Доказване при задържане на гаранция за изпълнение поради дефекти

Текстът на акта

Ключови фрази

Търговска продажба * съществено нарушение на съдопроизводствените правила * обсъждане на доказателства от въззивния съд * задължения на въззивния съд * доказателствена тежест * гаранционна отговорност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260

гр. София,01.09.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1108 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мини М. - изток“ ЕАД, [населено място], срещу решение №76/28.02.2024г. по в.т.д. №686/2023г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №299/05.09.2023г. по т.д. №1482/2021г. на Старозагорски окръжен съд, в обжалваната част, с която „Мини М.- изток“ ЕАД е осъдено да заплати на „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД, област Пловдив, община Стамболийски, [населено място], сума в размер на 139 217,29 лв., предоставена от изпълнителя на възложителя гаранция за изпълнение, на основание чл.3 от Договор №МТ- 283/03.08.2012г. и по т.2 от Споразумителен протокол от 08.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 29.10.2021г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а също неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател твърди, че изводът на съда за валидност на договора за цесия, с който ищецът се легитимира като кредитор, противоречи на събрания по делото доказателствен материал, както и на направените в мотивите констатации. Поддържа, че ако прехвърленото вземане не съществува към датата на сключване на договора за цесия, съответно ако то е неопределено по основание и размер, то договорът е нищожен поради невъзможен предмет. С оглед на това счита, че ищецът няма активна процесуална легитимация да води настоящото производство и постановените по делото решения са недопустими. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му, касаещи назначените експертизи и представеното писмо от Българския държавен институт по стандартизация, а също и че погрешно е интерпретирал заключенията на вещите лица. Въвежда оплаквания, че писмото от Българския държавен институт по стандартизация, на което въззивният съд е основал изводите си, е представено по делото след изтичането на преклузивния срок за отговор на исковата молба и без да са налице предпоставките на чл.147 от ГПК за представяне на нови обстоятелства и доказателства. Изтъква, че макар писмото да е с дата на издаване 10.05.2023г., за ищеца не е съществувала пречка да се снабди със същото при подаването на исковата молба. Изразява несъгласие с извода на съда, че вземането не се погасява с кратката тригодишна погасителна давност, като твърди, че внесената гаранция представлява обезщетение за възложителя при неизпълнение или некачествено изпълнение на договореното.

Ответникът по касация „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД област Пловдив, община Стамболийски, [населено място], депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Поддържа, че предмет на договора за цесия е съществуващо конкретно по размер ликвидно и изискуемо вземане, представляващо получена на договорно основание от касатора гаранция за добро изпълнение при точно спазване законоустановените предпоставки, предвидени в чл.99 ал.1 от ЗЗД. Изтъква, че съгласно заложеното в т.3 от споразумителен протокол от 08.02.2013г. правото да се инкасира гаранцията от възложителя възниква при констатиране на дефекти по гумено – транспотната лента /ГТЛ/ в гаранционния срок, когато той е спазил нормативно установените стандарти и условия за монтаж и експлоатация на ГТЛ. Подробни съображения излага в писмен отговор и писмена защита. Претендира присъждане на разноски.

С определение №860/17.03.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: „Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 03.07.2012г., след провеждането на открита процедура за възлагане на обществена поръчка, между възложителя „Мини М. - изток“ ЕАД и изпълнителя „Р.“ ЕООД е сключен договор №МТ 283/03.07.2012г. за доставка на гумено – транспортна лента със стоманен корд: лента St3150, B2250, 14/8 Х и стиковъчни материали, /наричани за кратко в договора стока или изделие/, конкретизирана по вид /търговска номенклатура/, технически данни, количество и качество, и единични цени в Приложение №2 и Приложение №1- Общи условия на договора за възлагане на обществена поръчка, които са неразделна част от договора. Договорена е цена на доставената стока 4 640 576,35 лв., без ДДС. С т.3 от договора е уговорена гаранция за изпълнение в размер на 139 217,29 лв., която съгласно т.6.3 не покрива умишлени повреди, повреди, причинени от късове, чийто размер надхвърля специфицирания такъв, форс-мажорни обстоятелства, повреди, следствие на неправилно изграждане, въвеждане в експлоатация и обслужване, пренатоварване, превишаване на установения защитен коефициент на претоварване на лентата при променливи експлоатационни условия. На 08.02.2013г., след доставянето на стоката от „Р.“ ЕООД, е подписан Споразумителен протокол за удължаване на гаранционния срок, като процесната гаранция е трансформирана в допълнителна такава, обезпечаваща гаранционния срок от общо 72 месеца. Установено е, че след изтичане на уговорения срок на гаранцията, на 08.03.2019г. изпълнителят е отправил искане до възложителя за възстановяване на сумата от 139 217,29 лв., като последният е отказал да я възстанови. С договор за цесия от 20.01.2021г. „Р.“ ЕООД е прехвърлил на „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД своето вземане към „Мини М. - изток“ ЕАД в размер на 139 217,29 лв., като договорът за цесия е съобщен на длъжника преди предявяване на иска. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е счел, че спорните по делото въпроси са дали съществува вземане в полза на цесионера „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД, както и дали длъжникът има право да задържи внесената гаранция на основание т.3 от Споразумителния протокол, установяваща възможността същата да се инкасира при констатирани в гаранционния срок дефекти по лентата. Във връзка с това е съобразил заключенията на производителя на стоката FTT Wolbrom – Полша и на лицензираната независима контролна организация „Булгарконтрола“ АД, направени поради установени от възложителя „Мини М. - изток“ ЕАД дефекти, заключенията на вещите лица по трите експертизи /първоначална и допълнителна съдебно – технически експертизи и комплексна съдебно технико – икономическа експертиза/, както и писмо с изх. № 26-00-08/10.05.2023г. на Български държавен институт по стандартизация. Намерил е, че възникналите повреди по доставената от „Р.“ ЕООД гумено – транспортна лента със стоманен корд не са следствие от фабричен дефект и не следва да се третират от възложителя като рекламация по договора, тъй като причината за тях е в неправилния начин на експлоатация на лентата, поради неспазване на технологичните изисквания за допустимите отстояния между ролките и на ъгъла между тях, както и поради неспазване на технологичните изисквания при монтиране на лентата. Приел е, че в случая ответникът е поръчал гумено транспортна лента със стандарт DIN22131, която за правилната си експлоатация следва да се монтира на транспортьор със стандарт DIN22107, а ответното дружество е монтирало същата на транспортьор, който не отговаря на този стандарт- с различна система на разположение и размер на ролките. Също е счел, че съществуващите дефекти са настъпили вследствие и на продължителната експлоатация и превозваните товари, поради което не могат да бъдат класифицирани като гаранционни. При тези съображения въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на „Мини М. - изток“ ЕАД, че вземането не съществува, респ. не може да се цедира, като е изтъкнал липсата на договорно основание за задържане /инкасиране/ на платената от изпълнителя гаранция в размер на 139 217,29 лв.

Апелативният съд е приел за неоснователно и възражението, че процесният договор за цесия е нищожен, като е подчертал, че негов предмет не е бъдещо неопределено по размер вземане, доколкото размерът на внесената гаранция е посочен в самия договор за доставка. Изложил е съображения, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при назначаване на допълнителната и повторна комплексна експертизи, като е изтъкнал необходимостта от специални знания относно възникналите дефекти на лентата и стандартите, на които последната следва да отговаря. Изтъкнал е още, че окръжният съд е съобразил факта, че не е извършен оглед на лентата от вещите лица, поради непредоставянето на същата.

На последно място, съставът на Пловдивски апелативен съд е счел за неоснователно възражението, че вземането е погасено с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност, като въз основа на клаузите на т.4.2 и т.4.5 от Общите условия към договора е формирал извод, че внесената гаранция не представлява неустойка, обезщетение за вреди или санкция, начислена на изпълнителя по договора. Изложил е мотиви, че претенцията е за парично вземане за гаранция, обезпечаваща качеството на доставената стока, което се дължи след изтичане на гаранционния срок и след като от нея не са удържани суми за неустойки и обезщетения за вреди, и което се погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Заключил е, че доколкото гаранцията следва да се възстанови след изтичане на гаранционния срок – след 08.03.2019г., към датата на подаване на исковата молба – 29.10.2021г. давностният срок не е изтекъл.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, III г.о., и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По доводите за недопустимост на обжалваното въззивно решение:

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение. Те са свързани с твърдението му, че ако прехвърленото вземане не съществува към датата на сключване на договора за цесия, съответно ако то е неопределено по основание и размер, то договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Касаторът неправилно приравнява спорното вземане на неопределено по основание и размер такова. Не съставлява пречка за прехвърлянето на вземането съществуващ спор между кредитора и длъжника относно действителния размер или изискуемостта на вземането. В съответствие с принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора за цесия, като в негова полза ще преминат действително притежаваните от цедента права до посочения в цесията размер. Следва да се отбележи, че дори и при наличието на порок, водещ до нищожност на договора за цесия, с който ищецът се легитимира като титуляр на процесното вземане, това би се отразило на основателността, а не на допустимостта на предявения иск.

По същество на касационната жалба:

С оглед на отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд. Решаващият състав на апелативния съд не е изложил мотиви по всички въведени в въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и не е извършил анализ на доказателствата по делото, въз основа на който да направи самостоятелни изводи кои факти приема за установени.

За да приеме, че възникналите повреди по доставената от „Р.“ ЕООД гумено – транспортна лента със стоманен корд не са следствие от фабричен дефект и не следва да се третират от възложителя като рекламация по договора, а причината за тях е в неправилния начин на експлоатация на лентата, поради неспазване на технологичните изисквания за допустимите отстояния между ролките и на ъгъла между тях, въззивният съд е обсъдил заключенията на производителя на стоката FTT Wolbrom, Полша и на лицензираната независима контролна организация „Булгарконтрола“ АД, съставени поради установените от възложителя „Мини М. - изток“ ЕАД дефекти, заключенията на вещите лица по трите експертизи /първоначална и допълнителна съдебно – технически експертизи и комплексна съдебно технико – икономическа експертиза/, както и писмо с изх. № 26-00-08/10.05.2023г. на Български държавен институт по стандартизация.

Събраните по делото доказателства обаче не са анализирани от съда в тяхната цялост, както и при преценка на тяхната взаимовръзка. Въпреки, че съдът подробно е възпроизвел заключенията на производителя на стоката FTT Wolbrom, Полша и на лицензираната независима контролна организация „Булгарконтрола“ АД, както и съдържанието на приетите по делото съдебно – технически експертизи, съдът не е отчел значимото за спорния въпрос обстоятелство, че стандарт DIN 22107 не е приложим към транспортьорите с гирляндни носещи ролки, на какъвто е била монтирана лентата. Вещите лица са посочили изрично, че DIN 22131 дава техническите изисквания при производство на гумено транспортни ленти със стоманен корд, разположени по дължината на лентата, но този стандарт не е насочен към определяне на техническите изисквания за изграждане на носещата конструкция на гумено – лентови транспортьори. Сочат също, че DIN 22107 е стандарт, определящ изискванията към носещата конструкция на гумено-лентови транспортьори /ГЛТ/ с неподвижно разположени восещи ролки с еднакви размери, както в горния клон на лентата, така и в долния клон. Според вещите лица двата немски стандарта DIN 22107 и DIN 15 207 дават съответното разположение на ролките и техните размери, допълвайки международния стандарт ISO1537-1975D, а не DIN22131. Изрично сочат, че стандарт DIN 22107 не е приложим за гирляндни ролкови системи за пренос на насипни товари, както и за такива с различни дължини на ролките.

При тези данни от значение за преценката за правилната експлоатация на доставените от „Р.“ ЕООД ленти от страна на възложителя, е дали тези ленти стандарт DIN22131 могат да бъдат поставени само на транспортьори, чиято конструкция е по стандарт DIN 22107 или могат да бъдат поставени и на транспортьори по други стандарти.

По този въпрос въззивният съд е стигнал до извода, че възложителят „Мини М. - изток“ ЕАД е поръчал гумено транспортна лента /ГТЛ/ със стандарт DIN22131, която за правилната си експлоатация следва да се монтира на транспортьор със стандарт DIN 22107, но въпреки това лентата е била монтирана на транспортьор, който не отговаря на този стандарт- с различна система на разположение и размер на ролките. Съдът е посочил като причина за възникналите дефекти неспазени технологични изисквания за допустими отстояния между ролките и на ъгъла между тях при използването на ГТЛ, като отстоянието между ролките / вместо 1 см., е 4-5см./, а вместо три еднакви ролки по 900 мм., са монтирани две крайни по 900мм. и една средна 600мм. Изводът на въззивния съд, че за правилната си експлоатация лентата следва да се монтира само на транспортьор със стандарт DIN 22107 е необоснован, доколкото такова становище не е изразено нито в заключенията на трите експертизи, нито в цитираното от съда писмо изх. №26-00-08/10.05.2023г. на Български държавен институт по стандартизация, нито в техническите, спецификации, съдържащи се в сключения между „Мини М. - изток“ ЕАД и „Р.“ ЕООД договор №МТ 283/03.07.2012г. за доставка. В писмо изх. №26-00-08/10.05.2023г. на Български държавен институт по стандартизация изрично са посочени обстоятелствата, изложени и от вещите лица в тройната експертиза: стандарт DIN 22107 регламентира изисквания за транспортьорите, като посочва основните размери на ролките и разстоянието между тях; изискванията към транспортната лента със стоманен корд, посочени в DIN22131, кореспондират с изискванията към транспортьорите по отношение размерите на ролките и разстоянията между тях, посочени в DIN 22107; стандарт DIN22131 и стандарт DIN 22107 са действащи стандарти и не могат да имат еквивалентни стандарти. Следователно от текста на удостоверението се установява съвместимостта на лентите стандарт DIN22131 и транспортьорите по стандарт DIN 22107, но в него не е обсъждан въпросът дали лентите по стандарт DIN22131 могат да бъдат използвани и за транспортьори по други стандарти. Въззивният съд, освен, че е интерпретирал невярно съдържанието на удостоверението, като е направил извод, за който в него не се съдържат изрично данни, не е взел предвид и приложения към удостоверението пълен текст на стандарт DIN 22107. В същия е посочено, че стандарт DIN 15207 регламентира размерите на носещите ролки, а DIN 22107 – тяхната конфигурация. В текста на стандарта изрично е отразено, че при големите лентови транспортьори конфигурациите с фиксирани рокли са заместени с гирляндните носещи ролки и това е довело до включването на съответните носещи ролки в новото издание на DIN 15207, а DIN 22107 остава ограничен до конфигурациите с фиксирани ролки. Тези данни от текста на стандарт DIN 22107 следва да бъдат съобразени в съвкупност с кореспондиращите им изводи в заключението на комплексната съдебно – техническа експертиза, че не съществуват ограничения процесната гумено – транспортна лента / стандарт DIN22131/ да се експлоатира на транспортьор с конструкция като на процесния ГТЛ – Т4 и Т5, както и целия участък РТНК -5 в Рудник 3 / а именно транспортьор с гирляндни носещи ролки/. Следователно неправилно въззивният съд е приел за доказани доводите на ответника по касация,че конфигурацията на ролките в процесния транспортьор е в нарушение на технологичните изисквания за допустимите отстояния между ролките и на ъгъла между тях. За изискванията към процесното съоръжение лентов транспортьор с гирляндни носещи ролки DIN 22107 не е приложим. Приложим е само стандарт DIN 15207, уреждащ размерите на ролките, като по делото не е установено нарушение на същия по отношение на съоръжението ГЛТ - Т4 и Т5, на което е монтирана процесната лента.

При липсата на доказателства по делото, че за правилната си експлоатация лентата стандарт следва да се монтира само на транспортьор по стандарт DIN 22107 и че същата е несъвместима с транспортьорите по други стандарти, от значение за основателността на иска е тежестта за доказване на това обстоятелство. Съгласно разясненията в ТР№88/84г. на ОСГК на ВС гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци. При спор относно предпоставките за ангажиране на гаранционна отговорност, установени както в приложимите нормативни актове, така и в договора между страните, в тежест на възложителя е да докаже възникването на дефекта в рамките на гаранционния срок, а в тежест на изпълнителя е да докаже, че дефектите се дължат на неправилна експлоатация, за да се освободи от отговорност. В случая ищецът – правоприемник на изпълнителя по договора за доставка, не е доказал по несъмнен начин твърдението си, че проявилият се дефект се дължи на неправилна експлоатация от „Мини М. - изток“ ЕАД на доставената ГТЛ.

За пълнота следва да се отбележи, че и в двете представени по делото писма на дружеството – производител на лентата – FTT Wolbrom, Полша, също не е изразено становище за неправилна експлоатация и за монтиране на лентата на транспортьор, с който е несъвместима. Изразената от производителя позиция е, че дефектът се дължи на „умора на материала“, но не са отразени констатации за неправилно изграждане, въвеждане в експлоатация и обслужване на оборудването, които съгласно сключения между „Мини М. – изток“ ЕАД и „Р.“ ООД договор съставляват основание за изключване на отговорността на доставчика.

По тези съображения съдът счита, че за възложителя е възникнало правото от т.3 от споразумителния протокол от 08.02.2013г. към договор №МТ 283/03.07.2012г. да усвои в пълен размер сумата по гаранцията за изпълнение на договора в размер на 139 217,29 лева, което е обусловено само от констатирането от възложителя на дефекти по доставената ГТЛ в рамките на гаранционния срок на изделията.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо това следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният от „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД, срещу „Мини М. - изток“ ЕАД иск за сума в размер на 139 217,29 лв., предоставена от изпълнителя на възложителя гаранция за изпълнение, на основание чл.3 от Договор №МТ- 283/03.08.2012г. и по т.2 от Споразумителен протокол от 08.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 29.10.2021г. до окончателното изплащане

С оглед изхода на делото „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на касатора „Мини М. - изток“ ЕАД направените разноски за всички съдебни инстанции. Направените от касатора разноски, за които са представени доказателства, възлизат на: 200 лева – разноски за депозит за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 2785 лева държавна такса и 300 юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, 2814,34 лева държавни такси и 300 лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №76/28.02.2024г. по в.т.д. №686/2023г. на Пловдивски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД,[ЕИК] , със седалище и адрес на управление област Пловдив, община Стамболийски, [населено място], ул.“1 -ва“ №24, срещу „Мини М. - изток“ ЕАД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 139 217,29 лв., предоставена от изпълнителя на възложителя гаранция за изпълнение, на основание чл.3 от Договор №МТ- 283/03.08.2012г. и по т.2 от Споразумителен протокол от 08.02.2013г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ен-Джи-Ес-016“ ЕООД,[ЕИК] , със седалище и адрес на управление област Пловдив, община Стамболийски, [населено място], ул.“1 -ва“ №24, да заплати на „Мини М. - изток“ ЕАД , [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 6699,34 лева /шест хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ - разноски за всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.