Законосъобразно призоваване чрез залепване на уведомление и особен представител

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 300

София, 21.05.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Яна Вълдобрева
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 5396 /2023 г.
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
С определение № 26/04.01.2024 г. е допусната до разглеждане молба на Л. П. П. за отмяна на влязло в сила решение № 57/02.06.2023 г. по гр.д. № 533/2022 г. на Никополския районен съд, с което срещу нея е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК на В. Б. Т. – признато е за установено съществуването на вземане за сумата 27 000 лева, ведно със законна лихва от 12.09.2022 г. върху тази сума, както и 540 лева държавна такса и 1 800 лева адвокатско възнаграждение.
Молителката твърди, че вследствие на нарушаване на правила за призоваване е била лишена от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представлявана. Съдът неправилно е приел, че не може да бъде намерена и неправилно е приложил по отношение на нея разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, тъй като на ищеца В. Б. Т., който притежава съседен на нейния имот в [населено място], е било много добре известно, че независимо, че постоянният и настоящият и адреси са в [населено място], тя прекарва там само през летния сезон, а в останалото време живее в собствения си апартамент в Международния младежки център (ММЦ) П., където отглежда внучката си; че на ищеца е известен номерът на мобилния и телефон и че същият този номер е посочен в нейното (на Л. П.) възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което е приложено по делото, в което тя е посочила, че преведената сума е била капаро за продажбата на къщата и на В. Т.. Назначеният и от съда особен представител не е могъл да я представлява надлежно без да има връзка с нея и да знае какви са действителните и отношения с ищеца – ищецът В. Т. и е направил предложение да купи къщата и в Г., която се намира срещу неговата и съгласно тези уговорки е направил парични преводи по нейна сметка в банка Д. и е настоявал молителката да му прехвърли собствеността на имота, но тя е отказала, тъй като не е приела неговите условия. Поддържаната от Т. версия, че и е прехвърлил 27 000 лева, които са и били необходими за лечение, е невярна и неправдоподобна, тъй като тя е съвсем здрава.
Ответникът по молбата за отмяна В. Б. Т. в писмен отговор оспорва основателността на молбата за отмяна с твърдение, че заповедта за изпълнение е връчена на молителката лично в [населено място] в края на месец октомври 2022 г. (не през лятото), след което е подала възражение – т.е. знаела е за претенциите на ищеца. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК.
По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 26/04.01.2024 г.
По основателността на молбата настоящият състав намира следното:
Твърденията на молителката Л. П. са, че в следствие нарушение на процесуални правила е била лишена от възможност да участва в гр.д. № 533/2022 г. на Никополския РС и не е била надлежно представлявана по това дело.
Тя не твърди, че не е могла да се яви по делото лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
При проучване на приложените към молбата за отмяна дела настоящият състав установи следното:
По ч.гр.д. № 437/2022 г. на Никополския районен съд е издадена заповед № 227/14.10.2022 г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът Л. П. П. да заплати на В. Б. Т. сумата 27 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума и ведно със суми за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Видно от приложено съобщение по делото (стр.6) заповедта е връчена лично на Л. П. на посочения в заповедта адрес на 20.10.2022 г.
Л. П. П. е подала възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта (л.8), в което е посочила същия адрес, който се съдържа и в заповедта, като е посочила и номер на мобилен телефон.
Със свое разпореждане съдът е указал на В. Т., че следва да предяви иск за установяване на посочените в заповедта за изпълнение суми.
В. Т. е предявил такъв иск срещу Л. П. П., по който е образувано гр.д. № 533/2022 г. на Никополския РС. В исковата молба В. Т. е посочил като адрес за призоваване на Л. П. П. същия адрес, който е посочен в заповедта по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение, на който тази заповед и е връчена и който тя самата е посочила във възражението си по чл.414 ГПК .
Изпратените на този адрес съобщение и уведомление с дати 19.12.2022 г. и 18.01.2023 г. до Л. П. П. (л.5 и л. 8) са върнати с отбелязване, че лицето е търсено многократно на адреса и не е намерено, в уведомлението е отбелязано, че на входната вратата е залепено уведомление по чл.47 ГПК.
Съдът е разпоредил назначаването на особен представител на ответника Л. П. П. на основание чл.47, ал.6 ГПК след като е съобразил удостовереното от длъжностното лице - призовкар обстоятелство и че в двуседмичен срок след залепването на уведомлението никой не се е явил да получи книжата.
След назначаването на особения представител на Л. П. съдът му е връчил преписи от исковата молба и приложенията, разгледал е делото при участието на особения представител и е постановил решение, с което е уважил иска по чл.422 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че по гр.д. № 533/2022 г. на Ник.РС съдът не е допуснал процесуални нарушения във връзка с призоваването на ответницата Л. П., с назначаването (на нея) на особен представител и с разглеждането на делото при участието на особения и представител.
Както беше установено по-горе съдът е призовавал Л. П. от адреса, посочен от ищеца като неин постоянен адрес , на който преди това лично и е връчена издадената заповед по чл.410 ГПК и който тя лично е посочила във възражението си по чл.414 ГПК и на който по-късно не е намерена от длъжностното лице – призовкар при многократните му посещения в продължение на повече от един месец, и за който тя лично твърди, че е регистриран като неин постоянен и настоящ адрес, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.47, ал.3 и ал.6 ГПК. Назначеният от съда особен представител на Л. П. е участвал при разглеждането на делото.
От изложеното следва извод, че Л. П. не е била лишена от възможност да участва в делото и е била надлежно представлявана.
Твърденията на молителката Л. П., на които основава молбата си за отмяна, че независимо, че постоянният и настоящият и адреси са в [населено място], тя прекарва там само през летния сезон, а в останалото време живее в собствения си апартамент в ММЦ П., че ищецът В. Т. е знаел това и че във възражението си по чл.414 ГПК е посочила номера на мобилния си телефон, са неотносими към наведеното от нея основание за отмяна (по чл.303, ал.1, т.5 ГПК), защото от тях не може да се направи извод за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с призоваването на Л. П. и с назначаването на особен представител.
С подаването на възражението си по чл.414 ГПК Л. П. не е уведомила съда за адреса си в ММЦ П. и за времето, през което пребивава там, а е посочила единствено постоянния си и настоящ адрес, от който съдът я е призовавал по делото, в резултат на което законосъобразно е разпоредил призоваване и назначаване на особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Обстоятелството, че наред с посочването на постоянния и настоящия си адрес Л. П. е посочила и номер на мобилен телефон, не води до извод, че съдът е допуснал процесуално нарушение при призоваването и, тъй като съдът не може да връчва преписи от исковата молба и приложенията по телефона, призоваване на ответник по телефона може да бъде извършено едва след като е бил призован по делото с връчване на преписи от исковата молба и приложенията.
Твърдението за обстоятелството, че ищецът по гр.д. № 533/2022 г. на Ник.РС В. Тозев е знаел къде пребивава Л. П. и какъв е телефонният и номер, няма значение за законосъобразността на извършените от съда процесуални действия, то е твърдение за причинени от В. Т. на Л. П. вреди, които не подлежат на установяване в настоящото производство.
От изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е осъществено основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
С оглед изхода от това производство молителката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 2 100 лева за процесуално представителство от адвокат в производството по отмяна на влезли в сила решения, чието уговаряне и заплащане (на разноските) е доказано с представения договор за правна защита и съдействие (л.25), в който е отразено.
Воден от горното и на основание чл.307 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. П. П. за отмяна на влязло в сила решение № 57/02.06.2023 г. по гр.д. № 533/2022 г. на Никополския районен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК
Осъжда Л. П. П. да заплати на В. Б. Т. сумата 2 100 (две хиляди и сто) лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в това производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.