Недопустимост на въззивно решение извън обхвата на подадената жалба

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

София, 15.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 391/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Предявен е от З. Р. С. срещу Н. Р. С. иск за делба на ПИ с идентификатор [№], представляващ УПИ [№] от кв. 848 по плана на [населено място], м. „Триъгълника“ гарата, и на втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда.

На основание чл. 341, ал. 2 ГПК по искане на ответника в наследствената маса е включен и първият жилищен етаж от сградата.

Страните по делото са наследници по закон - деца, на Р. С. М., починал на 13.10.1997 г., и на съпругата му З. К. М., починала на 02.04.2013 г., които са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност поземления имот и построената в него двуетажна къща.

Със саморъчно завещание от 30.06.1993 г. Р. М. се е разпоредил със своята 1/2 ид. ч. от къщата, като на сина си З. Р. С. е завещал първия етаж (без югоизточната стая) с мазе и задния двор, а на внука си Р. З. С. - югоизточната стая, като изходната пътека да бъде общо ползвана.

Със саморъчно завещание от 25.12.1996 г. З. М. е завещала на З. Р. С. 1/2 ид. ч. от цялото имущество, което притежава по време на своята смърт.

Със завещание от 06.06.2006 г. З. М. е завещала на Н. Р. С. горния етаж на къщата и предния двор заедно с гаража, за да я гледа до края на живота.

С н. а. № 14, том I, рег. № 1509, д. № 12 от 03.05.2018 г. Н. Р. С. е признат за собственик на основание саморъчно завещание от 06.06.2006 г. на недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от стълбищно преддверие, антре, дневна, кухня с трапезария, две спални, тоалетна с баня и балкон, със застроена площ 65.40 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място.

В отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за нищожност на завещанието, оставено от Р. М. в полза на ищеца, поради противоречието му със закона, както и възражение за накърняване на запазената му част от наследството на Р. М. и на З. М..

Ищецът е навел твърдения, че завещанието, оставено от З. М. в полза на ответника, е нищожно като съдържащо клауза за бъдещи грижи по отношение на завещателката, както и възражение за погасяване по давност на искането на ответника за възстановяване на запазената му част.

Всеки един от съделителите се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност, както следва: ищецът - по отношение на първия жилищен етаж, а ответникът - на втория жилищен етаж.

Първоинстанционният Софийски районен съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с възраженията и доводите на страните, е постановил решение № 162545/28.07.2020 г. по гр. д. № 79931/2018 г., с което е допуснал делба на самостоятелен обект в сграда, представляващ първи жилищен етаж с идентификатор [№] с площ 65.40 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, между З. Р. С. с квота 7/8 ид. ч. и Н. Р. С. с квота 1/8 ид. ч.

Със същото решение делбата на втория жилищен етаж с идентификатор [№] с площ 65.40 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и на ПИ с идентификатор [№], представляващ УПИ [№]от кв. 848 по плана на [населено място], м. „Триъгълника“ гарата, е допусната между З. Р. С. с квота 1/2 ид. ч. и Н. Р. С. с квота 1/2 ид. ч.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подал ищецът З. С., който е изложил съображения, че неправилно е допусната делба на първия жилищен етаж, тъй като е налице предаване на владението от досегашния собственик, извършено чрез фактически действия през 1984 г., в която хипотеза действа презумпцията на чл. 69 ЗС, като лицето, на което владението е предадено, е родственик, който е извършил действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, и който не е длъжен да демонстрира последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване на наследството. Посочил е, че е придобил по давност първия етаж от сградата.

С разпореждане 189570/02.09.2020 г., постановено по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е указал на въззивника да внесе дължимата за въззивното производство държавна такса и да посочи с писмена молба дали обжалва цялото решение или отделна негова част и в какво се състои искането му към въззивния съд.

С молба вх. № 25152955/26.10.2020 г. въззивникът е уточнил, че обжалва решението в частта, в която е признат за съсобственик с ответника на първия етаж от къщата. Твърди, че е единствен негов собственик на основание придобивна давност, тъй като го владее необезпокоявано и непрекъснато от 1979 г. и до настоящия момент. Искането е решението в тази част да бъде отменено и съдът да откаже делбата на първия жилищен етаж, а него да признае за единствен собственик.

Преписи от въззивната жалба и от молбата-уточнение са изпратени на другата страна, която не е подала отговор. Не е подала и въззивна жалба или насрещна въззивна жалба.

В разпореждане № 264110/10.02.2021 г. по гр. д. № 1603/2021 г. на Софийския градски съд, в проведено по реда на чл. 267 ГПК подготвително заседание, предметът на въззивното производство не е очертан; посочено е, че съделителят З. Р. С. е обжалвал първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск за съдебна делба.

В хода на устните състезания в проведеното на 03.06.2022 г. открито заседание процесуалният представител на въззивника е заявил, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалноправна норма, касаеща цялото решение, не само първия етаж, а включително определяне квотите на страните и във втория етаж и в дворното място. Тази теза е развита в представената в указания от съда двуседмичен срок писмена защита с искане първият жилищен етаж да бъде изключен от делбата, а делбата на втория жилищен етаж и на поземления имот да бъде допусната при квоти 2/3 ид. ч. за З. С. и 1/3 ид. ч. за Н. С..

С решение № 263023/27.09.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 263495/16.12.2022 г., постановени по гр. д. № 1603/2021 г., Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно делбените квоти във втория жилищен етаж и в поземления имот и е определил същите на 2/3 ид. ч. за съделителя З. Р. С. и 1/3 ид. ч. за съделителя Н. Р. С.; записал е, че потвърждава решението в останалата обжалвана част.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел на първо място, че З. С. и семейството му са били допуснати приживе от общите на страните наследодатели да живеят на първия етаж от къщата, фактическото ползване на който обаче не съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, като не е установено по делото действията на ищеца да са променени във владение. Същевременно не е налице хипотеза, при която упражняваната от ищеца фактическа власт да е на основание, което изключва владението на останалите съсобственици. Не е установено и извършените от него ремонтни действия на първия етаж на къщата да са надхвърлили обикновеното ползване на имота, каквито например са пристрояване и надстрояване, поради което не може да се приеме, че е налице промяна на намерението за своене. По тези съображения е прието, че ищецът не е собственик на първия етаж по силата на завещание и давностно владение. Също така е посочено, че не са заявени оплаквания от ответника относно обема на притежаваните от него права спрямо първия етаж от къщата, установени с обжалваното решение, поради което и на основание чл. 269 ГПК и при съобразяване изискванията на чл. 271, ал. 1, изр. последно ГПК, този въпрос е извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.

На следващо място въззивният съд е обсъдил оплакването на въззивника - ищец в производство, че неправилно са определени делбените квоти във втория етаж на къщата, както и в поземления имот, като твърдението му е, че той притежава 2/3 ид. ч., а насрещната страна - 1/3 ид. ч. За да се произнесе по това оплакване, въззивният съд е обсъдил завещанията на З. М. от 25.12.1996 г. в полза на ищеца и от 06.06.2006 г. в полза на ответника, и е приел, че заветът /завещанието от 06.06.2006 г./ не е произвел правно действие, тъй като противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. А щом това е така, то същият не съставлява основание за приложение на предвидените в чл. 38 ЗН правни последици /отменяване на по-раншно с последващо завещание/, защото те се предпоставят от валидно завещателно волеизявление, каквото в случая не е налице. Затова е прието, че завещанието от 25.12.1996 г. е произвело правно действие в неговата цялост, включително по отношение втория етаж от къщата и от парцела. Към момента на смъртта си наследодателката З. М. е притежавала 4/6 ид. ч. от делбените имоти - 1/2 ид. ч. от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/6 ид. ч. в резултат на наследяване. Със завещанието от 25.12.1996 г. от притежаваните 4/6 ид. ч. тя е завещала на З. С. 1/2 (4/12 ид. ч.), а останалата част се наследява по равно от страните (4/24 ид. ч.), които са притежавали в резултат от наследяване от баща им Р. М. по 1/6 ид. ч. С оглед на това съделителят З. С. притежава 2/3 ид. ч. (4/12+4/24+1/6), а съделителят Н. С. притежава 1/3 ид. ч. (4/24+1/6), при които квоти въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, и след решение по чл. 247 ГПК, е допуснал делба на втория етаж от къщата и на поземления имот, а в останалата част е потвърдил обжалваното решение.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено относно делбените квоти във втория жилищен етаж и в поземления имот и същите са определени на 2/3 ид. ч. за З. Р. С. и 1/3 ид. ч. за него, е подал Н. Р. С., който счита същото за неправилно.

Ответникът по касация З. Р. С. счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и данните по делото и намира следното:

С определение № 1949/03.07.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта за делбените квоти във втория жилищен етаж и в поземления имот и същите са определени на 2/3 ид. ч. за З. Р. С. и 1/3 ид. ч. за Н. Р. С.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК поради необходимостта от проверка на допустимостта на въззивното решение в обжалваната част, предвид данните по делото, че предмет на въззивната жалба, подадена от З. Р. С., е първоинстанционното решение в частта за допускане до делба първия жилищен етаж, включен в делбената маса на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, който въззивникът счита, че е придобил по давност.

С ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изяснени правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Съгласно т. 2 непосредствена цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Според т. 1 от тълкувателния акт процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност контролът на основание чл. 269, изр. 2 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване; извън прилагането на императивна материалноправна норма и охраняването на интересите на някоя от страните по делото и/или на ненавършилите пълнолетие деца при спорове за лични и семейни отношения, въззивният съд не следи служебно за правилността на обжалваното пред него решение, а е ограничен от разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК до посочените в жалбата основания за неправилност на решението.

В разглеждания случай предмет на подадената от съделителя З. С. въззивна жалба е първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на първия жилищен етаж - според твърдението му негова еднолична собственост като придобит на основание придобива давност. Оплаквания по правилността на обжалваното решение в частта за делбените квоти във втория жилищен етаж и в поземления имот не са въведени; липсват такива и в молбата, подадена в изпълнение на указанията на въззивния съд до жалбоподателя да посочи дали обжалва цялото решение или отделна негова част и в какво се състои искането му към въззивния съд /чл. 258, ал. 2; чл. 260, т.т. 2, 3, 4 ГПК/. А становището на процесуалния му представител, изразено в хода на устните състезания и в писмената защита, че делбените квоти във втория жилищен етаж и в поземления имот са 2/3 ид. ч. за З. С. и 1/3 ид. ч. за Н. С., като незаявено своевременно, е ирелевантно.

Другият съделител - Н. С., не е подал въззивна жалба.

При това положение първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е допусната делба и са определени правата на съделителите във втория жилищен етаж и в поземления имот.

Вместо да органичи дейността си по разрешаване на пренесения пред него материалноправен спор за собствеността на първия жилищен етаж, само с който е бил сезиран, въззивният съд е разгледал и се е произнесъл и по спор, който не е станал част от предмета на въззивното производство. Същевременно в случая не се касае до приложение на императивна материалноправна норма, нито до охраняване на интересите на някоя от страните по делото и/или на ненавършили пълнолетие деца при спорове за лични и семейни отношения, което да доведе до служебно произнасяне извън предмета на сезирането.

Така, произнасянето с решението, предмет на касационното обжалване, противоречи на разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, според която спор, разрешен с влязло в сила решение - в случая спорът за делбените квоти във втория жилищен етаж и в поземления имот, не може да бъде пререшаван. Произнасянето противоречи и на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която по въпросите извън валидността на решението и допустимостта - в обжалваната му част, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Противоречи и на един от основните принципи в гражданския процес - този на диспозитивното начало, според който съдът е длъжен да даде защита на претендираното субективно право само в рамките и по начина, поискан от ищеца. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението.

В обобщение - като недопустимо, въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските по водене на делото във въззивното производство в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие сер. Б, № 12356789 /№ 0061910/ от 02.06.2022 г. и във Върховния касационен съд в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие сер. Б, № 12356789 /№ 0061934/ от 30.10.2023 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 263023/27.09.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 263495/16.12.2022 г., двете постановени по гр. д. № 1603/2021 г. на Софийския градски съд, в частта, с която решение № 162545/28.07.2020 г. по гр. д. № 79931/2018 г. на Софийския районен съд е отменено в частта за делбените квоти в допуснатите до делба втори жилищен етаж с идентификатор [№] с площ 65.40 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и в ПИ с идентификатор [№] , представляващ УПИ [№] от кв. 848 по плана на [населено място], м. „Триъгълника“ гарата, и същите са определени на 2/3 ид. ч. за З. Р. С. и 1/3 ид. ч. за Н. Р. С..

ОСЪЖДА З. Р. С. от [населено място], [улица], да заплати на Н. Р. С. от [населено място],[жк][жилищен адрес] разноските по водене на делото във въззивното и в касационното производство в размер на 2 000 /две хиляди лв./ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: