Уточняване на иск за собственост и преюдициален въпрос за нищожност на заем

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 521

гр. София, 31.07.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Нели Първанова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 4548/2024 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника в производството „СИС Кредит" АД срещу решение № 71 от 19.04.2024 г. по в. гр. д. № 94/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, с оплакване, че същото е постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т.3 ГПК.

Ответниците по касация - ищците К. А. К. и М. Н. К., както и третите лица-помагачи на ответника - ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД, не са подали отговори.

С обжалваното решение е обезсилено решение № 145 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 229/2023 г. на Тетевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. А. К. и М. Н. К. срещу „СИС Кредит“ АД ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на два поземлени имота, находящи се в землището [населено място], местността „Преграда“, а именно ливада с площ от 5,277 дка с идентификатор [№], стар номер 054111, и ливада с площ от 1,179 дка с идентификатор [№], стар номер [№], и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху описаните имоти, както и иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност на договор за заем от 11.05.2009 г., по силата на който ответникът предоставил на ищците заем в размер на 100 000 лева за срок от шест месеца; делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и при спазване на дадените указания в мотивите на въззивното решение. За да постанови този резултат, въззивният съд е обсъдил клаузите на договор за заем № 1114 от 11.05.2009 г., сключен между „СИС Лизинг“ ЕООД (по-късно „СИС Кредит“ ООД и „СИС Кредит“ АД) като заемодател, и ЕТ с фирма „К. К.“, представляван от К. А. К., като заемател, с посочени като солидарни длъжници М. Н. К., „Камея-7“ ООД (представлявано от управителя М. Н. К.) и К. А. К.. Обстоятелството, че с подписването на договора тримата се задължават солидарно със заемополучателя, е отбелязано и в последния абзац на р. VІІІ от договора „Заключителни клаузи“. Съдът е обсъдил и изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за нищожност на договора поради противоречие със закона, както и факта, че ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД са били конституирани в процеса като трети лица-помагачи по искане на ответника. При тези данни е приел, че освен ищците и ответника, страни по договора са също така и ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД, които обаче не са конституирани като главни страни в процеса. А съгласно ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС страните по договора са задължителни необходими другари в производството по предявен иск за нищожност на договора. На това основание въззивният съд е обезсилил като недопустимо обжалваното решение и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимите другари.

Извън горното, въззивният съд е констатирал и нередовности на исковата молба, неотстранени от първоинстанционния съд. Контатирано е, че исковата молба не е била вписана, а съгласно разпоредбата на чл. 114, б. „в“ ЗС вписването в случая е задължително, че не е внесена държавна такса по съединения иск за прогласяване нищожност на договора за заем. Изложените обстоятелства за нищожност на договора поради противоречие със закона не са свързани със съответния петитум, което сочело на нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, но въпреки това е постановен диспозитив и е отхвърлен иск, за който не е предявено искане. На същото основание е констатирана и друга нередовност, изразяваща се в липса на заявено искане от страна на ищцата М. К.. На последно място въззивният съд е констатирал противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, от една страна, и посоченото в заглавната й част и изложеното в петитума й искане, поради което не посочено да е неясно дали се иска само признаване на правото на собственост върху процесните имоти по реда на чл. 124 ГПК, или се иска и предаване на владението им по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

С определението по чл. 288 ГПК по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че в случая се касае до предявен от трето лице иск за нищожност на договор, страните по който са задължителни необходими другари в процеса съгласно ТР № 7 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради което неучастието на част от тях е довело до недопустимост на първоинстанционното решение. Извършената преценка на въззивния акт при упражняване на правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК сочи на очевидната неправилност на горния извод, защото той не е обусловен от приетото за установено от въззивния съд, че ищците и ответника са страни по договора за заем, наред с третите лица-помагачи ЕТ “К. К.“ и „Камея-7“ ООД. Страните по договор са задължителни необходими другари, но само по предявен от трето лице иск за нищожност на договора, съгласно ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк. д.№ 7/2020 г. , ОСГТК на ВКС, но не и когато такъв иск е предявен от страна по този договор, каквито са настоящите ищци К. К. и М. К..

Основателно е оплакването с касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно извода за броя на предявените искове и основанието на иска за собственост. Преценката на съдържанието на исковата молба на К. А. К. и М. Н. К. сочи, че е предявен само положителен установителен иск за собственост срещу „СИС Кредит“ АД. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за факти, от които произтича правото на собственост на ищеца К. К. върху процесните два недвижими имота- придобиване по покупко-продажба от 1998 г. и 2001 г., такива касаещи сключен след това последващ договор за заем от 11.05.2011г. между ищците и „СИС Лизинг“ ЕООД (впоследствие преименувано на „СИС Кредит“ ЕООД и преобразувано на СИС Кредит“ АД) за обезпечаване на който били ипотекирани двата процесни имота, спрямо които заемодателят е насочил принудително изпълнение и имотите му били възложени въз основа на проведената публична продан, както и твърденията, с които се отрича придобиване правото на собственост от ответното дружество на същите имти въз основа на публичната продан : за нищожност на договора за заем поради противоречие със закона като сключен преди кредиторът да разполага с лиценз за извършване на кредитиране, тъй като регистрирането му съгласно чл.3а ЗКИ е станало със заповед на подуправителя на БНБ на 01.10.2011г., правещо кредитора привиден такъв поради липса на задължение и лишаващо публичната продан от вещно-транслативен ефект съгласно ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС. Формулиран е петитум само за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът К. К. е собственик на описаните два недвижими имота. Аналогично и с въззивната жалба на ищците срещу първоинстанционното решение е формулиран отново петитум само за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът К. К. е собственик на описаните два недвижими имота, със съдържащи се твърдения в жалбата, че ответното дружество не е въвеждано във владение на процесните имоти с постановление и протокол за въвод във владение. Това сочи на предявяване само на положителен установителен иск за собственост с основание чл. 124, ал.1 ГПК, а въпросът за нищожност на договора за заем от 11.05.2009 г. е въведен като преюдициален такъв по отношение на иска за собственост, доколкото с твърдението по исковата молба за нищожност на договора за заем се обосновава липсата качеството кредитор на ответника и липсата на вещно-прехвърлително действие на публичната продан. Предявяването на нищожността чрез възражение е допустимо процесуално действие на ищеца и предпоставя необходимостта от произнасяне по него като по едно преюдициално правоотношение, по което съдът следва да вземе становище в мотивите си само като обуславящо спорното право, без обаче да се дължи постановяване на диспозитив по отношение на това преюдициално правоотношение, поради което неправилно въззивният съд е дал и указание за формулиране на изричен петитум на иска за нищожност на договора за заем при новото разглеждане на делото от първата инстанция. Независимо от това, като краен резултат въззивното решение в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение в частта по иска за нищожност на договора за заем от 11.05.2009 г. с основание чл. 26, ал.1 ГПК, се явява правилно и следва да се потвърди, тъй като липсата на предявен иск за нищожност прави първоинстанционното решение в тази част недопустимо и подлежащо на обезсилване по арг. от чл.270, ал.3 ГПК, без да се връща делото за ново разглеждане от първата инстанция по такъв иск, налагащо последното отмяна на въззививното решение в частта на това указание.

