Изисквания при признаване и изпълнение на присъда от държава от ЕС

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по приспособяване на присъда по реда на чл. 457 НПК * признаване и изпълнение на присъда от чуждестранен съд * съществени процесуални нарушения * непълен диспозитив на въззивно решение * неясен диспозитив на присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 322

София, 04.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта трета година, в състав: Председател: Лада Паунова

Членове: 1. Биляна Чочева

2. Бисер Троянов

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 361 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК във вр. с чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , образувано по искане на осъдения П. В. П. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила Решение № 1 от 10.01.2024 г. по в.н.ч.д. № 280/2023 г., по описа на Великотърновския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане или за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, който е полза на осъдения.

В искането е посочено, че въззивното решение е с противоречиви мотиви и не може да се разбере по какви съображения апелативният съд е увеличил общото наказание, наложено от чуждестранния съд, допълнително със 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и по този начин е нарушил и материалния закон – чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС .

В съдебно заседание осъденият П. В. П. и неговите защитници адвокат М. В. и адвокат Д. М. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. В допълнение сочат, че неправилно е извършено групирането по чл. 25 във вр. с чл. 23 НК и настояват общото наказание да не се увеличава по чл. 24 НК, а наказанието от 6 години лишаване от свобода да се приспособи.

Представителят на Върховна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага същото да бъде отхвърлено като неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

С решение № 1 от 10.01.2024 г. по в.н.ч.д. № 280/ 2023 г. Великотърновският апелативен съд отменил решение № 129 от 15.09.2023 г. по н.ч.д. № 85/2023 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС в ЧАСТТА, с която е намалено на 8 години срока на приетото за изпълнение наказание от 15 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения П. В. П. със съдебни актове на съдилища на Република Гърция, пререшил отново същия въпрос, като намалил общото наказание на 13 години и 6 месеца и потвърдил решението в останалата му част.

Искането на осъдения П. В. П. за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е основателно , но не по изложените в него правни съображения.

Молителят П. В. П. бил признат за виновен от гръцки съдилища за виновен в извършването на 4 бр. престъпления, както следва:

1) с решение № 136/20.05.2022 г. на петчленен съдебен състав на Апелативен съд Тракия, гр. Комотини, в две престъпления: измама при съучастие (съизвършителство) в големи размери, съответстващо на чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във вр. с чл. 209 НК, с наложено наказание от 10 години лишаване от свобода, както и за организиране и ръководене на ОПГ с користна цел (извършването на престъпления измами), съответно на чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК и наложено наказание от 6 години лишаване от свобода. Гръцкият съд в гр. Комотини определил общо наказание от 12 години лишаване от свобода;

2) с решение № 46/05.10.2022 г. на петчленен съдебен състав на Апелативен съд Ламия, гр. Ламия, в две престъпления: измама при съучастие (съизвършителство), съответстващо на чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209 НК и наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, както и за участие в ОПГ с користна цел (извършването на престъпления измами), съответно на чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 2 НК и наложено наказание от 6 години лишаване от свобода. Гръцкият съд в гр. Ламия определил общо наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода;

3) с решение № 1/10.01.2023 г. едночленен съдебен състав на Апелативен съд Тракия, гр. Комотини, определил за изпълнение едно общо наказание, което увеличил на 15 години и 6 месеца лишаване от свобода (според гръцкото законодателство: 12 г. + 3 г. + 6 м.).

В допълнение на изложеното, осъденият български гражданин изтърпявал наказанието си в затвора в гр. Нигрита, Република Гърция, с начало на изпълнение от деня на задържането му – 10.10.2019 г. Фактически престой в чуждия затвор до 28.04.2023 г. бил изчислен от гръцките власти на 3 г., 6 м. и 18 д., при допълнително „благоприятно изчисление за отработените дни“ били приспаднати още 3 години, като остатъкът от наказанието бил определен на 8 години, 11 месеца и 12 дни. Осъденият П. бил предаден на българските власти на 12.02.2024 г., след влизане в сила на атакуваното решение, с което българския съд признал чуждите съдебни решения и привел в изпълнение наложеното от тях общо наказание лишаване от свобода.

По доводите на молителя:

1. Великотърновските съдилища правилно съобразили приложението на чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , че за престъплението квалифицирана измама българският НК предвижда максимален размер от 8 години лишаване от свобода по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във вр. с чл. 209 НК. Поради това, наложеното от петчленния съдебен състав на Апелативния съд Тракия наказание от 10 години лишаване от свобода за престъплението измама законосъобразно било редуцирано на 8 години.

Други две от наказанията за организиране и ръководене на ОПГ, както и за участие в ОПГ, всяко в размер от 6 години лишаване от свобода, не надвишавали пределния размер на наказанието, предвидено за същото престъпление в българския наказателен закон. Съдилищата не са редуцирали санкцията, защото чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не е бил приложим, поради което твърдението на защитата на молителя за допуснато нарушение на материалния закон, се оказва правно несъстоятелно.

2. В писменото си искане молителят П. възразява, че подлежащото на изпълнение общо наказание от 15 години и 6 месеца лишаване от свобода е определено незаконосъобразно и е нарушен материалният закон по чл. 25 във вр. с чл. 23 от българския НК. Възражението също е неоснователно.

Правният институт за признаване и приемане за изпълнение на съдебен акт, издаден от съд на държава членка на ЕС, е регламентиран в Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. и е транспониран във вътрешното българско законодателно – ЗПИИСАННЛСМВЛС (в сила от 01.01.2020 г.). Признатите по този ред решения на съдилища на държави членки на ЕС се изпълняват по начин, според който в максимална степен се зачита волята на издаващата държава, където подсъдимият е бил осъден. Недопустима е намеса на изпълняващата държава, в случая Република България, защото чуждите съдебни актове са решени според тяхното (националното им) законодателство и са влезли в законна сила, с което са станали изпълними. Единствените отклонения от това принципно положение се съдържат в чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В ал. 1 на същата норма българската държава се задължава в интерес на осъдения да редуцира (намали) наложеното му от чуждия съд наказание до максималния срок (специалния максимум), предвиден в особената част на НК за същото по вид престъпление. С ал. 2 и 3 е предвидено приспособяване на наказанието на чуждестранния съд, ако същото не съответства по вид на наказанията, предвидени в чл. 37 от НК, но приспособеното наказание трябва в най-голяма степен да съответства на чуждото и различно по вид наказание, да не е по-тежко от него, да не е за по-голям срок и да не се заменя с глоба.

В конкретния случай, общото наказание на осъдения в чужбина български гражданин П. е било определено съобразно гръцкото законодателство и от българска страна е недопустима каквато и да е друга правна намеса, включително и преуреждане на института на групиране на отделните наказания според чл. 25 във вр. с чл. 23 от българския НК. Тези норми не предвиждат отделно наказание за конкретно престъпление, а представляват правила за изпълнение на общо наказание от лице, извършило множество престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях. Намесата на българския съд извън законовите изключения по чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС представлява незаконосъобразна правна дейност за промяна на признатия и приет за изпълнение чужд съдебен акт. Ето защо, искането на защитата на молителя П. за ново определяне на общото наказание от ВКС или въззивната инстанция, измежду четирите отделни наказания лишаване от свобода, наложени с окончателни и влезли в сила чуждестранни съдебни актове, е неоснователно.

3. В мотивите на първоинстанционния съдебен акт няма съображения защо общото наказание от 15 години и 6 месеца лишаване от свобода е намалено от окръжния съд на 8 години. Вътрешното съдийско убеждение не е разкрито, поради което липсват мотиви. Но въззивният съд е установил нарушение на материалния закон, намирайки съответния протест за основателен и намалил определеното от гръцкия съд общо наказание от 15 години и 6 месеца лишаване с две години, който срок е идентичен на срока за редуциране на размера на наказанието от 10 на 8 години лишаване от свобода за престъплението измама, съответващо на чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 във вр. с чл. 209 НК. По този начин, законосъобразно въззивният съд е намалил подлежащото на изпълнение наказание за осъдения П. на 13 години и 6 месеца лишаване от свобода. Направеното пред ВКС твърдение, че въззивната инстанция е увеличила общото наказание, се оказва несъстоятелно.

4. Твърденията на осъдения П. за противоречия в мотивите на въззивното решение не се потвърждават от касационната проверка и затова се приемат за неоснователни. На стр. 8 от въззивното решение Великотърновският апелативен съд ясно и аргументирано е обосновал тезата си за необходимост от намаляване на размера на общото наказание от 15 г. и 6 мес. лишаване от свобода със срок, съответен на редукцията по чл. 13, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

По констатациите на ВКС:

Първоинстанционното решение е незаконосъборазно, защото е налице порок в дейността на окръжния съд по признаване на чуждестранните съдебни актове. Съгласно чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС в решението си за признаване българският съд трябва да спази няколко задължителни изисквания, като посочи номера и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, съответните разпоредби на Наказателния кодекс, предвиждащи отговорност за извършеното престъпление, срока на наложеното от съда на издаващата държава наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. В случая, Великотърновският окръжен съд не е означил в диспозитива на решението си съответните разпоредби на българския НК, предвиждащи отговорност за извършените в чужбина от осъдения П. четири престъпления. Такива данни се съдържат в мотивите, но това не е достатъчно, защото мотивите разкриват вътрешното убеждение на съда, а диспозитивът – волята на съда, с която разрешава определен правен въпрос. Правно недопустимо е окръжният съд да признава чуждите решения, а отделните наказания да определя без правната квалификация на престъпленията, за които те са били наложени, според юридически непрецизния изказ: „наказание лишаване от свобода за срок от 10 (десет) години за първото деяние и наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест) години за второто деяние…“, както и „наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година за първото деяние и наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест) години за второто деяние…“. По този начин осъденият, неговите защитници, участващите в съдебните производства прокурори, апелативният съдебен състав и съставът от ВКС са поставени в положение да гадаят за кое престъпление какво наказание е наложено, както и да съпоставят мотивите на първоинстанционния съд с българския превод на чуждестранните съдебни актове. Нарушението е съществено, защото не е разкрита волята на окръжния съд да квалифицира отделните престъпни прояви според съответните им състави от българския НК. Първоинстанционното решение е незаконосъобразно – липсва негов задължителен реквизит, който има съществено значение за изпълнението от българска страна на наказанието лишаването от свобода, наложено от чуждестранните съдилища.

Порокът не е бил констатиран от въззивния апелативен съд, който е пренебрегнал липсата на съществен реквизит от проверявания съдебен акт. Нарушението е било отстранимо от въззивната инстанция с отмяната на акта и постановяването на изцяло нов въззивен акт в съответствие с чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Процесуалното нарушение обаче не може да се поправи от ВКС в производството по възобновяване, тъй като се отнася до въпрос, който подлежи на разрешаване от съдилищата по редовните съдебни производства.

Освен изложеното по-горе, поначало всяко престъпление се конкретизира по време и по място на извършването му. Признавайки съдебно решение (присъда) на съд на друга държава българският съд признава и направените в чуждия съдебен акт фактически и правни констатации за престъплението. В противен случай, не може да приеме за изпълнение наложеното от чуждия съд наказание за това престъпление. Предмет на процедурата по ЗПИИСАННЛСМВЛС е признаването на съдебно решение на страна членка на ЕС и изпълнение на наложеното за това престъпление наказание лишаване от свобода. След като признава престъплението, извършено в чужбина, същото може да се окаже в множество от престъпления с други, извършени от осъдения в както в страната ни, така и в чужбина. Ето защо, макар изрично да е посочено в чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, българският съд следва да посочи още времето и мястото на извършване на всяко от престъпленията, за които признава чуждестранното решение.

Решението на окръжния съд се отличава и с други незаконосъобразни (непрецизни) диспозитиви, с които е надхвърлил предоставените му по закон правомощия, като например – не се определя общо наказание и същото не се увеличава. Достатъчно е било от българска страна признаването на чуждите съдебни актове, определяне на правната квалификация на всяко от престъпленията, според съответния им състав от особената част на НК, извършените в чужбина престъпления да се конкретизират по време и по място, а подлежащите на изпълнение наказания да се посочат във вида, в който са били определени поотделно и да се посочи наложеното от чуждия съд общо наказание. Всеки друг диспозитив на съда за определяне на общото наказание и за неговото увеличаване насочва към самостоятелна дейност на съдебния орган, която не му е възложена по закон в това производство.

Ето защо настоящият съдебен състав на ВКС счита, че допуснатото от Великотърновския окръжен съд съществено процесуално нарушение подлежи на отстраняване от съдебната инстанция, където е било допуснато. Наказателното производство по признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени от държави членки на ЕС, с които се налага наказание лишаване от свобода, следва да бъде възобновено, съдебните актове на редовните инстанции отменени, а делото да бъде изпратено за ново разглеждане от друг съдебен състав на Великотърновския окръжен съд, от стадия на първоинстанционното съдебно заседание.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по н.ч.д. № 85/2023 г., по описа на Великотърновския окръжен съд.

ОТМЕНЯ решение № 1 от 10.01.2024 г. по в.н.ч.д. № 280/ 2023 г. на Великотърновския апелативен съд.

ОТМЕНЯ решение № 129 от 15.09.2023 г. по н.ч.д. № 85/2023 г. на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен състав на Великотърновския окръжен съд, от стадия на първоинстанционното съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.