Задължение на общината да спре изливането на отпадъчни води в частни имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 48

гр. София, 28.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

при секретаря Нели Първанова като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №150/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. П., Д. К. П. и Е. К. П., чрез адв. Ал. М. срещу решение №269/08.08.2024г. по гр. дело №20241700500313 по описа на Окръжен съд- Перник за 2024г., с което първоинстанционното решение е отменено, и вместо него е постановено друго, с което предявените от тях срещу [община] искове са отхвърлени. Касаторите считат, че са налице предпоставките на чл.281, ал.3 от ГПК като молят атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърдят, че изводите на въззивния съд са в противоречие с чл.58 от ЗПИНМ /отм. ДВ бр.227 от 1949г./, който поставя изискване за подземно извеждане на нечисти и дъждовни води, но не и чрез открити канали, и с чл.87, ал.2 от ЗУТ, според който повърхностните води следва да са дъждовни и незамърсени. Излагат, че съдът е игнорирал приетата химическа експертиза, която категорично доказва високото съдържание на ешерихия коли, което е неоспорим знак за очевидното незаконно използване на водостока с цел отвеждане на фекални води от битови потребители. Твърдят, че водостокът, който преминава през техните имоти, е изграден след ремонта на пътното платно и е незаконен доколкото не е отразен в официалната документация и няма законно основание за съществуването му. Считат, че атакуваното решение пряко противоречи на основните принципи, заложени в ЗС и ЗУТ, както и на практиката на ВКС относно защита на собствениците срещу незаконни действия или бездействия, които възпрепятстват нормалното ползване на имотите им. В изложението са формулирани въпроси, по които касаторите считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което са налице основанията по чл. 280, ал.1 и ал.3 ГПК доколкото произнасянето по тях е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според касаторите произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с ППВС №1/85г., Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение №100/08.07.2020г. на ВКС и много други. Твърдят, че атакуваният съдебен акт е очевидно неправилен поради пълното отхвърляне и незачитане на приетата експертиза, която установява, че изтичащите води съдържат ешерихия коли многократно надвишаващи допустимите граници, което представлява фекално замърсяване. Въпреки тези доказателства, съдът неправилно е приел, че водостокът не нарушава техните права като собственици на имотите. В о.с.з. касаторите, чрез своя пълномощник поддържат касационната жалба, като молят за отмяна на въззивното решение, и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл.109 ЗС бъде уважен. Претендират присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба- [община], чрез депозирания писмен отговор оспорва касационната жалба. На първо място излага, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, като при постановяването му въззивният съд, след обсъждане на всички събрани доказателства е достигнал до обоснован извод за неоснователност на предявените искове по чл. 109 ЗС. В заключение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – агенция „Пътна инфраструктура“, чрез депозирания писмен отговор излага становище, че липсват основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускането ѝ до касационно обжалване. Счита за правилен извода на съда, че процесният водосток е правомерно изграден и съществувал още от 1958г. По подробно изложените в отговора мотиви, моли касационната жалба да не бъде допускана до касационно обжалване, а в случай, че бъде допусната – да бъде отхвърлен като неоснователна

С определение №4566/13.10.2025г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за преценка дали разрешението на въззивния съд по формулираните три въпроса в обобщен вид касаещи задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи относно релевантните за спора обстоятелства, поставени във връзка с твърдението на касаторите, че окръжният съд е постановил решението си само съобразно приетото по делото заключение на СТЕ, без да обсъди в мотивите заключението на съдебно-химическата експертиза и показанията на разпитаните свидетели относно вида и чистотата на водата, протичаща през имотите след извършения през 2014 година ремонт, не е в противоречие с разясненията в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., Тълкувателно решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. №4/2015г., решение №222 от 06.04.2017г. по т. д. №425/2015 г. по описа на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. 1106/2010г. на ВКС и др.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на допуснатото касационно основание, установи следното:

Производството е образувано по предявен от Л. Д. П., Д. К. П. и Е. К. П. негаторен иск срещу [община] и Агенция „Пътна инфраструктура“. Ищците твърдят, че са собственици на недвижими имоти в местност „Л.”, [населено място], [община]: първата ищца на имот с идентификатор [№] по КККР, а вторите две - съсобственици при равни квоти на имот с идентификатор [№]. Молят ответниците да бъдат осъдени да прекратят незаконните си действия като премахнат минаващите през имотите им канализационни тръби и канал, и прекратят изливането на водите през тях, с които действия им пречат да ползват имотите си съобразно предназначението им, като нарушават санитарно-хигиенните, технически, градоустройствени и застроителни планове и правила. Претендират и разноски.

Ответниците [община] и Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че процесният канал е съществувал още по одобрените регулационни и кадастрални планове на [населено място] от 1956г., 1962г., 1963г. и 1976г., а при извършения ремонт са изпълнени отводнителни окопи, водостоци и съоръжения, отвеждащи повърхностните води извън обхвата на пътя съобразно одобрените проекти и нормативните изисквания. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

От фактическа страна, въззивният съд е приел, че Д. К. П. и Е. К. П. са придобили по 1/2 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№], в кв.136, местност „Л.”, по плана на [населено място], [община] с Нотариален акт №123 от 21.09.2022г., а с Нотариален акт №119 от 15.11.2007г. Л. Д. П. е придобила недвижим имот УПИ [№], кв. 136 по плана на [населено място], [община], местност „Л.” с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Приел е за безспорно, че през имотите на ищците се оттича вода, която постъпва в тях от три броя източника - тръбен водосток, преминаващ под улицата и след навлизането си в имотите формира открит канал пресичащ диагонално и двата имота. В изходната точка на водостока са монтирани две тръби. Водостокът, от който се излива вода в имотите на ищците се стопанисва и е собственост на [община].

От заключението на приетата СТЕ, неоспорена от страните се установява, че при повторния оглед на 13.02.2024г.- в дъждовно време, вещото лице е установило, че в канала постъпва бистра вода от водостока и мътна от оранжевата тръба. Според в.л. водата е мътна, защото отмива мръсотията от пътното платно. Изследвайки регулационните планове, вещото лице заключава, че водостокът е изграден преди 1958г., тръбите са поставени след ремонта на пътното платно. По сега действащия регулационен план, каналът, в който се оттичат водите и преминаващ през имота на ищците не е нанесен. В селото няма канализация.

От приетата по делото СХЕ, се установява, че водата в канала е с високо съдържание на колиформи и ешерихия коли /повече от 200 бр. на 100 мл. при стандарт 0 бр. на 100 мл./ което означава, че във водата има фекално замърсяване.

По делото са разпитани водените от страните свидетели. Според св. К. П., преди ремонта на пътя, през имота на ищците се е отичала единствено дъждовна вода през малка „вадичка“, но след това първоначалната тръба с ф110 била заменена със значително по - голяма, като дебитът е значително завишен в резултат и на отичането на замърсени води, които често не могат да бъдат събрани в шахтата. Първоначално съществуващият канал бил покрит, поради което сега не може да се установи от къде попада вода в него. През лятото имало силна, специфична миризма на отпадни води.

Позовавайки се на чл.58 ЗПИНМ /отм., обн.ДВ, бр.227 от 1.10.1949г. и чл.87, ал.2 ЗУТ, въззивният съд е достигнал до извод, че водостокът е правомерно изграден за отвеждане на дъждовните води и е бил наличен със същото предназначение от 1958г. Собствениците са закупили имотите си с това ограничение и не са налице предпоставки за постановяване на решение за премахването му, с оглед на което, след като е отменил първоинстанционното решение, е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният иск по чл. 109 ЗС.

Във връзка с основанието за допускането до касационно обжалване, настоящият състав изцяло споделя разрешението, възприето в посочената в определението по чл. 288 ГПК константна съдебна практика, според която въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно- релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК .

По основателността на касационната жалба:

При заключението на приетата Съдебно-химическата експертиза, че водата, течаща в процесния канал е с високо съдържание на колиформи и ешерихия коли /повече от 200 бр. на 100 мл. при стандарт 0 бр. на 100 мл./, т.е., че във водата има фекално замърсяване, нелогичен и необоснован се явява изводът на въззивния съд, че не е доказано посоченото в исковата молба смущаване и пречене на ищците да упражняват правото си на собственост. Не могат да бъдат споделени изложените мотиви, че процесният водосток, преминаващ през имота на ищците, е заварен и от ЗТСУ и Правилника на приложението му, позволяващи при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение, със заповед на кмета на общината отклонения от мрежи, проводи, канали и други съоръжения могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания и като не се влошават условията за застрояване и използване на имотите съгласно действащите разпоредби, както и, че приложим е чл.87, ал.3 на ЗУТ, който допуска канализацията на сграда в УПИ да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседен имот при липса на друга техническа възможност, като не се изисква съгласие на собственика на имота, през който минава отклонението.

Според константната практика по приложението на чл.109 ЗС когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, той създава пречка или смущава нормалното упражняване правото на собственост, което е абсолютно право и изисква всички правни субекти да се въздържат от такива действия. В такъв случай собственикът не е длъжен да търпи в имота си такива действия, които се извършват без негово съгласие, а защитата срещу тях е чрез предявяване на иск по чл.109 ЗС . Самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. /В този смисъл са мотивите по т. 3 към ТР № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/.

По настоящото дело действително се установява, че процесният канал е съществувал от 1958г., и безспорно според §231 от отменения Закон за планово изграждане на населените места, в населени места без обща или частична канализация с разрешение на санитарните органи могат да се използват съществуващи открити или закрити канали, както и попивни ями и други, ако отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания, и при липса на канализация или когато поради наклона на терена канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води от имотите, собствениците са длъжни да осигурят за своя сметка свободно протичане на тези води през имотите им до съответните улични съоръжения, но съдът не е съобразил обстоятелството, че след извършения през 2014г. ремонт на пътното платно, включващ и изграждането на водосток и водопроводна шахта, изливащата се вода, преминаваща през канала, пресичащ имотите на ищците вече не е само дъждовна, а замърсена. В този смисъл е заключението на СХЕ, според което водата, течаща в процесния канал е с високо съдържание на колиформи и ешерихия коли /повече от 200 бр. на 100 мл. при стандарт 0 бр. на 100 мл./, което означава, че във водата има фекално замърсяване, както и показанията на свидетеля П., който излага, че след ремонта на пътя, първоначалната тръба с ф110 била заменена със значително по - голяма, като дебитът е значително завишен в резултат и на отичането на замърсени води, които често не могат да бъдат събрани в шахтата, и през лятото имало силна, специфична миризма на отпадни води.

При така установеното от фактическа страна, разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗУТ, според която при липса на канализация или когато поради наклон на терена канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води, собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане на тези води през поземлените имоти до съответните улични съоръжения /канализационни шахти, канавки и други/, не може да намери приложение, тъй като тя се отнася до повърхностни- дъждовни води. Напротив, в случая относима е ал.1 на чл.87 ЗУТ, разпореждаща, че в населени места без канализация битовите отпадъчни води се заустват във водоплътни изгребни ями или се заустват и пречистват в съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води.

Доколкото се установява, че след извършения ремонт и именно в негов резултат в открития канал, преминаващ през имотите на ищците е започнала да тече замърсена вода, то предявеният по чл.109 ЗС иск се явява основателен. Протичането на отпадъчна вода безспорно следва да се възприеме като неоснователно действие, пречещо на собствениците спокойно да упражняват правото си върху собствените си имоти.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б. “б‘ от Закона за водите, уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината са публична общинска собственост, а според чл.191, ал.1 от същия закон, кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води.

Предвид цитираната нормативна уредба, именно ответникът – [община] следва да предприеме необходимите действия за да бъде преустановено изливането и преминаването на замърсените води. Следва да се отбележи, че ищците нямат задължение нито да извършват прочуване кой е извършил неправомерно присъединяване към канала, нито лично да отстранят същото. Неправилен и необоснован е изводът на въззивния съд, че наличието на неправомерни действия от неустановени трети лица, не е основание да се изисква премахване на изграденото съоръжение, доколкото според заключението на съдебно – техническа експертиза, по изградения водосток тече вода от дъждовните води и от пътното платно. Независимо, че липсват данни общината, чрез нейни длъжностни лица, да е извършила самото нарушение, то нейна е отговорността да установи причината поради която към настоящия момент в канала изтичат отходни води, след което да предприеме съответните мерки за отстраняване на възникналия проблем.

Предвид изложеното, въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, поради което следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване допълнително на процесуални действия, по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК , настоящата инстанция следва да постанови решение по същество на спора. Предпоставките на иска по чл. 109 ЗС са доказани по изложените аргументи, поради което предявеният иск като основателен следва да се уважи по отношение на [община].

Срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ искът е неоснователен, доколкото липсват основания за ангажиране на неговата отговорност. Агенцията е възложител на ремонтните дейности по пътното платно, като от представените доказателства се установява, че изграденото съответства на издадените проекти и разрешения.

При този изход на спора, и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касаторите -ищци следва да се присъдят деловодни разноски, претендирани от тях за производството пред трите инстанции в общ размер на 8050 лв. /2950 лв. – пред ПРС, 2100.00 лв.– пред ПОС, и 3000лв. – пред ВКС/ в тяхната еврова равностойност.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №269 от 08.08.2024г. по гр. д. №313/2024г. на Окръжен съд - Перник и вместо това постановява:

ОСЪЖДА ОБЩИНА П., ЕИК[ЕИК] на основание чл. 109 ЗС да предприеме необходимите действия, с които да се преустанови изливането и преминаването на замърсени/отходни водите през имотите на ищците - недвижим имот УПИ VI-5063, кв. 136 по плана на [населено място], [община], местност „Л.” с идентификатор [№] по КККР на [населено място], собственост на Л. Д. П., ЕГН [ЕГН] и поземлен имот с идентификатор [№] , в кв. 136, местност „Л.”, по плана на [населено място], [община], собственост на Д. К. П., ЕГН [ЕГН] и Е. К. П., ЕГН [ЕГН], постъпващи от шахта, разположена пред административен адрес [улица] - на кръстовището с [улица], от която улица посредством бетонна тръба ф400 постъпва вода в шахта, която продължава надлъжно по улицата и при [улица] преминава под пътното платно, с които действия им пречи да ползват имотите си съобразно предназначението им, като нарушават санитарно-хигиенните, технически, градоустройствени, застроителни планове и правила.

ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Д. П., ЕГН [ЕГН], Д. К. П., ЕГН [ЕГН] и Е. К. П., ЕГН [ЕГН] срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ да прекрати изливането и преминаването на водите през имотите на ищците, на основание чл. 109 ЗС.

ОСЪЖДА ОБЩИНА П. ЕИК[ЕИК] да заплати на Л. Д. П., ЕГН [ЕГН], Д. К. П., ЕГН [ЕГН] и Е. К. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 4115.90 /четири хиляди сто и петнадесет евро и 90 евроцента/ евро, представляваща евровата равностойност на направените пред всички инстанции съдебно-деловодни разноски в размер на 8050.00 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________

Членове:

1.____________________

2.____________________