Изложените от въззивния съд мотиви не обосновават извод за обезсилване първоинстанционното решение в частта по предявения установителен иск за собственост, по който от значение са фактите, от които ищците извличат своето право и тези, изключващи притежаване на същото право от ответника. Неучастието по делото на всички страни по договора за заем като главни страни е ирелевантно по иска за собственост, и при липсата на други мотиви по отношение на правилността на първоинстанционния акт по този иск, въззивното решение в частта, в която е обезсилено първоинстанционното такова по иска за собственост, се явява неправилно и подлежи на отмяна при касационно основание по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК, с връщане делото на въззивния съд за разглеждане по същество на този установителен иск за собственост. При новото разглеждане на делото по иска за собственост въззивният съд следва да разгледа и се произнесе в мотивите на решението си и по въведения с исковата молба преюдициален въпрос за нищожност на договора за заем от 11.05.2009 г. Съдът е този, който определя правната квалификация на предявения иск на база изложените обстоятелства и формулиран петитум на иска от ищеца, без да е обвързан от посочената такава от ищеца, поради което в случая липсата на изложени обстоятелства за осъществявана от ответното дружество фактическа власт върху двата процесни имота (налице е и изрично изявление за липса на такава фактическа във въззивната жалба) и липсата на искане за тяхното връщане на ищците, не обуславя извод за предявен осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС. Ето защо при новото разглеждане на делото въззивният съд няма задължение да дава указания на ищците за формулиране на петитум в този смисъл, а следва да приложи разясненията по т.2 на ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, като определи с новото си решение правната квалификация на иска за собственост и според нея извърши проверката по чл. 269 ГПК на първоинстанционното решение по този иск.

При новото разглеждане на предявения положителен установителен иск за собственост въззивният съд ще трябва да отстрани нередовност на исковата молба по отношение на ищеца М. К., като даде на същата указания да обоснове правния си интерес от предявения установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК – а именно от какви факти произтича правото на същата на собственост върху процесните два недвижими имота, както и да формулира надлежен петитум на този иск (в подадената и от М. К. въззивна жалба се съдържат частично твърдения за придобиване на двата процесни имота по време на брака й с другия ищец, но изискването на процесуалния закон е нередовността на исковата молба да се отстрани по реда на чл. 129, ал. 4, вр. ал.2 ГПК, от значение както за преценката на съда за допустимостта на иска по чл. 124, ал.1 ГПК, така и за правото на защита на насрещната страна, и за процеса по доказване).

Също така при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да даде и указания на ищеца К. К., респ. и на ищцата М. К. след отстраняване нередовност на исковата молба по отношение на нея, за вписване на исковата молба по иска за собственост, съгласно ТР № 3/19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК на ВКС.

При този изход на спора в касационното производство, на касатора се дължи от противната страна възстановяване на половината разноски в касационното производство, в размер на 53,50 лв. за държавна такса съгласно списъка по чл. 80 ГПК, превалутирани на 27,35 евро съгласно ЗВЕРБ. При новото разглеждане на спора по същество въззивният съд следва да определи разноските, които страните си дължат в зависимост от изхода на спора по иска за собственост, включително и по разноските за настоящето производство, съгласно чл.294, ал.2ГПК.

Ето защо настоящият състав на ВКС, Второ гражданко отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 71 от 19.04.2024 г. по в. гр. д. № 94/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, в частта, в която е обезсилено решение № 145 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 229/2023 г. на Тетевенския районен съд в частта му, в която е отхвърлен предявеният от К. А. К. и М. Н. К. срещу „СИС Кредит“ АД ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на два поземлени имота, находящи се в землището [населено място], местността „Преграда“, а именно ливада с площ от 5,277 дка с идентификатор [№], стар номер [№], и ливада с площ от 1,179 дка с идентификатор [№], стар номер [№], и осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху описаните имоти, и е разпоредено връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане на този иск, КАТО ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд на предявения иск за собственост, съобразно дадените указания в настоящето решение.

ПОТВЪЖДАВА въззивно решение № 71 от 19.04.2024 г. по в. гр. д. № 94/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч в останалата част.

ОСЪЖДА К. А. К. ЕГН [ЕГН] и М. Н. К. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], да заплатят на „СИС Кредит“ АД с ЕИК[ЕИК], седалище в [населено място], сумата 27,35 евро разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: