Отговорност на община за падане на заледени общински стълби

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

София, 25.02.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4819 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от 31.07.2023 г. на ищцата М. Д. М. (починала на 18.08.2023 г., в чиито права са конституирани наследниците й по закон А. Г. З. и М. Г. В.), подадена чрез пълномощника й адвокат М. Г., против решение № 792 от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 3157 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено решение № 262420 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 3010/2020 г. на Софийски градски съд в атакуваната му част за уважаване на исковете и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Д. М. против Столична община искове по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на счупване на две кости на лява глезенна става при падане по стъпала - общинска собственост, настъпило на 06.12.2018 г., в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018 г. и за имуществени вреди - разходи за лечение на счупване на две кости на лява глезенна става при падане по стъпала - общинска собственост, настъпило на 06.12.2018 г. в размер на 1180 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.12.2018 г.

Първоинстанционното решение № 262420 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 3010/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Д. М. против Столична община иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на счупване на две кости на лява глезенна става при падане по стъпала - общинска собственост, настъпило на 06.12.2018 г., в размер на разликата от присъдените 25 000 лв. до претендираните 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2018 г., като М. Д. М. е осъдена да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., е влязло в сила като необжалвано.

Столична община в писмен отоговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 5473 от 26.11.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали по въпроса „ може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства или на несъществуващи такива, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите “ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 22 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г., І г. о., а по въпроса „ относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава възриетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не “ – на решение № 173 от 6.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г., ІІІ г. о.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е констатирал, че исковете са основани на твърденията, че на 06.12.2018 г., в с. Владая, район „Витоша“ на Столична община, около 05:20 часа ищцата е претърпяла инцидент на непочистен от лед и сняг участък от стъпалата, свързващи ул. "Елен" и ул. „Войнишко въстание“, като се подхлъзнала и паднала; изпитала остра болка в лявата глезенна става и с помощта на две жени, свидетели на инцидента, успяла да се прибере до дома си на ул. „проф. Иван Шишманов“ № 19. На 07.12.2018 г. била приета в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, където било установено счупване на две кости на лявата глезенна става - ляв фубиларен и медиален малеол. Била извършена кръвна репозиция на счупените кости, като същите са фиксирани с метални импланти – плака, винтове и „Киршнерови игли“. Проведена е медикаментозна терапия. В продължение на два месеца търпяла болки и страдания, които били с висок интензитет; невъзможно било да натоварва левия крак, който бил обездвижен в областта на стъпалото. Това състояние причинило и редица битови неудобства и затруднения да се обслужва сама. За лечението си разходвала сумата 1180 лв., с която заплатила остеосинтезните импланти, вложени за фиксиране на счупените кости, който разход не се покрива от НЗОК.

Ответната община е оспорила исковете с доводи, че: травмата не е получена при посочените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства; възрастта и здравословното състояние на ищцата обосновават извод за битова злополука; ищцата не е посочила в кой точно участък е настъпило твърдяното падане, с което затруднява неговата защита; ищцата не е подала сигнал на тел. 112, както и не е подала сигнал до кметството в с. Владая или в Столична община за това увреждане преди подаване на исковата молба в канцеларията на съда на 18.03.2020 г.; снегопочистването е възложено на търговски дружества, които редовно по установен график са почиствали улиците и тротоарите от сняг и лед.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че ищцата, [дата на раждане] е била приета на 7.12.2018 г. в 11:53 часа в „І-ва клиника по ортопедия и травматология“ на УМБАЛСМ „ Н. Н. Пирогов“ и изписана на 13.12.2018 г. в 12:00 часа. Издадена е епикриза, в която е записано, че по сведение на пациента е „пострадала в деня преди приема при падане във Владая“. Обективното състояние е било общо задоволително, била е контактна, адекватна, имала е оток и деформация в областта на лява глезенна става с болки и невъзможни движения. Извършена е операция с поставяне на метални импланти, които са на стойност 1180 лева с ДДС, съгласно издадена фактура на 10.12.2018 г. Медицинската експертиза потвърждава получено закрито счупване на двата малеола на лявата глезенна става. Уточнява, че тази травма често се получава при възрастни жени при стъпване накриво, Подбедрицата се отклонява спрямо ходилото в странична посока, вследствие на което скочната кост натиска и счупва външния малеол, подбедрицата се измества странично и оказва натиск върху вътрешния малеол, който се счупва.

Във връзка с искането си за освобождаване от държавна такса ищцата е представила решение на ТЕЛК, с което е определена пожизнено 74 % трайно намалена работоспособност за наличните заболявания – хронична исхемична болест на сърцето; стенокардия; периферен отоневрологичен синдром; двустранно намален слух; двустранен нефролитиаз; двустранна коксартроза; двустранна гонартроза; спондилоартроза.

Апелативният съд е посочил, че не кредитира показанията на разпитаните свидетели относно датата, мястото и часът, в който ищцата твърди, че е получила счупването.

Първият свидетел С. Б. З. твърди, че живеят в една „махала“ и всяка сутрин излизат за работа и се засичат по пътя в едно и също време, около 05:30 часа. Съдът е приел за достоверно обстоятелството, че живеят в близост и се познават, но не и че ищцата всяка сутрин в 05:30 часа отива на работа. Ищцата е [дата на раждане] и на 06.12.2018 г. е 77 – годишна, а от 2011 г. е с призната трайна и пожизнена 74 % загуба на работоспособност. Никой работодател не би я приел на работа, а и заболяванията, от които страда ищцата /исхемична болест на сърцето; стенокардия; периферен отоневрологичен синдром; двустранно намален слух; двустранен нефролитиа з; двустранна коксартроза; двустранна гонартроза; спондилоартроза/ я правят непълноценна за работата, каквато твърди да упражнява и нейният внук - вторият свидетел. Съдът е счел за недостоверени показанията на свидетелите, че инцидент е имало и е настъпил на 06.12.2018 г., около 05:20 часа, при който ищцата е получила счупване на левия глезен и това е станало в присъствието на свидетеля З.. Посочил е, че показанията на свидетелката са непоследователни и в противоречие с твърденията в исковата молба, че ищцата с помощта на свидетелите очевидци е била обратно заведена в нейния дом. Свидетелката З. твърди, че е помогнала на ищцата да се придвижи до спирката, като никой от присъстващите на инцидента (ищцата, свидетеля З. и втората жена, която не е персонифицирана) не са потърсили помощ на тел. 112. Ако ищцата е била получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа на уличната инфраструктура е щяла незабавно да потърси помощ на тел. 112, да дойде кола с екип на Спешна медицина, да се локализира мястото и часа на инцидента, да се транспортира пострадалата същия ден в здравно заведение и да се окаже своевременна медицинска помощ. Ако ищцата е пострадала при така твърдения инцидент с остра болка и невъзможност да ходи свидетелката З. е тази, която ще позвъни на тел. 112, но вместо това последната твърди, че с нейна помощ са продължили движението по стъпалата към центъра на [населено място] и автобусната спирка в посока, обратна на дома на ищцата – ул. „Проф. Иван Шишманов“. Ако ищцата е получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа нейните близки/низходящи са щели да поискат да бъде обслужена от екип на Спешна медицина или те още същия ден да я транспортират до здравното заведение. Ако ищцата е получила това увреждане на 06.12.2018 г. в 05:20 часа ищцата и нейните низходящи щяха да подадат най-малкото гневен сигнал до кмета на с. Владая и/или до Кмета на Столична община. Така изброените обстоятелства са обосновали решаващият извод на въззивния съдебен състав, че ищцата е била приета на 07.12.2018 г. в 11:53 часа за лечение в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, но това увреждане не е получено на 06.12.2018 г. в 05:20 часа при обстоятелствата, описани в исковата молба и вменяващи задължение на ответника да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

В мотивите е посочено, че практиката на съдебния състав, а и споделяна от други състави установява зачестили случаи на неоснователно предявени искове от граждани с посоченото правно основание и домогвания да получат обезщетения от общини.

По тези съображения въззивният съд е направил извод, че ищцата е претърпяла инцидент, който най-вероятно има битов характер и е пряка и непосредствена последица от нейната възраст и увредено здравословно състояние, но тези вреди не са в причина връзка с поведение на ответника и на лицата, на което е възложил почистването на инфраструктурата от сняг и лед.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

По първия от поставените въпроси („ може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства или на несъществуващи такива, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите “) с решение № 22 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 2113/2016 г., І г. о. е дадено следното тълкуване: Задължението на въззивния съд в решението си да обсъди събраните доказателства произтича от правомощията му на инстанция по същество (чл. 271 ГПК). То възниква, тогава когато: 1) в жалбата или в писмения отговор е въведено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане или превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията, които страните своевременно са заявили и/ или 2) във въззивната жалба или в писмения отговор е въведено основателно оплакване, че в първоинстанционното решение неправилно е приложена доказателствената тежест (чл. 154 ГПК) и/ или 3) въззивният съд за пръв път прилага правилно нормата, регулатор на спорното материално правоотношение и това налага обсъждане на относим факт, който първата инстанция неправилно е квалифицирала като ирелевантен или за който неправилно е приела да е ненужно да обсъди според крайния изход на спора и/ или 4) пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства за относими факти от значение за крайния изход на спора… За да признае или да отрече претендираните права или възражения, въззивният съд е длъжен в мотивите си да посочи кои относими факти, предопределящи крайния изход по правния спор, намира за доказани и кои намира недоказани. Въззивният съд може да обоснове своето решение и на недопустими доказателства, ако в жалбата няма нарочно оплакване за това. При всяко положение, в което за въззивният съд е възникнало задължението в решението си да обсъди доказателствата, той е длъжен да извърши анализ на събраните, като ги съотнесе с конкретните твърдения на страните.

По втория от поставените въпроси („ относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава възриетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не “) с решение № 173 от 6.11.2020 г. по гр. д. № 4404/2019 г., ІІІ г. о. е споделено тълкуването по решения на ВКС № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г., I г. о., № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.г.о, № 149 от 3.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г., III г.о., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., I г.о., № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., I г.о., че е от изключително важно значение изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Съдът трябва да изложи също причините, поради които не кредитира някои от доказателствата по делото. Въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение.

По тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, доколкото изводите на съда са базирани на неизвършени на 6.12.2016 г. действия и въз основа на неизвършването им е обосновано некредитирането на свидетелските показания.

По касационната жалба.

Основателни са доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда, поради формиране на тези изводи въз основа на вероятности, а не въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства, съотнесени към конкретните фактически твърдения на страните и правните им доводи.

Във въззивната жалба на Столична община е наведен довод за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че ищцата е провела главно доказване на механизма, по който е получила увреждането и че именно Столична община отговаря за обезщетяване на причинените вреди. Доводът е обоснован с твърденията, че писмените доказателства не установяват механизма на увреждането, а тези факти трябва да се докажат с официални документи; съдът не е отчел, че ищцата е постъпила в болница на следващия ден, както и че е на 77 години и като коренен жител на с. Владая много добре е запозната с климатичните особености на селото в зимни условия рано сутрин, като е избрала да слезе по стръмно стълбище рано сутринта, макар да знае по-безопасни алтернативни маршрути; не е взел предвид обстоятелството, че почистването става поетапно, като приоритетни при снеговалеж са улиците с масов градски транспорт и спирките на градския транспорт и едва след това вътрешните квартални улици и други места, като стълби с голяма денивелация, като твърдението на общината е, че на 6.12.2018 г. стълбите са били почистени и е било осигурено нормалното придвижване на пешеходци; не е взето предвид, че не са подавани сигнали от граждани за нередности в този участък, а при внезапно заледяване, какъвто може да е настоящия случай, се касае до случайно събитие. Наведени са и твърдения, че ако падането наистина е настъпило на стълбите, то злополуката е поради избора на ищцата да се придвижи именно по тези стълби с голяма денивелация, т. е. поради неположени от нея грижи за живота и здравето й; че падането може да е причинени от внезапно прилошаване с оглед установените по делото заболявания на ищцата; че счупването би могло да настъпи по всякакъв начин при падане или залитане; че Столична община е в явно неизгодна позиция за изграждане на адекватна защита по заведени срещу нея дела за обезщетяване на вреди от падане на непочистени от сняг и лед участъци, липсващи тротоарни плочки и др.; че тези инциденти винаги се доказват с „преки“ свидетели, а общината не може да ангажира пряк свидетел; че съдебната практика е установила един явно несправедлив и дискриминационен процес на доказване на деликта, като за ответника се пораждат единствено само и единствено вреди във финансов аспект, базиращи се само и единствено на свидетелски показания от ищеца, без фактическа адекватна защита от ответника, като след влизане в сила на съдебното решение, присъдената сума се заплаща от данъкоплатците. По тези съображения е поискано да се отхвърлят предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди или да се намали обезщетението за неимуществени вреди като се приложат обществените критерии за справедливост и да се обезщетят реално претърпените вреди.

Въззивният съд е отхвърлил искането на Столична община за изслушване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза за установяване каква би била външната проява на симтоматиката на установените по делото заболявания на ищцата, посочвайки, че искането е преклудирано, тъй като цели установяване на причинна връзка между съпътстващите заболявания на ищцата и настъпилия инцидент, но не е заявено в отговора на исковата молба.

Изводите си относно правнорелевантните факти Софийски апелативен съд е формирал в грубо нарушение на съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика.

Доводът във въззивната жалба, че ищцата не е провела главно доказване на механизма на увреждането, е налагал въззивния съд да извърши анализ на събраните доказателства и да формира собствени фактически и правни изводи с оглед изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като на основание чл. 236, ал. 2 ГПК в мотивите си посочи преценката на доказателствата, която е извършил в съвкупност с доводите и възраженията на страните и направените въз основа на нея фактически констатации и правни изводи. Именно с оглед на тези норми се осъществява при инстанционния контрол преценката дали съдът е формирал вътрешното си убеждение при спазване на процесуалните правила.

В случая доводът за липса на главно доказване на механизма на увреждането е обоснован с твърдения, че главното доказване изисква представяне на официални писмени документи и въз основа на аргументи, черпени от обстоятелството, че лекарска помощ е потърсена на другия ден след твърдяното падане по заледените стълби и от липсата на извършени от ищцата или свидетелите и нейни близки действия – непостъпване на сигнали за непочистени участъци. В доклада на първоинстанционния съд е липсвала разпределена доказателствена тежест съобразно изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (възпроизведен е само фактическия състав на правната норма и е посочено, че ответника следва да докаже възраженията си, но не са посочени подлежащите на доказване от всяка страна конкретни твърдени факти), поради което ако въззивният съд е счел, че неизвършването на посочените действия е релевантно, е следвало по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК да постави въпроси на ищцата и евентуално да даде възможност да се ангажират доказателства за причините, поради които тези действия не са извършени. Вместо това въззивният съд без дори да установи дали ищцата или свидетелката З. са разполагали с мобилен телефон е формирал извод, че необаждането на телефон 112 е достатъчно да се приеме, че увреждането не е настъпило по твърдения от ищцата начин, време и място. Същевременно в нарушение на чл. 164 и чл. 165 ГПК съставът на апелативния съд е приел, че локализирането на времето и мястото на инцидента следва да стане с писмени документи. Посочените норми не съдържат ограничения за установяване на подобни обстоятелства със свидетелски показания. Безспорно е и че гражданите имат възможност да подават жалби или сигнали до общината, но никой нормативен акт не е уредил това като правно задължение, поради което от неподаването на сигнал в процесния период за непочистените от лед стълби не биха могли да се изведат релевантни за спора изводи. Изцяло неясно е, с оглед посочените в мотивите доказателства и с оглед признанието в отговора на исковата молба, че по данни на ответника ищцата чисти офис в гр. София, как съдът е формирал извода си, че ищцата не е можела да отива на работа, тъй като с оглед възрастта и заболяванията й никой работодател не би я приел на работа. Липсват и каквито и да било данни по делото, че ищцата или нейните близки имат необходимото образование, за да могат да преценят вида на полученото увреждане и необходимостта от спешна медицинска помощ, поради което и факта, че лекарска помощ е потърсена на 7.12.2018 г., един ден след настъпване на увреждането, не може еднозначно да обоснове извод, че увреждането е настъпило по друг, а не по твърдения и установен от показанията на свидетелката З. механизъм, време и място. За всяко едно от посочените от въззивния съд неизвършени действия би могло да има различни причини, за които обаче не са поставени въпроси по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, нито насрещната страна е поискала изясняването им по реда на чл. 176 ГПК, поради което дори и в съвкупност бездействията не могат да обосноват направените от апелативния съд изводи.

Обстоятелството си, че в случая апелативният съд е формирал вътрешното си убеждение не въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени в съответствие с процесуалните правила и в съвкупност с доводите на страните, е посочено и в мотивите на въззивния акт, а именно, че в своята практика, а и тази споделяна от други, съдебният състав е установил зачестили случаи на неоснователно предявени искове от граждани на деликтно основание и домогващи се да получат обезщетения от общини. Процесуалният закон изисква изводите на съда да се основават на твърдените от страните релевантни обстоятелства, установени от доказателствата по делото, а не на субективни впечатления по други дела, които не са свързани с конкретния правен спор. По същество с посочения мотив съдебния състав на апелативния съд изрично е заявил, че разрешава спора не въз основа на уредените в ГПК императивни правила, а въз основа на субективното си убеждение, формирано от неоснователност на подобни искове по други дела, като същевременно имплицитно е заявил, че двамата разпитани по делото свидетели са извършили престъпление по чл. 290 НК.

В настоящия случай събраните по делото доказателства установяват настъпването на увреждането по времето, мястото и начина, твърдян от ищцата в исковата молба. И двамата свидетели твърдят, че в началото на месец декември 2018 г. М. Д. М. е работила като санитар в детска клиника, а обстоятелството, че същата е работила е признато и в отговора на исковата молба. Свидетелката З. изнася в показанията си, че е пряк очевидец на инцидента, настъпил през декември 2018 г., около 5.30 маса сутринта, когато тя и М. М. отивали на работа и слизали по стълбите към автобусната спирка. Свидетелката ясно и последователно изнася спомените си от случилото се, а и по делото липсват данни, въз основа на които да се приеме, че свидетелката или ищцата не са слизали по стълбите в посочения ден и час и свидетелката не е видяла падане на М. М.. Не може да се приеме, че съществува противоречие между показанията на свидетелката, че след падането тя и друга жена, която също слизала по стълбите, придружили М. М. до автобусната спирка, където установили, че кракът се подува и много я боли и твърденията в исковата молба, че с помощта на две жени, една от която е свидетелката З., ищцата успяла да се прибере в дома си – на свидетелката не са поставяни въпроси и в показанията й липсват данни какво се е случило след като стигнали до автобусната спирка и установили, че кракът е подут и болезнен. Не могат да се направят релевантни фактически изводи и от представеното доказателство, че в НОИ не е подавано уведомление за злополука с М. Д. М. и липсва регистрирана трудова злополука, тъй като това установява единствено, че М. М., ако е имала правата (същата е в пенсионна възраст и не е установено въз основа на какъв договор е работила на четири часов работен ден), не се е възползвала от уредената в Кодекса за социално осигуряване възможност, но по никакъв начин не изключва възможността увреждането да е настъпило по твърдения от нея начин, време и място. Същевременно съдебно-медицинската експертиза установява вида на получените увреждания, както и че същите могат да бъдат получени по твърдения в исковата молба начин.

Изцяло неоснователни са доводите на Столична община във въззивната й жалба, че е в явно неизгодна позиция за изграждане на адекватна защита по заведени срещу нея дела за обезщетяване на вреди от падане на непочистени от сняг и лед участъци, че не може да ангажира пряк свидетел и че съдебната практика е установила един явно несправедлив и дискриминационен процес на доказване на деликта. Задължението на общината да осигури безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по имотите, които са публична общинска собственост и са предназначени за придвижване, е уредено в закона (чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, чл. 140 КРБ и чл. 11, ал.1 ЗОС). За да се освободи от отговорност общината следва да проведе насрещно доказване, като установи, че чрез нейни служители или чрез трети лица, на които е възложила изпълнението на тези задължения, е осигурила безопасното придвижване (в конкретния случай на пешеходци, чрез почистване на стълбището от сняг и лед), като липсват обективни пречки като свидетели да бъдат ангажирани лица, осъществили конкретната дейност, които да установят кога и какви действия са били предприети. Могат да бъдат ангажирани и доказателства, че се касае за случайно събитие, каквито доводи също са наведени, като се установи, че метериологичните условия в дните около твърдения деликт са довели до непредвидимо овлажняване на съответния участък, а рязко падане на температурата – до неговото заледяване. По делото липсват каквито и да било доказателства, подкрепящи тезата, че заледяването на 6.12.2018 г. на стълбите, на които е настъпило падането на М. М. се дължи на такова непредвидимо метериологично явление, което да бъде квалифицирано като случайно събитие. Не е проведено и насрещно доказване, че общината е изпълнила задълженията си по снегопочистване и осигуряване на безопасно движение на пешеходци по стълбището, по което е паднала ищцата, включително и при условията на поетапно почистване с приоритет улиците с масов градски транспорт и спирките на градския транспорт и едва след това вътрешните квартални улици и други места, като стълби с голяма денивелация. Представен е единствено зимен оперативен план за 2018 – 2019 г. на район Витоша с възложител Столична община и изпълнител „Консорциум „София юг“ ДЗЗД, но липсват каквито и да било данни, че гражданското дружество е изпълнило задълженията си по снегопочистването. Същевременно от показанията на свидетелката З. се установява, че снеговалежът е бил два-три дни преди инцидента, всичко е било заледено, като се чисти само главната улица, където е автобуса, но не и вътрешнокварталните улици и стълбите, водещи до автобусната спирка.

Изцяло неоснователни са и твърденията на Столична община, че ищцата, която е запозната с климатичните особености на селото в зимни условия рано сутрин, като е избрала да слезе по стръмно стълбище рано сутринта, макар да знае по-безопасни алтернативни маршрути, то злополуката е поради избора на ищцата да се придвижи именно по тези стълби с голяма денивелация, т. е. поради неположени от нея грижи за живота и здравето й, които следва да се квалифицират като довод за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В ППВС № 17/65 г. и в мотивите към т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС е разяснено съдържанието на съпричиняването на вредоносния резултат, като е посочено, че поведението на пострадалия следва да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди, че приносът на пострадалия съставлява обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие но винаги поведението му следва да бъде противоправно и да води до настъпване на вредите като ги обуславя в някаква степен. Ползването на публична общинска собственост, предназначена за придвижване на пешеходци, не може да бъде квалифицирано като противоправно действие, дори и в конкретния момент да съществува и друг маршрут, по който пешеходецът може да се придвижи.

Именно с оглед задължението на съда да постанови решението си въз основа на установените по делото от приетите доказателства факти, неоснователен се явява и довода на Столична община, че падането на М. М. по стълбите е причинено не от непочистения сняг и лед, а от внезапно прилошаване с оглед установените нейни заболявания или по всякакъв друг начин при падане или залитане. Дори и симтоматиката на тези заболявания да обуславя възможност от прилошаване или нарушение на равновесието, при липса на каквито и да било други доказателства, това не би внесло съмнение в показанията на свидетелката З., че е видяла ищцата да се подхлъзва или спъва на непочистените от лед стълби, изградени преди много години, правени от плочки и камъни, които са разместени, с неустойчив и клатещ се парапет и неосветени, нито при липса на каквито и да било други доказателства да подкрепи тезата на ответната община, че травмата може да е причинена от други фактори, включително битова злополука в къщата или двора в с. Владая или трудова травма по време на работата й.

По размера на предявените искове:

Във въззивната жалба и в отговора на касационната жалба, подадени от Столична община липсват доводи относно размера на иска за обезщетяване на имуществени вреди, уважен от първоинстанционния съд в размер от 1180 лв., поради което и касационната инстанция следва да приеме, че този иск е основателен в предявения размер.

Евентуалният довод на Столична община във възивната жалба е, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не отговаря на обществения критерий за справедливост и на действително претърпените неимуществени вреди.

Доводът е неоснователен. Ангажираните по делото доказателства – свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза – установяват, че преди инцидента М. М., въпреки възрастта си е била жизнена, ходил е на работа на четиричасов работен ден, като след инцидента е била обездвижена и на легло, нервна и неможеща да излиза; около месец имала нужда от чужда помощ в ежедневието, а после прохождала с проходилка; изпитвала болки, които я тормозили; през първите 20-30 дни болките са били с голям интензитет, а до 60-тия ден от операцията с умерен интензитет, като до две години от инцидента може да се появят болки при по-продължително ходене и стоене права; тъй като предстои нова операция за изваждане на поставените импланти, не може да се направи точна преценка дали ще настъпи пълно възстановяване, но с оглед степента и вида на травматичното увреждане и възрастта на пострадалата, може да се приеме, че постепенно в глезенната става ще се развие артрозна болест, която ще доведе до болки и затруднения в движението на крака.

Отчитането на посочените факти, вкл. и при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК, обуславят извода, че настъпилото на 6.12.2018 г. увреждане при падането по стълби, публична общинска собственост и предназначени за обществено ползване и придвижване на пешеходци, вследствие непочистването им от лед, е довело до коренна промяна в начина на живот на М. М. не само в периода на възстановяване от счупването, но и през следващите почти четири години и половина от живота й до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, през всички от които е изпитвала болки и затруднения в движението на крака и при липса на прогноза за възможно пълно възстановяване. Към датата на увреждането минималната работна заплата за страната, като ориентир за социално-икономическия стандарт, е 510 лв.

Отчитайки тези факти и касационният съдебен състав приема, че претърпените от М. М. болки и страдания следва да се обезщетят със сумата 25 000 лв., която не може да се приеме за прекомерна с оглед стандарта на живот в Република България към датата на увреждането и интензитета на търпените болки през годините и страданията във връзка с изцяло променения начин на живот и липсата на прогноза за пълно възстановяване, още повече, че Столична община не посочва съдебни актове, с които при аналогични обстоятелства да е присъдено обезщетение в по-нисък размер, с което да подкрепи твърдението си, че обезщетението е прекомерно и не отговаря на критерия за обществена справедливост.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено поради необоснованост, като резултат на изричния отказ на състава на апелативния съд да формира изводите си въз основа на императивните правила на чл. 12 и чл.235, ал. 2 ГПК и вместо него по арг. от чл. 293, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени в размера, в който спорът е висящ.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община следва да възстанови на А. Г. З. и М. Г. В. направените в касационното производство разноски в размер на 525.00 лв., представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подадената от наследодателката им М. Д. М., починала на 18.08.2023 г., касационна жалба, както и сумата 419,59 лв., направени в първоинстанционното производство от М. М. разноски или общо сумата 944.59 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Столична община следва да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за предявените искове в размер на 1047.20 лв.

На основание чл. 38, ал. 2 ГПК Столична община следва да заплати на адвокат Л. Л. адвокатско възнаграждение в размер на 1122.34 лв. за първоинстанционното производство и 2756 лв. за въззвното производство или общо сумата 3874.34 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 792 от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 3157 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. "Московска" № 33 да заплати на А. Г. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], С. о., ул. „К.“ № 29 и на М. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД общо сумата 25 000 лв. (по 12 500 лв. за всяка), представляваща обезщетение за неимуществени вреда – болки и страдания, претърпени от М. Д. М., починала на 18.08.2023 г. от счупване на две кости на лява глезенна става в резултат на падане по заледени стълби-общинска собственост, настъпило на 6.12.2018 г., ведно със законната лихва от 6.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата общо 1180 лв. (по 590 лв. за всяка), обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. "Московска" № 33 да заплати на А. Г. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], С. о., ул. „К.“ № 29 и на М. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 944.59 лв.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. "Московска" № 33 да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Република България на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 1047.20 лв.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. "Московска" № 33 да заплати на адвокат Л. С. Л., САК, ЕГН [ЕГН] на основание чл. 38, ал. 2 ГПК адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 3874.34 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: