Липса на съпричиняване при пътуване без предпазен колан, ако в колата няма такъв

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

гр. София, 30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1071 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба А. И. Б., Х. М. Б. и С. М. Б. срещу решение №1468 от 14.12.2023 г. по в.т.д.№2108/2023 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №900043 от 24.01.2023 г. по гр.д.№120/2020 г. на ОС Благоевград са отхвърлени предявените от А. И. Б., Х. М. Б. и С. М. Б. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, субективно съединени искове, както следва: за Х. М. Б. и С. М. Б. за разликата над по 96 000 лв. до сумите от по 120 000 лв., частични искове от по 240 000 лв., обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на техния баща М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане, а за А. И. Б. за разликата над 96 000 лв. до сумата от 120 000 лв., частичен иск от общо 200 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необоснованост. Поддържа се, че по делото категорично е установено от разпита на свидетелите, че автомобилът, в който пострадалият е бил пътник, не е бил снабден с колани на задните седалки, а пострадалият няма задължения да се придържа за предната седалка, респективно не се установява приетото от въззивния съд съпричиняване.

Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата.

Агенция Пътна инфраструктура, трето лице помагач на страната на ответника не заявява становище.

С определение №3064 от 21.11.2024 г. решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса относно предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците. Счел е, че справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД за всеки един от ищците е сумата от 120 000 лв., като по спорния въпрос относно наличието на съпричиняване от страна на починалия, поради непоставяне на предпазен колан, е посочил, че е установено, че М. С. Б. е пътувал без поставен предпазен колан, с който колата е била фабрично оборудвана, както и че ако е пътувал с такъв колан би получил по-малко по брой и с по-малка тежест травматични увреждания, а смъртта не би настъпила. Изложил е съображения, че не следва да се кредитират свидетелските показания, според които предпазни колани на задната седалка не са били налични към датата на ПТП, тъй като това е житейски нелогично, а и не е оспорено заключението на вещите лица, че автомобилът е бил фабрично произведен с предпазни колани. Приел е, че с допълнителната ИМ не е въведено в процеса твърдение, че лекият автомобил не е бил оборудван с предпазен колан на задната дясна седалка (тези твърдения са въведени състезателно в процеса в последното о.с.з. и след приемане на двете заключения на АТЕ и СМЕ, което според САС е преклудирано), а това обстоятелство кореспондира на указанията, дадени от първата инстанция в доклада по чл. 146 ГПК, според които в тежест на ответното дружество е било да докаже единствено факта, че починалият не е ползвал предпазен колан, като съдът не е указал на ответника необходимостта да установи, че към датата на злополуката автомобилът е бил оборудван с предпазни колани с оглед липсата на твърдение на ищците в обратния смисъл в допълнителната искова молба. В този смисъл е достигнал до извод, че нарушението (непоставянето на предпазен колан) е доказано пълно и главно, като това нарушение, както и обстоятелството, че починалият не се е задържал за наличните ръкохватки, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което съпричиняването следва да се определи в размер на 20%.

По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване:

Съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес.

Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика.

Както бе посочено, за да е налице съпричиняване, приносът на пострадалия следва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, като конкретният принос следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и навеждане на конкретни обстоятелства, на които се основава възражението и то в срока за отговор на исковата молба, респективно и след изтичане на този срок, ако не е могъл да узнае конкретните обстоятелства своевременно. Изложеното относно навеждането на факти в процеса (свързани обаче с опровергаване на направените възражения) се отнася и за насрещната страна, която може да навежда нови обстоятелства и след допълнителната искова молба, ако не е могла да ги узнае своевременно. В случая ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, поради непоставяне на предпазен колан и поради това, че починалият не се е задържал за наличните ръкохватки в купето на автомобила, а ищците са навели твърдения за липса на предпазни колани на задната седалка на процесния автомобил. Действително тези твърдения са въведени в последното по делото заседание, но именно тогава, при разпита на свидетелите В. и У., ищците за пръв път са узнали за посочената липса и в този смисъл неправилен се явява изводът на САС, че е налице процесуална преклузия относно въвеждането на тези обстоятелства. Не могат да бъдат споделени и изводите на въззивния съд, че не следва да се кредитират показанията на посочените свидетели, според които предпазни колани на задната седалка не са били налични към датата на ПТП (автомобилът е бил закупен от свидетелите без предпазни колани на задните седалки), тъй като това обстоятелство било житейски нелогично, а и не е оспорено заключението на вещите лица, че автомобилът е бил фабрично произведен с предпазни колани. На първо място посочените свидетели, предупредени за отговорността по чл.290 НК за лъжесвидетелстване, по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са логични и непротиворечиви, а и не се опровергават от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице (според което автомобилът е бил фабрично оборудван с предпазни колани), тъй като е очевидно, че не съществува пречка коланите да бъдат премахнати впоследствие (което безспорно е неадекватно, но не и житейски нелогично). С оглед изложеното по делото се установява, че процесният автомобил не е бил оборудван с предпазни колани на задната седалка по време на ПТП (същите са били премахнати преди закупуване на автомобила от свидетелите), поради което починалият (качил се в автомобила на автостоп) не е имал възможност да се обезопаси чрез поставяне на колан, като при липса на вменено от закона задължение за пътуващия в лекия автомобил, да се задържа здраво за наличните ръкохватки в купето на автомобила, така, че да не получи фатални наранявания при ПТП, следва извод, че в конкретната хипотеза твърденият от ответника принос на пострадалия не се установява по делото. Ето защо и при приетото от въззивния съд, че дължимият размер на обезщетение за неимуществени вреди е от по 120 000 лв. за всеки от ищците, на основание чл.293, ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са отхвърлени за разликата над сумите от по 96 000 лв. до сумите от по 120 000 лв., като исковете в посочените размери следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски над сумата от 679.41 лв., за първата инстанция и разноски над сумата от 2 971.43 лв., за въззивната инстанция.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ОС Благоевград в размер на 2880 лв., държавна такса по сметка на САС в размер на 1440 лв. и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1470 лв.

Процесуалният представител на ищците претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА и пред ВКС, но такова, независимо от изхода на спора, както и на допълнително възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред САС не се следва, доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила за сума в размер на по 75 000 лв. за всеки от ищците, поради което към момента на въззивното производство, а и понастоящем, ищците не са материално затруднени лица по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1468 от 14.12.2023 г. по в.т.д.№2108/2023 г. на САС в частта му , с която след частична отмяна на решение №900043 от 24.01.2023 г. по гр.д.№120/2020 г. на ОС Благоевград са отхвърлени предявените от А. И. Б., Х. М. Б. и С. М. Б. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, субективно съединени искове, както следва: за Х. М. Б. и С. М. Б. за разликата над по 96 000 лв. до сумите от по 120 000 лв., частични искове от по 240 000 лв., обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на техния баща М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане, а за А. И. Б. за разликата над 96 000 лв. до сумата от 120 000 лв., частичен иск от общо 200 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие безвъзвратната загуба на нейния съпруг М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане и в частта му , с която А. И. Б., Х. М. Б. и С. М. Б. са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД разноски над сумата от 679.41 лв., за първата инстанция и разноски над сумата от 2 971.43 лв., за въззивната инстанция, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на А. И. Б. ЕГН [ЕГН], Х. М. Б. ЕГН [ЕГН] и С. М. Б. ЕГН [ЕГН] допълнително сумите от по 24 000 лв. на всеки /разликата над присъдените суми от по 96 000 лв. до размерите от по 120 000 лв./, част от претенции от 200 000 лв. за А. И. Б. и от по 240 000 лв. за Х. М. Б. и С. М. Б., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им – съпруг и баща М. С. Б., настъпила в резултат на ПТП от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати държавна такса по сметка на ОС Благоевград в размер на 2880 лв., държавна такса по сметка на САС в размер на 1440 лв. и държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1470 лв.

Решението е постановено при участие на Агенция Пътна инфраструктура като трето лице помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.