Справедливост на условно наказание при причинена смърт при пътно произшествие

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * неоснователност на касационна жалба * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 579

гр. София, 14 ноември 2024г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Даниела Машева от ВП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 20248002200637 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от М. Е., в лично качество и като законен представител на малолетните Е. М. Р. и Н. М. Р., чрез повереник, срещу въззивно решение № 10/16.01.2023г. по ВНОХД № 20221000600897/2022г. по описа на Софийски апелативен съд , наказателно отделение, седми наказателен състав.

С нея се ангажира само касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се налагане на силно занижено наказание, което няма да постигне целите, визирани в чл.36 от НК. Извършеното деяние било със завишена степен на обществена опасност и едно от най-разпространените в страната през последното десетилетие. Лишаването от право засягало подсъдимия само на територията на страната и тъй като не бил български гражданин, не можело да се осъществи контрол върху изпълнението на това наказание.

Иска се изменение на решението, като се увеличи наложеното наказание в максимален размер, отмяна на приложението на чл.66 от НК и увеличаване на срока на лишаване от право от три на пет години.

Прокурорът от ВП в съдебното заседание заявява, че счита касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци за неоснователна, тъй като не било допуснато соченото нарушение на чл.348, ал.1, т.3 от НПК.

При проведеното съкратено съдебно следствие съдът бил констатирал, че самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, което позволило приемането на релевантна фактология, без провеждане на съдебно следствие.

Апелативната инстанция съобразила всички обстоятелства в обхвата на чл.54 от НК и за разлика от първостепенния, е отчела наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са многобройните нарушения на правилата на пътното движение в Кралство Белгия. Не оспорва доводите на съда, че деецът не представлява висока степен на обществена опасност и че поради това не е необходимо да бъде изолиран от обществото, като изпитателния срок е достатъчен за постигане целите на специалната и генералната превенция. Определя като достатъчен и срока на лишаване от право да управлява МПС.

Касаторите по делото – частните обвинители и граждански ищци М. Е., в лично качество и като законен представител на малолетните Е. М. Р. и Н. М. Р., както и неподалите жалба частни обвинители и граждански ищци С. Х. Р. и Н. П. Р., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник, който поддържа касационната жалба.

Моли да се измени решението, като се увеличи наказанието в максимален размер, както и да се отмени прилагането на чл.66 от НК. Пледира също така да се увеличи и лишаването от право от 3 на пет години.

Подсъдимият О. Д., уведомен, не се явява, представлява се от защитник, който оспорва подадената касационна жалба. Посочва, че забраната за напускане на страната в продължение на 2 години и два месеца за подсъдимия е изиграла ролята на повече от наказание. Превъзпитаващата роля била постигната и подсъдимият дълбоко се бил покаял. Относно обезщетителната част на процеса заявява, че по застрахователен договор била изплатена част от претендираната сума от ищците, като предстояло изплащането на допълнителното обезщетение по предявените и уважени искове в процеса.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

Подсъдимият О. Д. е признат за виновен и осъден с присъда № 27/30.11.2021г. по НОХД № 480/2021г. на Софийски окръжен съд, н.о., трети състав за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1 б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр. 3-то от НК.

Приложен е чл.58а, ал.1 от НК, като наказанието е определено на 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години съобразно чл. 66, ал.1 от НК.

Подсъдимият Д. е лишен и от право да управлява МПС за срок от три години от влизане в сила на тази присъда.

С присъдата деецът е осъден да заплати на гражданските ищци по делото сумите съответно ;

- На М. Е. Е. в размер на 200 000 лв.;

- На Е. М. Р. в размер на 200 000 лв.;

- На Н. М. Р. в размер на 200 000лв.;

- На С. Х. Р. в размер на 150 000лв.;

- На Н. П. Р. в размер на 150 000 лв.

За всички пострадали е присъдена законната лихва от момента на увредата, като сумите представляват обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от престъплението.

Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото.

С атакуваното по касационен ред въззивно решение № 10/16.01.2023г. по ВНОХД № 20221000600897/2022г. по описа на Софийски апелативен съд , наказателно отделение, седми наказателен състав.първоинстанционната присъда е изменена в частта относно разноските, като е отменено присъждането в тежест на подсъдимия плащането за извършен превод в съдебно заседание, както и в частта подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци и частни обвинители общо сумата от 12 000 лева., като тази сума е намалена на 3 200 лв.

В останалата част присъдата е изцяло потвърдена.

Касационният състав се запозна с касационната жалба, съобрази наведените доводи и намери, че тя е неоснователна.

Всъщност единственото касационно основание е претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание.

Производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл.371, т. 2 от НПК, при съкратено съдебно следствие, с признаване изцяло на фактите, посочени в обвинителния акт. Въззивната инстанция е отчела правилното приложение на тази процедура, при наличната доказателствена обезпеченост. Касационният състав се съгласява напълно с тази констатация.

Спор по фактите не е възникнал, деянието от правна и фактическа страна е изяснено по безспорен начин, включително виновното поведение на дееца, който не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал, като е навлязъл в лентата за насрещно движение при изрична забрана за това. Наказателната му отговорност е ангажирана в пълно съответствие с материалния закон. Наложеното наказание е в също такова съответствие, независимо от посочената от въззивната инстанция неточност, допусната от първостепенния съд относно предвидения размер на наказанието.

Наказанието към момента на извършване на деянието е определено от законодателя и приложимо от съда съобразно чл.2, ал.2 от НК в размер от 2 до 6 години лишаване от свобода.

При определяне на наказанието са взети предвид всички известни обстоятелства относно деянието и дееца, като въззивната инстанция е допълнила и коригирала мотивите на първостепенния съд, който е пропуснал да отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на множество правонарушения, свързани с правилата за движение в Кралство Белгия. Това обстоятелство е значимо при определяне на наказанието, което преди редукцията е фиксирано на 3 години лишаване от свобода, т.е. на минимума и под средния размер от 4 години. Законово наложената редукция на наказанието съобразно нормата на чл.58а , ал.1 от НК е установила крайното наказание на две години лишаване от свобода, което може да се приеме, че е снизходително и ниско с оглед тежкия резултат ( чието естество ще бъде обяснено по- долу). Само че, за да има нарушение на правилата при наказването, несъответствието/дисонанса между размера на наказанието и вероятността за постигане целите по чл. 36 от НК трябва да е явно, каквото в случая няма. Законът установява дължимата редукция и това е справедливостта, доколкото тя повелява да се изпълнява нормата в съответствие с принципа „dura lex, sed lex“.

Деецът не е осъждан, с чисто съдебно минало на територията на страната, в конкубина, с деца, трудово ангажиран, т.е. с изцяло положителна характеристика. Извършените нарушения са довели до твърде тежък резултат, който е такъв, защото те по естеството си не са дали никакъв шанс за преживяемост на насрещната страна, поставили са мотоциклетиста в положение на внезапна пътна изненада, лишавайки го от очакваното предимство при движение в своята пътна половина. Ударът е бил неочакван, с пълната скорост и на двете превозни средства – така, както е прието във фактите по обвинителния акт, от 134.29 км/ч. за мотоциклета и 89.27 км/ч. за автомобила на подсъдимия, движещи се в противоположна посока, едно срещу друго, което е свело до минимум шансовете за оцеляване на пострадалия.

От друга страна въззивната инстанция правилно е отчела формата на виновното поведение на дееца – небрежност, тъй като подсъдимият очевидно се е поставил сам в подобна ситуация да не може да контролира превозното си средство, по чисто физиологични причини, при което липсва каквато и да е отсянка на самонадеяност или неправилна преценка на пътната обстановка, подценяване на последната или надценяване на собствените възможности. Все пак е имал задължението да е в такава физическа кондиция, която да му позволява да контролира непрекъснато превозното средство, което съвсем безспорно този подсъдим не е направил.

Тези обстоятелства обаче не го отличават като деец с висока степен на обществена опасност, каквито доводи по същество се изтъкват от защитата с искането да се завиши наказанието с оглед личността на подсъдимия.

Като не намери за налични претендираните от касаторите основания за отменяване на въззивният съдебен акт (доколко претендираното изменяване в насоката, желана от тях, не е , както е определена възможно поради конкретната процесуална компетентност на настоящата инстанция) –липса на явна несправедливост на наложеното наказание, касационният състав прие, че той следва да се потвърди изцяло.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 10/16.01.2023г. по ВНОХД № 20221000600897/2022г. по описа на Софийски апелативен съд , наказателно отделение, седми наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:

Членове: 1.

2.