Осъждане за държане на тютюн без бандерол и оценка на полицейските показания

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 234, ал. 1, 2 и 3 НК * Европейски съд по правата на човека * ненадлежна доказателствена основа * доказателствен анализ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 378

София, 01 юли 2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора от ВП Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 206 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК

Образувано е по касационна жалба от подсъдимата Б. С. М. подадена чрез защитника ѝ адвокат А. А. от АК Хасково против присъда № 36 от 28.11.2023 г. на Окръжен съд Хасково по ВНОХД № 523/ 2023 г.

В касационната жалба са заявени с цифровото им посочване всички основания за касационна проверка, регламентирани в чл. 348, ал.1, т.1 - т. 3 от НПК , като акцентът е поставен върху съществените процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, довели и до неправилно приложение на закона.Оплакването за явна несправедливост на наказание само е маркирано.

Твърди се на първо място, че показанията на полицаите П., И., А. и Х. са незаконосъобразно ползвани, понеже били некоректни, а и не установявали авторството, както неправилно приел съда, а само фактите свързани с намирането на тютюна. Изтъква се и допуснато от съда нарушение от една страна да обсъди детайлно показанията на св.А., а от друга да им отдаде дължимото според касатора значение, като изключващи авторството на подсъдимата. С оплакване за тенденциозност на самото разследване, което както е посочено в жалбата, „не е обективно, всестранно и пълно“ е заявено оплакване за нарушение на чл.107, ал.3 от НПК, като в подкрепа на изложеното се акцентира върху некоректно извършения оглед на местопроизшествие и факта, че св.А. изобщо не била посочена в списъка към обвинителния акт. В подкрепа на заявената незаконосъобразност на аналитичната дейност се сочат също неправилно отчетените от съда, като доказващи авторството, заключения на двете експертизи и на саморъчните обяснения на подсъдимата вписани в протокола за доброволно предаване.

Отправеното в жалбата искане към касационната инстанция е безалтернативно - да отмени въззивната присъда и постанови друга, с която да оправдае подсъдимата.

В заседанието пред ВКС подс.М. се явява лично и с упълномощеният за защитата ѝ пред касационната инстанция адв. Х.Б..

Касационната жалба се поддържа с изложените в нея доводи и отправени искания. Адв. Б. акцентира върху проведеното при абсолютно нарушение правата на подсъдимата разследване и навежда в тази връзка доводи за пълното пренебрегване „функцията на заподозрян“, която подсъдимата получила с предприетите спрямо нея действия – оглед и доброволно предаване и неизпълненото от страна на полицаите задължение да и разяснят правата, които следват от тази функция, в подкрепа на което се позовава на практиката на европейския и на българския съд. Поддържа се също и оплакване за незаконосъобразно кредитиране на показанията на четиримата полицаи, разпитите на които били проведени в отклонение от процесуалните правила, тъй като били напълно еднакви.

В лична защита подсъдимата споделя становището на адв.Б., а в упражнено право на последна дума моли съда да уважи отправеното от защитника искане и да отмени осъдителната присъда.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното:

С присъда № 16 от 11.05.2023 г., постановена по НОХД № 354/2022 г., РС Димитровград признал подс.М. за невиновна в това, че на 30.03.2022 г. в [населено място], област /област/, в // държала акцизни стоки без бандерол – тютюневи изделия – общо 8, 205 кг. нарязан тютюн за пушене /за лула и цигари/, на обща стойност 1841, 20 лв. при единична цена на килограм 224, 40 лв., когато такъв се изисква по закон, а именно съгласно чл.2, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.100, ал.1 и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно – престъпление по чл. 234, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и я оправдал по повдигнатото ѝ обвинение. На основание чл. 234, ал.3 от НК съдът отнел предмета на престъплението.

По въззивен протест, с искане за отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимата, пред Окръжен съд Хасково е образувано ВНОХД № 523 по описа за 2023 г. С атакуваната сега присъда съдът отменил изцяло първоинстанционната присъда, като признал подсъдимата за виновна по обвинението за извършено престъпление по 234, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание на чл.55, ал.1, т.1 от НК ѝ наложил наказание от една година лишаване от свобода, което постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното на подсъдимата наказание по одобрено по НОХД № 5721/2020 г. от РС Пловдив споразумение в размер на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години, за което също определил първоначален общ режим. На основание чл. 234, ал.5 от НК отнел в полза на държавата процесния тютюн и се произнесъл по разноските, които възложил на подсъдимата да заплати.

Подадената жалба е допустима, но по същество е неоснователна.

Неправилното приложение на материалния закон е изведено аргументационно в жалбата единствено като функция от заявеното второто касационно основание - съществено нарушение на процесуалните правила, което налага ВКС да разгледа и обсъди на първо място доводите, с които е обосновано недоволството от процесуалната дейност на контролирания съд.

В съдържателен план развитите съображения позволяват открояването им в следните насоки: необективност на проведеното разследване и проявената тенденциозност към събирането на доказателствата, довели до нарушение на чл.107, ал.3 от НПК; незаконосъобразно формирана доказателствена съвкупност и незаконосъобразен анализ на доказателствата, проявен чрез неправилното им съотнасяне към предмета на доказване, вследствие на което е направено погрешно заключението за доказаност на авторството.

На първо място следва да се посочи, че с оглед централното място на съдебната фаза в наказателния процес, оплаквания за пороци в досъдебното разследване по начало не съставляват основание по см. на чл.348, ал.1, т.2 и това е видно от очертаните чл.348, ал.3 от НПК нарушения. Принципно отклонения от процесуалните изисквания в досъдебната фаза могат да рефлектират върху правата на страните и само в случай, че не са отстранени от съда биха могли да насочат към процесуален порок. В контекста на изложеното, възражение за допуснато на досъдебното производство нарушение на принципа по чл.14 от НПК не налага самостоятелно обсъждане. Преценката на обвинението, върху какви доказателства да изгради обвинителната си теза е в рамките на суверенното му право, поради което и извън настоящия контрол е довода за невключване на св.А. в списъка към обвинителния акт, която видно от делото е и надлежно разпитана в съдебната фаза. Независимо от горното, ВКС намира за необходимо да отрази становището си към предложеният в жалбата прочит на предприетите от разследващите действия, свързани с проверка на събраните чрез показанията на св.А. гласни доказателства, като „репресивни действия“ за разколебаването ѝ. Доводите на защитата не могат да бъдат споделени, защото не в противоречие, както се твърди в жалбата, а именно в изпълнение на задълженията по чл.107, ал.3 от НПК, органите на досъдебното производство са предприели действията по проверка на изложените в показанията на посочения свидетел фактически данни, отчитайки тяхната фактическа и логическа непоследователност.

Пренесено на плоскостта на атакуваната процесуална дейност на контролирания съд, така заявеното оплакване за отклонение от вмененото му задължение да събира и проверява, както доказателства които уличават, така и такива които оневиняват подсъдимото лице изисква отговор от ВКС, но извършената проверка разкрива категоричната му неоснователност. Въззивният съд не е допуснал претендираното нарушение нито в рамките на неизпълнено служебно начало, нито в аспекта на поискани от страните, но несъбрани от съда доказателства. Не се и твърди от касатора да са игнорирани отправени искания в тази посока. Събрани са всички възможни доказателства и не е допуснато отклонение от посочените процесуални изисквания, като е спазен принципа по чл.13 от НПК.

На следващо място, несподелими са възраженията за процесуално неизрядна дейност на съда по формиране на доказателствената база, ползвана за фактическото изясняване на делото. Така формулирани, доводите пряко касаят възражението на порочност при формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, доколкото законосъобразността на този процес, на първо място изисква доказателствата да са установени, както изисква чл.104 от НПК - „ по реда предвиден в този кодекс“. За това и всякога, когато това не е така е компрометиран и принципа по чл. 13, ал.2 от НПК. В случая обаче контролирания съд не е допуснал претендираното нарушение.

Съдът правилно не е изключил от обсъжданата съвкупност показанията на разпитаните четирима свидетели служители на полицията, като са несподелими наведените в тази посока доводи в жалбата, свързани с незаконосъобразността на извършения оглед на местопроизшествие. Споделяйки становището на първата инстанция за опорочена процедура по провеждането на посоченото процесуално следствено действие въззивната инстанция изобщо не е ползвала изготвения протокол (стр. 6 – стр.7, мотиви, възз.присъда). Изключеният от доказателствената съвкупност протокол за оглед на местопроизшествие няма как да обоснове некоректност, както се твърди в жалбата, в действията на четиримата свидетели полицейски служители, които нямат каквото и да е участие в извършването на посоченото процесуално следствено действие. Извършената проверка, възможността за която е законово залегнала в техните правомощия, като не се и твърди обратното, не би могла да търпи негативи поради незаконосъобразно извършения оглед, последвал съобщението за извършено престъпление и предприет на това основание. Изведените на тази основа оплаквания за „тенденциозност“ в действията на полицаите - за както е посочено в жалбата - „планирана атака срещу М. с цел попадането и в затвора“, включително и с внушението друга причина за посещението на обекта, са несъстоятелни.

Поставеният друг аспект на същото оплакване, свързано с предприетите от полицаите действия спрямо подсъдимата без да са и разяснили правата, които имала като „заподозряна“ не разкрива основателност и не променя направеният извод за годност на техните показания. Съдебната практика на ЕСПЧ и на ВКС последователно приема ненадлежност на доказателствените данни, които са събрани опосредено чрез разпит на полицаи, за които не е имало пречка да са свидетели, но в показанията си са възпроизвели получена от заподозряно/обвиняемо лице информация при проведени беседи в условията на арест, задържане или в контролирана от полицията среда и без да са го уведомили надлежно и осигурили правото му да ползва адвокатска защита и да не дава уличаващи го обяснения, които могат да бъдат използвани за осъждането му (в тази посока - Решения на ЕСПЧ по делото T. v. U. по жалба № 31720/02, по делото Д. М. срещу България по жалба № 34779/09 г., Р № 42 /20.03.2018 г. по н.д. № 25/18 г., ВКС, ІІ н.о., Р № 87/18.05.2016 г. , по н.д. № 291/2016 г., на ВКС, ІІ н.о., Р № 391/25.10.2013 г. по н.д. № 1220/2013 г., на ВКС, ІІІ, н.о и др.)

Настоящата хипотеза обаче не е идентична. Възприетите от тях обстоятелства свързани с поведението на подсъдимата и реализираното от нея съдействие по показване на процесния тютюн не могат да се охарактеризират като „събеседване“ в контролирана полицейска среда, за да обуслови активиране на горепосочените ограничения. Следва да се спомене, в контекста на възраженията за дължимото разяснение на правата и че тя не придобива такива от въпроса дали има забранени вещества, а от установяването на данни за това. Приложното поле на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство обхваща обвиняемите и заподозрените лица, както и тези, за които в хода на разпита пред полицията или от друг правоохранителен орган се разкрият насочващи данни в тази посока, тоест данните следва да възникнат (Р 88/19.05.2021г, по н.д. № 312/2021 г., ВКС, ІІІ н.о).

Оплакването за негодност на показанията на четиримата полицаи, поради несъбраните им в съответствие с НПК показания от досъдебното производство, понеже както се твърди в пледоарията пред ВКС те били напълно еднотипни - „съвпадащи с думите, препинателните знаци и т.н.“, също е лишено от основание. Съпоставяне съдържанието на депозираните от тях на досъдебното производство показания действително очертава сходство на възпроизведените обстоятелства, което е обяснимо предвид факта, че и четиримата са разпитвани за едни и същи обстоятелства и разпитите им са проведени непосредствено след събитията, за които свидетелстват - св.П. на 30.03.2022 г., а свидетелите А., И. и Х. на следващия ден. Отделно от посоченото, въззивният съд не е основал изводите си единствено на приобщени по реда на прочитането им показания от досъдебното производство, а е установил релевантните данни въз основа на непосредствено събрани пред него чрез проведения в съдебната фаза разпит и на четиримата полицаи.

Ето защо и не се споделя възражението за опорочен процес на формиране на вътрешното убеждение, поради основаването му на негодни източници.

Като неоснователни се преценяват и възраженията за незаконосъобразност в доказателствено - аналитичната дейност на въззивният съд, вследствие на която, както се твърди в жалбата, погрешно били изведени заключения за доказаност на престъплението и авторството на подсъдимата.

Следва да се уточни, че в значителната си част съображенията, развити в подкрепа на това оплакване са свързани с неправилната, според касатора преценка на въззивната инстанция да се довери на един или друг източник. Такива са например настоятелното искане да се приемат с доверие обясненията на подсъдимата, макар и дадени само във връзка с отношенията ѝ с лице на име А. и тези показания на св.А., в която твърди, че тя е закупила тютюна. По естеството си посочените доводи несъмнено разкриват оплакване за необоснованост, което не съставлява основание за касационна проверка .

Тези, които подлежат на разглеждане, като относими към оспорената процесуална правилност на доказателствено - аналитичната дейност на въззивния съд са доводите, свързани с твърдението, че деянието е недоказано, защото от доказателствата, счетени от решаващият съд за установяващи авторството на подсъдимата не следвал извод в такава посока. Тоест акцентира се върху превратност на съдържателната им оценка.

Оплакването е лишено от основание, но изисква следното уточнение:

По начало въззивният съд правилно е ценил показанията на свидетелите полицейски служители. Последните непосредствено са възприели обстоятелствата относно действията на подс. М. - къде и защо ги е завела и какво им е показала, в отговор на конкретно отправеното от тях питане, които обстоятелства са възпроизведени чрез показанията им и съставляват пряко доказателство за намерения, в наетото и стопанисвано от подсъдимата помещение, тютюн и за начина, по който е установен. След като именно тези показания контролираният съд е поставил на първо място по значимост (стр.5, мотиви, възз.присъда) е могъл да бъде по - прецизен в оценката си, защото общите изводи за годността и достоверността съвсем не заместват дължимите изводите за обема на фактите, които съдът приема за установени от конкретния източник. Действително, в последният абзац на стр.5 съдът е внесъл известна конкретика в обстоятелствата, които е приел за изяснени от техните показания, а именно „инкриминираната дата, мястото на проверката и установените констатации“. В същото време, във възприетите фактически положения отразени в мотивите (стр. 4, абз.трети) е пресъздаден разговора между св.П. и подсъдимата, включително и отговорите ѝ – а именно, че „тютюнът е неин“, като част от установената фактология.

Това налага, в рамките на обсъжданото възражение, ВКС да посочи следното: в принципно отношение за четиримата разпитани служители на полицията действително не е имало ограничение за обстоятелствата, които биха могли да установят, стига да са ги възприели и да имат принос към разкриване на обективната истина. Като носещи информационна стойност за действията извършени от подсъдимата, както се отбеляза, законосъобразно са ценени. В частта обаче относно дадените от нея изявления относно произхода на тютюна и чия собственост е, в светлината на горепосочената утвърдена съдебна практика, показанията им представляват заместване на първични с производни доказателствени данни, което не се допуска, при положение, че първите не са недостъпни и могат - съответно са и били събрани - чрез обясненията на подсъдимата.

Констатираната непрецизност в дължимото процесуално обследване на посочените доказателствени източници обаче няма за последица реализиране на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, понеже не рефлектира върху процесуалната адекватност като цяло на доказателствено - аналитичната дейност на въззивния съд, респективно не променя извода за приетата доказателствена обезпеченост на обвинението, който ВКС намира за напълно верен. Това е така, понеже чия собственост е тютюна, по начало е неотносимо към установеността на съставомерните признаци на престъпният състав по чл.234, ал.1 от НК. Престъплението изисква от обективна страна държане на акцизни стоки без бандерол и е довършено с осъществената от дееца фактическа власт върху тях. От наказателноправна гледна точка е ирелевантно дали деецът ги държи като свои ( т.е. владее по см. на чл.68,ал.1, на ЗС) или ги държи като чужди, като е достатъчно да съзнава, че са в негова фактическа власт и може да се разпореди с тях, фактически или юридически.

При изясняването на тези релевантни обстоятелства въззивният съд не е допуснал отклонение от процесуалните изисквания и липсват основания да бъде оспорен осъщественият анализ и достигнатият въз основа на него извод, че в своето единство събраните доказателства установяват по несъмнен начин авторството на подсъдимата в престъплението - предмет на делото.

Контролираният съд не е допуснал претендираното нарушение в оценката на протокола за доброволно предаване, с който подсъдимата е предала процесния чувал, съдържащ ситно нарязаната листна маса. Информацията от този писмен документ е използвана само за проверка достоверността на показанията на разпитаните свидетели. Обстоятелството, че именно подсъдимата е завела полицаите в помещението на стопанисвания от нея обект и е показала процесния чувал не се оспорва, нито е релевирано оплакване срещу доброволността на посоченото действие. Възразява се, видно от доводите в жалбата, срещу верността на отразеното в протокола, че „тютюнът е неин“, за което се твърди, че подсъдимата написала „под давлението и въздействието на полицаите и поставянето и под стрес от голямото полицейско присъствие и внезапна проверка“( стр.4, кас. жалба). Не е спорна процесуалната негодност на саморъчните и изявления отразени в писмен вид в протокола за доброволно предаване да послужат като пряко доказателство, заместващо единствения легален начин обективираната там информация да бъде въведена в процеса, а именно чрез обясненията и. Доколкото обаче прочитът на въззивните мотиви не извежда заключение съдът да ги е ценил в тази посока (стр. 6, възз.мотиви), то и ВКС не намира необходимост от допълнително обсъждане. В контекста на посоченото, заявеното в заседанието пред касационната инстанция, че „тази жена по някакъв начин е била принудена да предаде този чувал и да напише, че е неин“, ВКС намира за декларативно.

Не се откриват пропуски в оценъчната дейност на въззивния съд и относно заключенията на двете експертизи. Тяхното процесуално значение не е отнесено извън действителният им принос към изясняване на фактите от предмета на доказване. След като съставът на престъплението инкриминира държането на акцизна стока, то и заключението на физико - химическата експертиза установила, че жълто-кафявата листна маса съставлява годен (нарязан) тютюн за пушене, тоест е акцизна стока по см. на чл. 2, т 2 и чл.12 от ЗАДС, несъмнено има значение за изясняване обстоятелствата от предмета на доказване. Със значение за делото е и установената по експертен път икономическа стойност на процесното количество тютюн и размера на незаплатения акциз. Двете изготвени заключения следователно са ползвани според точното им предназначения и оплакването, че са ценени за установяване авторството е несъстоятелно.

Всъщност, комплексът от възражения оспорващи законосъобразността на аналитичната дейност на въззивния съд и изведения от нея извод за осъществено от подсъдимата престъпление не държи сметка за дължимото не само поотделно обсъждане и оценка на всяко едно от доказателствата в съвкупността, но и тяхното цялостно и комплексно обсъждане и анализ. Това именно предвижда нормата на чл.107, ал.5 от НПК, изискваща внимателна проверка на всички събрани доказателства. Този верен подход е приложил и въззивният съд, като е оценил поотделно и съпоставително събраната по делото доказателствена съвкупност и е извел законосъобразно изводите си по фактите и правото. Следва изрично да се подчертае, че преценката на съда на коя част от показанията на св.А. да се довери и в коя да не ги приеме с доверие, за което е изложил надлежни мотиви, е негово суверенно право. След като не е налице процесуален пропуск при техния анализ понеже същият е съответен на чл. 107, ал.5 от НПК, то и е недопустима намесата на ВКС върху вътрешното убеждение на долустоящата инстанция.

Предложеният в жалбата друг доказателствен анализ, който да извърши ВКС и от който да достигне до различни от приетите от въззивната инстанция фактически и правни изводи и въз основа на тях да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимата не отчита законовите правомощия на касационната инстанция, извън които са поисканата намеса и резултат.

Необходимо е в тази връзка отново да се припомни, че касационната инстанция е инстанция единствено по правото, не и по фактите, като по отношение на тях въззивната инстанция е последна. ВКС не събира и не проверява доказателства, с изключение на хипотезата по чл.354, ал.5 от НПК, в която не попада настоящия случай.

В обобщение може да се заключи, че в рамките на осъществената касационна проверка ВКС не установи да е реализирано касационното основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК.

Неправилното приложение на закона, предвидено като основание за касационна проверка, както се отбеляза по - горе, е въведено само като функция на оплакването за недоказаното авторството на подсъдимата в престъплението по делото. Жалбата не съдържа конкретни доводи в подкрепа на заявената материална незаконосъобразност на атакуваната присъда и в този смисъл твърдението, че не е налице извършване на изпълнително деяние от страна на подсъдимата е декларативно. При установените фактически констатации с осъждането на подсъдимата по чл.234, ал.3, т.1 във вр. с ал.1 от НК материалният закон е приложен правилно, тъй като са налице всички съставомерни признаци на посоченото престъпление. Ето защо и в рамките на обсъжданото касационно основание ВКС не установи основания за намеса.

Третият касационен повод - заявената явна несправедливост - също не е аргументирана с конкретни данни в подкрепа на претендираното и наличие.

И тя е въведена в рамките на общото оспорване на присъдата като неправилна и оплакването за допуснатата с осъждането на подсъдимата несправедливост. Съображенията в жалбата, макар и посочени в контекста на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно, че същата е „ вдовица, която се грижи за сина си сама“, освен че не намират опора в делото ( л. 134, Д.П.), но и не са от естество да повлияят върху правилността на направената от въззивният съд преценка относно дължимата за постигане целите по чл.36 от НК санкция. Видно от атакуваната присъда, съдът е определил наказанието при облекчените условия на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като наложеният размер от една година лишаване от свобода е двукратно по-нисък от минималния санкционен праг предвиден в чл. 234, ал.3, т.1 във вр. с чл.234, ал.1 от НК, а кумулативното наказание – лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК не е наложено. Ето защо, при напълно споделимите мотиви на въззивния съд относно степента на обществена опасност на подсъдимата и в същото време проявения от съда очевидно либерален подход при отмерване на комплексната санкция, възражението за явна несправедливост на наложеното наказание е лишено от основание.

Предвид изложеното и като не намери да са налице претендираните в жалбата касационни основания, ВКС счете, че следва да остави в сила атакуваната въззивна присъда.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК , Върховният касационен съд , трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 36 от 28.11.2023 г., постановена по ВНОХД № 523/2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.