Ограничения при съдебния контрол върху дисциплинарно уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№60140

гр. София, 07.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3583/2020 година.

Подадена е касационна жалба от ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ- гр. Бойчиновци, при [община] против решение от 01.07.2020 г. по гр. дело № 103/2020 г. на Окръжен съд – Монтана.

Ответницата Н. П. К. поддържа становище за правилност на въззивното решение.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 222 от 23.03.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: „1. Допустимо ли е въззивният съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си ?“. В определението въпросът е приет за релевантен, като обуславящ решаващите изводи на състава за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 2927.74 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане. В определението по чл. 288 ГПК е прието, че мотивите на окръжния съд са формирани в резултат на обсъждането на обстоятелства, които не са заявени с исковата молба и спрямо които не са развити оплаквания във въззивната жалба. От същите мотиви съставът на ВКС в настоящето производство констатира, че въззивният съд е разгледал въпросите за спазването на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ. Приел е, че оспорената заповед № 3/24.01.2019 г. на управителя на ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ - [община], с която е наложено наказание по чл. 188, т. 3 КТ на Н. П. К. на длъжност „санитар – разносвач“ за дисциплинарни нарушения не е мотивирана, както и че е допуснато нарушение в процедурата по изискване на обяснения от служителката. Както е отразено и в определението по чл. 288 ГПК, разрешенията на окръжния съд са в противоречие с тълкуването, обосновано в практиката на състави на ВКС – решение № 247/05.10.2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 125/29.05.2012 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно което при оспорване на нарушенията на трудовата дисциплина въззивният съд следва да извърши собствен анализ на доказателствата, но в кръга на фактите, посочени от ищеца в исковата молба, а при проверка правилността на първоинстанционното решение следва да се произнесе по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания. Въззивният съд е отменил процесното дисциплинарно уволнение за нарушения по чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, неоспорени в исковата молба, без да разглежда спора по същество, като по този начин се е отклонил от цитираната практика. Настоящият състав споделя тълкуването на закона, отразено в посочената практика на ВКС, съдържащо отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.

Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

За да постанови обжалваното решение в посочената по – горе част, въззивният съд е приел, че оспорената заповед № 3/24.01.2019 г. на управителя на ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ - [община], с която е наложено наказание по чл. 188, т. 3 КТ на Н. П. К. на длъжност „санитар – разносвач“ за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, не е мотивирана, както и че е допуснато нарушение в процедурата по изискване на обяснения от служителката. По – конкретно са направени констатации, затова че били дадени само 5 минути за отговор на поисканите обяснения, в поканата не били описани дисциплинарните нарушения чрез мястото и времето на извършването им, не било ясно дали въззивницата била запозната с трите сигнала, подадени на 21 и 22 януари 2019 г. от Д., П. и Й., заповедта не съдържала описание на нарушенията, не отразявала правилата, които ищцата нарушила, не било ясно кои нарушения според работодателя били извършени системно, с кое действие ищцата злоупотребила с доверието на работодателя. В исковата молба, както и във въззивната жалба е оспорено извършването на отразените в заповед № 3/24.01.2019 г. на управителя на ДСП – [община] нарушения на трудовата дисциплина. Ищцата е изложила в исковата си молба, че до 2018 г. не е имала проблеми в работата, но след това на 25.01.2019 г. била връчена процесната заповед, която оспорва, като твърди, че не е извършила посочените в заповедта нарушения – не било доказано, че се държала като управител, че била арогантна, както и че била заплашвала със „съд, адвокати и телевизия“. Посочила е още, че няма случаи на неизпълнение на поставените задачи, а управителката на ДСП нямала право да „прави оценка“, че подавала жалби до съответните органи в Република България. Ищцата отрича, че продължавала да нагнетява напрежение в колектива, поддържа, че работодателят й бил нарушил разпоредбите на чл. 190, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ, като отразил в заповедта нарушения, които не била извършила. Същата страна оспорва и приложението на чл. 189, ал. 2 КТ от работодателя. След като първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, ищцата е обжалвала решението му и във въззивната жалба отново е оспорила обстоятелствата, с които работодателят е мотивирал в процесната заповед налагането на наказание по чл. 188, т. 3 КТ. При така въведеното от страната оспорване на дисциплинарното уволнение, въззивният съд е следвало да извърши собствен анализ на доказателствата, но в кръга на фактите, посочени от ищцата в исковата молба, а при проверка правилността на първоинстанционното решение е следвало да се произнесе по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, в какъвто смисъл са и приетите по – горе правни разрешения по тълкуването на закона. Съставът е отменил процесното дисциплинарно уволнение за нарушения по чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, неоспорени в исковата молба, без да разглежда спора по същество, като по този начин е процедирал при формиране на мотивите на съдебния акт в противоречие с разрешенията, обосновани по - горе относно разглеждането на трудови спорове за дисциплинарно уволнение, по които въведения от ищеца предмет на делото е ограничен до оспорване само на поддържаните от ответника твърдения за извършване на визираните в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ дисциплинарни нарушения. Така в мотивите на обжалвания акт са обосновани съображения за нарушение от ответника по исковете на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като даденото време за обяснения лишило ищцата от възможността да се запознае със сигналите на служителките до работодателя и да аргументира доводите си. Нарушението на разпоредбата е обосновано още и с липсата на описание на нарушенията й в поканата за даване на обяснения. В мотивите на обжалвания акт са обосновани съображения за нарушение от ответника по исковете на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като липсвало описание на нарушенията.

Предвид направената по- горе констатация, че въведеният от ищцата предмет на делото е ограничен до оспорване само на поддържаните от ответника твърдения за извършване на визираните в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ дисциплинарни нарушения е било необходимо въззивният съд да разгледа доводите на страните относно отразените в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ нарушения, както и да прецени тяхното доказване от ответника по исковете, включително да прецени по реда на чл. 189, ал. 1 КТ, дали наказанието съответства по тежест на нарушенията, за които се приема, че са установени.

С проведеното процедиране, съставът е допуснал отклонение от приетите правни разрешения в практиката на ВКС, споделени и от настоящата инстанция, съответно е постановил неправилно решение, като нарушенията включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Необсъждането на горните обстоятелства е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съставът не се е произнесъл по съществото на трудовия спор , по въведените с исковата молба твърдения, че ищцата не е извършила изложените в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ нарушения на трудовата дисцплина, както и не е направил преценка на доказателствата, като не е изложил собствени мотиви.

Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакванията на касатора за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК са основателни. Съставът на ВКС приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Липсата на мотиви във въззивното решение по въведените с исковата молба твърдения, че ищцата не е извършила изложените в заповедта по чл. 188, т. 3 КТ нарушения на трудовата дисцплина, необсъждането на доказателствата по доводите на страните е порок на решението, който не може да бъде поправен от касационната инстанция /недопустимо би било разглеждане на спора за нарушения на трудовата дисцплина от ВКС, без преди това да се е произнесъл въззивния съд/, поради което делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази дадените по – горе указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Необходимостта от провеждане на горните процесуални действия е обусловена, освен поради изложеното, още и с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. Допуснатите нарушения включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.

Въпросът за присъждането на разноски ще следва да се разреши по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК от съда, на който е изпратено делото. По същия ред ще следва да се разреши и спора за присъждане на разноски пред ВКС.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 01.07.2020 г. по гр. дело № 103/2020 г. на Окръжен съд – Монтана в обжалваната част.

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Монтана.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: