Намаляване на присъда за смърт при пиянство на пътя без отлагане на изтърпяването

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 346

гр.София, 06 август 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и прокурора И. СИМОВ, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ н.д. № 98 по описа за 2026 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по жалби на подсъдимия П. Ц. П. чрез упълномощените защитници адв.Д. М. и адв.К. К. срещу Решение №374/13.11.2025г. по ВНОХД №835/2025г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 10 състав, с което е изменена присъда №3/24.02.2025г. по НОХД №423/2024г. по описа на Окръжен съд-Видин.

В касационните жалби на подсъдимия П. Ц. П. се излагат доводи за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Иска се прилагането на чл.55 от НК и намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като се изтъкват поредица смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Алтернативно се прави искане за определяне на наказанието лишаване от свобода към минималния размер, предвиден в закона с прилагане на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК. В заключение се излагат доводи за прилагане на института на условното осъждане.

В касационните жалби се съдържат аргументи за неправилно пренебрегване от страна на въззивния съд на значителното съпричиняване на произшествието от самата пострадала и се набляга на мотивите на подсъдимия да предприеме управление на моторно превозно средство след употребата на алкохол. В двете жалби се оспорва отказа на въззивния съд да цени като смекчаващо обстоятелство направените от подсъдимия самопризнания, като се набляга на това, че те са сторени още на досъдебното производство и се прави позоваване на т.7 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК. Сочат се и положителните характеристики на подсъдимия в социален и семеен аспект.

В съдебното заседание на настоящия състав упълномощеният защитник на подсъдимия - адв.Д. М. поддържа подадените касационни жалби и иска тяхното уважаване. Акцентира върху наличието на съпричиняване от страна на пострадалата на престъпния резултат, на мотивите (подбудите) на подсъдимия да предприеме управлението след употреба на алкохол и оспорва подхода на въззивния съд да се аргументира със статистически показатели, за да утежни правното положение на подсъдимия П.. Защитата излага доводи за наличието на съществени процесуални нарушения при изготвяне на въззивното решение, изразяващи се в липса на мотиви относно определеното по-тежко наказание лишаване от свобода, като твърди наличието на съдебна саморазправа с подсъдимия П.. В заключение иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за включване на нови фактически положения, съвместими с направеното от подсъдимия самопризнание на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.

Подсъдимият П. Ц. П. поддържа доводите на своя защитник и в последната си дума изразява съжаление за стореното и моли за втори шанс да се грижи за детето си.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимия и счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като изброява наличните отегчаващи обстоятелства, които са довели въззивния съд до решението за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода и за неговото ефективно изтърпяване.

Частните обвинители Л. Н. П. и П. Н. П. не се явяват пред касационния съд, редовно уведомени за съдебното заседание. От техния упълномощен повереник адв.С. Ч. е постъпила молба делото да се разгледа в тяхно отсъствие. В молбата се излагат аргументи в подкрепа на въззивното решение и се иска оставяне на касационните жалби на защитниците на подсъдимия П. без уважение.

Частните обвинители А. Н. К. и Н. Н. П. не се явяват пред касационния съд, редовно уведомени за съдебното заседание. Техният упълномощен повереник адв.П. П. пледира за оставяне в сила решението на Апелативен съд-София, като намира определеното наказание за съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите на подсъдимия П., както и аргументите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Жалбите на подсъдимия П. Ц. П. срещу решението на АС-София са допустими съгласно чл.350 от НПК, като са подадени от легитимирани страни в процеса срещу акт от посочените в чл.346, т.1 от НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни.

В касационните жалби на подсъдимия П. се съдържат единствено оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание и двете хипотези на чл.348, ал.5 от НПК - несъответствие на наказанието с обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите неговата отговорност обстоятелства и на целите по чл.36 от НК и неправилно отказано прилагане на условното осъждане.

Пред касационния съд в пледоарията на защитата за пръв път се излагат твърдения за съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съдебен състав при постановяване на неговото решение - липса на мотиви относно определеното наказание лишаване от свобода и наличие на съдебна саморазправа с подсъдимия от съдебния състав (очевидно с подтекст за липса на безпристрастност в съдебния състав), като се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

ВКС нееднократно е посочвал в своите решения, че пределите на касационната проверка се определят единствено от посоченото в съответната касационна жалба касационно основание и доводите в негова подкрепа (чл.347, ал.1 от НПК) и само в изключителни случаи, когато са засегнати същностно основните принципи на съдопроизводството, би могъл да разгледа въпроси за допуснати нарушения на процесуалните правила, без да е сезиран по надлежния ред с твърдения за такива нарушения. Това правило се прилага стриктно и последователно в практиката на касационния съд и е гаранция за сигурността и предвидимостта на правораздаването по наказателни дела.

При тези базисни положения настоящият съдебен състав не следва да се произнася по въведените за пръв път в пледоарията на защитата твърдения за процесуални нарушения, които не почиват на съдържанието на решението на въззивния съд и на неговото процесуално поведение, обективирано в съдебните актове и в протокола за проведеното съдебно заседание. В своето решение проверяваният съдебен състав ясно, последователно, по логичен и разбираем начин е мотивирал причините, поради които е счел, че следва да увеличи наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода, което е довело и да отмяна на прилагането на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Изразеното от апелативния съд становище за необходимост от завишено наказание за конкретния подсъдим при конкретната ситуация е израз на негово мотивирано вътрешно убеждение и не представлява съдебна саморазправа или предубеденост на съдебния състав.

Несъгласието на защитата или на проверяващия касационен съд с посочените от въззивния съд аргументи, не може да доведе до извод за незаконност на съдебния състав или за липса на мотиви на постановеното съдебно решение и обективно няма основания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, както се пледира от защитата пред настоящия съдебен състав.

Поради изложените съображения касационната инстанция извърши проверка единствено на посочените в касационната жалба основания, свързани с твърденията за наличието на явна несправедливост на наложеното на подсъдимия П. Ц. П. наказание лишаване от свобода и на неговото ефективно изтърпяване, доколкото в нито една от двете касационни жалби не се съдържат конкретни доводи за несправедливост на увеличеното от въззивния съд наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от пет години, извън направено декларативно искане за намаляване и на това наказание.

Произнасянето по доводите срещу решението на САС предпоставя на първо място проследяване на процесуалното развитие на производството пред инстанционните съдилища.

В Окръжен съд-Видин на 23.04.2024г. е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия П. Ц. П. за престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“ от НК - за това, че на 25.02.2023г. в [населено място], обл.В., на [улица]срещу дом №173, с посока на движение към [населено място] при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка /марка/ модел /модел/ с ДК № /№/ със скорост на движение от около 83 км/ч, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1,98‰ подсъдимият П. е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на попътно движещата се в края на дясна пътна лента на пътното платно Р. А. П..

Образувано е НОХД №165/2024г. по описа на ОС-Видин, по което е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК и с присъда №7/28.05.2024г. подсъдимият П. е признат за виновен по внесеното в съда обвинение и е осъден на три години лишаване от свобода с прилагане на чл.58а, ал.1 от НК и на четири години лишаване от право да управлява моторни превозни средства. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години.

По протест на прокурора с искане за увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода и за отмяна на условното осъждане и по жалба на подсъдимия с искане за намаляване на наложените наказания с прилагане на чл.55 от НК е образувано ВНОХД №1114/2024г. по описа на САС, НО, 9 състав.

С решение №430/07.12.2024г. съставът на САС приел, че при мотивирането на наложените наказания съставът на окръжният съд е нарушил процесуалните права на страните, като не бил изложи аргументи защо не намира приложение разпоредбата на чл.55 от НК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Видин.

Пред ОС-Видин е образувано НОХД №423/2024г.

С присъда №3 от 24.02.2025г. по НОХД №423/2024г. Окръжен съд-Видин е признал подсъдимия П. Ц. П. за виновен в това, че на 25.02.2023г. в [населено място], обл.В., на [улица]срещу дом №173, с посока на движение към [населено място] при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с ДК № /№/, със скорост на движение от около 83 км/ч, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1,98‰ е нарушил правилата за движение, предвидени в чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на попътно движещата се в края на дясна пътна лента на пътното платно Р. А. П., поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“ от НК и чл.54 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнение на наложеното наказание за срок от четири години. На основание чл.343г от НК вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият П. Ц. П. е лишен от право да управлява моторни превозни средства за срок от четири години. Върху подсъдимия са възложени направени по делото разноски и съдът се е произнесъл по вещественото доказателство по делото.

По протест на прокуратурата с искане за увеличаване на наложените наказания и по жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД №835/2025г. по описа на САС, НО, 10 състав, по което е постановено обжалваното пред ВКС решение №374/13.11.2025г., с което наложеното на подсъдимия П. Ц. П. наказание лишаване от свобода е увеличено от три на четири години, отменено е прилагането на чл.66, ал.1 от НК и е увеличено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторни превозни средства от четири на пет години. В останалата част присъдата на първата инстанция е потвърдена.

Първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият П. Ц. П. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При своето признание подсъдимият е бил подпомаган от надлежно упълномощен защитник, като са му били разяснени последиците от направеното признание. По делото, след неговото внасяне с обвинителен акт, са били събрани доказателства за семейното положение на подсъдимия П. и за здравословното състояние на неговото дете, които са съобразени от съдебните състави при определяне на наказанието в съответствие с изискванията на т.8, ал.1 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.

При определяне на наказанието въззивния съд е приложил нормата на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК, като е индивидуализирал наказанието лишаване от свобода в размер на шест години - под средния размер, предвиден в действащата към момента на деянието редакция на чл.343, ал.3, б.„б“ от НК и го е намалил в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета - на четири години лишаване от свобода, което е довело и до отмяна на прилагането на института на условното осъждане поради липсата на основната предпоставка по чл.66, ал.1 НК - размерът на наказанието лишаване от свобода да е до три години. Въззивният съд е увеличил и наказанието лишаване на подсъдимия от право да управлява моторни превозни средства на пет години.

При постановяването на своето решение въззивният съд е направил самостоятелна преценка на обстоятелствата, свързани с индивидуализация на наказанието за подсъдимия П. Ц. П. и е изложил подробно и мотивирано становище за липсата на предпоставките на чл.55 НК, като е приел наличие на баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Съдът е съобразил и разпоредбата на чл.337, ал.2 от НПК и е действал в съответствие с исканията на прокуратурата, направени в протеста срещу присъдата на първата инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че извършената от въззивния съд преценка на обстоятелствата, касаещи определянето на наказанието на подсъдимия П. е незаконосъобразна, като съдът е дал неправилна оценка на събраните по делото факти, относими към личността на подсъдимия и обществената опасност на стореното от него. Въззивният съд е надценил значително значението на отегчаващите обстоятелства и е подценил и игнорирал част от смекчаващите обстоятелства. Това е довело до налагане на наказание лишаване от свобода, което нарушава изискванията на чл.54 от НК и на чл.56 от НК. Наложеното от въззивния съд наказание лишаване от свобода се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и не би способствало за постигане на целите по чл.36 от НК.

Въззивният съд е игнорирал задължителната съдебна практика, изразена в т.7 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС и е пренебрегнал факта, че още на досъдебното производство - в деня на самата катастрофа, при предявяване на обвинението, подсъдимият П. в присъствие на защитник е дал подробни обяснения (л.87-л.88 от досъдебното производство), в които е признал своята отговорност за инцидента, описал е мястото, времето и начина на извършване на престъплението и е изразил своето съжаление за стореното. Тази негова позиция е била последователна във времето на досъдебното производство, при първото разглеждане на делото от окръжния и от апелативния съд и при второто разглеждане на делото от окръжния и от апелативния съд. Поради това направеното от подсъдимия П. по реда на чл.371, т.2 от НПК признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е изолирана проява, подчинена на желанието за по-леко наказание, а е израз на „цялостно, обективно проявено процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител“ (т.7 от цитираното ТР). Това признание следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността на подсъдимия П. обстоятелство.

Въззивният съд е пренебрегнал и добрите характеристични данни за подсъдимия, данните за неговата социална интеграция, семейно положение и за доказаните здравословни проблеми на малкото дете на подсъдимия П..

В същото време като отегчаващо обстоятелство въззивният съд е приел като общоизвестно обстоятелство „увеличаване на пътнотранспортните произшествия с тежък резултат“, без да се позове на конкретни статистически данни. Такова обстоятелство е недоказано по делото и няма законово основание да бъде ценено като обстоятелство, което отегчава положението на подсъдимия П. по едно конкретно обвинение. Само по себе си използването на тенденции, установени със статистика, ако действително такива тенденции съществуват, а не са резултат от медийно преекспониране на отделни трагични случаи, следва да бъде отчитано от законодателя при определяне на вида и обема на наказателната отговорност чрез предвиждане на състави на престъпления и наказуемостта за тези престъпления. Недоказани и съмнителни „ноторни“ факти не могат да бъдат обстоятелства, относими към конкретната наказателна отговорност на конкретно лице за конкретно деяние.

Посочените причини налагат извод за явна несправедливост на завишаването на наказанието лишаване от свобода от четири и половина години на шест години (преди намаляването по реда на чл.58а, ал.1 от НК), сторено от въззивния съд.

Настоящият съдебен състав счита, че наказанието лишаване от свобода за подсъдимия П. Ц. П. следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства под средния размер и над минимума от три години, предвиден в закона към момента на извършване на престъплението.

Справедливо и постигащо целите на наказанието, при установените от съдилищата останали смекчаващи обстоятелства ( чистото съдебно минало на подсъдимия П. и значителното съпричиняване на произшествието от самата пострадала, която при наличие на тротоар се е движела върху пътното платно в тъмното, без светлоотразителни елементи по дрехите и с гръб към движението ) и отегчаващи обстоятелства ( значителното превишение на скоростта с 33 км/ч над разрешените при движение в населено място и значителното превишение на концентрацията на алкохол - четири пъти над минимално изискваните от закона за квалификацията на деянието като извършено в пияно състояние ), се явява наказание от четири години и половина лишаване от свобода.

Не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и да се определи по-ниско наказание.

Изтъкнатите в касационните жалби и пред съда доводи, свързани с мотивите/подбудите за извършване на деянието и искането съпричиняването от пострадалата да се третират като изключителни смекчаващи обстоятелства, са несподелими.

Поемането на управление на моторно превозно средство след употреба продължително време на значителни количества алкохол при неблагоприятни атмосферни условия през нощта е изключително безразсъдна проява и не може да бъде оправдана с никакви обстоятелства от здравословен и семеен характер при наличието на редица алтернативи на това поведение. Очевидно е, че такива алтернативи е имало, след като само десет минути след катастрофата, на мястото е пристигнал със собствено превозно средство бащата на подсъдимия, който се е грижел за детето на подсъдимия. Напълно правилно това обстоятелство не е било отчетено от съдилищата като смекчаващо обстоятелство. Подсъдимият е бил зрял човек с добра образованост, достатъчно житейски опит и лична култура, за да е наясно с пълната невъзможност да поема управление на моторно превозно средство при значителната степен на алкохолно повлияване, в което се е намирал.

Неоснователни са и позоваванията на някакъв изключителен принос на пострадалата П. за произшествието. Тя действително се е движела в нарушение на чл.108 от ЗДвП, което акуратно е отразено в обвинителния акт и това нейно нарушение е в причинна връзка с настъпилата смърт. Подсъдимият П. също е нарушил изискванията на закона - чл.21 от ЗДвП, като се движел с изключително висока скорост в населеното място и не е реагирал по никакъв начин на опасността, която пострадалата е представлява за него. Поведението му също е в пряка причина връзка с настъпилата смърт на пострадалата. При тези факти не може да се приеме, че пострадалата има изключителен принос за своята смърт, както се иска от защитата.

Неоснователно е и искането да се игнорира като отегчаващо обстоятелство миналото на подсъдимия като недисциплиниран водач на моторни превозни средства. Действително част от нарушенията, за които подсъдимият П. е бил наказван с наказателни постановления и фишове, са в периода преди 2020г., но повечето от тях са след 2021г. и разкриват пренебрежението на подсъдимия към спазване правилата за движение, логичен резултат от което е поемането на управление на моторно превозно средство след продължителна употреба на алкохол, движението в населено място с 83 км/ч при гъста мъгла нощно време и при влажен път и причиняването на смъртта на пострадалата Р. А. П..

Наказанието от четири години и половина лишаване от свобода, което настоящият съдебен състав счита за справедливо и отговарящо на установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, в съвкупност с наказанието от пет години лишаване от правоуправление, определено от въззивния съд, което не може да бъде преразглеждано от касационната инстанция по причините, изложени по-горе относно пределите на касационната проверка, ще способства за постигане на целите на генералната и на личната превенция по чл.36 от НК, като от една страна ще отчете необходимостта от поправяне на подсъдимия и данните за неговата личност, а от друга - ще посочи на обществото и на неговите нестабилни членове недопустимостта на управление на превозни средства в грубо нарушение на закона и опасностите от такова поведение.

По силата на чл.58а, ал.1 от НК и с оглед на проведената законосъобразно процедура по реда на чл.371, т.2 от НПК, наказанието лишаване от свобода за срок от четири години и половина следва да се намали с една трета и окончателното наказание лишаване от свобода, което се налага на подсъдимия, е три години.

Въззивният съд е отменил прилагането на института на условното осъждане и е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното от него на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Това разрешение е било законосъобразно с оглед определеното окончателно наказание от четири години лишаване от свобода.

Определеният от касационната инстанция размер на наказанието лишаване от свобода от три години налага произнасянето относно приложение на чл.66, ал.1 от НК, за което има направени изрични искания в касационните жалби на подсъдимия П. Ц. П..

Настоящият съдебен състав намира, че липсват предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и подсъдимият П. ще следва да изтърпи това наказание при определения от въззивния съд първоначален общ режим.

Липсва едно от условията на чл.66, ал.1 от НК - постигане на целите на наказанието да не налагат ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Налице са другите две предпоставки - подсъдимият П. е неосъждан и му се налага наказание от три години лишаване от свобода.

Поправянето и превъзпитанието на подсъдимия налага той да бъде поставен в социална изолация за периода на лишаването си от свобода. Поведението му като недисциплиниран водач през годините, конкретното престъпление, извършено при значително превишаване на разрешената за населено място скорост, и с концентрация на алкохол, многократно превишаваща допустимата при управление на моторни превозни средства, еднозначно налагат извод за необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание, за да бъде дадена възможност на органите на пенитенциарната система да въздействат върху личността на подсъдимия, за да осъзнае в пълна степен недопустимостта и укоримостта на своето поведение и необходимостта от преосмисляне и промяна на житейските си стереотипи. Отлагането на изтърпяването на наказанието дори за максимално възможен срок няма да доведе до положителните последици, целени от института на условното осъждане, а би създало чувство за безнаказаност както в подсъдимия, така и сред останалите членове на обществото.

Не може да се сподели довода, изложен в една от касационните жалби на подсъдимия, че лишаването от свобода било своеобразна крайна мярка за неосъждани лица при непредпазливо деяние. По принцип института на условното осъждане е изключение, а ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е правилото, установено от законодателя. Нито тежкия резултат, нито конкретните начин и условия на извършване на престъплението, за което подсъдимият е осъден, правят ефективното лишаване от свобода крайна мярка. То е необходимо, за да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК и особено за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия П., проявил безотговорност и грубо нарушил изискванията за правомерно поведение като водач на моторно превозно средство, представляващо източник на повишена опасност за околните, а и за самия подсъдим.

По тези причини решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено в частта, с която е определен първоначален общ режим по реда на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и в частта, в която е увеличено на пет години наказанието лишаване от право да управлява моторни превозни средства.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.2, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивно решение №374/13.11.2025г. по ВНОХД №835/2025г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 10 състав като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия П. Ц. П. наказание лишаване от свобода от четири години на три години.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.