Изисквания към ново писмено доказателство за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3007 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадената от В. Л. Б. молба за отмяна на влязлото в сила на 03.05.2017 г. въззивно Решение № 2731 от 05.04.2016 г. по в.гр.д.№ 8729/2012 г. на Софийски градски съд, г.о., II „а” въззивен състав, с което е потвърдено Решение от 03.04.2000 г. по гр.д.№ 4001/1998 г. на Софийски районен съд, 44 състав. Поддържа, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Постъпил е писмен отговор от ответницата по молбата за отмяна К. П. Т.. Писмени отговори са постъпили и от Ц. П. Р. и С. П. П. - ответници по молбата за отмяна в качеството им на наследници по закон на В. П. М., починала на 02.11.2020 г. Считат, че молбата е недопустима, тъй като не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, преценявани във връзка с представената от молителката Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти.

Ответницата по молбата за отмяна М. Л. М. е депозирала становище, съгласно което счита, че не следва да участва в настоящото производство.

Останалите ответници по молбата - О. С. Т., К. С. Ж., З. С. А. и Л. Г. Б. са получили преписи от нея. Не са депозирали отговори.

В проведеното открито заседание пълномощникът на В. Л. Б. – адвокат В. Т. от САК поддържа молбата за отмяна. Заявил е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Пълномощникът на ответниците по молбата К. П. Т., Ц. П. Р. и С. П. П. – адвокат Б. Ц. от САК моли искането за отмяна да бъде отхвърлено, като на доверителите му бъдат присъдени направените разноски.

Останалите ответници по молбата за отмяна не са изпратили представители.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 50181 от 07.11.2022 г.

След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна .

С атакуваното съдебно решение е уважен предявеният от К. П. Т. и В. П. М. (чиито наследници по закон Ц. П. Р. и С. П. П. са конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК с Определение № 20030888 от 25.01.2021 г., л. 41) срещу В. Л. Б., М. Л. М., О. С. Т., К. С. Ж. и З. С. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на правото на собственост на ищците и за осъждане на ответниците да предадат на ищците поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-40 от 20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с графична площ 1 003 кв.м., който е идентичен с парцел *, кв. 7 по регулационния план на [населено място] от 1965 г., с уредени сметки по регулация, както и е идентичен с имот № *, попадащ в парцел *- за озеленяване по регулационния план на [населено място] от 1988 г. За да се постанови този резултат, след анализ на събраните по делото доказателства е прието, че ищците са собственици на имота по силата на договор за дарение (н.а.№ 79 от 04.11.1967 г.). От заключенията на приетите по делото експертизи безспорно е установено, че описаният в нотариалния акт за дарение на ищците имот (парцел *, кв. 7 по РП на [населено място] от 1965 г., с уредени сметки по регулация) е идентичен с настоящия ПИ № ***. Ответниците са признали, че упражняват фактическата власт върху него, но не са доказали да разполагат с основание за това. В тяхна полза е съставен констативен нотариален акт по давност № 6 от 20.11.1991 г., но констатацията на нотариуса относно удостовереното с акта право на собственост е в пряко противоречие с действалата от 1973 г. до 1990 г. забрана за придобиването на такъв вид имоти по давност, установена с чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗСГ (отм.). Процесният имот е регулиран от 1927 г., поради което попада в приложното поле на чл. 3 ЗСГ и до 1990 г. придобиването му е било възможно само по реда на чл. 15, ал. 1 ЗСГ, но не и по давност, в който смисъл е Решение № 3/1994 г. по гр.д.№ 2/1994 г. на Пленума на ВС на РБ. Това е обосновало и отменяването на КНА № 6 от 20.11.1991 г. съгласно чл. 431, ал. 2 ГПК, наред с уважаване на ревандикационния иск.

В настоящото производство искането за отмяна на влязлото в сила решение се поддържа с довод за съществуването на ново доказателство - извлечение от емлячен регистър, удостоверяващо, че наследодателят на молителката е притежавал имота още преди 1945 г. Този документ обаче не отговаря на изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не е годен да обоснове отменяване на съдебния акт. Под ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се има предвид документ относно факт, който е бил твърдян през висящността на делото, но е останал недоказан поради липсата именно на въпросния документ. По тази причина не съставлява основание за отмяна документ, който макар да не е бил представен при разглеждане на делото, не се отнася до релевантни за делото обстоятелства или не е от значение за изхода на делото, тъй като не би довел до промяна на формираните решаващи изводи. По отношение на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора.

В рамките на спора, приключил с атакуваното решение, ответниците по иска, включително настоящата молителка, са противопоставили на ревандикационната претенция единствено възражение за изтекла в тяхна полза давност, във връзка с което са представили КНА № 6 от 20.11.1991 г. Отсъства твърдение, че в полза на техен праводател е оъществено друго, различно от това по чл. 79, ал. 1 ЗС, конкретно придобивно основание, осъществено преди 1991 г. Напротив – в протокола от о.с.з.11.05.1999 г., във връзка с представен от противната страна КНА № 50 от 13.05.1968 г., том ХІІІ, д.№ 2581/1968 г. на ІV нотариус при Софийския народен съд (съгласно който Г. Н. В. е признат за собственик по наследство и давност на 800/1830 кв.м. ид.ч. от празно дворно място, съставляващо им.пл.№ * по плана на [населено място]), пълномощникът на ответниците - адв. П. изрично е заявила, че доверителите й не черпят права от КНА № 50 от 1968 г., а от КНА № 6/1991 г. Съдът е обсъдил заявеното и последователно поддържано от ответниците възражение и го е отхвърлил по съображения от правен характер – с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 29 ЗСГ (отм.). В този смисъл документът, дори да удостоверяваше придобиване на имота от праводател на молителката преди 1945 г., не е годен да доведе до промяна на формирания решаващ извод и в този смисъл няма значение за изхода на спора.

За пълнота следва да се подчертае, че представеният от молителката документ е и нечетлив. Независимо от указанията, дадени с Определение № 140 от 19.09.2022 г. и предупреждението, отправено с Определение № 50181 от 07.11.2022 г. (препис от което е връчен с призовката за откритото заседание), че молителката е под риск да не могат да бъдат направени каквито и да е изводи за относимостта на Декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти към заявеното от нея отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не може да се прочете съдържанието му, по делото не е представен екземпляр от Декларацията, чийто текст (извън образеца на бланката) да може да бъде възприет. По тази причина от съдържанието на този документ не могат да бъдат направени никакви изводи относно факти, относими към спора между страните. В този смисъл документът не може да доведе до промяна на никой от формираните по делото фактически изводи, респ. - не може да доведе до промяна на изхода от спора.

В молбата за отмяна между другото се твърди, че атакуваното решение е основано на „несъзнателно невярно заключение”, доказателство за което е представената Декларация. Така направеното изявление не дава основание молбата за отмяна да бъде квалифицирана като такава по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото фактическият състав по това отменително основание изисква установяването по надлежния ред (с влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК /за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано/), че е извършено престъпление, в частност – такова по чл. 291 НК. В случая дори не се твърди да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който да е установено извършването на подобно престъпление, поради което доводът, че решението почива на „несъзнателно невярно заключение” не може да има за последица отменяването на въззивното Решение № 2731 от 05.04.2016 г. по в.гр.д.№ 8729/2012 г. на СГС.

На следващо място – дори да бе четлива и от съдържанието й да се установяваха обстоятелства, релевантни за спора, представянето на Декларацията не би могло да обоснове отменяване на Решение № 2731 от 05.04.2016 г. на СГС, защото молителката не е доказала, че при водене на делото с грижата на добър стопанин, непредставянето му до приключване на устните състезания пред въззивния съд се дължи на неин извинителен пропуск. Делото е образувано с предявяването на исковата молба на 06.03.1998 г., препис от която е получен от праводателката й П. Г. Н. 22.06.1998 г., като считано от 17.09.2013 г. молителката лично участва в процеса при условията на чл. 120 ГПК (отм.), а последното по делото заседание е проведено на 10.04.2014 г. Не е установено, че в течение на висящността на процеса във фазата по събиране на доказателства, продължила почти 16 години, за молителката или нейната праводателка (от чиито процесуални действия и бездействия се явява обвързана предвид основанието за конституирането й като страна по делото) е положила каквито и да е усилия да се снабди с документи за информацията, съдържаща се в емлячния регистър, респ., че е срещнала непреодолими пречки за снабдяване с препис от въпросната Декларация. Следователно – не се установява за молителката да е съществувала пречка да включи в доказателствения материал Декларацията, а пропускът за това се дължи на собствената й и тази на праводателката й небрежност при водене на делото, която не може да бъде поправена чрез извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК. Аргументът, че молителката е имала очаквания тази информация да бъде въведена в делото посредством заключението на СТЕ, не държи сметка за основния принцип на диспозитивното начало, конкретно проявление на който е и разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), възлагаща в тежест на страните да установят съществуването на изгодните за тях факти, първа предпоставка за което е посочването на съответните доказателства и доказателствени средства. Съгласно разпоредбите на чл.чл. 157 – 161 ГПК (отм.) задача на вещото лице е да даде становище по въпрос, чийто отговор изисква притежаването на специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма, като за целта на него се предоставят материали (включително събрани по делото документи – чл. 157-б ГПК /отм./), а не издирването на писмени доказателства, представянето на които е възложено на страните (чл. 101 ГПК /отм./, чл. 148, изр. 1 ГПК /отм./).

Освен това следва да се имат предвид и разясненията на т. 4 от ППВС № 2/1977 г., съобразно които по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Сама по себе си Декларацията до емлячния регистър не установява релевантни за спора обстоятелства, тъй като не е документ за осъществено придобивно основание и не съдържа никакви означения за номера на имоти и съседи. В този смисъл документът няма самостоятелно значение за спора без извършването на експертиза, а съобразно разясненията на ППВС № 2/1977 г. - доколкото не се допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица, още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквано бъдещо заключение на вещо лице.

Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се присъдят разноски на заявилите искане за това ответници по молбата. Исканията на К. П. Т., Ц. П. Р. и С. П. П. са основателни и доказани за суми от по 1 000 лв. - разноски за един адвокат за защита в производството за отмяна, видно от представените Договор за правна защита и съдействие № 042836 от 30.11.2022 г. (л. 104), ДПЗС № 042840 от 28.12.2022 г. (л. 105) и ДПЗС от 16.01.2023 г. (л. 107). Заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да има за последица присъждането на по-ниски по размер суми, доколкото съгласно чл. 9, ал. 4 НМРАВ за процесуално представителство в производство по отмяна на влязло в сила решение възнаграждението се определя по реда на чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1 000 лв., каквито са размерите на договорените в случая адвокатски възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 5112235 от 21.07.2017 г., подадена от В. Л. Б. срещу въззивно Решение № 2731 от 05.04.2016 г. по в.гр.д.№ 8729/2012 г. на Софийски градски съд, г.о., II „а” въззивен състав, с което е потвърдено Решение от 03.04.2000 г. по гр.д.№ 4001/1998 г. на Софийски районен съд, 44 състав.

ОСЪЖДА В. Л. Б. ДА ЗАПЛАТИ на К. П. Т. сумата 1 000 (хиляда) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА В. Л. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. Р. сумата 1 000 (хиляда) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА В. Л. Б. ДА ЗАПЛАТИ на С. П. П. сумата 1 000 (хиляда) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: