Присъждане на обезщетения и законна лихва при смърт и телесни повреди от ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Решение по т.д.№ 1293/20 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е

№14

София, 14.02.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на трети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: К. Генковска

Анжелина Христова

при участието на секретаря Петя Петрова , като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1293 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационните жалби на М. О. Ч., К. М. К. и В. М. К. срещу Решение № 2886 от 27.12.2019 год. по гр.д.№ 356/2019 год. на Софийски апелативен съд и срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК допълнително Решение № 10177 от 24.02.2021 год. по същото дело.

С основното решение, произнасяйки се по жалбата на М. О. Ч., К. М. К. и В. М. К. срещу отхвърлителната част на Решение № 6360/12.10.2018 год. по гр.д.№ 16989/2015 год. на Софийски градски съд, съставът на САС я е приел за частично основателна. Поради това е отменил решението на СГС в частта с която субективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) на М. Ч. и В. К. са били отхвърлени, като е присъдил допълнителни суми за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди. Посочил е, че потвърждава решението на СГС в останалите отхвърлителни части.

С допълнителното решение САС е оставил без уважение искането на М. О. Ч., К. М. К. и В. М. К. за допълване на основното решение в частта за законната лихва върху увеличените суми на обезщетението.

В касационната жалба срещу основното решение са въведени касационните основания по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт в отхвърлителната му част поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони. Касаторите считат, че неправилно е определен размерът на обезщетенията за претърпените от тях неимуществени вреди. Искането им е за касиране на решението на САС в обжалваната част и присъждане на обезщетения, съобразно претендираните.

В касационната жалба срещу допълнителното решение се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност, поради нарушение на материалния закон. Искането им е за касирането му и присъждане на законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деликта – 06.11.2015 год.

Ответникът ЗК”Лев Инс”АД не е изразил становище по жалбите.

Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на основното решение, която е обусловила и допускането на касационен контрол на допълнителното решение с оглед акцесорния характер на задължението за плащане на законни лихви върху присъдената част на обезщетенията.

Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивните актове, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.).

Ищците К. и В. К. са дъщеря и син на починалата на 06.11.2015 год. в резултат на ПТП С. И.. При същото пътно-транспортно произшествие е пострадал и ищецът М. Ч. – фактически съжител на С. И. и баща на другите двама ищци. Исковете са насочени срещу ЗК”Лев Инс”АД в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на водача на увреждащия л.а.”Ауди”. Заявените претенции за обезщетяване на вредите, произтекли от смъртта на С. И. са за по 200000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от датата на деликта и до окончателното плащане. Претенцията на М. Ч. за обезщетяване на вредите от неговото увреждане са в размер на 80000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта. Ответникът-застраховател е направил възражение за намаляване на обезщетението на основание чл.51 ал.2 ЗЗД поради това, че И. и Ч. са се съгласили да пътуват в автомобил, управляван от водач употребил алкохол, а Ч. е бил и без поставен обезопасителен колан.

Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от смъртта на С. И. неимуществени вреди за К. К. е 130000 лв., а за М. Ч. и В. К. по 100000 лв. Предвид приетото съпричиняване 20% от страна на И., която е пътувала с водач употребил алкохол, след редукция присъденото обезщетение е 104000 лв. за К. К. и по 80000 лв. за М. Ч. и В. К..

Справедливото обезщетение за вредите, претърпени от Ч. поради собственото му увреждане, съдът е определил на 60000 лв. Приел е, че допринасянето за вредата е двуелементно - пътувайки с водач, който е употребил алкохол (20%) и при непоставен обезопасителен колан (20%), Ч. е допринесъл с общо 40% за настъпване на вредите. Поради това СГС му е присъдил обезщетение в размер на 36000 лв.

Обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва от датата на деликта. Отхвърлени са исковете за главниците в останалата им част.

Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивните жалби на ищците в отхвърлителната част на решението на СГС. С основното решение по делото, съставът на САС е приел, че справедливият размер на обезщетението е определен правилно. Не е възприел становището на СГС, че С. И. с поведението си (приела е да пътува с водач употребил алкохол) е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Присъдил е още 20000 лв. на Ч. и още 10000 лв. на В. К. – обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от смъртта на С. И.. Същият елемент от съпричиняването САС не е възприел и спрямо увреждането на Ч.. По отношение на това, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан липсват мотиви. Присъдени са му още 24000 лв. за претърпените от него вреди в резултат на травмите му. САС не е присъдил обезщетения за забава, съизмерими със законната лихва. С допълнителното решение е оставил без уважение искането за допълване на основното решение в тази част, позовавайки се на липса на отхвърлителен диспозитив за лихвите в решението на СГС.

Както бе посочено по-горе, налице е основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт. Тя се състои в следното:

САС е посочил че базата за справедливи обезщетения от смъртта на С. И. е определена правилно, но са посочени редуцираните размери, а този на В. К. не съответства на определения от СГС. Нещо повече, ако справедливият размер приет от СГС би бил запазен, но редукцията би отпаднала с отпадане на приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, то това би следвало да рефлектира не само върху размера на обезщетенията на М. Ч. и на В. К., а и върху това на К. И.. САС не е променил размера на нейното обезщетение, въпреки, че и тя има качеството на въззивник. Потвърждавайки решението на СГС в отхвърлителната част, за К. К. остава редуцирания размер от 104000 лв. При еднакъв размер на справедливото обезщетение от 100000 лв. за М. Ч. и за В. К., и еднакви присъдени суми от СГС, САС е присъдил допълнително на единия 10000 лв., а на другия 20000 лв., без да изложи мотиви за разликата. Присъждайки пълно обезщетение до справедливия размер на Ч. за претърпените от собственото му увреждане болки и страдания, не е изложил мотиви за елемента на съпричиняване, дължащ се на непоставянето на обезопасителен колан.

Произнасяйки се по същество по жалбата срещу основното решение, касационният съдебен състав счита, че тя е неоснователна в частта по приложението на чл.52 ЗЗД – справедливия размер на дължимите обезщетения на ищците, произтичащи от смъртта на С. И. и справедливия размер на обезщетението, дължимо на М. Ч. за личното му телесно увреждане. Както първоинстанционния, така и въззивния състав правилно са приели, че с оглед родствената връзка и интензитета на търпените болки и страдания от смъртта на И., дължимото обезщетение за К. К. е 130000 лв. и за В. К. и М. Ч. по 100000 лв. Правилно е определен размерът и на обезщетението на пострадалия Ч., произтичащо от собствените му травми – 60000 лв.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на САС за липсата на предпоставки за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, както по отношение на пътуването на И. и Ч. с водач, който е употребил алкохол, така и по отношение непоставянето на предпазен колан от Ч., но поради липса на касационна жалба от застрахователя, въззивното решение не може да бъде ревизирано в тази му част, с оглед забраната reformatio in pejus. Поради това се дължи пълния размер на посочените по-горе обезщетения.

Становището на съдебния състав по основателността на жалбата срещу допълнителното решение произтича от следното: При действието на КЗ (отм.), присъдените обезщетения за неимуществени вреди се дължат ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на деликта, доколкото отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” покрива отговорността на делинквента и е функция от нея – чл.223 ал.2 предл.1 вр. чл.226 ал.1 КЗ (отм.). Присъждането на законната лихва е поискано своевременно, видно от съдържанието на исковата молба в частта на заявения петитум.

Присъждайки на всеки от ищците обезщетение в размер, посочен по-горе, първоинстанционният съд е постановил отхвърлителен диспозитив по отношение на останалата част на всеки един от исковете. Не е постановил отхвърлителен диспозитив за законната лихва за отхвърлените части.

Това е обусловило произнасянето на състава на САС в смисъл, че след като няма отхвърлителен диспозитив и не е поискано допълване на решението на СГС в тази част, той не може да присъди законна лихва върху допълнително присъдените суми.

Становището му е неправилно. В доктрината и съдебната практика съществува противоречие дали законната лихва върху обезщетение за деликт е мораторна и компенсаторна. В случая това е без значение. Безспорно е, че тя се дължи без да има отправена покана – чл.84 ал.3 ЗЗД, началната и дата е датата на деликта, върху нея не се дължи държавна такса и увеличението и в хода на процеса не съставлява увеличение на иска, доколкото размерът и при предявяването на иска е неопределен, а е определяем с оглед окончателно установения размер на главницата. Т.е. не се касае за самостоятелен иск за който би се дължал нарочен отхвърлителен диспозитив, поради което и в решението на СГС не е налице непълнота по отношение на нея. Присъждайки допълнително деликтно обезщетение, съставът на САС е следвало да постанови и плащане на законната лихва върху него, тъй като такава е поискана. Това налага касиране изцяло на допълнителното решение на САС и произнасяне по съществото на спора, като на ищците бъде присъдена законна лихва и върху присъденото обезщетение над размера определен от СГС.

Предвид изложеното по-горе, основното решение ще следва да бъде отменено в частта с която е потвърдено решението на СГС спрямо К. К., като и бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 26000 лв. и на В. К. още 10000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта. Законна лихва, считано от датата на деликта ще следва да бъде присъдена и върху увеличението на обезщетенията за В. К. и М. Ч., което е постановил САС – съответно 10000 лв., 20000 лв. и 24000 лв.

Ответникът застраховател ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса от 720 лв. - 2% върху допълнително присъдените общо 36000 лв., а на ответниците – разноски за настоящата инстанция в размер на 1610 лв., съобразно уважената част от жалбите, която сума следва да бъде изплатена на адв. П. К. на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2886 от 27.12.2019 год. по гр.д.№ 356/2019 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърдено отхвърлителното решение на Софийски градски съд по исковете на К. М. К. и В. М. К. за сумите съответно над 104000 лв. и до 130000 лв. и над 90000 лв. и до 100000 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на К. М. К. с ЕГН-[ЕГН] още 26000 лв. (двадесет и шест хиляди лева) на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015 год. и до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на В. М. К. с ЕГН-[ЕГН] още 10000 лв. (десет хиляди лева) на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва, считано от 06.11.2015 год. и до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ допълнително Решение № 10177 от 24.02.2021 год. по гр.д.№ 356/2019 год. на Софийски апелативен съд, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на В. М. К. с ЕГН-[ЕГН] законната лихва върху присъдената с Решение № 2886 от 27.12.2019 год. по гр.д.№ 356/2019 год. на Софийски апелативен съд сума от 10000 лв. (десет хиляди лева), считано от 06.11.2015 год. и до окончателното и плащане.

ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати на М. О. Ч. с ЕГН-[ЕГН] законната лихва върху присъдената с Решение № 2886 от 27.12.2019 год. по гр.д.№ 356/2019 год. на Софийски апелативен съд сума в общ размер 44000 лв. (четиридесет и четири хиляди лева), считано от 06.11.2015 год. и до окончателното и плащане.

ОСТАВЯ в сила Решение № 2886 от 27.12.2019 год. по гр.д.№ 356/2019 год. на Софийски апелативен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс”АД с ЕИК-121130788 да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 720 лв., а на адв. П. К. сумата 1610 лв. на основание чл.38 ал.2 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.