Последици при смърт на страна преди приключване на делото в първа инстанция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

София, 28.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 3827 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ ООД, [населено място], представлявано от управителя С. З. Ч., подадена чрез адвокат И. М. - А., срещу решение № 260064 от 07.05.2021 г. по в.гр.д. № 328/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 285 от 02.03.2020 год. по гр. д. № 1326/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ ООД срещу Р. Х. Т., гражданка на Съединените американски щати, в качеството ѝ на наследник на М. Т. Т. /М. Т. Т./ – починала в хода на производството и заместена от сина си М. Р. Т., гражданин на Съединените американски щати, в качеството му на неин наследник, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за прогласяване за окончателен на предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на 14.09.2015 г. и изменен с анекс от 29.09.2015 г. между М. Т. Т. /М. Т. Т./ като продавач и „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ ООД като купувач, с предмет собствения на продавача недвижим имот, съставляващ: 5/8 ид. части от дворно място в [населено място], [улица]/36/, съставляващо имот пл. № 502 в УПИ V-Народен театър, ведно с целите втори етаж, трети етаж и тавански етаж от построената в това дворно място триетажна /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид. части от избата и прилежащите общи части от сградата, срещу заплащане на цена в размер на 120 000 евро.

Въззивният съд е приел, че между М. Т. Т. /М. Т. Т./, представляван от адвокат В. З., като продавач и ищеца „Арменски културен и информационен център – Пловдив“ ООД като купувач на 14.09.2015 г. е сключен предварителен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на недвижими имоти, съставляващи 5/8 ид. части от дворно място в [населено място], [улица]/36/, цялото застроено - 166 кв. м. и незастроено-168 кв. м., съставляващо имот пл. № 502 в УПИ V-Народен театър, в кв. 13-стар, 72-нов по плана на [населено място], ЦГЧ, на [улица], ведно с целите втори и трети етаж и тавански етаж на построената в това дворно място триетажна /двуетажна с партер и таван/ жилищна сграда, ведно с 5/8 ид. части от избата и прилежащите общи части от сградата, за 120 000 евро. С анекс от 29.09.2015 г. страните са договорили капаро в размер на 5 000 евро /или левовата му равностойност/, платимо до 15.11.2015 г. по банковата сметка на пълномощника, а остатъка от 115 000 евро – до деня на подписване на окончателния договор. Уговорено е още, че купувачът поема задължение да заплати дълга на М. Т. Т., предмет на изп. д. № 782/2014 г. на ЧСИ Л. М., до размера на уговорената продажна цена, като същата ще бъде намалена с платената сума. Купувачът е поел и задължението да извърши неотложни и спешни ремонти в имота /подробно посочени в чл. 1 от Анекса/, разходите за които не е предвидено да се приспадат от договорената цена. От представените банкови удостоверения, преводни нареждания и удостоверение от ЧСИ е установено, че капарото е заплатено по банковата сметка на пълномощника на продавача в срок, както и че за пълното погасяване на вземанията за взискателите по изп.д. № 782/2014 г. са платени 55 835 лв. от купувача по сделката. Установено е, че преди подписването на окончателен договор продавачът М. Т. Т. е починал на 12.10.2015 год., като е представен завещателен акт, именуван Последна воля и завещание на М. Т. Т., в чл. 2 от който като бенефициер – заветник е посочен тогава действащият управител на отменяемия доверителен фонд от 11.09.1986 год. на М. Т. Т., а съпругата му Р. Х. Т. – в случай че го преживее, е посочена за личен представител/довереник на имуществото на М. Т. / чл. 3 / с правомощията по чл. 4, сред които да упражнява безусловно и изцяло по своя преценка. По делото е установен и фактът на смъртта на Р. Х. Т. на 20.08.2019 г., като е представено завещанието ѝ, съгласно което единственият ѝ син М. Р. Т. в случай че е жив, получава в наследство всички основни и неразпределени до смъртта ѝ доходи от Семейния тръст.

След постановяване на първоинстанционното решение на 02.03.2020 г. и обявяването му на посочената дата, по делото е постъпила молба вх. № 7518/04.03.2020 г. – с дата на пощенско клеймо 02.03.2020 г., от адвокат Д. М. в качеството му на пълномощник на М. Р. Т. – единствен син на Р. Х. Т., както и на М. Т. Т.. Към молбата са приложени писмени доказателства, от които се установява, че Р. Х. Т. е починала на 20.08.2019 г. – след изтичане на срока за отговор, но преди даване ход на делото в първото открито съдебно заседание от 19.11.2019 г., съответно и на последващите. С оглед така установеното е прието от въззивния съд, че процесът на първа инстанция пред ОС – Пловдив е ненадлежно проведен и приключен – срещу починала в хода на процеса страна. Порокът е отстранен в производството пред въззивната инстанция чрез конституирането на правоприемника и повторно извършване с негово участие на процесуалните действия на съда и страните, считано от и след датата на смъртта на ответницата Р. Х. Т. и конкретно от и след проведеното пред първоинстанционния съд първо по делото засeдание – на основание разрешението, дадено с т.17 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГТК, което в тази си част / нарушено право на участие в процеса пред първоинстанционния съд на главна страна / не е загубило сила. Посоченото ТР не е актуално само в частта относно неучастието на необходим другар в първоинстанционното производство – т. 6 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК. Така М. Р. Т. е конституиран като въззиваема страна по делото, в откритото съдебно заседание на 23.09.2020 г. е извършен доклад на делото, приети са всички представени пред първоинстанционния съд писмени доказателства – други не са събирани на първа инстанция. Докладвана е въззивната жалба, отговорът на същата от новоконституирания ответник, приети са представени от страните писмени доказателства – сред които и завещанието на Р. Х. Т..

С определение № 50275 от 19.12.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 260064 от 07.05.2021 г. по в.гр.д. № 328/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, за проверка за евентуалната му недопустимост.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното решение, намира същото за недопустимо поради следните съображения:

Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск зависи от наличието на конкретни процесуални предпоставки, които следва да са налице към всеки един момент от висящото производството до постановяването на крайния съдебен акт. Процесуалната легитимация на страните е условие за съществуването правото на иск, от което възниква и правомощието на съда да се произнесе по него. Наличието на надлежна страна е абсолютна процесуална предпоставка, важима както за ищеца, така и за ответника, и обуславяща възможността на съда да реши делото по същество. Липсата ѝ, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, води до недопустимост на така постановения акт. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото при наличието на предпоставките за това. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Когато порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата, а не на въззивната инстанция – така т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

Неправилно въззивният съд е приел, че чрез конституирането във втората инстанция на сина на починалата в първата инстанция ответница и повтарянето на опорочените процесуални действия е отстранен порокът на постановеното решение. Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими. Действащият ГПК урежда въззивното производство като ограничено. Въведените процесуални преклузии ограничават възможността за доказателствени искания пред втората инстанция, разглеждаща делото - арг. от чл. 266 ГПК. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. В този смисъл неправилно е прието, че чрез повтаряне на действията би могъл да бъде отстранен констатираният порок, при положение че дейността на въззивната инстанция не е идентична с тази на първата инстанция. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата и е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните и правоприемници. В разглеждания случай ответницата е починал преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, пореди което въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими. Те следва да бъдат обезсилени.

Изложеното налага касиране на въззивното решение на осн. чл. 293, ал. 4 ГПК. От представените молба с вх. № 7518/04.03.2020 г. и приложени към нея доказателства се установява, че първоначалната ответница по иска е починала на 20.08.2019 г. – след изтичане на срока за отговор, но преди даване ход на делото в първото открито съдебно заседание от 19.11.2019 г. Следователно към момента на постановяване на първоинстанционното решение същата не е била надлежна страна и същото не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Доколкото въззивният съд не е упражнил правомощията си по чл. 270, ал. 3 вр. чл. 269, изр. първо, предл. второ ГПК и не е отстранил установения порок, неговото решение също е недопустимо и следва да бъде обезсилено. След обезсилването на въззивното и първоинстанцицонното решение делото следва да бъде върнато на първата инстанция за повторно разглеждане след конституирането на М. Р. Т. като правоприемник на починалата в хода на производството Р. Т. и провеждането с негово участие на следващите изтичането на срока за отговор на исковата молба процесуални действия.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260064 от 07.05.2021 г. по в.гр.д. № 328/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив и потвърденото с него решение № 285 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 1326/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.