Връщане на дело за причинена смърт на пешеходец поради процесуални пропуски

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * съществени процесуални нарушения * арбитражна експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№ 423

гр.София, 17 юли 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря …..НЕВЕНА ПЕЛОВА……….…………….…и с участието на прокурора…………...РОСИЦА СЛАВОВА………….…….. изслуша докладваното от съдия …………… КАЛПАКЧИЕВ …... к.н.д. № … 432... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационен протест на прокурора и касационна жалба на адвокат С. Н., повереник на частните обвинители Л. В., Л. Х., С. Г., Д. А. и А. А. против присъда на Военно-апелативен съд № 2 от 5.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 29/2023 г. по описа на съда.

В касационния протест се излагат съображения за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът счита, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, не е извършила внимателна и обстойна проверка на доказателствените материали: съдът е ограничил процесуалните права на страните, като е оставил без уважение искането им за предоставяне на нова скица за организацията на движението на [улица]в района на № /номер/, в която да се посочи актуалната организация към 20.05.2020 г., доколкото по делото има приложени две скици с различно съдържание, а по едната от тях има и ръчно добавена информация с химикал; съдът не е направил оглед на веществените доказателства – видеозаписи, от които да се установи начина на придвижване на пешеходеца и движението на автомобила, включително дали навлиза в насрещното платно; съдът не допуснал назначаването на нова арбитражна експертиза при приети по делото две заключения на автотехнически експертизи, които имат различни отговори за скоростта на лекия автомобил, скоростта на пешеходеца, за мястото на удара. В подкрепа на възражението за това, че въззивният съд неоснователно е отказал назначаване на нова автотехническа експертиза се сочат решения на ВКС по н.д. № 563/1999 г. на І н.о. и по н.д. №572/2014 г. на І н.о., както и решението на ЕСПЧ по делото Д. срещу България от 21.10.2016 г.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като се твърди, че присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за невинна и е оправдана за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и в частта, с която е потвърдена оправдателната част на първоинстанционната присъда за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е неправилна поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касационните жалбоподатели твърдят: че изводите на ВАпС, които са обосновали оправдаването на подсъдимата са едностранчиви и са изградени само на базата на малка част от доказателствата по делото; че въззивният съд не е изложил убедителни аргументи за невъзприемане на заключението на автотехническата експертиза от досъдебното производство, както и че е основал своите изводи само на заключението на допусната във въззивното съдебно следствие автотехническа експертиза, без да го съпоставки с останалите доказателства по делото; че вещите лица от последната експертиза не са измерили широчината на лентата, предназначена за движение на пътни превозни средства надясно за влизане в двора на фирма/фирма/; че са налице множество непълноти и неправилни изводи, направени от вещите лица от повторната експертиза, които не кореспондират на отразените в протокола за оглед измервания; че неправилно въззивният съд не е допуснал трета комплексна медицинска и автотехническа експертиза при наличие на две противоположни заключения на автотехническите експертизи с различни стойности по основните параметри на пътното произшествие – място на удара, скорост на движение на лекия автомобил и пешеходеца; че съдът неоснователно е отказал да изиска нова скица за организацията на движението в района на пътното произшествие; че съдът неоснователно е отказал на страните да се направи оглед на веществените доказателства – наличните по делото видеозаписи. В жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата на ВАпС и за връщане на делото за ново разглеждане от същия съд с цел отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище в подкрепа на депозирания срещу присъдата на ВАпС касационен протест и касационна жалба на частните обвинители. Представителят на държавното обвинение счита, че съдът не е анализирал внимателно и задълбочено доказателствата по делото; че мотивите на присъдата са хаотични и липсва яснота какви са приетите от въззивната инстанция фактически положения, съответно какви са аргументите за приложение на чл. 15 НК; че съдът не е анализирал и оценил заключенията на двете автотехнически експертизи по задълбочен и цялостен начин, като извън вниманието му са останали съществени въпроси за начина на регулиране на скоростта в инкриминирания участък, за предотвратимостта на удара при движение на подсъдимата със скорост от 50 км/ч. В заключение прокурорът пледира, че мотивите на втората инстанция са непълни, поради което не може да се провери правилността на формиране на вътрешното му убеждение по фактите. В този смисъл отправя искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В заключителната си пледоария пред ВКС повереникът на частните обвинители поддържа изложените в жалбата касационни основания. Твърди, че въззивният съд е използвал едностранчив подход при оценка на доказателствата; че без убедителни мотиви е отхвърлено като недостоверно заключението на автотехническата експертиза от досъдебното производство; че съдът е основал своите изводите по фактите на базата на противоречиви доказателства за организацията на движението в инкриминирания пътен участък, за пътните знаци и маркировката. Повереникът отправя искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и за връщане на делото на същия съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Частните обвинители Л. Х., Д. Г. и А. А. се явяват в съдебно заседание и поддържат казаното от повереника.

Частните обвинители Л. В. и С. Г., редовно уведомени, не се явяват в съдебното заседание на ВКС.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, съответно за оставяне на касационния протест и на касационната жалба без уважение. Според защитата: твърденията по фактите на частните обвинители, чрез техния повереник, са неверни и не отговарят на доказателствата по делото; съдът е обсъдил заключенията на автотехническите експертизи, но това от досъдебното производство правилно е прието за недостоверно, тъй като не отговаря на стандартите за експертиза и използваните специални знания и технически методи не са верни; в протеста и жалбата не са наведени касационни основания, които да подлежат на разглеждане и обсъждани в производството пред ВКС; първоинстанционната присъда е влязла в сила по отношение на оправдаването на подсъдимата да е нарушила правилото на чл. 21 от ЗДвП, а подсъдимата не е нарушила правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Защитникът отправя искане за потвърждаване на оправдателната присъда.

Подсъдимата Е. И. в лична защита и в предоставената й последна дума заявява, че поддържа казаното от защитника си, изказва дълбоко съжаление за случилото се, което е променило изцяло нейния живот и здраве, и този на семейството й. Моли да бъде призната за невиновна.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационният протест и касационната жалба са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 2 и ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 и т. 3 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба са основателни, макар и не по всички посочени в тях основания.

С присъда № 5 от 21.03.2023 г. по н.о.х.д. № 217/2022 г. Военен съд София, е признал подсъдимата Е. В. И. за виновна в това на 20.05.2020 г. в [населено място], при управление на лек автомобил, да е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и в резултат на това да е причинила по непредпазливост смъртта на пешеходеца В. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК й наложил наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 4 години, а на основание чл. 343г НК й наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. С присъдата подсъдимата е оправдана да е нарушила правилото за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С присъдата в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски, а съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

По жалба на защитника на подсъдимата с искане за оправдаване, алтернативно за налагане на наказание при условията на чл. 55 НК и по жалба на частните обвинители с искане за увеличаване на наказанието на 4 години лишаване от свобода, пред Военно-апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 29/2023 г., приключило с нова въззивна присъда № 2 от 5.02.2024 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК въззивният съд отменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част и за разноските, като вместо това признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по възведеното й обвинение да е извършила престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В частта за оправдаването подсъдимата да е извършила нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и за веществените доказателства първоинстанционната присъда била потвърдена, а на основание чл. 190, ал. 1 НК съдът постановил разноските да останат за сметка на държавата.

Обобщено доводите в касационния протест и касационната жалба обосновават нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствата, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата. Нарушението на материалния закон е декларирано абстрактно, но се свежда до неправилно оправдаване на подсъдимата при положение, че са налице обективните и субективни елементи от състава на престъплението, за което И. е предадена на съд.

Възраженията в касационния протест на прокурора и касационната жалба на частните обвинители са насочени към аналитично-оценъчната дейност на съда, като се подържат нарушения при допускането и оценката на част от доказателствените материали. Както държавното, така и частното обвинение излагат аргументи срещу мотивите на въззивния съд за възприемане на заключението на повторната тройна комплексна автотехническа и медицинска експертиза при положение, че в първоинстанцинното съдебно следствие е прието заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, което дава противоположни отговори по съществените параметри на пътно-транспортното произшествие – скорост на лекия автомобил и пешеходеца, място на произшествието на пътното платно, опасна зона и предотвратимост на удара. И в двата сезиращи касационния съд документа се поддържа, че въззивният съд не е изяснил въпроса за това с какви знаци е бил регулиран пътния участък, в който е настъпило произшествието, както и дали този участък попада в границите на населено място. Третото възражение касае процесуален пропуск на въззивния съд, свеждащ се до отказа да се направи оглед на веществените доказателства, представляващи видеозаписи, възпроизвеждащи движението на пешеходеца преди удара с лекия автомобил. Доколкото така очертаните възражения срещу процесуалната законосъобразност на доказателствената дейност на ВАпС се поддържат и в протеста, и в жалбата на частните обвинители, ВКС намери за целесъобразно едновременното им обсъждане.

1. В протеста и жалбата се излагат подробни съображения за това, че въззвивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като при наличието на две противоречиви заключения на комплексните автотехтически и медицински експертизи (КАМЕ), е отказал да допусне изготвянето на трета, т.нар. „арбитражна“, експертиза.

ВКС прие този довод за неоснователен.

Установява се, че в доказателствения материал по делото са включени заключенията на две комплексни автотехнически и медицински експертизи. Първата е допусната на досъдебното производство (л. 74 – л. 101 от т. 2 на досъдебното производство), а заключението е прието в хода на първоинстанционното съдебно следствие – л. 64 – л. 68 от съдебното дело по н.о.х.д. № 217/2022 г. на ВС София. Втората е допусната от въззивния съд, а заключението а прието в съдебно заседание на ВАпС, проведено на 5.02.2024 г. – л. 117 – л. 121 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 29 /2023 г. на ВАпС. Въпреки липсата на изрично определение за приемане на последното заключение, апелативният съд е изразил волята си за приобщаването му към доказателствената съвкупност, доколкото е провел подробен разпит на вещите лица, предоставил е на страните неограничена възможност да поставят въпросите си, определил е на експертите следващото им се възнаграждение. В този смисъл ВКС счита, че не е налице съществено процесуално нарушение при допускането и приемането на това експертно заключение.

В мотивите на проверяваната присъда ВАпС е изложил подробни аргументи защо възприема изводите на повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, респективно защо счита за непълни и неточни част от отговорите на вещите лица от първоначалната експертиза със същия предмет от първоинстанционното производство. Както се приема в Решение № 175 по н.д. № 684/2018 г. на ВКС, ІІ н.о., убеждението на съдебните инстанции за обосноваността и изчерпателността на изслушаните експертни заключения не може да се разколебае от личните технически познания на страните, както се настоява в касационната жалба на частните обвинители. Нито страните, нито съдът могат да влизат в ролята на експерти и да се обявяват за компетентни по въпроси, за които са необходими специални знания. Известно е, че експертното заключение може да бъде отхвърлено от съда, само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за разкриване на обективната истина.

Въззивният съд е изпълнил задължението си да кредитира заключението на повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза (КАМЕ) след внимателно аналитично обсъждане. В мотивите си на л. 131 – л. 133 от съдебното дело на ВАпС, съдебният състав е обсъдил конкретно всеки един довод на страните, съответно откроил е различията в двете експертни заключения и се е обосновал защо възприема един или друг отговор по отделните фактически въпроси, свързани с механизма на пътно-транспортното произшествие.

Военно-апелативният съд е приел, че по въпросите за мястото на удара между автомобила и пешеходеца по дължина и широчина на пътното платно, за скоростта на лекия автомобил, за дължината на опасната зона и различните варианти за предотвратимост на удара, заключението на повторната КАМЕ е обосновано, научно мотивирано, поради което служи за вярно пресъздаване на релевантната фактология:

- ключовият въпрос за мястото на удара, от чийто прецизен отговор следват и останалите съществени параметри на пътното-транспортното произшествие, е разрешен при цялостно изследване на обективните находки и при използване на приложимите научни методи. Вещите лица са използвали всички относими за този фактически въпрос доказателства. От тях със съществено значение са: описаните в протокола за оглед на местопроизшествието многобройни обективни следи от произшествието – лекият автомобил и частите от него, разпръснати по пътното платно, тялото на загиналия пешеходец и негови вещи, разпилени на пътното платно; приложения по делото видеоматериал; гласните доказателствени средства – разпитите на свидетелите Н. и Г.; данните от медицинските документи по делото. Освен това вещите лица са посетили мястото на произшествието, извършили са оглед на автомобила и са констатирали подробно деформациите по него. Мястото на удара и скоростта на автомобила в момента на съприкосновението с тялото на пешеходеца са разгледани от вещите лица заедно и в динамичен аспект, като подробно са описали двата научни метода, които са приложили в случая – л. 88 – л. 92 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 29/2023 г. на ВАпС. При определянето на мястото на удара между автомобила и пешеходеца в първоначалната КАМЕ не са оценени всички доказателства по делото, които имат отношение по въпроса, а отговорите на вещите лица са непълни и незадълбочени, използвани са ограничени научни методи – л. 86 от том 2. на досъдебното производство;

- съдът е аргументирал обстойно причините, поради които възприема заключението на повторната КАМЕ за обосновано по въпроса за скоростта, с която подсъдимата е управлявала моторното превозно средство непосредствено преди удара – използваните от вещите лица четири научни метода са подробни мотивирани и съобразени с всички налични по делото доказателства, включително с приложените видеофайлове, в които се съдържат видеозаписи на движението на автомобила преди пътното произшествие; вещите лица са направили кинематичен анализ при отчитане на взаимните положения на автомобила и пешеходеца и при съобразяване с установените деформации по автомобила, обективните находки на пътното платно и причинените на починалия увреждания;

- въззивната инстанция е изложила конкретни аргументи за възприемане на заключението на КАМЕ от въззивното следствие по въпроса за опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост за движение на автомобила от 72 км/ч и при вариант на скорост от 50 км/ч, която е разрешената скорост за движение в населени места; решаващият съдебен състав е съпоставил заключенията на двете експертизи по делото по този въпрос, като обосновано е приел достоверност на отговорите на повторната КАМЕ от въззивното производство; изводите на ВАпС относно стойностите на опасната зона са логично следствие от задълбочените отговори на вещите лица от повторната експертиза по въпросите за скоростта на автомобила и пешеходеца и за мястото на удара между тях;

При тези съображения касационната инстанция оцени като неоснователни възраженията в протеста и жалбата на частните обвинители за процесуални нарушения на въззивния съд при оценката на двете, приети по делото комплексни автотехнически и медицински експертизи. Всички възражения на представителите на държавното и частното обвинение относно различията в двете заключения по въпросите за скоростта, мястото на удара и опасната зона, са били обсъдени от вещите лица от повторната експертиза, като крайните им изводи дават изчерпателни научно обосновани отговори, онагледени чрез приложените към тях технически скици и графики, допълнително подкрепени в съдебно заседание и от устните разяснения. Експертното заключение на повторната експертиза не е кредитирано безкритично от въззивната инстанция, както считат касаторите, а е възприето след подробно и прецизно обсъждане в контекста на останалите доказателства и доказателствени средства, включително и при внимателно съпоставяне със заключението на КАМЕ от първоинстанционното съдебно следствие.

Неоснователен е доводът в протеста на прокурора за допуснато процесуално нарушение от втората инстанция, изразяващо се в отказа й да допусне трета комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Не съществува правило в процесуалния закон или в релевантна съдебна практика, което да задължава съда да назначи трета, т.нар. от прокурора „арбитражна“ експертиза, в случай на две противоречиви предходни заключения. Както беше посочено и по-горе суверенно право на съда по фактите е да възприеме едно или друго доказателство, доказателствено средство или доказателствен способ, като посочи логични и съобразени със закона съображения за това. Касационният състав счита, че в случая ВАпС е изложил задълбочени и процесуално издържани мотиви при оценката на двете, приобщени по делото заключения на КАМЕ, поради което не е имало необходимост от допускане на трета експертиза със същите задачи.

ВКС намира за необходимо да посочи, че новоприетите от въззивния съд фактически положения за скоростта на лекия автомобил преди удара с пешеходеца, за мястото на удара, опасната зона за спиране и другите параметри на пътно-транспортното произшествие, не са в противоречие и не се изключват от фактите на обвинението по тези въпроси, така както са описани в обвинителния акт.

2. ВКС намери за основателно оплакването на прокурора и частните обвинители за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствените материали относно релевантния за наказателната отговорност факт, а именно – за съществуващите ограничения на скоростта в района на местопроизшествието, произхождащи от съществуващите пътни знаци и/или статута на територията като населено място.

По този въпрос по делото са налице противоречиви доказателствени материали, които не са обсъдени задълбочено и цялостно от въззивната инстанция.

2.1. Според обвинението местопроизшествието се намира в района на [улица], където са помещава дружеството /фирма/ , в което починалият работел като охранител.

По отношение на регулирането на местопроизшествието с пътни знаци в първата инстанция са събрани следните доказателствени материали, чрез прочитането на основание чл. 283 НПК на писмените доказателства от досъдебното производство:

В протокола за оглед на местопроизшествието е описано, че на 98 метра преди ориентира – левия ъгъл на имота на № 128, и вдясно от пътя по посока на огледа – от кръстовището с [улица]към[жк], са установени три броя пътни знаци: /път/ – път с предимство; /път/- забранен престой и паркиране и Г-4 – направо и надясно след знака.

Приобщени са две писмени удостоверения от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление София. Първото е с изх. № 11-00396/17.07.2020 г. В него се посочва, че относно организацията на движението на [улица]срещу № /номер/ е поставен знак В-26 – ограничение на скоростта до 50 км/ч – л. 22 от том 3. на досъдебното производство.

В отговор на питане от разследващите органи дали местопроизшествието попада в зоната на населено място и какво е ограничението на скоростта в посочения участък на [улица], е постъпило второ писмо от Областно пътно управление София на АПИ с изх. № 11-00-530/24.09.2020 г., в което се отбелязва, че участъкът на [улица]/път ІІІ-802 е в зоната на населено място с ограничение на скоростта В 26 – 50 км/ч. – л. 24 от том 3. на досъдебното производство.

Въз основа на описаните доказателства Военен съд София приел, че в района на местопроизшествието е имало ограничение на скоростта от 50 км/ч.

2.2. В хода на въззивното производство по искане на защитата ВАпС е изискал от Столична община и Агенция „Пътна инфраструктура“ данни за това какво е знаковото стопанство и в частност за наличието на табели за начало и край на населеното място в района на местопроизшествието. При първоначалното запитване съдът е пропуснал да уточни, че исканата информация следва да бъде към дата на произшествието – 20.05.2020 г., което наложило повторно изпращане на писма. В отговор са получени две справки от АПИ – Областно пътно управление София с идентично съдържание и скици към тях – изх. № 11-00-1031/4.10.2023 г. и изх. № 11-00-1044/10.10.2023 г. – л. 56 и л. 60-61 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 29/2023 г. на ВАпС. В писмените справки се уточнява, че към 20.05.2020 г. в пътния участък на път /път/, [улица] посока от [улица]към [населено място] пътното платно е с две ленти за движение, всяка от тях по 3.60 м и с единична непрекъсната линия без уширения; в участъка няма поставени пътни знаци за ограничения на скоростта В 26, както и пътни знаци Д 11 и Д 12 за начало и край на населено място и селищно образувание.

От събраните в хода на въззивното следствие нови доказателствени материали апелативният съд е приел, че районът на местопроизшествието е извън населено място и не е регулиран с пътни знаци за ограничение на скоростта.

2.3. Този извод на решаващия съд е резултат от непълна и избирателна оценка на доказателствата, което е в противоречие с изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а това е довело до съществени процесуални нарушения при формиране на убеждението на втората инстанция по релевантните за случая факти.

Видно е, че за един и същи факти са налице противоречиви доказателства по делото. АПИ - Областно пътно управление София е съставило документи, които съдържат противоречива информация за регулирането с пътни знаци и за статута на района на произшествието. В тези от първата инстанция се посочва, че районът попада в населено място и се регулира със знак В-26 с ограничение до 50 км/ч, а в справките представени пред втората инстанция по същите въпроси се отбелязва, че в района на пътния инцидент – [улица] няма поставени пътни знаци за начало и край на населено място, съответно няма пътни знаци за ограничение на скоростта.

При наличието на противоречиви доказателствени материали съдът е бил длъжен да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят – чл. 339, ал. 3 вр с чл. 305, ал. 3 НПК. В мотивите на въззивната присъда доказателствата по този фактически въпрос от първата инстанция не са обсъдени изобщо. Съдът освен това не е проявил процесуални усилия да установи защо АПИ – Областно пътно управление София в разстояние от няколко години е предоставила противоречиви данни по един и същи въпрос. Същественото е, че фактите за пътната регулация и за това дали района на [улица] попада в населено място, са останали неизяснени с необходимата пълнота и обективност.

Освен това ВАпС е интерпретирал писмото на А. – Областно пътно управление София превратно. В отговора на л. 60 от съдебното дело на втората инстанция е написано, че в участъка на [улица] няма поставени пътни знаци Д-11 и Д-12 – за начало и за край на населено място, което не е отговор на въпроса дали този участък попада на територията на населено място, защото пътните знаци може да са поставени и извън него, но да го обхващат като територия.

3. Съществени процесуални нарушения въззивният съдебен състав е допуснал и при оценката на доказателствените материали относно фактическия въпрос за момента на възникване на опасността за движение. Известно е, че моментът за възникване на опасността за движението е в зависимост от конкретните пътни условия и пътната ситуация, но не и от формални критерии с оглед на мястото, на което се намира един пешеходец– Решение № 819 от 19.08.1980 г. по н.д. № 722/80 г., ІІІ н.о. В едни случаи опасността ще възникне, когато пешеходецът се намира извън тротоара, на тротоара или банкета или тревната площ, а друг път – когато навлезе в платното за движение. Опасността за движение поначало има динамично съдържание, като тя може и стабилно да съществува или да възникне при определени обстоятелства, които водачът на моторното превозно средство е длъжен да предвиди.

По фактическия въпрос за това в кой момент починалият пешеходец е станал опасност за движението, ВАпС е изложил непълни и незадълбочени мотиви, като не е оценил обективно и в цялост наличните по делото доказателства. Извън вниманието на съда е останало цялостното поведение на пешеходеца от момента на излизането му от двора на предприятието на /фирма/ , намиращо се на [улица], преминаването му през лентата за престрояване (лентата за завиване надясно) и навлизането му на пътното платно. По делото са събрани многобройни доказателства – видеофайлове, експертни заключения и писмени доказателства, от които цялостното придвижване на пешеходеца от момента на излизането му от двора на предприятието до мястото на удара с автомобила, е добре установено. Същевременно фактите за това от кой момент пешеходецът е станал видим за водачката на автомобила, на какво разстояние се е намирала тя към този момент, съответно как тези обстоятелства се отнасят до възможността на подсъдимата да реагира и да намали скоростта или да спре превозното средство, са останали извън обсега на съдебната преценка на втората инстанция.

Като е приел, че опасността за движение е възникнала с навлизането на пешеходеца в дясна пътна лента, ВАпС се е отклонил от процесуалните изисквания за цялостно, обективно и всеобхватно изследване на обстоятелствата по делото, поради което вътрешното му убеждение по фактите е незаконосъобразно формирано.

В този контекст следва да се разглежда и възражението на държавното и частното обвинение за ограничаване на процесуалните им права с отказа на апелативния съд да направи оглед на веществените доказателства, представляващи видеофайлове от записващите камери в района на местопроизшествието. Независимо че по делото е изслушано и прието заключение на видео-техническата експертиза с предмет оглед и анализ на приложените в досъдебното производство видеофайлове, право на страните е да се запознаят лично с веществените доказателства, с оглед ефективното упражняване на правото им на защита.

4. Основно положение е, че при касационната проверка ВКС не може да контролира и подменя вътрешното убеждение на инстанциите по фактите. Касационната инстанция следи само дали са спазени процесуалните изисквания и правилата на формалната логика при осъществения анализ и оценка на доказателствата, които са гаранция за правилността на формиране на суверенната воля на въззивния съд като втори и последен съд по фактите.

Действително неотменимо право на съда по фактите е да възприеме за достоверни или недостоверни определени доказателствени материали, но след като изложи причините за това – да изследва тяхното съответствие с останалите доказателства по делото, както ги подложи на анализ за съответствието им с правилата на формалната логика и на процесуалния закон. В случай, че въззивният съд беше обсъдил противоречивите писмени доказателства, представени от АПИ – Областно пътно управление София според действителното им съдържание; че беше проявил дължимите процесуални усилия за изясняване и отстраняване на тази непълнота и противоречие; ако беше съпоставил и изследвал в цялост доказателствата за поведението на пешеходеца непосредствено преди и към момента на удара с автомобила, съответно извършил оглед на веществените доказателства – видеофайлове в съдебно заседание, би могъл да достигне до различни изводи по фактите и правото в конкретния казус. Процесуално недопустимо е процесът по проверка и оценка на доказателствените материали да се основава на предположения, формални критерии и превратна интерпретация, вместо на цялостното им, обективно и всестранно изследване.

С оглед констатациите относно незаконосъобразната процесуална дейност на състава на Военно-апелативения съд при упражняване на правомощията му по чл. 334, т. 2 , вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК , релевираните с касационния протест и касационната жалба претенции за неправилно оправдаване на подсъдимата, се явяват основателни. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 2 от 5.02.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 29/2023 г. по описа на Военно-апелативния съд и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Настоящото решение е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.