Намаляване на обезщетение по ЗОДОВ за незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 513/15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ , в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря Кристина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Рубиева касационно гражданско дело № 2899 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България, с която се обжалва решение № 78 от 30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 87/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Трети граждански състав, в следните му части: в частта, в която и след частична отмяна на решение № 1 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 182/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Б. А. Г. още 20 000 лв. /към присъдените от окръжния съд 20 000 лв./ по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 205/2021 г. на РУ на МВР-Велинград за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК по НОХД № 697/2018 г. и НОХД № 643/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е потвърдено решение № 1/03.01.2024 г., постановено по гр. д. № 182/2023 г. по описа на ОС-Пазарджик в осъдителната му част, в която е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Б. А. Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за разноските.

Въззивното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е потвърдено осъдителното решение на ОС-Пазарджик за сумата от 1700 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, в която е потвърдено отхвърлителното решение на ОС-Пазарджик над размера на сумата от 40 000 до 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми.

В касационната жалба се излага оплакването, че решението на апелативния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, свързан с приложението на чл. 52 от ЗЗД, и е необосновано, които пороци са довели до присъждане на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, в разрез с изискването за справедливост - по начина, разяснен в ППВС № 4/23.12.1968 г. Релевира се оплакване, че не са били обсъдени в достатъчна степен всички обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Б. А. Г., чрез процесуалния му представител, с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора се поддържа твърдение, че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения, които да дадат основание за отмяна на решението. Сочи се, че определения размер на обезщетението е справедлив.

С определение № 1496 от 26.03.2025 г. е допуснато разглеждане по същество на касационната жалба по следните правни въпроси:

1. за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните.

2. за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето му, критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, с оглед установените конкретни обстоятелства по делото.

По въпросите, на които следва да се отговори в аспекта на касационните основания настоящият касационен състав приема следното:

По отношение на първия въпрос: В предмета на въззивното производство , с ъгласно чл. 269 от ГПК се включва проверка на валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, на допустимостта на същото в обжалваната му част и на правилността му, съобразно посоченото във въззивната жалба. Проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение предхожда произнасянето на въззивния съд по съществото на материалноправния спор. Съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г., постановено по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, която съгласно ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е запазила действието си при новата нормативна уредба, дейността на въззивния съд по проверка на правилността на първоинстанционното решение не е контролно-отменителна, а е аналогична на дейността на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение я продължава. Целта на въззивното производство е да бъде дадено разрешение на конкретния материален спор, като предмет на производството е спорното материално право. Въззивният съд дължи разрешаването на спора по същество, като преценката за правилността на първоинстанционното решение е само косвен резултат от това разрешаване. При разрешаването на спора въззивният съд трябва да извърши същите дейности както и първоинстанционният такъв, а именно чрез преценка на събраните по делото доказателства да установи кои от твърдените от страните факти и обстоятелства са доказани и кои не, като подведе установените такива под приложимата правна норма. Вззивният съд трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, включени в предмета на въззивното производство, като в решението си посочи какво е становището му по тях и въз основа на какви доказателства са изградени изводите му.

По втория правен въпрос настоящият съдебен състав приема следното: Съгласно установената практика на Върховния касационен съд за обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице от незаконно обвинение се прилагат т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. и ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС , които имат задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а практиката на Върховния касационен съд по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ доразвива нормативното тълкуване с тях. Постановлението изяснява, че понятието „справедливост” по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Казуалната практика на Върховния касационен съд пояснява, че макар отговорността на държавата в обективните състави по чл. 2 ЗОДОВ да е обективна, по правната си природа тя е с деликтен характер. При нея обезщетението се дължи за накърняването на неимуществените блага - чест, достойнство, добро име, лична свобода и неприкосновеност на личния и семейния живот и т.н., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Поради това релевантни обстоятелства за определяне на обезщетението са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техният вид и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало; разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално - за всички вреди във връзка с незаконното обвинение, включително от мерките за неотклонение и наложените други мерки на процесуална принуда по наказателното дело. В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е длъжен да посочи конкретните установени обстоятелства в пряка или косвена връзка с обвинението и да изясни тяхното значение за определения по справедливост размер на обезщетението. Обезщетението е в пари, но няма репариращ характер - накърнените неимуществени права от незаконното обвинение са невъзстановими, но обезщетението не трябва неоснователно да обогатява увреденото лице.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема горните разрешения, установени в практиката на ВС и ВКС.

По същество на касационната жалба:

Правилно въззивният съд е приел за доказан по основание предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, затова, че на 12.02.2013 г. в [населено място] в качеството му на длъжностно лице управител на „Водоснабдяване, канализация и териториален водоинженеринг“ /ВКТВ/ ЕООД - [населено място] А. Г. съзнателно сключил неизгодна сделка за закупуване на товарен автомобил, съответно описан с кредитен превод от 15.02.2013 г., като е заплатил сума в размер на 17 000 лв. по фактура от 12.02.2013 г. вместо дължимата такава в размер на 8 000 лв. и от това са последвали значителни щети в размер на 9 000 лв. за „ВКТБ“ ЕООД - Велинград, като деянието е извършено умишлено. С присъда по НОХД № 643/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик влязла в сила на 17.01.2023 г., Б. Г. е бил признат за невиновен в извършването на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, за което е бил обвинен, и е бил оправдан. Въззивният съд е зачел задължителната сила на присъдата (чл. 300 ГПК) и е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които са във връзка с незаконното обвинение и имат значение за определяне на обезщетението.

В решението правилно е прието, че държавата дължи обезщетение, а по предявения иск Прокуратурата е неин процесуален субституент.

Основателно е оплакването в касационната жалба на Прокуратурата, че в решението въззивният съд не е обсъдил в достатъчна степен довода, че взетата спрямо Б. Г. мярка за неотклонение е най-леката възможна и с най-нисък интензитет, както и обстоятелството, че в нито един момент от наказателното производство той не е търпял друг вид мярка за процесуална принуда - задържане или домашен арест, ограничаваща правата му.

Основателно е оплакването на касатора, че във въззивното решение съдът не е обсъдил оплакването относно липсата на трайна трудова ангажираност на ищеца през целия наказателен процес, поради което неоснователно е завишил размера на обезщетението.

Основателно е оплакването на Прокуратурата за необсъждане на релевирания довод, че воденото срещу ищеца друго наказателно производство паралелно с настоящото следва да бъде отчетено като обстоятелство, налагащо присъждането на по-нисък размер на обезщетение.

Основателно е оплакването на касатора по отношение извода на съда, че продължителността на наказателното производство е несъразмерна.

Неправилното решение следва да се касира и спорът да се реши по същество от настоящия състав. Не се налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия.

С присъдата по НОХД № 643/2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик, влязла в сила на 17.01.2023 г., ищецът е признат за невиновен и оправдан за престъплението по чл. чл. 220, ал. 1 от НК. Незаконно е и повдигнатото му в досъдебното производство обвинение за това престъпление. Упражнената държавна принуда е все във връзка с незаконното обвинение и държавата дължи обезщетение за всички накърнени неимуществени блага на ищеца, защитени от Конституцията на РБ и КЗПЧОС .

В установяване на обстоятелствата от значение за обезщетението, настоящият състав намира следното:

С постановление от 26.09.2018 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за описаното престъпление по чл. 220, ал. 1 НК и му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 15.10.2018 г. е бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД № 697/2018 г. по описа на ОС-Пазарджик. В откритите съдебни заседания по делото общо 17 подсъдимият Б. Г. се е явявал лично. В последното по делото съдебно заседание на 26.05.2021 г. съдът е отменил мярката за неотклонение „Подписка“, без да определя друга. Следователно ищецът е търпял мярката за неотклонение „Подписка“ в период 2 години и 8 месеца. С присъда от 26.05.2021 г. по НОХД № 697/2018 г. по описа на ОС-Пазарджик Борис Г. е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 220, ал.1 от НК, за което е бил обвинен, и е бил осъден на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е било отложено за изпитателен срок от 3 години, и подсъдимият е бил осъден да заплати на „ВКТВ“ ЕООД - [населено място] сумата 9 000 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.02.2013 г. По подадената от Г. въззивна жалба е било образувано ВНОХД № 445/2021 г. по описа на АС-Пловдив, като на 02.11.2021 г. е било постановено решение от апелативния съд, с което присъдата от 26.05.2021 г. е била отменена и делото е било върнато на окръжния съд за ново разглеждане. По новообразуваното НОХД № 643/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик на 21.02.2022 г. е била постановена присъда, с която Б. Г. е бил признат за невиновен в извършването на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, за което е бил обвинен, и е бил оправдан, както и е бил отхвърлен предявеният срещу него от „ВКТВ“ ЕООД граждански иск за сумата 8 400 лв. Ищецът се е явил лично и на четирите проведени съдебни заседания. Против тази присъда е бил подаден протест от ОП-Пазарджик и по образуваното ВНОХД № 142/2022 г. по описа на АС-Пловдив на 24.06.2022 г. апелативният съд е постановил решение, с което е потвърдил оправдателната присъда, постановена от окръжния съд, но е изменил присъдата относно отхвърлянето на гражданския иск, като е осъдил Б. Г. да заплати на „ВКТВ“ ЕООД сумата 8 400 лв. като обезщетение за причинените имуществени вреди. От Апелативна Прокуратура-Пловдив е бил подаден касационен протест, а от Б. Г. е била подадена касационна жалба против осъдителната част на решението на апелативния съд. По образуваното НОХД № 673/2022 г. по описа на ВКС на 17.01.2023 г. е било постановено решение, с което е било оставено в сила решението на апелативния съд в частта му, с която е била потвърдена постановената от окръжния съд оправдателна присъда, и е било отменено решението в частта относно иска за присъждане на обезщетение, като този иск е бил отхвърлен. Общата продължителност на наказателното производство е 5 години и 9 месеца.

Установява се, че срещу ищеца Г. е било водено и друго наказателно производство - по ДП № 38/2017 г. на НСлС, образувано с постановление от 17.05.2017 г., за престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК и приключило с прекратяване на наказателното производство от прокурор от ОП-Пазарджик с постановление от 27.07.2023 г.

Към момента на повдигнатото обвинение /26.09.2018г./ за престъплението, в извършването на което е оправдан, ищецът е бил на 59 години. До този момент не е бил осъждан и срещу него не са били повдигани други обвинения. До 04.01.2016 г. е заемал длъжността управител на „ВКТВ“ ООД, на която дата е бил освободен със заповед на Общинския съвет – Велинград. След това е работил в периода 20.04.2022 г. – 03.10.2022 г.

От събраните свидетелски показания, които въззивният съд правилно е кредитирал като обективни, възпроизвеждащи преки и непосредствени впечатления, се установява, че преди започване на делото ищецът бил спокоен и весел човек, а след началото на наказателното производство се променил – бил стресиран, затворил се в себе си, започнал да пие хапчета, няколко пъти влизал в болница, приятелите започнали да го избягват, до момента на обвинението винаги е бил на високи постове и с високо трудово възнаграждение, а след това граденият с години авторитет, професионален и на общественик бил уронен. По безспорен начин са установени негативните преживявания на ищеца - притеснения как ще приключи процеса и страх от наказанието, като от събраните гласни доказателства вредите са доказани по несъмнен начин и е установено, че ищецът за времето на наказателното производство и поради същото е понесъл стрес, влошаване на здравословното му състояние, на психичното му здраве, затваряне в себе си, намаляване на контактите с близки и приятели, притеснение от това, че не може да се грижи за семейството си финансово, финансови затруднения поради невъзможност да си намери работа според квалификацията му, което обстоятелство го принудило да търси заеми от приятели и роднини, за да може да осигури не само собствената си ежедневна издръжка, но и да осигури такава и на семейството си. Воденото срещу ищеца наказателно производство е станало публично достояние чрез публикацията в местната преса, в хода на наказателното производство и в резултат на него ищецът е понесъл и притеснения и неудобства от загуба на социално ниво и контакти с познати, като и той самият , поради изпитваните притеснения , е ограничил контактите си. От СМЕ се установява, че психическите пренапрежения, които ищецът е изживявал по време на воденото срещу него наказателно производство , в комбинация с другите рискови фактори са оказали негативно влияние и върху соматичното му здраве и според становището на вещото лице са възможна причина за утежняване на състоянието му, като посочените заболявания обаче не е възможно да се дължат само на психичните проблеми, които са го съпровождали по време на наказателното дело, водено срещу него.

Настоящият състав намира, че въззивният съд правилно е отчел и оценил посочените по-горе обстоятелства. Също правилно е съобразил тежестта на обвинението, но не е отчел обстоятелството, че срещу ищеца по едно и също време се е водило и друго наказателно производство за тежко престъпление. Преживените притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта са във връзка с всички обвинения, независимо дали са повдигнати в едно или в множество отделни дела. През периода на това обвинение /приключило с постановление за прекратяване/, частично съвпадащ с обвинението за престъплението, за което е оправдан, ищецът е изпитвал негативни преживявания, които са трудно разграничими от изпитваните от незаконното обвинение. В този смисъл въззивният съд е следвало да съобрази това обстоятелство, като налагащо по-нисък размер на обезщетението.

На следващо място, въззивният съд само е посочил, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда, но не е отчел, че същата е засегнала личната му сфера в значително по-ниска степен и не го е извела от обичайната му семейна и социална среда, нито е довела до ограничаване на гражданските му права – обстоятелство, което налага присъждане на по-нисък размер на обезщетение.

Необоснована е преценката на съда, че воденото срещу ищеца наказателно производство е повлияло изцяло на професионалната му реализация, поради което същото неправилно е преценено като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет. По делото не е спорно, че договорът на Б. Г. за управление на „ВКТВ“ ООД - [населено място] е бил прекратен 1 година и 3 месеца преди образуване на наказателното производство, като след освобождаването му от работа до повдигане на процесното обвинение той е работил само 2 седмици през април 2016 г. Затова и обвързването на липса на трудова реализация с времето на продължителност на наказателното дело, а не с други обстоятелства, несвързани с производството (напр. възраст, лични и професионални качества) е необосновано. В контекста на приетото втората инстанция не е отделила нужното внимание и на обстоятелството, което също не е спорно, че в периода от месец април до месец октомври 2022 г. (т.е. по време на наказателното производство) ищецът е работил в търговско дружество, което също не кореспондира с извода на съда, обвързващ проблемите в трудовата реализация на ищеца, единствено с наказателното производство.

Необоснован е изводът на въззивния съд, че срокът на наказателното производство е несъразмерно продължителен. Съдът в недостатъчна степен е съобразил, че производството е преминало през три съдебни инстанции, един път е било върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание, броят на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия, видът на престъплението – тежко умишлено длъжностно престъпление от икономически характер, което обуславя по-голяма фактическа сложност.

Ето защо, с оглед на по-ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалия, при съвкупната преценка на тези обстоятелства и като съобрази стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, настоящият състав приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение възлиза на 20 000 лева, което се дължи със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 17.01.2023 г. до изплащане на сумата. Над този размер искът е неоснователен.

При този изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. Г. разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, имаща характер на определение, в която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Б. Г. допълнително сумата от 1806,90 лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение за защитата му в първоинстанционното производство по спора пред ОС-Пазарджик, както и в частта, в която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Б. Г. сумата над 750 лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение за защитата му във въззивното производство, които ищецът е извършил по жалбата на ответника. Разноските, които ищецът е извършил по своята жалба пред въззивната инстанция - такса и адвокатско възнаграждение, остават в негова тежест.

Прокуратурата дължи да репарира и сумата 600 лв. - част от уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение за представителството на ищеца пред касационната инстанция, с оглед частичната неоснователност на жалбата на ответника.

При тези мотиви, ВКС, ГК, Трети състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 78 от 30.04.2024г., постановено по в. гр. д. № 87/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Трети граждански състав в частта , с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Б. А. Г. разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 205/2021 г. на РУ на МВР-Велинград за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК по НОХД № 697/2018 г. и НОХД № 643/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик, по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2023 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските , които Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Б. А. Г. допълнително сумата от 1806,90 лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение за защитата му в първоинстанционното производство по спора пред ОС-Пазарджик, както и в частта , в която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Б. А. Г. разликата над 750 лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение за защитата му във въззивното производство, като вместо това постанови:

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Б. А. Г. против Прокуратура на Република България за сумата от 20 000 лв., /представляваща разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв./ - обезщетение за неимуществените вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 205/2021 г. на РУ на МВР-Велинград за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК по НОХД № 697/2018 г. и НОХД № 643/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2023 г. до окончателното плащане .

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 87/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Трети граждански състав в частта, в която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 20 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Б. А. Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 600 лв. - уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение за представителството на ищеца пред касационната инстанция, с оглед отхвърлената част от жалбата.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.