Обезщетение за неимуществени вреди от незаконно производство за отнемане на имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 698

гр. София, 25.11. 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 2984 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на З. Д. Г.- ищец по делото и на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ – ответник по делото срещу въззивно решение № 260001/01.03.2023 г. по гр. д. № 27/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, в която частично е отменено и частично е потвърдено решение № 735/15.07.2020 г. по гр.д. № 1948/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив и по този начин КПКОНПИ е осъдена да заплати на З. Д. Г. на основание чл. 2а ЗОДОВ, във връзка с незаконни действия на комисията по проведено производство по ЗОПДИППД /отм./ по гр.д. № 1065/2008 г. на Старозагорски окръжен съд сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 20 000 лв. до 80 000 лв. е отхвърлен; в частта му, с която КПКОНПИ е осъдена да заплати на З. Д. Г. на основание чл. 86 ЗЗД сумата 4883,34 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 20 000 лв. за период 29.03.2017 г. – 14.08.2019 г., като искът за разликата над 4883,34 лв. до 90 590,84 лв. е отхвърлен, и в частта му за разноските /с определение № 1445/27.03.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му обжалвана част/.

Ищецът З. Д. Г. обжалва решението в отхвърлящата исковете част, а ответникът КОНПИ оспорва жалбата на Г., и обжалва въззивното решение в частта, в която исковете са уважени.

От ищцата е подадена и частна жалба вх. № 1258 от 21.01.2022 г. срещу определение № 260005/1905.2023 г. по гр. д. № 27/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му в която е оставено без уважение искането на З. Д. Г. за изменение на постановеното по същото дело решение № 260001/01.03.2023 г. в частта за разноските. По жалбата е образувано ч. гр. д. № 2983/2023 г., което на основание чл. 213 ГПК е присъединено към настоящото дело.

С определение № 1445/27.03.2024 г., касационното обжалване на въззивното решение, в горепосочената му част, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД/отм./, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС.

В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 407/26.05. 2010 г. по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 395/18.01.2012 г. по гр.д. № 159/2011 г. на ІІІ г.о.; решение № 94/23.07.2021 г. по гр.д. № 4316/2019 г. на III г.о.; решение № 50277/21.08.2023 г. по гр.д. № 4334/2021 на IV г.о. и др., се приема, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. По отношение на отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение намират приложение и общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. За обезщетяване на вреди по чл. 2а ЗОДОВ следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм./. В тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумпцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД /отм./ - проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права. В практиката е установено разбирането, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД /отм./ се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда, като не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че на 16.07.2008 г. срещу бащата на ищцата Д. Г. било образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. На 04.12.2008 г. било внесено от КУИППД мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 058 729,70 лв. против Г. и свързани с него лица, за което било образувано гр. д. № 1065/2008 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Ищцата била конституирана като ответник по делото с оглед искането да бъдат признати за недействителни по отношение на държавата прехвърлителните сделки, извършени между нея и баща й на следните недвижими имоти: 1/ дворно място с площ от 395 кв. м., представляващо УПИ IX-5075 в кв.156 по плана на [населено място], заедно с построените в него жилищна сграда и други подобрения; 2/ апартамент № Б-1 в незавършен вид, находящ се в [населено място], [улица], на първи етаж, от новостроящата се 6 - етажна десет фамилна масивна жилищна сграда и единадесет броя гаражи, построена с отстъпено право на строеж в дворно място, съставляващо УПИ VII-2832 в кв. 71 по плана на града, заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж. С Определение № 33/06.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1053/2008 г. и Определение № 45/05.12.2008 г. по гр. д № 1065/2008 г. на Окръжен съд – Стара Загора, била наложена възбрана върху недвижимите имоти на ищцата. Производството гр. д. № 1065/2008 г. приключило с влязло в сила на 29.03.2017 г. решение, с което искането на Комисията било отхвърлено изцяло. С Определение № 1041/18.11.2019 г. по ч. гр. д № 1053/ 2008 г. и Определение № 756/ 11.09.2019 г. по гр. д. № 1065/ 2008 г. на Окръжен съд – Стара Загора допуснатите обезпечения били отменени.

Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2а от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. В случая производството по гр.д. № 1065/2008 г. е приключило с отхвърляне искането на Комисията, поради липса на предпоставките по ЗОПДИППД /отм./, което обосновава отговорността на Комисията, като процесуален субституент на държавата за причинените на ищцата вреди от незаконно воденото срещу нея производство по ЗОПДИППД /отм./.

Позовавайки се на изслушаните експертизи /съдебно – психологична и няколко медицински/ и на събраните по делото гласни доказателства, и отчитайки установените по делото обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че паричният еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди, е в размер на 20 000 лв. Посочено е от въззивния съд, че ищцата изключително тежко понесла инициираното срещу нея производство по ЗОПДИППД /отм./, като това се отразило негативно на психиката и начина й на живота – от общителен и жизнерадостен човек станала угрижена, затворена и необщителна. Страдала от повишена тревожност, потиснатост, изпитвала силен страх, че единственото й жилище може да бъде отнето /показанията на св. Х. –син на ищцата, св. Карафизиева и св. Г./. В резултат на инициирания против ищцата процес тя преживяла силен емоционален стрес и тежка депресия /според заключението на съдебно - психологична експертиза на ВЛ С. П. /. Г. страдала от Артериална хипертония I степен - лека форма, рисков фактор за развитието на която наред с хормоналния дисбаланс при условия на менопауза и тютюнопушенето бил и тежкият депресивен епизод, през който преминала /според заключенията на съдебно - медицинска /кардиологична/ експертиза на ВЛ д-р Д. М./. Посочено е, че ищцата работела като учител - професия, която била свързана с високи изисквания за морал и честност, поради което обвинението, че притежава незаконно придобито имущество, оказало силно негативно отражение върху нейната чест и достойнство /св. Карафизиева/. Влошили се и отношенията с баща й /св. Г./. Отчетена е продължителността на производството- почти 8 г. 5 м., която значително надвишавала изискването за разумност по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което рефлектирало върху степента и интензитета на претърпените негативни емоции, както и множество съдебни заседания по делото, в повечето от които Г. участвала лично, което наложило ищцата да търпи редица неудобства в личния си живот. Взет е предвид проявения интерес към делото от страна на местните медии - от разпечатки от електронни издания с публикации от 01.10.2009 г., 02.10.2009 г. и 23.10.2009 г., се установявало, че срещу Д. Г. било образувано съдебно производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, като се споменавало, че по делото като ответник е призована и ищцата. От друга страна, въззивният състав е посочил, че във връзка с воденото производство по ЗОПДИППД /отм./, са възбранени само недвижими имоти, а не са налагани запори на сметки. Инициираното от ответника производство не се отразило и на професионалния статут на ищцата. Приел е за недоказано твърдението, че водения процес се е отразил негативно на дейността й като преводач. Според въззивния състав, съдебно - медицинските експертизи по категоричен начин опровергавали твърденията на ищцата, че заболяванията, с които била диагностицирана: рак на маточната шийка и хроничен тубулоинтерстициален нефрит, както и откритата при прегледа доброкачествена киста на черния дроб, да се намират в причинна връзка с воденото срещу нея производство. Приел, че законната лихва върху това обезщетение следва да се присъди от влизане в сила на решението за отхвърляне на мотивираното искане на Комисията, от който момент възниква и става изискуемо вземането за обезвреда, тъй като вземането по чл. 86 ЗЗД е акцесорно, поради което то възниква едновременно или след пораждането на главното вземане.

Настоящият състав на ВКС намира намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата е в нарушение разпоредбите на чл.52 ЗЗД и е завишен. Касационната жалба на ответника в тази насока е частично основателна. Доводите в касационната жалба на ищцата за присъдено обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на принципа на справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД са необосновани.

В случая, въззивният съд е посочил и обсъдил всички обстоятелства, имащи значение при определяне обема на неимуществените вреди, произтичащи от предмета и продължителността на проведеното производство, разгласяване в медиите на данни от същото, конкретния начин на засягане на честта и доброто име на ищцата в обществото, съобразил е нейната възраст, обществено и социално положение, отражението на производството върху здравето й /физическо и психическо/, установено с помощта на изслушаните по делото множества експертизи. Обсъдено е засягането на взаимоотношенията с баща й, както и последиците за професионалната й реализация. В отклонение от съдебната практиката обаче, решаващият състав не е оценил в достатъчна степен тези обстоятелства. Не е отчел, в достатъчна степен, че за процесния период ищцата е могла да ползва имотите и да получава граждански плодове. За същият период е било ограничено само правото й да се разпорежда с възбранените имоти, но по делото липсват твърдения, че наложените обезпечителни мерки са възпрепятствали сключването на договори за отчуждаване им. Наложеното обезпечение по делото е касаело само възбрана на имоти, но не и запор върху банкови сметки, което да е създавало невъзможност да се разпорежда с налични парични средства и да е довело до затруднения в издръжката на домакинството й. От неправомерните действия на ответната Комисия безспорно са причинени вреди, поради което съдът е длъжен да присъди обезщетение, но при съобразяване, предвид медийното разгласяване за делото, с доказаните по делото факти за причината, поради която е образувано производството /влязла в сила присъда спрямо бащата на ищцата, а не спрямо нея/. Макар и да е посочен е недооценен факта, че производството образувано по иска на Комисията не е довело до необратими негативни последици върху доброто име на ищцата и професионалното й развитие – тя е продължила да работи като учител, като липсват категорични доказателства воденият срещу нея процес да се е отразил неблагоприятно и на работата й като преводач поради отдръпване на клиенти /в подкрепа на последното обстоятелство са единствено показанията на св. Х. - син на ищцата, за който въззивния съд правилно е приел, че е заинтересуван от изхода на делото/. Следва да се посочи също, че въпреки установения от съдебно- психологичната експертиза преживян от ищцата силен емоционален стрес и тежка депресия в резултат на водения срещу нея процес, към настоящия момент няма данни, че психическата травма не е преодоляна.

Както е посочил въззивния съд, от заключенията на вещите лица по съдебно- медицинските експертизи, не може да се направи връзка между откритата при прегледа на ищцата доброкачествена киста на черния дроб и преживения стрес от воденото срещу ищцата производство /ВЛ д-р И. К./; че преживеният силен психоемоционален стрес не е в причинна връзка с бъбречното заболяване й заболяване, тъй като независимо от поставената й диагноза двата бъбрека функционират нормално и след извършената през 2011 г. хоспитализация, няма данни за обостряне на заболяването /ВЛ д-р С. Я./; и че след 2009 г. няма данни за влошаване на състоянието на ищцата във връзка с онкологично й заболяване- рак на маточната шийка, с което е била диагностицирана преди през м.09.2007 г. /ВЛ д-р И. К./. Следователно не може да се приеме с категоричност, че посочените здравословни проблеми на Г. са причинени единствено или дори преимуществено от воденото срещу нея производство по ЗОПДНПИ /отм./, което да обуслови присъждане на обезщетение в по- висок размер.

Установените със свидетелските показания, съдебно- психологичната експертиза и съдебно - медицинска /кардиологична/ експертиза неимуществени вреди, претърпени от Г., които са пряка последица от образуваните пред съда по искания на Комисията обезпечително производство и производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, при съобразяване продължителността на преживените негативни емоции от ищцата и степента на засягане на психиката й, както и липсата на данни за други трайни увреждания, обуславят определяне на обезщетението в размер на 11 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до присъдения размер от 20 000 лв. претенцията е завишена. Въззивното решение следва да се остави в сила за присъденото обезщетение в размер от 11 000 лв. и да се отмени за разликата над тази сума до присъдения размер от 20 000 лв., като в тази част искът се отхвърли, а в останалата му отхвърлителна част въззивното решение следва да се остави в сила.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени до датата на предявяване на исковата молба в съда. При условията на чл. 2а ЗОДОВ лихва върху дължимото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на решението, което установява незаконосъобразността на искането- в случая 29.03.2017 г. В Тълкувателно решение № 3/2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК, това изрично е прието по отношение на обезщетенията, които държавата дължи за вреди от незаконна правозащитна дейност, а ако вредите се дължат на незаконни действия на друг орган на държавата, с правомощия да поиска отнемане в нейна полза на незаконно придобито имущество, случаите са сходни. Не следва друго от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета и чл. 47 ХОПЕС, нито актовете на СЕС, на които касаторът - ищец се е позовал, разрешават изрично въпроса от кой момент държавата дължи обезщетение за вреди от незаконно проведено производство за отнемане на имущество, приключило благоприятно за ответника. В случая лихвата за забава изчислена върху главница от 11 000 лв., за периода 29.03.2017 г. - 14.08.2019 г. е 2655,28 лв. /изчислена с онлайн калкулатор - www.calculator.bg/ . До този размер искът е основателен, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 90590,84 лв. и за периода 06.11.2008 г. до 28.03.2017 г. искът е неоснователен. Въззивното решение следва да се остави в сила за присъденото обезщетение за забава в размер от 2655,28 лв. и да се отмени за разликата над тази сума до присъдения размер от 4883,34 лв., като в тази част искът се отхвърли, а в останалата му отхвърлителна част въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото налагащ преизчисляване на направените за двете инстанции разноски следва да бъде отменено и определението по чл. 248 ГПК в обжалваната му част.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищцата следва да се присъдят по съразмерност разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1059,57лв. /в т.ч.: 638,83 лв. – за първоинстанционното производство и 420,74 лв.- за въззивното производство, при предявени искове в общ размер на 207 191,94 лв., уважени за 18 161,19 лв./, както и пълния размер на направените разноски за държавни такси, пред първата и пред въззивната инстанции, в общ размер на 75 лв. С оглед неоснователността на касационната й жалба в полза на ищцата не се дължат разноски, касаещи заплатени държавни такси пред касационната инстанция. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 7288,08 лв. с ДДС в първоинстанционното производство е неоснователно с оглед материалния интерес от 207 191,94 лв., заявените от ищцата претенции – 7 на брой, широкият кръг обстоятелства, предмет на обсъждане по делото, и фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции общо в размер на 600 лв.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив заплатените от бюджетните средства на съда разноски за вещи лица в размер на 1620,50 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260001/01.03.2023 г. постановено по гр. д. № 27/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частите с които, след частична отмяна решение № 735/15.07.2020 г. по гр.д. № 1948/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на З. Д. Г.: на основание чл. 2а ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди във връзка с незаконни действия на комисията по проведено производство по ЗОПДИППД /отм./ по гр.д. № 1065/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, в разликата над 11 000 лв. до размера 20 000 лв., и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница предмет на иска за неимуществени вреди за период 29.03.2017 г. – 14.08.2019 г. в разликата над 2655,28 лв. до размера 4883,34 лв., и в частта за разноските; както и определение № 1445/27.03.2024 г. /постановено по реда на чл. 248 ГПК/, в частта му в която е оставено без уважение искането на З. Д. Г. за изменение на постановеното по същото дело решение № 260001/01.03.2023 г. в частта за разноските, и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. Г. против Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с незаконни действия на комисията по проведено производство по ЗОПДИППД /отм./ по гр.д. № 1065/2008 г. на Старозагорски окръжен съд за разликата над 11 000 лв. до размера 20 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260001/01.03.2023 г. постановено по гр. д. № 27/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на З. Д. Г. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с незаконни действия на комисията по проведено производство по ЗОПДИППД /отм./ по гр.д. № 1065/2008 г. на Старозагорски окръжен съд в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, с която предявеният от З. Д. Г., срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество иск по чл. 2а ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 80 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. Г. против Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница предмет на иска за неимуществени вреди за период 29.03.2017 г. – 14.08.2019 г. за разликата над 2655,28 лв. до размера 4883,34 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260001/01.03.2023 г. постановено по гр. д. № 27/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на З. Д. Г. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница предмет на иска за неимуществени вреди за период 29.03.2017 г. – 14.08.2019 г. в размер на 2655,28 лв., както и в частта му, с която предявеният от З. Д. Г., срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество иск по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 4883,34 лв. до 90 590,84 лв. и за периода 06.11.2008 г. до 28.03.2017 г.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати З. Д. Г., с ЕГН [ЕГН] разноски за първата и въззивната инстанции в общ размер на сумата 1134,57 лв.

ОСЪЖДА З. Д. Г., с ЕГН [ЕГН], да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, разноски за всички инстанции в общ размер на сумата 600 лв.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 1620,50 лв.– разноски за експертизи.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.