Определяне на маловажен случай при държане на наркотични вещества

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 419
гр. София, 16.10.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Г.Иванова и в присъствието на прокурор И.Симов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №699/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба и допълнение към нея от адв.В. П. от АК-К. в качеството й на защитник на подсъдимия Р. В. Н., срещу Присъда №17/05.06.2025 год. постановена по ВНОХД№212/2025 год. по описа на Окръжен съд – гр. Кюстендил. Макар в касационната жалба и допълнението към нея да не е съвсем ясно кои са основанията за отмяна на атакувания съдебен акт, може да се предположи, че става въпрос за нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение – чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК с молба за отмяна на второинстанционната присъда, оправдаване по първоначалното обвинение и осъждане за престъпление по чл.354а, ал.5 НК с налагане на наказание - „глоба“. По отношение на оплакването за необоснованост, настоящият състав няма да вземе отношение, тъй като това не влиза в неговите компетенции, както нееднократно ВКС е имал възможност да се произнесе.

В хода на делото по същество пред ВКС, адв.П., поддържа касационната жалба.

Подс.Н. редовно призован не се явява.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е на мнение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, а по отношение на маловажния случай окръжният съд е взел правилно становище и за това атакуваният акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №7/25.02.2025 г., Районен съд – гр. Кюстендил, VII състав по НОХД№7/2025 год. е признал подсъдимия Р. В. Н. за виновен в извършено престъпление по чл.354а, ал.5 НК, като го е осъдил на „глоба“ в размер на 800 лева. Оправдал го е по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.5 НК.

С Присъда №17/05.06.2025 год. по ВНОХД№212/2025 год., Окръжен съд – гр. Кюстендил, II състав е отменил първоинстанционната присъда като е признал подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото обвинение и във вр. с чл.36, чл.37, ал.1, т.1а, чл.58а, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК му е определил наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС му е наложил първоначален режим на изтърпяване – „общ“. На основание чл.55, ал.3 НК съдът не е наложил наказание „глоба“ на подсъдимия, а на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднал времето на задържане. На основание чл.68, ал.1 НК е привел в изпълнение отложеното наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ наложено по НОХД№533/2022 год. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил, с определение по споразумение от 27.05.2022 год., влязло в сила на същата дата. На основание чл.41, ал.6 НК и във вр. с чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определил първоначален режим на изтърпяване – „общ“. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

В касационната си жалба адв.П. навежда доводи за нарушение на материалния закон, тъй като според защитника е налице неправилно приложение на нормата на чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 НК, поради обстоятелството, че в процесния случай е налице извършено престъпление по чл.354а, ал.5 НК.

Гореизложеното оплакване е неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. В мотивите си окръжният съд е изпълнил задълженията си за внимателен анализ на наличните доказателства, които от своя страна са довели до направените изводи за авторството на деянието и оттам до правилно тълкуване на нормата свързана с повдигнатото обвинение. В жалбата има твърдения, които по своята същност са по обосноваността, което не е предмет на разглеждане от касационната инстанция, както вече бе посочено. Въпреки това за пълнота следва да се каже, че въззивната инстанция е разгледала всички налични доказателства като е анализирала същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Отговорила е на възраженията по отношение на приложението на повдигнатото обвинение и защо е достигнала от правна страна до извода за наличие на въпросното престъпление. Това особено добре се наблюдава на л.2 и л.3 от мотивите към второинстанционната присъда. Съдът много детайлно е анализирал и отбелязал защо първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице престъпление по чл.354а, ал.5 НК, като тълкуването на материалния закон по процесния случай не страда от пороците, които се навеждат в касационната жалба.

Във връзка с депозираните възражения в жалбата следва да се отбележи и следното, че за да се приложи разпоредбата на чл.354а, ал.5 НК следва да се прецени не само количеството на наркотичното вещество, какъвто е акцентът в касационната жалба, но и обществената опасност на деянието и дееца. Преценява се, дали обществената опасност е явно незначителна предвид всички обстоятелства. Освен гореизложеното се вземат предвид и други обстоятелства, като видат на наркотика, стойността му, мотивите на дееца, личността му като съдебно минало, трудова ангажираност и прочие. Всичко гореизложено се преценява внимателно, именно поради обстоятелството, че прилагането на въпросната норма фактически декриминализира в голяма степен деянието, когато то не представлява сериозна заплаха за обществото.

В случая, окръжният съд внимателно е разгледал тези обстоятелства и правилно е преценил, че районният съд неправилно е приложил нормата на чл.354а, ал.5 НК. Взети са предвид броя на извършените деяния, това че процесното такова е осъществено в изпитателния срок на друго условно осъждане отново за подобно престъпление – чл.354б, ал.3 НК. Всички тези факти правилно са преценени, че водят след себе си до извода, че деянието и личността на дееца са с по-висока степен на обществена опасност, въпреки ниската стойност на наркотичното вещество, от обикновените случаи на престъпления от същия вид. След като Н. преди това е бил осъждан за престъпление отново свързано с наркотични вещества, даден му е изпитателен срок и му е отнета възможността за управление на МПС, той отново в кратък период след влизане на присъдата в сила е осъществил отново деяние свързано този път с държане на наркотични вещества в управлявания от него лек автомобил, като по този начин става опасен за обществения ред поради факта, че поправителният ефект върху личността му не е постигнал своите цели.

Не могат да се споделят оплакванията, че съдът в нарушение на закона е отчел предходно осъждане, по което подсъдимият е бил реабилитиран, тъй като видно от мотивите окръжният съд изрично е отбелязал, че по същото това осъждане е настъпила реабилитация. Съдът е имал предвид като основание само предишното осъждане и не е приел, че настоящото е трето. Когато е използвал словосъчетанието „двете му осъждания“(стр.4 от мотивите) е преценил фактологията свързана със съдебното минало, но е взел предвид само едното от тях, а за първото е констатирал неговата реабилитация(стр.2 от мотивите).

По отношение на възражението, че неправилно съдът е отбелязал, че след като подсъдимият е отказал да бъде изпробван за наркотици е презумирал, че същият е управлявал МПС след употреба на такива е основателно. Неоснователно съдът, без да са налице доказателства по делото, е извел подобен извод като основание утежняващо положението на дееца.

Не може да се сподели и възражението, че съдът е следвало да вземе предвид, че става въпрос за „мека дрога“, тъй като законът си служи с понятията високорисково и рисково наркотично вещество.

По отношение на възраженията, че съдът не е взел предвид младата възраст на дееца, държането за лична употреба и ниската стойност на наркотичното вещество следва да се отбележи, че именно тези обстоятелства са натежали за приложението на чл.58а, ал.1 вр. чл.55, ал.1 НК за определяне на наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл.55, ал.3 НК за неналагане на наказанието „глоба“ и в този смисъл са преценени от окръжната инстанция.

Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, което се извежда от мотивите в жалбата, че съдът е пренебрегнал едни факти, а надценил други без да ги подложи на анализ във връзка със смекчаващите отговорността обстоятелства, което давало основание да се приеме, че случаят е маловажен, също следва да се отхвърли. В своя анализ съдът е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е отговорил обосновавайки се защо не приема, че случаят е маловажен. В този смисъл съдът не е пренебрегнал необходимите стандарти за мотивировка на съдебния си акт.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 НПК и обжалваната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда №17/05.06.2025 год. по ВНОХД№212/2025 год. по описа на Окръжен съд – гр. Кюстендил, II състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.