Погасяване по давност на вземане по запис на заповед при прекратено изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50122

София, 30.11. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4652/2019 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 50281/10.07.2023 г. по касационна жалба на Г. Н. К. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1422/13.06.2019 г. по в.гр.д. № 849/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6980/08.11.2018 г. по гр.д. № 14746/2017 г. на Софийския градски съд, с което са уважени искове на Р. В. К. и К. В. К., в качеството им на наследници на Р. А. К., срещу Г. Н. К. за несъществуване на вземане по запис на заповед.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
Въпросът е разрешен в противоречие с приетото на 28.03.2023 г. (след постановяване на въззивното решение) тълкувателно решение № 3/2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което е приет следният отговор:
Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата, поради което настоящият съдебен състав не следва да излагат съображения за приетото разрешение, а да го прилага.
Ответниците по касационната жалба Р. В. К. и К. В. К., я оспорват.
За мотивите на въззивния съд:
Вземането на Г. К. е основано на несъдебно изпълнително основание, поради което се погасява с изтичането на тригодишния давностен срок, който в случая е изтекъл на 21.08.2009 г.., въпреки че е установил, че изпълнитеният процес относно принудително осъществяване на вземането е продължил до месец януари 2018 г. по изпълнителни дела, образувани от няколко съдебни изпълнители.
Т.е. приел е, че давността е текла и изтекла докато е траел изпълнителният процес преди приемането на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. (приложил е приетото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, че ППВС № 3/1980 г. е изгубило сила).
В рамките на периода от 21.08.2006 г. до 21.08.2009 г. по изпълнителното дело са внасяни такси за извършване на справки и са изисквани такива справки от АВ и на Р. К. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 28.10.2008 г., но тези действия не са изпълнителни действия на ЧСИ съгласно приетото с т.10 от ТР 2/2015 ОСГТК на ВКС, поради което всички тези действия не са осъществили прекъсване на давността.
Ето защо вземането на въззивника спрямо Р. К. е било погасено още преди същата да почине (на 9.11.2013 г.).
Въззивният съд е приел за неоснователни доводите в жалбата, че давността в конкретния казус е петгодишна съгласно приетото с решение № 1546 от 14.09.1967 г. по гр.д. № 1009/67 г.. Според това решение при липса на възражение от длъжника по реда на чл. 250 ГПК (отм.), вземането ще се погаси с 5-годишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД. Според върховния съд, ако се приеме т.нар. консолидация на акта на съда за издаване на изпълнителен лист с липсата на възражение от длъжника по чл.250 ГПК (отм.), би се стигнало до промяна в характера на задължението, което не е допустимо.
По отношение на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че разрешенията възприети в тълкувателните решения имат задължителна за съдилищата сила и следва да се вземат предвид при разрешаване на висящите спорове, дори когато тези спорове касаят правоотношения, възникнали преди постановяване на съответния тълкувателен акт.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правния въпрос (приетото след постановяване на делото тълкувателно решение) следва да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че погасителна давност не е текла докато е траел изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Този отговор налага да бъде разгледан спорният въпрос колко дълго е траел изпълнителният процес, по който (въпрос) жалбоподателят навежда доводи като твърди, че е продължил до 2017 г., когато е заведено и настоящото дело.
Изпълнително дело № 1818/2006 г. на ДСИ е образувано на 28.12.2006 г., което по молба на ответника е прехвърлено на ЧСИ А. П. на 15.09.2009 г., а после през 2017 г. делото е прехвърлено на ЧСИ И. К..
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя и за правилни изводите на въззивния съд, че поканата за доброволно изпълнение и извършването на справки за имущественото състояние на длъжника Р. К. не представляват действия за принудително изпълнение, които да водят до прекъсване на давността по чл.116, б. „б“ ЗЗД по смисъла на приетото с т.10 на ТР № 2 /26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тези действия не са довели до прекъсване на давността.
Първите изпълнителни действия са предприети на 12.04.2011 г. – наложени са запори в банки.
От това следва еднозначният извод, че доводът на Р. К. и К. К., че изпълнителното дело е прекратено на 28.12.2008 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е основателен. Прекратяването настъпва по силата на закона, поради което е без значение, че съдебният изпълнител не е прогласил в постановление настъпилото вече прекратяване. Доводите на касационния жалбоподател за обратното противоречат на приетото с т.10 на ТР № 2 /26.06.2015 г. по т.д. № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, посочено по-горе.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че произтичащото му от извънсъдебно изпълнително основание по чл.237, б.„е“ ГПК (отм.) се погасява с петгодишна давност и за правилни изводите на въззивния съд, че в случая погасителната давност е тригодишна.
Съображенията за това се основават на разпоредбите на чл.250 и чл.252 ГПК (отм.), т.к. изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание – чл.237, б.„е“ ГПК (отм.).
Настоящият съдебен състав споделя установената практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд – съдебни решения, постановени в производства по чл.290 ГПК по търговски дела 943/9-1 т.о., 405/11-1 т.о. и 98/12-2 т.о., за това че, изпълнителният лист по чл.242 във връзка с чл.237, б.„е” ГПК /отм./ се издава без провеждане на исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора, поради което определението на съда по чл.242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, и неговите правни последици не се приравняват на тези на съдебното решение. Определението на съда по чл.242 ГПК /отм./ и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание чл.237 ГПК /отм./ нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Следователно, от прекъсването на давността по чл.116, б.”в” ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.
Воден от тази практика настоящият състав приема, че на 28.12.2008 г е започнала да тече нова погасителна давност.
Въпросът дали предприетите по искане на взискателя срещу Р. К. изпълнителни действия на 11.04.2011 г., на 12.04.2011 г., на 13.04.2011 г. и на 21.10.2013 г. по прекратеното изпълнително дело са законосъобразни или незаконосъобразни е спорен. По него е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, по което до момента не е постановено тълкувателно решение.
Но дори да се приеме, че предприетите (поисканите от взискателя) срещу Р. К. изпълнителни действия на 11.04.2011 г., 12.04.2011 г. и 13.04.2011 г. и на 21.10.2013 г. – запорни съобщения до банки са прекъснали давността и от този момент е започнала да тече нова давност, то тя е изтекла три години по-късно – на 21.10.2016 г., през които не е поискано извършването на други изпълнителни действия - следващите изпълнителни действия срещу правоприемниците на Р. К. - Р. К. и К. К. са поискани на 11.07.2017 г.
Поради изтичането на погасителната давност предприетите срещу ответниците в касационното производство Р. К. и К. К. на 11.07.2017 г. изпълнителни действия нямат значение за спора.
От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно и съгласно правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответниците по касационната жалба не са направили искане за присъждане на разноски и не са представили списък на разноски и доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила въззивно решение № 1422/13.06.2019 г. по в.гр.д. № 849/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6980/08.11.2018 г. по гр.д. № 14746/2017 г. на Софийския градски съд, с което са уважени искове на Р. В. К. и К. В. К., в качеството им на наследници на Р. А. К., срещу Г. Н. К. за несъществуване на вземане по запис на заповед.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.