Отмяна на влязла в сила конфискация след осъдително решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е
№ 687
София, 19.11. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 16.10.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова и прокурора Дечева
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1515/2024 г.
Производството е по чл.303,ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на М. С. З. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК на влязло в сила решение № 425/2014 г. от 25.06.2015 г. по гр.д. № 5331/2013 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставено в сила решение № 1662/17.10.2012 г. по гр.д. № 1433/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 459/24.01.2012 г. по гр.д. № 4667/2009 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) от молителката М. С. З. е отнето имущество на стойност общо 108 067.77 лева, представляващо парични суми, ведно с лихви по сметки в ТБ „Инвестбанк“, ТБ „Първа инвестиционна банка“ АД и ТБ „Ситибанк“ АД.
Молителката твърди, че с окончателно решение от 24.10.2023 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по нейна жалба № 53285/15, препис от което представя с легализиран превод, е постановено, че с влязлото в сила решение на ВКС е допуснато нарушение по чл.1 от Протокол № 1 от Конвенцията (за защита на правата на човека и основните свободи). Молителката твърди, че решението на ВКС е неправилно, тъй като престъплението, за което е призната за виновна – по чл.205, ал.1, т.3 вр. чл.202, ал.1, т.1 и т.3, пр.2 вр. ал.1, т.1 във вр. с чл.201 НК не е от посочените в чл.3, ал.1, т.7 от ЗОПДИППД (отм.); т.к. до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд е върнала присвоените пари, т.е. не е установено, че имуществото е придобито пряко или косвено от престъпна дейност и тъй като не е налице пряка или косвена причинна връзка между престъплението и придобитото имущество.
Ответникът по молбата за отмяна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество оспорва основателността на молбата и твърди, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение.
Прокуратурата на Република България не оспорва основателността на молбата за отмяна.
По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 4007/12.09.2024 г..
За да постанови решението, чиято отмяна се иска, съставът на Върховния касационен съд е приел следното:
В предметния обхват на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.7 ЗОПДИППД (отм.) се включват и разпоредбите на чл.205, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 НК, които представляват привилегировани състави на общия (основен) състав по чл.201 НК и на квалифицираните състави по чл.202, ал.1 и 2 НК и чл.203 НК. – изрично посочени в чл.3, ал.1, т.7 ЗОПДИППД (отм.).
С одобрено от СРС споразумение М. З. е призната за виновна за извършено престъпление по чл.205, ал.1,т.3 вр. чл.202, ал.2, т.1 и т.3, пр.2, вр. чл.201 НК – в качеството си на длъжностно лице е присвоила пари на Европейския съюз по посочени проекти, поверени й в това и качество да ги управлява.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд сумите са възстановени от Загорска.
Престъпленията, за които е осъдена жалбоподателката М. З., попадат в обхвата на чл.3, ал.1, т.7 ЗОПДИППД (отм.). М. З. е призната за виновна и е осъдена за престъпление по чл.205, ал.1,т.3 НК, вр.чл.202, ал.2, т.1 и т.3, пр.2,вр.чл.201 НК.
Може да се направи обосновано предположение, че придобитото от жалбоподателката имущество е свързано с престъпната и дейност, доколкото не е установен законен източник в придобиването на имуществото.
С представеното с молбата на М. З. решение от 24.10.2023 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по нейна жалба № 53285/15, е потвърдил, че има нарушение на чл.1 от Протокол 1, осъдил е Р. България да заплати на М. Загорска в срок от 3 месеца 3 000 евро, плюс всички данъци, които трябва да бъдат начислени и 2 030 евро разходи и разноски плюс всеки данък, който може да бъде начислен, плюс проста лихва върху тези суми след изтичането на 3 - месечния срок и е отхвърлил жалбата в останалата част.
В мотивите на решението е прието следното: В практиката си (Т. и др. срещу България) ЕСПЧ е установил някои недостатъци на закона за отнемане на облаги от престъпления от 2005 г. (законът от 2005 г.) и в начина, по който той е бил приложен. Той подчертава комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение - по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат какво съдилищата считат за „законен“ доход през такъв период , белязан освен това от инфлация и икономически промени и от презумпцията, че всяко имущество, за което не е доказано, че има „законен“ произход, е придобито от престъпление (вж. цитираното по-горе Т. и др., §§ 200 – 209). Позицията на съда е, че макар тези недостатъци да не са достатъчни, за да направят всяка конфискация по закона от 2005 г. противоречаща на изискванията на чл.1 от Протокол 1, те със сигурност поставят значителна тежест върху ответниците в производствата по конфискация . За това е било от решаващо значение националните съдилища да предоставят някои подробности относно престъпното поведение, от което произхожда имуществото, подлежащо на конфискация и да установят причинно-следствена връзка между това имущество и всяко такова поведение.
В настоящото дело е от значение, че жалбоподателката (М. З.) е върнала присвоените пари и не се твърди, че тя се е облагодетелствала по друг начин от предикатното престъпление, или че е участвала в по-нататъшна престъпна дейност… Националните съдилища не са отчели правилно факта, че присвоените пари са били върнати и че предикатното престъпление само по себе си не е донесло финансова изгода. Следователно националните съдилища не са обосновали конфискацията в съответствие с чл.1 от Протокол 1, и е налице нарушение на тази разпоредба.
Като взе предвид решението на ЕСПЧ, настоящият съдебен състав намира, че са осъществени предпоставките на чл.307, ал.1, т.7 ГПК: С окончателно решение на ЕСПЧ е установено допуснато от Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд нарушение на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което се състои се в това, че САС и ВКС не са изложили достатъчно мотиви за обосноваване на наличието на причинна връзка между престъпното поведение на М. З. и имуществото, подлежащо на конфискация; тези съдилища е следвало да обсъдят фактите и обстоятелствата относно престъпното поведение на М. З., от което произхожда имуществото, подлежащо на конфискация и да установят причинно-следствена връзка между това имущество и всяко такова поведение. Възобновяването на производството и преразглеждането на тези въпроси от въззивния съд е подходящо средство за отстраняване на последиците от нарушението, поради което новото разглеждане на делото е необходимо по смисъла на чл.303, ал.1, т.7 ГПК, а доводите за обратното са неоснователни – ЕСПЧ е преценил, че нито мотивите на САС, нито тези на ВКС съдържат достатъчно обосноваване на наличието на връзка между престъпната дейност и отнеманото имущество, поради което е без значение твърдяното от КОНПИ, че мотивите на съдилищата следват формираната към онзи момент съдебна практика.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира молбата за отмяна за основателна.
Влязлото в сила касационно решение и потвърденото с него въззивно решение следва да бъдат отменени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, което да започне от разглеждане на въззивната жалба в открито съдебно заседание по делото, като с оглед приетото с т. 4 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и по искането за разноски в настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение.
Воден от горното и на основание чл.307 ГПК съдът

РЕШИ:

На основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК по молба на М. С. З. отменя влязло в сила решение № 425/2014 г. от 25.06.2015 г. по гр.д. № 5331/2013 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. и потвърденото с него въззивно решение № 1662/17.10.2012 г. по гр.д. № 1433/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, което да започне от провеждане на открито съдебно заседание по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.