Обезщетение при трудова злополука и съпричиняване с груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
ГР. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в публичното заседание на 27.09.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3821/22 г.,
за да се произнесе намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационните жалби на И. М., починал и заместен от наследниците Б. М. и Б. М. и на „Б. Б. – ББ“ ЕООД срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана/ОС/ по гр.д. №54/22 г. в различни негови части. С обжалваното въззивно решение е уважен в размер на 15 000 лв. и отхвърлен до размера от 40 000 лв. предявеният от И. М. срещу “Б. Б. - ББ“ ЕООД частичен иск/ с пълен размер на иска 80 000 лв./ по чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.10.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от деня на злополуката. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените и от двамата касатори въпроси за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.200 КТ по справедливост и за наличието и степента на съпричиняване на вредите от пострадалия с груба небрежност, като основание за намаляване на размера на обезщетението по чл.201,ал.2 КТ, поради твърдяното в жалбите противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по тези въпроси.
Касаторите ищци Б. М. и Б. М. поддържат подадената първоначално от И. М. жалба и оспорват тази на противната страна. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в отхвърлителната за иска част, молят то да бъде отменено в тази част и да се постанови ново, с което частично предявеният иск да бъде уважен в размер на претендираните 40 000 лв.
Касаторът – ответник „Б. Б. - ББ“ ЕООД намира въззивното решение в обжалваната от него част, с която искът е уважен в размер над 8 000 лв., за неправилно – необосновано и незаконосъобразно. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание съображения моли решението на ОС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен над размера от 8 000 лв. Оспорва жалбата на противната страна като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбите намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. и сочените и от двете страни решения по чл.290 ГПК / р. по гр.д. №2303/17 г. на трето г.о., по гр.д. №2269/14 г. на четвърто г.о. и др./ е прието, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, както и степента на възстановяване на пострадалия след проведеното лечение, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Тези обстоятелства съдът е длъжен да изтъкне и обсъди в мотивите си при обосноваване на размера на обезщетението.
В практиката на ВКС по приложението на чл.201, ал.2 ГПК, вкл. посочената от страните / р. по гр.д. №387/10 г. на трето г.о., р. по гр..д. №951/11 г. на четвърто г.о. и др./ е прието, че грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността, за разлика от наказателното); небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й; грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като тя също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност; това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя; намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
По същество на жалбите: Установено е по делото, че в резултат на злополуката на 19.10.2018 г. ищецът е получил фрактура на горната част на дясната бедрена кост, претърпял е оперативно лечение с поставени вътрешни фиксатори, бил е в болница 14 дни, постоянно на легло и с нужда от чужда помощ, изпитвал е силни болки и е приемал болкоуспокояващи медикаменти. Лечението му е продължило вкъщи, като за период от два месеца движението му е било трайно затруднено, едва на третия месец е започнал да се придвижва за кратко с две патерици, след петия месец с канадки, а към момента на въззивното производство все още ползвал за движение едно помощно средство – канадка. Движенията на десния долен крайник останали трайно ограничени, поради скъсяването му с около 3, 4 см.. За период от година и два месеца е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, за период от една година, до 01.10.2021 г. му е била определена и 50 % трайно намалена работоспособност. Изпитвал е през първите два месеца интензивни болки, които впоследствие са намалели, но е изпитвал болки и след изтичане на оздравителния период. При определяне на размера на обезщетението, следва да се отчетат, както е приел и ОС, продължителния период на възстановяване - над една година, възрастта на ищеца - 52 години към датата на злополуката, претърпените физически и психически страдания и неудобства, които включват физически болки, затруднения при придвижването и ежедневен стрес, обичайната продължителност на психологическите и емоционални преживявания вследствие на инцидента, невъзстановените в пълен обем движения на крайника – скъсяване, създаващо несигурност в походката и ограничения в пълноценното функциониране на крайника/ в.л. Г./. След преценка на тези обстоятелства ВКС намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 40 000 лв. при отчитане на характера и тежестта на увредата, начина на получаването й под угрозата на сблъсък с излизащия на заден ход електрокар, претърпените продължителни болки и неудобства от счупването и обездвижването на крайника, както и трайните последици от скъсяването му, ограничаващи функционирането му. Следва да се отчетат и негативните последици за трудовата реализация и самочувствието на ищеца, който е бил на трудоспособна възраст – 52 годишен и е работил от над 10 години при ответника към момента на увреждането, както и икономическите условия към този момент.Подобни по размер обезщетения са определяни и в други сходни случаи – напр. р. по гр.д. №480/22 г. на Варненски ОС, недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, трето г.о. по гр.д. №3813/22 г., р. по гр.д. №10721/21 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №200/23 г. на ВКС , трето г.о., р. по гр.д. №1941/22 г. на трето г.о. на ВКС и др.
По доводите на страните относно съпричиняването на вредите от пострадалия с груба небрежност и степента й, ВКС намира следното: установено е по делото, че ищецът отишъл до склада на ответното предприятие по нареждане на управителя, за да вземе инструменти, с управлявания от него велосипед. Злополуката е призната за трудова с разпореждане на НОИ от 9.11.18 г. и произнасянето в него по спорните факти / вкл. относно извършването на работата по възлагане и в интерес на работодателя/ не може да се преразглежда и опровергава в исковото производство по чл.200 КТ – р. по гр.д. №4119/08 г. на трето г.о. на ВКС. Пред склада без да слиза от спрения велосипед се заговорил със св. Л., като двамата били на място, „където влизат превозни средства, там където може да се случи такова нещо“- св. Л.. Ищецът бил с лице към входа, от който бързо/ видно от времевото проследяване във видеозаписа на охранителната камера/ излизал на заден ход електрокар - високоповдигач. Според видеотехническата експертиза на видеофайл, записан на диска на видеоохранителната система, страничната задна дясна част на електрокара минава под лявата ръкохватка на кормилото на велосипеда на ищеца, той продължава да се движи на заден ход, а тялото на велосипедиста започва да се накланя надясно и надолу, след което пада на земята странично с дясната част на тялото си. Електрокарът – високоповдигач е управляван от неправоспособен водач и в нарушение на нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари – маневрата „движение на заден ход“ е извършена без звуков и светлинен сигнал за заден ход и без водачът да се убеди, че пътят назад е свободен. Горното е установено от задължителното за гражданския съд решение по приложеното нохд №393/19 г. на Ломски РС, с което на водача на електрокара е наложено адм. наказание по чл.78а от НК за престъпление по чл.134, ал.2, вр. с ал.1 НК. Няма категорични данни ищецът да е бил в пияно състояние при злополуката – това не се установява от събраните гласни доказателства / управителят на ответното дружество Б. Б. не дава свидетелски показания, а обяснение на страна- чл.177 ГПК/ и се опровергава от протокола за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта на л.48 от досъдебното производство, приложено към нохд №393/19 г. При тези данни ВКС намира, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец следва да се определи на 40 % - без елементарно внимание и пренебрегвайки технологичните правила той спрял да разговаря на входа на склада, макар като дългогодишен работник да знаел, че оттам непрекъснато влизат и излизат електрокари. Стоял там, обкрачил велосипеда си, в който се препънал, бягайки от излизащия електрокар и паднал на земята върху десния си крак. Бързото движение на електрокара и грубото нарушаване на правилата за управлението и безопасното му използване от водача, установено с решението по нохд, обаче налагат извод, че основна/доминираща/ причина за злополуката / в съотношение на приноса 40 към 60 %/ е именно поведението на водача на електрокара, извършващ работа за ответника. Определеното на ищеца обезщетение от 40 000 лв. следва да се намали на осн. чл.201, ал.2 КТ съответно на приетата степен на съпричиняване 40 % или с 16 хил. лева, като на наследниците му се присъди сумата от 24 000 лв. или с 9 000 повече от присъдената с въззивното решение.
С оглед на изложеното, жалбата на ищците е частично основателна, а тази на ответника – неоснователна. Въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.200 КТ е отхвърлен за размера над 15 000 лв. до 24 000 лв. и вместо него да се постанови ново, с което тази разлика в размер на 9 000 лв. да се присъди на ищците като обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от наследодателя им Ив. М., вследствие на трудова злополука от 19.10.2018 г., ведно със законната лихва от тази дата. В останалата обжалвана от страните част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
На адв. Ат. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на общо 2200 лв., за защитата на двете ищци пред касационната инстанция, съобр. уважената част от иска в размера по чл.7, ал.2 НМРАВ, но при частична основателност на възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението, с оглед характера и сложността на делото. На ответника „Б. Б. – ББ“ ЕООД също следва да се присъдят деловодни разноски за адв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска в размер от общо 1360,68 лв. по представения списък.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №54/22 г. от 29.04.22 г. в частта, с която искът на И. Б. М. / починал и заместен от ищците Б. М. и Б. М./ с пр. осн. чл.200 КТ е отхвърлен за размера над 15 000 лв. до 24 000 лв. и вместо него в тази част постановява:
ОСЪЖДА „Б. Б. – ББ“ ЕООД, [населено място] да заплати на Б. Иванова М. и Б. А. М. на осн. чл.200 КТ още сумата от 9 000 / девет хил./ лв., като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя им И. М., вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.10.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 19.10.18 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Монтана по гр.д. №54/22 г. от 29.04.22 г. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Б. Б. – ББ“ ЕООД да заплати на адвокат А. Г. възнаграждение в размер на 2200 лв. / две хил. и двеста лв./ за осъщественото процесуално представителство на касаторите- ищци по чл.38, ал.1,т.2 ЗА пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Б. Иванова М. и Б. А. М. да заплатят на „Б. Б. – ББ“ ЕООД, [населено място] деловодни разноски за адв. възнаграждение за тази инстанция в размер на 1360,68 / хил. триста и шестдесет лв. и 68 ст./
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: