Обезщетение за бавно разследване на престъпленията от „възродителния процес“

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, № 338/10.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3020 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Е. М. срещу решение №.258/6.03.23 по г.д.№.3127/22 на АС София, 7с., в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.261877/6.06.22 по г.д.№.9363/20 на СГС, І-24с., предявеният от касатора иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 12000лв. до 120000лв. Излагат се съображения за незаконосъобразност и се моли за отмяна на атакувания съдебен акт, уважаване на предявения иск в пълен размер и присъждане на разноски.

Прокуратурата на Република България оспорва жалбата .

С определение №.888/28.02.14 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка с критерия за справедливост и разрешаването на сходни случаи.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие; при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които ги обуславят. Обезщетяват се вредите, които са в причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя както според вида и характера на упражнената принуда, така и според тежестта на уврежданията. Когато последните са идентични /вредите са резултат от идентична принуда, осъществена по отношение на различни страни, но по идентично дело/, независимо, че за всяка личност начинът на понасяне на причинените увреждания не може да е идентичен, следва размерът на обезщетението, доколкото се касае за сходен случай, да е в сходни граници. Следователно - справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези /реш.№.214/18 по г.д.№.3921/17, ІV ГО, и др/.

По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства, че ищецът е сред тези български граждани, върху които пряко е била упражнена държавна принуда за насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и въдворяване в Б. – на 20.09.82 му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, на 30.09.82 е бил уволнен от заеманата длъжност “ръководител движение на фара Филипово към СЕТРД – П.“ на основание чл.29 б.„и” КТ /отм./ /„по искане на съответното профсъюзно ръководство, като при несъгласие на предприятието, учреждението или организацията или при обжалване от работника или служителя въпросът се решава от съответното централно ведомство съвместно с централното ръководство на профсъюза”/, на 04.10.82г. е издадена записка за освобождаването му от ареста на ГСУ МВР, а впоследствие е бил настанен за една година в Б. на основание чл.39 ал.1 т.1 от Закона за Народната милиция /в заповедта от 08.04.85 е вписано „Противопоставя се на мероприятията за национално осъзнаване на турчеещите се българи като е разпространявал слухове, подстрекавал и агитирал множество лица за посещение на Турското консулство в [населено място] с цел грубо нарушаване на обществения ред”/, на 07.08.86 е издадена заповед, с която на основание чл.46 ал.1 т.1 ЗНМ му е наложена принудителна административна мярка - принудително установяване в [населено място], М. окръг, за срок от 3 години, прекратена на 9.06.88г.; през 1989г. е бил изгонен и се е установил да живее в Турция.

По повод действията на държавните органи по насилствена промяна на имената на 30.01.91 е образувано сл.д.№.1/91 на Прокуратурата на Въоръжените сили /придобило обществена известност като делото за „възродителния процес“/ по повдигнато обвинение срещу пет лица за извършено престъпление по чл.162 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, които са били обвинени, че през периода 1984-1985г., при условията на продължавано престъпление, всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза; впоследствие, с постановление от 14.01.93г., на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл.387 ал.2 вр. с ал.1, чл.20 ал.2 НК, за това, че през периода 1984-1985г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Б., принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.

На 20.07.93 е бил внесен обвинителен акт срещу трима обвиняеми, но образуваното съдебно производство е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото - върнато на Прокуратурата с указания на 9.02.95. На 19.12.97г., след проведено разследване, то е било внесено в съд, но поради съществени процесуални нарушения отново е било прекратено и върнато за доразследване с указания на 28.04.98г.; впоследствие е било преобразувано в ДП №.ІІ-048/99 на ВОП София. Поради настъпила смърт на двама от обвиняемите, производството частично е било прекратено и е продължило срещу един обвиняем; той е бил разпитан на 7.12.12 и е поискал прекратяване на производството поради изтичане на абсолютна давност. След връщането от съда от Прокуратурата са били установени 446 пострадали лица, които е следвало да бъдат разпитани; разпитани са били 369, вкл. ищецът. С постановление №.03/01 от 9.10.18 прокурор при ВОП е спрял производството на основание чл.244 ал.1 т.1 НПК във връзка с възложени съдебни поръчки за осъществяване на разпит на пострадали.

Не се спори и се установява от доказателствата, че ищецът е един от пострадалите от т.нар. „възродителен процес“. Той е активен член на Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите, чиято основна цел е осъществяване на действия в насока „възстановяване на правата и обезпечаване на понесените материални и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.“ Сдружението е обсъждало на общи събрания какви действия могат да бъдат предприети, изпращало е писма до различни органи - Министерството на правосъдието /изх.№.ПГ-5194-Е-15/12.03.05/, с копие до Народното събрание, Военно апелативна прокуратура /с изх.№.1166/10.08.05/, Главен прокурор /изх.№.2903/14.07.03/, Върховна касационна прокуратура /изх.№.6964/18.11.10/. Въпреки предприетите действия чрез сдружението и предявени искания по чл.368 и чл.369 НПК /непосредствено след въведените изменения в НПК през 2017г./, последвани от давани указания за приключване на производството в 7-дневен срок, то е останало висящо. В исковата си молба ищецът е твърдял, че след образуване на наказателното производство се е надявал на справедливост, смятал е, че виновниците за репресиите, насилието и страданията, които е бил принуден да изтърпи, ще бъдат наказани, а той обезщетен. Производството обаче се е забавило повече от 28 години, през които не е имало реален резултат; предвид фазата, на която е било, не е могъл и да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец.

В случая е безспорно, че са налице условията на чл.2б ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника заради неразумния срок на разглеждане на наказателното производство по т.нар. „възродителен процес“ и че за репариране на вредите от същото на Ф.М. се полагат поне 12000лв. Във връзка със спорния въпрос дължи ли се обезщетение над тази сума, настоящият състав намира, че оплакването за присъждане на занижен и неадекватен размер е основателно. Налице е оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди; обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден. В случая обаче извън тези обичайни вреди са налице и допълнително установени, произтичащи от следните обстоятелства: конкретната продължителност на производството значително надхвърля законоустановените срокове; значителното забавяне на разследването е довело още през 2000г. до изтичане на абсолютната давност за деянията, предмет на обвинителния акт; независимо, че неимуществените вреди, предмет на наказателното производство, не подлежат на обезщетяване в производството по чл.2б ЗОДОВ вр.чл.6 ЕКЗПЧОС, в случая следва да бъде отчетено значението на делото за жалбоподателя предвид изключително тежката репресия, която е била упражнена конкретно срещу него, и с оглед вида на засегнатите му права, които са определящи за всяка личност /правото на име, на самоопределение, на труд, на свободно придвижване, избор на начин на живот, и съответно начина, по който се е отразило на личността и живота му това засягане/- което предопределя и особената важност на производството за разследване и наказване на виновните; конкретното отражение на забавеното производството върху пострадалия, установено въз основа на ангажирани гласни доказателства по делото /ищецът се интересувал и вълнувал от хода на делото, събирал се с близки и други пострадали от репресията и го обсъждал, полагал усилия, заедно с другите пострадали, да въздейства върху хода на производството, търсейки бързина в разследването, надявал се на справедливост, бил разочарован, обезсърчен, отчаян, възмутен, нещастен, че няма резултат/. При тези обстоятелства и като съобразява, с оглед отговора на правния въпрос, както особеностите на конкретния случай, в това число вида и характера на уврежданията, вкл. възрастта на ищеца, но и наличието на сходни на неговия случаи и размера на присъжданите за тях обезщетения по реда на чл.2б ЗОДОВ /напр. опр.№.228/29.03.22 по г.д.№.3509/21, ІV ГО, опр.№.656/2.08.22 по г.д.№.3595/21, ІІІ ГО, реш.№.72/1.06.22 по г.д.№.4037/21, ІІІ ГО, опр.№.513/ 24.03.23 по г.д.№.3839/22, ІV ГО, опр.№.910/28.04.23 по г.д.№.4566/22, ІV ГО, опр.№.28/4.01.24 по г.д.№.986/23, ІІІ ГО, реш.№.50062/2.02.24 по г.д.№.1080/22, ІV ГО, и др./, и доколкото справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, съдът намира, че дължимото обезщетение възлиза на 30 000лв. За тази сума претенцията е основателна и следва да се уважи ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба, а в останалата й част подлежи на отхвърляне.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 12000лв. до 30000лв. е незаконосъобразно и трябва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва, считано от 3.09.20 до окончателното изплащане; в останалата обжалвана част решението следва да се потвърди. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат 37,20лв. разноски, съставляващи платени такси.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.258/6.03.23 по г.д.№.3127/22 на АС София, 7с., в частта , с която, след частична отмяна на реш.№.261877/6.06.22 по г.д.№.9363/20 на СГС, І-24с., предявеният от Ф. Е. М. иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 12000лв. до 30000лв ., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Ф. Е. М. на основание чл.2б ЗОДОВ още 18000лв . /осемнадесет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 12000лв. до сумата 30000лв ., ведно със законната лихва, считано от 3.09.20 до окончателното изплащане, както и 37,20лв. /тридесет и седем лева и двадесет стотинки / разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, като банковата сметка, по която може да се извърши плащането на присъдените суми, е клиентска банкова сметка на Адвокатско дружество “Е. Ф.“, Прокредитбанк, IBAN [банкова сметка].

ПОТВЪРЖДАВА решение №.258/6.03.23 по г.д.№.3127/22 на АС София, 7с., в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: