Отговорност на оператор на бетон помпа при смъртен трудов инцидент

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. София, 12 март 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Ивайло Симов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 119 по описа за 2026 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Д. Н. срещу решение на Варненски апелативен съд № 145 от 5.12.2025 г, по ВНОХД № 113/25, с което е изменена присъда на Разградски окръжен съд № 3 от 23.01.2025 г, по НОХД № 117/24, като жалбоподателят е оправдан по обвинението за нарушение по т. 2.5.1, фиг. 13 от Наръчник за експлоатация и поддръжка на автобетон-миксер и бетон помпа /марка/, раздел В „Безопасност“, т. 2 „Правила за безопасност“, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С присъдата на първата инстанция подсъдимият Д. Д. Н. е признат за виновен в това, че на 3.08.2022 г в [населено място], общ./община/,обл./област/,при условията на независимо съпричинителство с подсъдимия Г. И. А., е причинил смъртта на С. Ф. Х. поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, строително-монтажни работи / СМР /: изливане на бетонни основи за ограда, като е нарушил следните правила за безопасност: чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, т.2.1 от Наръчник за експлоатация и поддръжка на автобетон-миксер и бетон помпа /марка/ / Наръчника /, раздел В „Безопасност“, т. 2 „Правила за безопасност“, „Общи предпазни мерки“, т. 2.5.1, фиг. 13 от Наръчника, т. 2.5.1 от Наръчника, т. 2.5.4, фиг. 25 от Наръчника, т. 4.10.2, фиг. 42 от Наръчника, с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: Не са обсъдени съществени противоречия в показанията на свидетелите. Кредитирани са показанията на св. Х., без да се съобрази, че той е брат на пострадалия. Не са обсъдени гласните доказателства, установяващи местоположението на починалия при прекратяване работата на бетон помпата. Не е съобразено казаното от подсъдимия Н., че той не е имал видимост към работниците преди да падне стрелата върху пострадалия. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като се касае за „случайно деяние“. Жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл да предвиди опасността от счупване на стрелата на бетон помпата, поради което деянието е несъставомерно по чл. 123, ал. 1 НК. Деецът не е могъл да предвиди поведението на пострадалия, а оттам, и не е могъл да предотврати настъпването на съставомерните последици. Машината не е била в работен режим, а жалбоподателят не е дал сигнал за започване на работа, за да може пострадалият да заеме работното си място, извън „опасната зона“ на стрелата. Не е взето предвид, че, докато е разреждал бетона, подсъдимият не е имал възможност да наблюдава местоположението на работниците и дали те са извън „опасната зона“. Допуснато е противоречие между приетата от апелативния съд фактическа обстановка и изведените правни изводи, изразено в следното: съдът е приел, че подсъдимият е имал знание относно безопасното упражняване на правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, а е счел, че е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, едновременно поради „незнание“ и „немарливо изпълнение“ на тази дейност. Наложеното наказание е явно несправедливо. При налагане на наказанието не е отчетено като смекчаващо обстоятелство съпричиняването на вредните последици, от страна на пострадалия.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на своя защитник.

Частните обвинители и техните повереници не участват в касационното производство.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Неоснователно се възразява срещу оценката на гласните доказателства, изводими от показанията на св. Х. и св. М.. Тези свидетели са очевидци на инцидента и са възприели обстоятелствата, при които е пострадал работника, като казаното от тях е ясно, последователно и еднопосочно, което е дало основание на съда да го кредитира и да го постави в основата на доказателствените си изводи. Вярно е, че св. Х. е брат на пострадалия, но това не дискредитира неговите твърдения, които напълно съвпадат с казаното от другия очевидец / св. М. /, който не е заинтересован от изхода на делото и добросъвестно е разказал какво се е случило. Неоснователно се сочи, че извън вниманието на съда са останали противоречия в гласните доказателства, каквито не са налице. В обясненията на подсъдимия Н. се съдържа твърдението, че той не е имал видимост към работниците, когато стрелата се е счупила, но съдът не е кредитирал това твърдение, тъй като е съобразил заявеното от свидетелите очевидци, възприели местоположението на подсъдимия към този момент, а именно: Установено е, че инцидентът е настъпил във втората фаза на работния процес, когато подсъдимият Н. е разредил бетона, разпънал е разпределителната стрела към изкопа, в който момент е стоял с лице към работниците, ангажирани със строителната дейност. По това време пострадалият е стоял в зоната под стрелата, като е държал крайния маркуч, в очакване да започне процеса по изливане на бетона. По делото е изяснено, че в нито един момент от работния процес, жалбоподателят не е издал предписания към работниците във връзка с безопасното полагане на труд при използване на бетон помпата. Установено е, че жалбоподателят е имал необходимата професионална квалификация за работа с машината и е имал познание относно безопасното боравене с нея, което е налагало осигуряване на правилна позиция на работниците извън „опасната зова“ на стрелата, при разрешена позиция срещу стрелата или встрани от нея.

Основателно е възражението на защитата, че съдът е допуснал процесуално нарушение, изразено в следното: Приел е, че подсъдимият е преминал успешно обучение за работа с машината, тоест е имал знание относно безопасното упражняване на правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност. В същото време е квалифицирал деянието по чл. 123, ал. 1 НК, като е счел, че е налице „незнание“ и „немарливо изпълнение“. Допуснатото нарушение не налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като настоящата инстанция разполага с правомощие да отстрани нарушението, като оправдае подсъдимия за това да е извършил престъплението по чл. 123, ал. 1 НК поради „незнание“.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Правилно установените факти сочат на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, каквато е приетата от съда правна квалификация. Отговорността за безопасното протичане на работния процес при работа с бетон помпа е на оператора на машината, в случая, на подсъдимия Н.. Той е бил обучен да работи с машината, което е включвало и запознаване с правилата за техническа безопасност при работа с нея. Като оператор на бетон помпата жалбоподателят е имал задължение да следи за правилното позициониране на работниците през времетраенето на целия работен процес, който включва и престоя на машината, когато е извършен процеса по разреждане на бетона. Техническите правила за безопасност при работа с бетон помпа, залегнали в Наръчника, с които жалбоподателят е бил запознат, са предвиждали забрана човек да стои под стрелата, включително при престой на бетон помпата. Имало е правило за безопасно боравене с гумения накрайник, според което лицето, което трябва да насочва накрайника, трябва да стои встрани от стрелата, а не под нея. Пострадалият е стоял под стрелата, което е било в разрез с правилата за безопасност, за които подсъдимият е следвало да следи по време на работния процес. Вярно е, че деецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди счупване на стрелата, но, ако е изпълнил задължението си да проследи местоположението на пострадалия, който е следвало да стои извън обсега на „опасната зона“, престъпните последици не биха настъпили. Деянието е извършено поради непредпазливост, под формата на небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на резултата, но е бил длъжен / съобразно правилата за безопасност / и е могъл / съобразно своите знания за безопасно боравене с машината и натрупания опит от дългогодишна работа с бетон помпа /. Верен е извода на съда, че не е налице хипотезата на „случайно деяние“, а се касае за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Съдебната практика е изяснила, че „случайно деяние“ е налице, когато: 1/ деецът се е съобразил с нормативните предписания на правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, 2/ не е имало условия, при които той е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати престъпните последици / Решение на ВКС № 60225 от 12.01.2022 г, по н. д. № 935/21, 1 НО /. Жалбоподателят е игнорирал задълженията си да осигури безопасно протичане на работния процес, като проследи местоположението на работника, който е следвало да стои извън обсега на „опасната зона“ през цялото време на работния процес, който е включвал и престоя на машината. Следователно, деецът не се е съобразил с нормативните предписания на правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност. В същото време, той е разполагал с обективната възможност да изпълни задълженията си, като предупреди работниците за мястото, което следва да заемат, при протичане на работния процес, и в частност, като обезпечи престоя им извън „опасната зона“ на стрелата.

С оглед на изложеното, ВКС споделя становището на съда, че е налице съставомерно деяние по чл. 123, ал. 1 НК, а доводът за неправилно приложение на материалния закон, не може да бъде споделен.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Основателно е възражението на защитата, че неправилно съдът е приел липса на съпричиняване на вредните последици от действията на пострадалия. Установено е, че работникът не е бил запознат с правилата за безопасност при работа с бетон помпа, но този факт би бил релевантен при преценката относно негово евентуално виновно поведение. За да е налице съпричиняване, следва с поведението си пострадалият обективно да е допринесъл за настъпване на престъпния резултат. В настоящия случай, обстоятелството, че работникът се е намирал в зоната под стрелата, е допринесло за настъпване на резултата, тоест, съпричиняване от негова страна е налице. Следва да се има предвид обаче, че причинният процес, довел до престъпните последици, е поставен от действията на подсъдимия, в която хипотеза съпричиняването не би имало съществено значение за строгостта на наказанието, поради което то не би могло да доведе до неговото смекчаване. Съдът е направил комплексна преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и е определил наказанието при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, изводим от ниската степен на обществена опасност на дееца. Наказанието е към абсолютния минимум на санкцията по чл. 123, ал. 1 НК, а именно: една година „лишаване от свобода“, отложено за изпитателен срок от три години, който е минимален по чл. 66 НК. Искането за смекчаване на наказанието би могло да бъде уважено при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, която, в случая, не е налице. Това е така, защото липсват кумулативно предвидените предпоставки на чл. 55 НК, а именно: От една страна, смекчаващите обстоятелства не са „многобройни“ и нито едно от тях не се отличава с „изключителност“. От друга страна, инкриминираното деяние се отличава със завишена степен на обществена опасност, която произтича от наличието на множество нарушени правила за безопасност в рамките на правната квалификация по чл. 123, ал. 1 НК. При това положение, минималното, предвидено в закона, наказание една година „лишаване от свобода“, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. С оглед на изложеното, определеното наказание е съответно на обстоятелствата по чл. 54 НК и на целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5 НПК, а соченият довод за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не може да бъде споделен.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и следва да бъде частично уважена. Обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен, като жалбоподателят бъде оправдан относно извършване на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК поради „незнание“, и да бъде оставен в сила в останалата част.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение на Варненски апелативен съд № 145 от 5.12.2025 г, по ВНОХД № 113/25, като ОПРАВДАВА подсъдимия Д. Д. Н. за извършване на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК поради „незнание“.

ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: