ВКС потвърди условна присъда за лъжесвидетелстване пред разследващ полицай

Текстът на акта

Ключови фрази

Лъжесвидетелстване * разпит по делегация * правомощия на касационната инстанция * несъществено процесуално нарушение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 313

гр. София, 31 май 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Максим Колев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 392/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимата С. И. Г. - Б. срещу присъда № 11/01.03.24г., постановена по внохд № 112/24г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

С атакуваната въззивна присъда окръжният съд отменил изцяло постановената първоинстанционна присъда № 500400/06.06.23г. по описа на РС- Разлог, с която подсъдимата била изцяло оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 290, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК.

Вместо това окръжният съд признал подсъдимата за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 26.09.2013г. до 17.10.2013г., пред надлежен орган на властта – разследващ полицай при РУ „Полиция“- гр. Разлог, в хода на разследване по ДП 322/2013г. по описа на РУ“Полиция“- Разлог, на два пъти, потвърдила неистина, поради което на осн. чл. 290, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК й наложил наказание 3 (три) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.

С касационната жалба се ангажират основанията по чл. 348, ал.1, т.1, т. 2 от НПК.

При условията на алтернативност се иска оправдаване на подсъдимата или връщане на делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В допълнение към касационната жалба се изтъкват подробни съображения за пороци в оценката на доказателствените материали, довели до неправилно заключение за субективната съставомерност на деянието. Заявява се и процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, във връзка с неизвършен разпит на свидетел по делото - св. С., което е довело до непълнота на доказателствата.

Твърди се, че допуснатото процесуално нарушение е неотстранимо, ограничило е правото на защита на подсъдимата, поради което присъдата следва да се отмени, а делото - да бъде върнато на първоинстанционния съд - Районен съд - Разлог.

Повтаря се искането за оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция или за връщане на делото на първия съд.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимата поддържа касационната жалба и направените в нея искания.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съдебния акт да бъде оставен в сила.

Подсъдимата Б., в последната си дума, моли да бъде оправдана.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

Жалбата на защитника на подс. С. Б. е подадена от процесуално легитимирано лице. Депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на решението и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На първо място, основната претенция за оправдаване на подсъдимата не може да бъде удовлетворена.

Като инстанция по правилното приложение на правото, ВКС не разполага с правомощия да проверява фактическата необоснованост на присъдата (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК), т.е. по свое усмотрение и оценка да промени и/или измени приетите от инстанциите по същество факти. Касационният съд разполага единствено с правомощие да провери процесуалната дейност на съда, гарантираща правилното формиране на вътрешното му убеждение при установяване на релевантните обстоятелства. Затова, когато констатира пороци в процесуалната дейност на съдилищата при установяване на значимата за процеса фактология, ВКС може да упражни правомощието си по чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК – да върне делото за ново разглеждане, при което, чрез стриктно съблюдаване изискванията на процесуалния закон, да се изгради правилното убеждение относно фактите. Правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК за оправдаване на подсъдимия се свързва единствено с хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК („деянието не е извършено или не съставлява престъпление“) и то се осъществява, когато инстанциите по същество са установили правилно и законосъобразно фактологията, а тя е била неправилно оценена от правна страна - т.е. когато иначе вярно установените факти указват на това, че „деяние не е извършено или че то не съставлява престъпление”.

Така посоченото принципно положение указва на невъзможност да се пристъпи към директно оправдаване на подсъдимата (така както се претендира в жалбата) от касационния съд, тъй като приетите за установени факти относно извършеното от нея не позволяват заключение за липса на престъпно деяние или неговата несъставомерност.

На следващо място, както в основната жалба, така и в допълнението към нея се поддържа искане за отмяна на съдебния акт (въззивна присъда) и връщане на делото на първоинстанционния съд (постановил оправдателна присъда срещу жалбоподателката), поради допуснато от него нарушение в събирането на доказателствата и непровеждането на разпит на св. С., което според защитата е накърнило правата на подсъдимата, тъй като е налице непълнота на доказателствата.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че предмет на проверка пред ВКС е въззивната осъдителна присъда на БлОС, а не първоинстанционната присъда на РС - Разлог. Окръжният съд е действал като въззивна инстанция, т.е. като втора първа инстанция и е бил задължен да разгледа законосъобразността и правилността на първоинстанционната присъда в цялост, като се запознае с материалите по делото и ги оцени в контекста на сезиращия го въззивен протест. Това означава, че развитото като оплакване в касационната жалба за непълнота на доказателствата следва да се обсъди не в контекста на развилото се пред районния съд съдебно производство, а на плоскостта на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразило се в пропуска му да констатира непълнота на доказателствата и отсъствието на активност тя да бъде преодоляна чрез извършване на съответното съдебно - следствено действие, така че да се събере необходимото за правилното изясняване на фактите доказателство.

При извършената касационна проверка, посоченото по-горе нарушение, не се констатира. Възражението за неиздържана процесуална дейност на първия съд по допускането на разпит на св. С. (по делегация) и непровеждането на разпита му в съдебно заседание, е било поставено пред въззивният съд (въпреки, че то да е развито във въззивния протест), който внимателно го е обсъдил и правилно го е отхвърлил като неоснователно. Макар и първият съд да е допуснал процесуален пропуск по отношение провеждането на разпит на посоченото лице - нито е продължил с действията си възложената делегация, нито е предприел действия за прочитане показанията на свидетеля на осн. чл. 281 от НПК, нито пък го е заличил със съответните мотиви от списъка за призоваване, процесуалният порок не е съществен по своя характер, т.е. не би могъл да доведе до отмяна на постановените актове и до връщане на делото на въззивния съд. Извън съмнение, съществено е това нарушение, което ако не беше допуснато, „резултатът от разглежданото дело е щял да бъде по-друг от този, който е даден с присъдата по същество“ и съдът би дошъл до други изводи. (вж. П., Ст., „Наказателен процес на НРБ“, с. 584). Внимателният прочит на материалите по делото несъмнено води до извод, че значимите за отговорността на подсъдимата обстоятелства са еднозначно изяснени и без провеждането на разпит на св. С.. В тази насока правилно са приети за несъмнено установени обстоятелствата, че ръкописният подпис за „съставил“ в представената от подсъдимата фактура за закупуване на 2 - та броя GSM усилватели от 10.01.2013г. на ЕТ “ З. - С. Д.“ не е положен от С. С., а отпечатъкът от печат, положен в същата, не е идентичен и не съвпада с отпечатъците от печата на ЕТ „З. - С. Д.“, чийто управител е С. С.. Посочените обстоятелства еднозначно се извеждат от кореспондиращите си показания на св. В. и заключението на съдебно - графическата експертиза (л.83 – 91 от ДП), срещу възприемането на които не се възразява в касационната жалба.

Неоснователно се оспорва субективната съставомерност на извършеното от подсъдимата по чл. 290, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. При стриктно спазване на правилата на чл. 107, ал. 5 от НПК, въззивният съд правилно е достигнал до извода, че подсъдимата е лъжесвидетелствала умишлено, пред разследващ полицай по ДП 322/2013г. по описа на РУ „ Полиция“- Разлог. Разпитана два пъти в качеството на свидетел, тя и в двата си разпита посочила, че двата GSM усилвателя са нейна собственост, че ги е закупила от пазар „И.“ в гр. София, като за доказателство представила и неистинската и с невярно съдържание фактура за закупуването им от 10.01.2013г. на ЕТ “ З. - С. Д.“. Досъдебното производство, по което жалбоподателката е депозирала неистински показания като свидетел се е водело срещу Б. Ш. за престъпление по чл. 348, б.“а“, пр.2 от НК, което в крайна сметка, след внасянето на обвинителен акт и образуването на нохд № 804/2013г. по описа на РС - Разлог, приключило с пълното оправдаване на св. Ш. по обвинението да е извършил престъплението по чл. 348, б.“а“, пр. 2 от НК. Като основание за постановяване на оправдателната присъда са ползвани и кредитирани показанията на жалбоподателката Г. – Б., че тя е фактическия собственик на двете радиосредства.

Правилно е оценено съдържанието на доказателствените източници, чрез които горните обстоятелства са изяснени. Същественото в случая, че съдът е изпълнил в пълен обем задължението си да съпостави всеки един от гласните доказателствени източници, включително и със заявеното от подсъдимата като защитна теза. Всяко едно от съдържащите се противоречия е било проследено, като съдът ясно и недвусмислено е посочил подробна аргументация на кой от тях се доверява и поради какви причини. Лансираната от подсъдимата версия за това, че тя е закупила двете радиосредства и че ги е оставила в автомобила на св. Ш. с основание е приета за недостоверна и опровергана от останалите доказателства – обстоятелствата по представянето на неистинската фактура по закупуването им; показанията на св. В.; данните, че в сака в който радиосредствата са намерени не е имало дамски вещи или принадлежности, а единствено мъжки такива; данните от мобилните оператори за местоположението на клетките обслужващи телефоните на подсъдимата и св. Ш.. Съдържащите се множество противоречия в показанията на св. Ш. и обясненията на подсъдимата са били предмет на детайлно изследване от въззивния съд и също са му дали основание да се отнесе с недоверие към тях.

Не отговаря на действителното съдържание на мотивите на съдебния акт оплакването, че съдът е приел субективна съставомерност на деянието, поради това, че подсъдимата е била запозната с действителните характеристики и предназначението на 2 бр. радиосредства. Изискването за такова познание е елемент от субективната страна на престъплението по чл. 348 от НК, но е без каквото и да е значение за съставомерността на престъплението по чл. 290 от НК. Дали подсъдимата е знаела за характеристиките и предназначението на радиосредствата е ирелевантно за отговорността й по чл. 290 от НК. Тя е била ангажирана за съзнателното потвърждаване на неистински факти от съвсем различна категория, които обобщено са се отнасяли до следните обстоятелства : а) кой е фактическият държател на двете устройства и 2) по какъв начин лицето се е снабдило с тях. Предвид това, възражението че съдът неправилно е извел прекия умисъл за извършване на престъплението, не може да бъде споделено, тъй като не почива на обективните находки по делото.

Настоящият касационен състав счита, че към надлежно установените по делото факти, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимата Г. - Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, по което е бил призната за виновна и осъдена от второинстанционния съд. Деянието на подсъдимата е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е напълно законосъобразна. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Веднъж придобила качеството на свидетел по досъдебното производство, водено срещу св. Ш., за подсъдимата е възникнало безусловното задължение да говори истината - т.е да заявява пред съответния орган, възприетите от него факти, така както ги е възприел - максимално точно, обективно и съответстващо на действителността. Правилно съдът е преценил, че в хода на проведените и разпити в досъдебно производство, тя е дала показания, че предметът на престъплението по чл.348 от НК е нейна собственост и че го е закупила лично. С основание въззивният съд е приел, че тази информация е обективно невярна, тъй като представеният от подсъдимата документ е бил неистински, а останалите заявени от нея детайли по оставянето на радиосредствата в автомобила на св. Ш. се били опровергани от другите доказателствени материали. По този начин, жалбоподателката, в два свои разпита като свидетел, при условията на продължавано престъпление, пред разследващ полицай, т.е. пред надлежен орган на власт, е депозирала показания, съдържащи информация за несъществуващи обстоятелства. Те, от своя страна, са били пряко свързани с предмета на доказване в развиващото се наказателно производство срещу св. Ш., което е основание да се приеме, че действията на подсъдимата са съставомерни както от обективна, така и от субективна страна.

С оглед посочените съображения ВКС констатира, че въззивният съд не е допуснал сочените от защитата съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава не би могла да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, I НО,

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11/01.03.24г. по внохд № 112/2024г. по описа на Благоевградски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: