.

Постановеното по делото първоинстанционно решение не е било обжалвано от ответника в частта, в която е уважен искът за обезщетяване на имуществени вреди в размер 4 000 лв, а не е обжалвано и въззивното решение за уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди до размер 3 000 лв. С влизането в сила на актовете в тези части по основанието на иска е формирана сила на пресъдено нещо – установено е, че ищецът е бил обект на незаконно наказателно преследване, в причинна връзка от което е търпял вреди, за които държавата, чрез процесуалния субституент ПРБ, му дължи обезщетение за претърпените вреди. Спорът е висящ само за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

За определяне на този размер релевантни са следните обстоятелства:

На 30.08.2020 г. било образувано досъдебно производство № 286/ 2020 г. на РУ на МВР-Оряхово, пр.пр.№ 576/ 2020 г. на Районна Прокуратура-Оряхово, за това, че на неустановена дата и месец през пролетта на 2020 г. до 22,00 часа на 30.08.2020 г. с.Софрониево, обл.Враца, в необитаем частен имот, били засети и отглеждани 18 стръка растения от рода на конопа. На същата дата ищецът бил задържан за 24 часа. На 02.09.2020 г. в дома на ищеца в [населено място], обл.В., [улица], било извършено претърсване и били иззети лаптопи; мобилни телефони, таблет и други вещи, върнати на ищеца на 11.12.2020 г. Ищецът бил разпитван като свидетел и бил привлечен като на обвиняем - на 22.12.2020 г. и на 27.05.2021 г., от 22.12.2020 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 500 лв. На 04.11.2021 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 277/ 2021 г. на Оряховски районен съд за извършено престъпление по чл.354в ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК – за това, че от неустановена дата в края на месец май 2020 г. до 30.08.2020 г., в дворно място на необитаем частен имот в с.Софрониево, в съучастие като съизвършител с Б. Д. засял и отглеждал високорисково наркотично вещество - 18 броя растения от рода на конопа сорт „Арлекин“ на стойност 5 363,93 лева без надлежно разрешително. Съдебното наказателно производство пред първата инстанция протекло в общо осем открити съдебни заседания - от 10.12.2021 г. до 28.10.2022 г. На последната дата съдът постановил присъда, с която признал ищеца за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана от ПРБ, по протеста било образувано ВНОХД № 48/ 2023 г. на Врачански окръжен съд. На 23.02.2023 г. по това дело било проведено съдебно заседание, след което с решение № 105/ 10.05.2023 г., влязло в сила на същата дата, оправдателната присъда била потвърдена. През учебната 2021/ 2022 година ищецът е бил записан като студент в осми семестър на IV курс, редовна форма на обучение във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - гр. Велико Търново и през месец юни 2022 г. се дипломирал в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Психология“. Задържането на ищеца за извършено престъпление станало широко известно в селото, където живеел. След като бил освободен ищецът се променил, затворил се себе си, ограничил контактите и излизанията си. Изпитвал притеснения относно изхода на повдигнатото срещу него обвинение, отслабнал, намалил успеха си като студент. Притеснявал се също, че няма да може да започне работа по специалността си, ако бъде осъден. Воденото наказателно производство оказало влияние върху нивата на стрес при ищеца, налице били негативни мисловни модели по отношение бъдещи перспективи на личността и нейният имидж в обществото, професионална интеграция, социална реадаптация след процеса и личностна несигурност. Понастоящем не са налице структурни изменения на психиката или други изразени психопатологии у ищеца, менталните му възможности позволяват да се справя успешно с живота и да има качествени междуличностни взаимодействия.

От тези релевантни обстоятелства правилно въззивният съд е отчел като обуславящи по-нисък размер на обезщетението, че обвинението не е било за тежко умишлено престъпление, че наказателното производство е приключило в разумен срок, че ищецът бил оправдан още на първа инстанция, което е снижило притесненията му, както и че незаконното обвинение обаче не причинило трайна промяна на личността, здравословното състояние и на поведението на ищеца. Неправилно обаче съдът е счел за такова обстоятелство фактът, че спрямо ищеца не били извършвани много на брой и/или интензивни следствени действия. Още на 02.09.2020 г. е извършено претърсване на жилището на ищеца с изземване на голям брой вещи от съществено значение за нормалното ежедневие, което процесуално действие въззивният съд сам е оценил на друго място в мотивите си като такова с висок интензитет. С право, защото претърсването и изземването на лични вещи е сериозна намеса в правото на личен живот, която би била оправдана в случай на извършено престъпление, но когато такова няма, съставлява интензивно противоправно навлизане в чужда правна сфера. Освен това от момента на повдигане на обвинението на ищеца до момента на приключване на наказателното производство са изминали 2 години, 4 месеца и 18 дни и в досъдебното производство той двукратно е привличан като обвиняем и три пъти е разпитван в това качество, а в съдебната фаза са проведени 9 съдебни заседания, във всички от които ищецът присъствал лично. Изложеното не обосновава извод, че спрямо ищеца не били извършвани много на брой и/или интензивни следствени действия.

Правилно като обстоятелства, налагащи определяне на обезщетение в завишен размер, въззивният съд е отчел задържането на ищеца за 24 часа, претърсването и изземване на голямо количество лични вещи, възрастта му към момента на повдигане на обвинението /22 години/ и обстоятелството, че е бил студент, нарушаването на психическото и емоционално равновесие на ищеца, търпените срам и неудобство, възникналата тревожност, изолирането от приятели и познати, наличието на отпуснатост и безсъние. Тези обстоятелства обаче не са оценени надлежно, при съобразяване на съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, защото те не предполагат /при съвкупната преценката с другата група релевантни обстоятелства/ присъждане на обезщетение в размер по-нисък от 6 000 лв. Затова в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго с уважаване на иска в посочения размер, като с оглед изхода от спора се преразпредели и отговорността за разноските по делото.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Врачански окръжен съд № 193 от 25.04.2024 г. по гр.д.№ 27/ 2024 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Б. против Прокуратура на Република България иск за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени от водено срещу него наказателно производство, за което е оправдан с присъда по НОХД № 277/ 2021 г. на Оряховски районен съд за разликата над 3 000 лв до 6 000 лв и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр.София, бул."Витоша" № 2, да заплати на И. А. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.*, [улица], още 3 000 лв /три хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от водено срещу него наказателно производство, за което е оправдан с присъда по НОХД № 277/ 2021 г. на Оряховски районен съд, със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и 2 863,57 лв /две хиляди осемстотин шестдесет и три лева, петдесет и седем стотинки/ разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: