Собственост върху разделена жилищна сграда и идеални части от двор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1984 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. срещу решение № 1797 от 17.12.2020 г. по в. гр. д. № 2163/2020 г. на Варненския окръжен съд.

Жалбоподателката счита, че е доказала активната си материалноправна легитимация като собственик на спорната сграда, представляваща имот с идентификатор .........., както и на 188,80/372 ид. части от дворното място. Счита, че поради необсъждане на всички доказателства по делото въззивният съд неправилно е отрекъл правата ѝ в този имот.

Ответниците П. В. П., А. И. Д. и А. С. С. оспорват жалбата. Считат, че решението на въззивния съд е правилно.

С определение № 60352 от 12.10.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства относно активната материалноправна легитимация на ищеца по предявен иск за собственост.

За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение № 1797 от 17.12.2020 г. по в. гр. д. № 2163/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1681 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 17992/2018 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. срещу П. В. П. и А. И. Д. установителен иск, а срещу ответницата А. С. С. - иск по чл.108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението на 186,80/376 ид. части от дворно място с идентификатор ..........по КККР на [населено място], цялото с площ от 376 кв. м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ...........с площ от 65 кв. м., построена в предната част на имота откъм [улица], както и искането за отмяна на нотариален акт № ....., т....., рег. ........по н.д. № ........./2016 г. на нотариус П. С..

Вззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата С. Г. Г. е наследник на прабаба си Д. С. К. /Д. К. Ч./, която закупила с нотариален акт № .........../1947 г. процесното дворно място, което по нотариален акт е с площ от 372,80 кв. м., а по скица 376 кв. м. и по действащата кадастрална карта представлява ПИ с идентификатор ........... Д. К. построила в имота си жилищна сграда с площ от 46 кв.м., която представлява част от съществуващата понастоящем сграда с идентификатор .............с площ от 65 кв. м. и заема северозападната част от тази сграда откъм [улица]. В кадастралната карта е отбелязана и втора жилищна сграда с идентификатор ..............с площ от 21 кв. м., представляваща приземен етаж, таванът на който е железобетонна плоча на височина 1,80 м. над земята.

Прието е, че Д. С. К. е имала две дъщери – М. С. Н. и И. С. П., които след нейната смърт са извършили следните разпоредителни сделки: - на 15.09.1958 г. М. С. Н. продала с частен писмен договор на В. И. И. недвижимия си имот в [населено място], [улица], представляващ стая и кухня на първия етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположена към задната част на двора, заедно с половин идеална част от дворното място, цялото с площ от 380 кв. м. - с нотариален акт № - с нотариален акт № .........../1960 г. И. С. П. продала на В. И. И. 190 кв. м. ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с общо пространство от 372 кв. м., както и части от къщата – стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора /помещенията са откъм двора/. На 08.12.1960 г. е вписан отказът на М. С. Н. от наследството на майка ѝ Д. С. К., починала на 27.05.1957 г.

Част от процесната сграда с идентификатор ..........представлява пристройка от 16 кв. м., за която на В. И. И. е издаден позволителен билет от 1961 г. и одобрен проект. Пристройката от 16 кв. м. се намира в източната част на жилищната сграда, откъм вътрешността на двора. В тази част е било застроено и килерче от 6 кв. м., за което също има издаден позволителен билет.

Прието е, че понастоящем единствен наследник на И. С. П. е ищцата С. Г. Г..

Ответниците П. В. П. и А. И. Д. са наследници на В. И. и съпругата му А. Т.. Преди смъртта си, с нотариален акт № ......../1994 г., В. И. и съпругата му А. Т. дарили на децата си И. В. И. и П. В. П. 190 кв. м. ид. части от дворно място цялото от 372 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо парцел .... от кв....в ... подрайон по плана на града и от построената в мястото къща: стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора. С нотариален акт № ........../2005 г. наследниците на И. И. – Н. Д. И. и А. И. Д., са продали на П. В. П. 80 кв. м. ид.части от собствените си 190 кв. м. ид. части от недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ ПИ ... от кв........в ...подрайон по плана на града, целият с площ от 372 кв.м., заедно с 1/2 ид.част от построената в имота къща, състояща се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора. С нотариален акт № ..от 18.11.2016 г. А. П. И., П. В. П. и А. В. Д. са признати за собственици по наследство и давност на ПИ .........., при квоти 4/6 за А. и по 1/6 за П. и А..

С нотариален акт № ....от 18.11.2016 г. А. П. И. дарила на П. В. П. и на А. И. Д. своите 4/6 ид. части от описания имот, представляващ 180 кв. м. от ПИ ...........

С нотариален акт № ......./2017 г. П. В. П. се разпоредила с 345 кв. м. ид. части, а А. И. Д. с 31 кв. м. ид. части от ПИ ..........в полза на третата ответница А. С. С., а П. В. П. продала на А. С. С. недвижими имоти, придобити по дарение: жилищна сграда с площ от 50 кв. м., състояща се от стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора, която представлява еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..........със застроена площ от 65 кв. м.; еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..........със застроена площ от 21 кв. м.; селскостопанска сграда ..........със застроена площ от 10 кв. м., находящи се в [населено място], [улица].

Съдът е възпроизвел и свидетелските показания, ангажирани от страните за установяване на ползването на имота от различните собственици.

При тези данни въззивният съд приел от правна страна, че искът за собственост, предявен от С. Г. Г. срещу П. В. П., А. И. Д. и А. С. С., е неоснователен.

На първо място съдът е приел за доказана идентичността между лицата Д. С. К. и Д. К. Ч., като е съобразил както представената от ищцата декларация за идентичност, подписана много преди завеждане на делото, така и акт за смърт на И. П. /баба на ищцата/, в който е посочено, че нейна майка е Д. К. Ч., фигурираща като купувач по нотариалния акт от 1947 г. Посочено е също, че и двете страни по делото се легитимират като собственици на спорното имущество като правоприемници на това лице – ищцата по наследство, а ответниците – чрез прехвърлителни сделки.

Прието е, че както договорът от 15.09.1958 г., така и нотариалният акт № .../1960 г., имат за предмет помещения, разположени на първия етаж, а сграда с идентификатор ............представлява приземен етаж, затова е неоснователно твърдението на ищцата, че нейната баба И. П. е прехвърлила на В. И. сграда с идентификатор .............

Прието е, че няма как с нотариалния акт от 1960 г. наследодателят на ответниците да е закупил сграда с идентификатор ..........., тъй като тя не е съществувала към този момент, видно от кадастралните планове от 1950 и 1960 г. и от заключението на вещото лице, което сочи, че тази сграда е строена след 1969 – 1970 г. Следва да се приеме, че с нотариалния акт от 1960 г. В. И. е закупил от И. П. 190 кв. м. идеални части от мястото, ведно с помещения от процесната сграда с идентификатор ........... Затова недоказани са твърденията на ищцата, че е придобила по наследство от И. П. дворно място и сграда .........в него. С нотариалния акт от 1960 г. И. П. е прехвърлила правата си в този имот на В. И..

Не може ищцата да е придобила собствеността на 186,80/376 ид.части от дворното място след отказа от наследство, извършен от М. Н.. Този отказ е недействителен, тъй като преди това М. Н. е извършила разпореждане с наследственото имущество чрез договора от 15.09.1958 г., който има характер на предварителен договор, т.е. тя е приела наследството на своята майка Д.. Неоснователно е възражението, че този отказ от наследство е недействителен и че в случая трябва да намери приложение разпоредбата на чл.56, ал.1 ЗН, която гласи, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство, могат да предявят иск за унищожаване на отказа в своя полза в едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от отказа. М. Н. е приела наследството чрез конклудентни действия, а след като наследството е прието веднъж, наследникът не може да оттегли приемането и да се откаже от наследството. Отказът от наследство не е породил действието, посочено в чл.53 ЗН, т.е. не е уголемил дела на И. П. от наследството на Д. К., затова не е налице и претендираното от ищцата придобивно основание за 186,80/376 ид.части от дворното място.

Решението е неправилно като резултат.

Правилно въззивният съд е приел, че Д. С. К. и Д. К. Ч. са едно и също лице; че предварителният договор на М. Н. от 1958 г. и нотариалният акт за продажба от 1960 г. на И. П. не касаят сграда с идентификатор ..........., както неправилно е поддържала ищцата, а също и че извършеният от М. Н. отказ от наследство е недействителен, тъй като преди това тя е приела наследството на своята майка Д. чрез конклудентни действия.

Неправилен обаче е изводът на съда, че двете описани по-горе сделки от 1958 г. и 1960 г. имат за предмет цялата съществуваща към оня момент жилищна сграда, която понастоящем съставлява част от ПИ ........, поради което ищцата няма никакви права в тази сграда. Неправилен е и изводът, че ищцата няма никакви права в дворното място. В противоречие с практиката на ВКС - решение № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III г. о., решение № 77 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о., решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., решение № 229 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2013 г., I г. о., решение № 60088 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3948/2020 г., I г. о. и др. въззивният съд не е обсъдил в тяхната взаимна връзка всички доказателства по делото и по-конкретно – доказателствата, които определят собствеността на ищцата в процесната сграда, поради което е достигнал до грешни заключения относно фактите, а оттам не е установил и кои са приложимите правни норми.

В първоинстанционното производство на стр. 73-82 се намира преписката, по която на В. И. е разрешена пристройка от 16 кв. м. към съществуващата сграда в процесното дворно място. А. проект на стр.78-80 сочи какво е представлявала към 1961 г. сградата на наследниците на Д. Ч. и как се разполага спрямо съществуващото положение разрешената на В. И. пристройка и преустройство на част от старата сграда.

Ж. етаж на старата сграда се е състоял от входно антре, тераса, стая, черна кухня и столова. На В. И. е разрешено изграждане на още една стая с площ от 16 кв. м., долепена до черната кухня. От обяснителната записка за това преустройство се вижда, че дадената виза е за пристройка към „съществуващото жилище“ на В. И., като се предвижда „преграждане на сегашната черна кухня, за да се получи входно антре, каквото жилището сега няма, и пристройка на една спалня с обща квадратура от 15,90 кв. м.“. Преустройството и новото строителство са онагледени на архитектурния проект със защриховани зидове, а зидовете на старата сграда са без щрих. Според скицата на стр.348 към заключението на вещото лице инж.Х., съпоставена с архитектурния проект от 1961 г. на стр.78, който очертава сградата преди пристроената стая от 16 кв. м., в приземната част старата сграда се е състояла от входно антре и две мази /стаи/, както и от тоалетна със самостоятелен вход от дворното място, а под пристроената от В. И. стая от 16 кв. м. има ново мазе, както и помещение с лята мивка и тоалетна, представляващи ПИ с идентификатор .........., който не е предмет на спора по делото.

С договора от 1958 г. М. Н. е продала на В. И. „стая и кухня от първия етаж, една стая от сутеренния етаж и лятна кухня, разположени в задната част на двора , заедно с половин идеална част от дворното място, цялото с площ от 380 кв. м.“.

С нотариалния акт от 1960 г. наследодателката на ищцата И. П. е продала на В. И.: „от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], следните части: а/ от къщата – стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора / помещенията са към двора / и б/ от дворното място – само 190 кв. м. идеална част“. Тъй като цялото дворно място е 376 кв. м., следва да се приеме, че с нотариалния акт е прехвърлена реално 1/2 ид. част от него.

От скицата на ПИ с идентификатор ..........., находяща се на стр.15 от първоинстанционното производство, съпоставена с архитектурния проект, се установява, че пристроената стая от 16 кв. м. се намира в задната част на дворното място, а не откъм [улица]. Според вещото лице инж.Х. /стр.255/ в кадастралния план от 1950 г. е отразена паянтова сграда с площ от 8 кв. м., долепена от изток на жилищната сграда и на северната фасада. Понастоящем на това място е сграда с идентификатор ............, която не е предмет на делото. Логично е да се приеме, че въпросната паянтова сграда от 8 кв. м. е т.нар. лятна кухня или барака, продадена с посочените документи.

Съвкупната преценка на тези доказателства сочи, че двете сестри М. и И. са се разпоредили в полза на В. И. не с цялата своя наследствена къща, която към този момент според заключението на вещото лице е била с площ от 46 кв. м., а само с онази реална част от нея, която се намира откъм дворното място, т.е. обект на разпореждането е съществуващата столова и черна кухня в жилищния етаж /стая и кухня според документите/, една стая в приземния етаж, както и лятна кухня /барака/ и клозет в двора. Разпоредителните сделки не засягат останалата част от къщата, намираща се откъм [улица], включваща входно антре, стая и тераса /понастоящем остъклена/ на жилищния етаж, още една стая в сутеренния етаж и намиращата се в съседство тоалетна, която според свидетелката Т. Д. е ползвал синът на И. – Б. /Д./, който е живял в приземния етаж, а вещото лице инж. Х. в основното си заключение сочи като местоположение „под верандата“ – стр.257 и онагледява на скицата на стр.348. В отговора на исковата молба ответниците П. П. и А. Д. също признават, че в предната част на къщата, където са живели И. П. с децата си С. и Б., също е имало тоалетна. Изводът, че разпоредителните сделки касаят само задната част от наследствената къща, произтича не само с описанието на предмета на сделките, но и от обяснителната записка – ако В. И. беше купил цялата къща, както поддържат ответниците, не би имало нужда тепърва да му се обособява входно антре, „каквото жилището сега няма“, докато в действителност старата къща е имала такова входно антре. Освен това и в двете разпоредителни сделки е подчертано, че се продава част от съществуващата къща, намираща се в задната част на дворното място. Следва да се има предвид и това, че по делото няма данни за извършена делба между М. Н. и И. П., по силата на която всяка от тях да е получила реална част от старата сграда, за да може след това да продаде своята реална част на В. И. и по този начин двете разпореждания да касаят цялата сграда. Напротив, съсобствеността между тях е запазена, затова с двете последователни сделки всяка от тях цели да прехвърли на В. И. своята наследствена 1/2 идеална част от реалната източна част от къщата, която продават. В нотариалния акт с продавач И. П. не е посочено разпореждане с 1/2 ид. част, но следва да се има предвид и направеният в същия ден отказ от наследство от М. Н., поради което формално И. П. се е легитимирала като собственик на цялата реална част от сградата, която продава. Изводът, че на В. И. е продадена само реална част от съществуващата сграда, се потвърждава косвено и от показанията на свидетелите, които сочат, че през годините след тази продажба двете семейства са обитавали общо жилищната сграда, като семейството на В. И. е обитавало стаите откъм двора, включително новопостроената, а семейството на И. П. – стаите откъм [улица]. Житейски нелогично и неподкрепено с никакви доказателства по делото е виждането на ответниците, че след като В. И. е купил сградата, той оставил семейството на И. П. да живее безвъзмездно в част от нея. Синът на И. П. - Б., според свидетелите Ц. Й. и Т. Д. е живеел в приземния етаж и десетина години е отдавал под наем на едно семейство стаите на първия етаж. Няма как той да е бил наемодател, а същевременно сам да е бил допуснат в тези стаи от собственика В. И.. Аргумент, че В. И. е бил собственик само на задната /източната/ част от сградата е и обстоятелството, че преди смъртта си, с нотариален акт № .../1994 г., той и съпругата му са дарили на децата си И. В. И. и П. В. П. не всички помещения от сградата, която днес е с идентификатор ........, а само онази част, която е закупена през 1958 и 1960 г. - стая, кухня, сутеренна стая, барака и клозет в двора, при положение, че цялата наследствена сграда преди продажбата е имала още една стая, антре и тераса на жилищния етаж и още една сутеренна стая и тоалетна в приземния етаж. Същото се отнася и до всички последващи прехвърлителни сделки, включително и за сделката, от която черпи права последната приобретателка А. С.. И на последно място, волята на страните по двете продажби от 1958 и 1960 г. да обособят две самостоятелни жилища от старата сграда косвено се потвърждава и от разпоредителните сделки с дворното място. На В. И. двете сестри са прехвърлили само 1/2ид. част от мястото, колкото се полага на новообразувания самостоятелен обект на правото на собственост. След сделките в дворното място се е образувала хоризонтална етажна собственост, като за всяка реално обособена част от жилищната сграда се припада по волята на страните по 1/2 ид. част от дворното място.

Не следва да се кредитира допълнителното заключение на вещото лице инж.Х. за предмета на сделките от 1958 и 1960 г., тъй като правният извод по този въпрос прави съдът въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото, а не вещото лице на база на сравняване на площи на отделни помещения. Освен това вещото лице е работило по документи /архитектурен проект и обяснителна записка/, в които се сочи, че „новата част на жилището не е на маза“, докато в действителност В. И. е построил такава маза, както и приземната сграда с идентификатор ........, която не е предмет на делото.

Процесният ПИ с идентификатор ..........включва както старата сграда, така и извършената от В. И. пристройка на още една стая откъм вътрешната част на дворното място.

Към момента на извършване на разпоредителните сделки от 1958 г. и 1960 г. продадената реална част от съществуващата сграда е отговаряла на строителните правила и норми, тъй като е имала минималния брой помещения - стая, кухня и клозет /в двора/. Останалата неразпоредена реална част от сградата обаче не е отговаряла на тези правила, тъй като е била без кухня /според свидетелските показания тоалетната е била в приземния етаж/. Сделките обаче са извършени преди въвеждането на ал.4 на чл.38 от Строителните правила и норми /СПН /- нова, ДВ, бр.39, 17.05.1963 г., според която при разделяне на заварени жилища с оглед да се образуват повече жилища се допуска по изключение с разрешение на главния архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник, съответно банята да не отговаря на действащите норми. До това изменение на СПН от 1963 г. не е имало разпоредба, която да предписва техническите изисквания, на които трябва да отговарят жилищата, които се обособяват в резултат на делба или на разпоредителни сделки. Тълкувайки чл.38, ал.4 СПН, съдебната практика приема, че жилища, които не отговарят на СПН, но са обособени като такива преди 17.05.1963 г., могат да бъдат предмет на възлагане при делба, да бъдат предмет на придобивна давност и на прехвърлителни сделки – в този смисъл ТР № 96/71 г. ОСГК на ВС, решение № 1727 от 3.VII.1972 г. по гр. д. № 1198/72 г., I г. о.; решение № 270 от 7.II.1977 г. по гр. д. № 2651/76 г., I г. о.; решение № 545 от 19.III.1977 г. по гр. д. № 2882/76 г., I г. о., решение № 454 от 29.III.1985 г. по гр. д. № 129/84 г., I г. о. Приема се също, че когато делбата е извършена преди 17.05.1963 г. и в резултат на нея са обособени жилища, които не отговарят на СПН, въпреки това тя поражда вещнопрехвърлителен ефект – решение № 462 от 14.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 823/2009 г., I г. о. Същото следва да се приеме и за всякакви транслативни сделки, извършени преди 17.05.1963 г., с които се обособяват отделни жилища, неотговарящи на строителните правила и норми. Следователно – в настоящия случай следва да се приеме, че не съществува законова пречка за запазване на разделната собственост на двете части от жилищната сграда с идентификатор ..........., след като те са обособени като самостоятелни жилища преди 17.05.1963 г.

Следва да се има предвид, че договорът от 1958 г., с който М. Н. е продала на В. И. част от съществуващата жилищна сграда, няма вещен прехвърлителен ефект, тъй като не е сключен в изискуемата нотариална форма. Прехвърлителен ефект обаче има нотариалният акт от 1960 г., с който И. П. е продала на В. И. собствената си 1/2 ид. част от посочената реална част от сградата. Най-вероятно волята на страните по нотариалния акт е била да се прехвърли собствеността върху цялата реална част от сградата, тъй като нотариалният акт е извършен на 08.12.1960 г., едновременно с вписания на същата дата отказ от наследство, извършен от М. Н.. Както правилно е приел въззивният съд обаче, този отказ е недействителен и не произвежда целения ефект за съсредоточаване на цялата собственост от наследствената сграда само в патримониума на И. П.. Така И. е могла да се разпореди само със собствената си 1/2 ид. част от посочената реална част от сградата. Доколкото обаче последната приобретателка на жилището в задната /източната/ част на дворното място А. С. С. е направила възражение за придобивна давност и доколкото от свидетелските показания по делото е установено, че повече от 10 г. след 1958 г. семейството на В. И. е осъществявало владение върху това жилище и владението е продължено от последната приобретателка, то собствеността на А. С. върху това жилище, включително и върху притежаваната от М. Н. 1/2 ид. част от него, е установена. По силата на приращението към това жилище се включва и стаята от 16 кв. м., построена от В. И., както и подземната част на извършената от него пристройка.

В обобщение – ответницата А. С. е собственик на реална част от ПИ с идентификатор .........., представляваща източното жилище откъм вътрешността на дворното място, включващо на първия етаж: бившата черна кухня и столова по архитектурния проект от 25.11.1961 г. и пристроената от В. И. стая от 16 кв. м., а в приземния етаж: закупената стая /маза/ и допълнително построеното приземно помещение под стаята от 16 кв. м. Тоалетната на това жилище е била в двора, а след извършеното от В. И. строителство попада в сграда с идентификатор ............с местоположение, означено като помещение от 6 кв. м. на скица № 4 към заключението на вещото лице Х. на стр.261 и обясненията на вещото лице в открито заседание. Собствеността върху това жилище произтича от различни юридически факти - за 1/2 ид. част от него - от продажбата по нотариалния акт от 1960 г. и последващите правоприемства, а за другата 1/2 ид. част – по силата на придобивна давност, както и по силата на присъединяването по чл.97 ЗС по отношение на построената от В. И. допълнителна стая в жилищния етаж и стая /мазе/ в приземния етаж. Към това жилище се припада и 1/2 ид. част от дворното място, съгласно разпоредителната сделка от 1960 г. и изтеклата придобивна давност на частта на М. Н.. Следва да се има предвид и това, че макар според нотариалния акт № ..../2017 г. А. С. С. да е закупила целия имот с идентификатор ........., пак според същия нотариален акт предмет на продажбата е: „жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м., състояща се от стая, кухня, сутеренна стая , барака и клозет в двора“, т.е. реално предмет на продажбата не е целият ПИ ..........., а само онази част от него, за която продавачката П. В. П. се е легитимирала като собственик с предходни прехвърлителни сделки по отношение на изначално притежаваните от В. И. и неговата съпруга А. И. права. Предмет на тези предходни прехвърлителни сделки не е цялата сграда с идентификатор ..........., а само онази реална част от нея, която е придобил В. И..

Жилището откъм [улица]/западното/, обособено като самостоятелно след сделките от 1958 и 1960 г., е останало собственост на наследниците на Д. Ч. – М. Н. / отказът от наследство не е произвел действие / и И. П., наследодателка на ищцата С. Г.. Това жилище се състои от бившето / според проекта от 1961 г./ входно антре, тераса /понастоящем остъклена/ и стая в западната част на сградата, откъм [улица], една стая /мазе/ в приземния етаж и тоалетната в приземния етаж, означена на скицата на стр.348 от първоинстанционното производство. Към това жилище се припада и 1/2 ид. част от мястото. По отношение на тази реална част от ПИ ............ответницата А. С. С. и нейните праводатели не са придобили права, видно от предмета на сделките, по които са приобретатели. Но дори тези сделки да са имали за предмет цялата сграда с идентификатор ............., с всички помещения, които са съществували към 1960 г., то по отношение на стаята, терасата и входното антре на първия етаж и едната стая от сутеренния етаж с намираща се в този етаж тоалетна сделките не биха имали вещен прехвърлителен ефект, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.

Ищцата С. Г. Г. не се е позовала на придобивна давност по отношение на идеалната част, която М. Н. е притежавала в западното /откъм улицата/ жилище. Няма и данни съсобствеността на М. Н. и И. П. в това жилище да е била прекратена. Ето защо наследниците на И. П. са собственици само на 1/2ид. част от това жилище. Ответницата А. С. С. се е позовала на придобивна давност /като евентуално придобивно основание/, но то е установено само по отношение на източната /откъм дворното място/ част от ПИ .............. За другото жилище, което се намира откъм [улица], тя не може да присъедини владение на своите праводатели, тъй като те не са осъществявали такова владение, видно от съвкупната преценка на свидетелските показания. Договорът за наем от 1994 г., сключен между П. П. като наемодател и трето лице, също няма за предмет цялата сграда с идентификатор ........., а само част от нея – „две стаи, кухня и сервизни помещения“ – т.е. толкова, колкото наследниците на В. И. са притежавали. Затова този договор също не може да бъде аргумент за осъществявано от наследниците на В. И. владение върху цялата сграда. Едва след закупуването с нотариалния акт № 193/2017 г. А. С. е започнала да упражнява владение върху целия имот, включително и по отношение на частта от западното жилище в сграда .............. Тя е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС и за придобиване на собственост по давност е достатъчен петгодишният срок по чл.79, ал.2 ЗС. С предявяване на исковата молба през 2018 г. обаче придобивната давност е прекъсната и последиците на чл.79, ал.2 ЗС не могат да настъпят.

Ответницата А. С. не се легитимира като собственик на цялото дворно място с идентификатор ............., независимо от това, че то ѝ е било продадено изцяло и че нейните праводатели са се легитимирали като негови собственици с нотариални актове, издадени на основание наследство и придобивна давност. Праводателите са били собственици по наследство само на 1/2 ид. част от мястото, която са могли валидно да прехвърлят. За другата 1/2 ид. част от мястото, което има характеристиките на обща част по смисъла на чл.38 ЗС, сделката няма вещен прехвърлителен ефект, тъй като общите части не могат да бъдат придобивани чрез сделка или по давност - решение № 60119 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2021 г., II г. о., решение № 103 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г., I г. о., т.е. праводателите на А. С. не са могли да придобият по давност тази идеална част от мястото, която се припада към жилището на И. П. и нейните наследници.

В обобщение: ответницата А. С. се легитимира като собственик само на описаното по-горе източно жилище, представляващо реална част от ПИ .........., както и на припадащата се към него 1/2 ид. част от дворното място. Като резултат въззивното решение, с което са отхвърлени исковете за собственост на този имот, е правилно и в тази част решението следва да бъде оставено в сила.

Като наследник на баба си И. П., ищцата С. Г. притежава идеална част от източното жилище, ведно с припадащата се към него 1/2 идеална част от дворното място. По отношение на притежаваните от нея права исковете за собственост са основателни и следва да бъдат уважени.

Без значение за изхода на делото е обстоятелството, че предмет на исковете за собственост е целият ПИ ..........., както и цялото дворно място, съставляващо ПИ ............. Когато предмет на иска за собственост е една вещ, но в хода на производството се установи материалноправната легитимация на ищеца за реална част от нея, при условие и двете реални части да са обект на самостоятелна собственост, съдът следва да уважи иска за едната реална част и да го отхвърли за другата.

Основателно обаче е другото възражение – че не е доказано ищцата С. Г. да е единствен наследник на баба си И. П., т.е. не се доказва само тя да е собственик на наследствената от И. П. 1/2 ид. част от източното жилище. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че И. П. е имала втори съпруг П. И. Р., починал през 2000 г., след нея. По делото обаче няма данни за наследниците на П. Р., а оттук съдът не може да определи наследствената квота на ищцата С. Г. в източното жилище, съставляващо реална част от ПИ ..........., и не може да се определи за каква идеална част от това жилище искът за собственост следва да бъде уважен. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд, който да събере доказателства за наследниците на П. Р. и след това да се произнесе по предявения иск за собственост, като съобрази и указанията на настоящата инстанция по приложението на процесуалния и материалния закон.

Отделно от това – ответницата А. С. е направила евентуално възражение за право на задържане до заплащане на подобренията, извършени от нея в процесния имот. До настоящия момент исковете за собственост са били отхвърлени, поради което съдът не е разглеждал това възражение. А. С. е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, тъй като не е знаела, че праводателите ѝ не са собственици на 1/2 ид. част от източното жилище и на припадащата се към него 1/2 ид. част от мястото. Затова тя има право да иска право на задържане до заплащане на припадащите се към този имот подобрения съобразно правата на ищцата в този имот.

С оглед изхода на делото на ответниците следва да бъдат присъдени 1/2 от сторените разноски за всички инстанции, както следва:

- на П. П. – 1/2 от 1747,50 лв. за първата инстанция, 1/2 от 900 лв. за въззивната инстанция и 1/2 от 900 лв. за касационната инстанция или общо 1773,75 лв.;

- на А. Д. – 1/2 от 242 лв. или 121 лв. за първата инстанция;

- на адв.Б. Д., пълномощник на А. Д., възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 1/2 от 1200 лв. или 600 лв. за първата инстанция и по 1/2 от 900 лв. за въззивната и за касационната инстанция, или общо 1500 лв.

- на А. С. – 1/2 от 3045 лв. за първата инстанция и 1/2 от 2400лв. за въззивната инстанция или общо 2722,50 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1797 от 17.12.2020 г. по в. гр. д. № 2163/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1681 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 17992/2018 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. срещу П. В. П. и А. И. Д. установителен иск, а срещу ответницата А. С. С. - иск по чл.108 ЗС, по отношение на следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕТО В ЗАПАДНАТА / откъм [улица]/ реална част от ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], състоящо се според архитектурния проект от 25.11.1961 г. / на стр.78 от първоинстанционното производство / от входно антре, тераса /понастоящем остъклена / и стаята в западната част на сградата, една стая /мазе/ в приземния етаж и тоалетната в приземния етаж, означена на скицата на стр.348 от първоинстанционното производство, заедно с припадащата се към това жилище 1/2 ид. част от дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-40/14.07.2006 г. на ИД на АК, и ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане в отменената част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1797 от 17.12.2020 г. по в. гр. д. № 2163/2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1681 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 17992/2018 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. срещу П. В. П. и А. И. Д. установителен иск, а срещу ответницата А. С. С. - иск по чл.108 ЗС, по отношение на следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕТО В ИЗТОЧНАТА / откъм вътрешността на дворното място / реална част от ПИ с идентификатор 10135.51.213.1 по КККР на [населено място], състоящо се според архитектурния проект от 25.11.1961 г. / на стр.78 от първоинстанционното производство / от черна кухня, разделена на две части за обособяване на входно антре, столова и стая в източната част на сградата / предвидената за изграждане според проекта /, една стая / мазе / в приземния етаж, както и мазе под новопостроената в жилищния етаж стая в източната част на сградата, а също и тоалетната, попадаща в несамостоятелната сграда с идентификатор ..........., означена на скицата на стр. 348 от първоинстанционното производство, заедно с припадащата се към това жилище 1/2 ид.част от дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-40/14.07.2006 г. на ИД на АК.

ОСЪЖДА С. Г. Г. от [населено място],[жк], вх.А, ет.6, ап.15, със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Б. Б., да заплати на ответниците разноски за всички инстанции съобразно отхвърлената част от исковете, както следва : на П. В. П. от [населено място], [улица], сумата от 1773,75 лв.; на А. И. Д. от [населено място],[жк], вх.2, ет.8, ап.47 – 121 лв.; на А. С. С. от [населено място], [улица] сумата от 2722,50 лв. и на адвокат Б. И. Д. със служебен адрес [населено място], [улица], ет.1, възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 1500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: