Отмяна на влязло в сила съдебно решение след констатирано нарушение от ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 211

гр.София, 02.04.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 5449 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 и ал.3 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260330/09.06.2023 г. по регистъра на Окръжен съд – Перник, подадена от С. Т. К. и С. С. К. чрез адв. Б., с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 371/28.02.2011г. по гр. д. № 439/2010 г. на Апелативен съд – София, с което са уважени предявените от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)) искове по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и са отнети в полза на държавата подробно посочените в решението недвижими имоти, леки автомобили и парични средства.

С постановеното по делото определение № 234/18.01.2024г. е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.

Молителите я поддържат.

Ответникът КПКОНПИ, чрез главен инспектор Ю. В., я оспорва с твърдение, че при повторно разглеждане на спора не биха могли да бъдат отстранени последиците от нарушението, установено с решението на ЕСПЧ.

Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Андреев, намира молбата за отмяна за основателна. Счита, че решението на ЕСПЧ констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, което представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение като единствен вътрешноправен способ за отстраняване на последиците от това нарушение.

Настоящият състав, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира молбата за отмяна за основателна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК регламентира основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в случаите, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Предпоставките на това основание за отмяна са: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от Република България нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е постановено по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд; неотстранени от държавата последици от установеното нарушение с решението на ЕСПЧ и възможност последиците да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото.

В случая цитираните предпоставки са налице.

С влязлото в сила решение № 371/28.02.2011г. по гр. д. № 439/2010 г. на Апелативен съд – София, след отмяна на първоинстанционното решение на ОС Перник № 5а/02.03.2010г. по гр.д.№ 837/2007г., са уважени предявените от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)) искове по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и от С. Т. К., С. С. К., “Фламинго 385“ ЕООД и „Фламинго 1“ ЕООД, собственост и управлявани от С. Т. К., са отнети в полза на държавата подробно посочените в решението недвижими имоти, леки автомобили и парични средства.

С окончателно решение от 09 февруари 2023г. по делото "Шопов и други срещу България" (обединяващо жалба № 38398/11, жалба 59983/12 -подадена от името на С. Т. К. и С. С. К., и жалба № 16753/18), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото "Тодоров и други срещу България" от 13.07.2021г. В мотивите си съдът е приел, че правото на мирно ползване на притежанията от физическите или юридическите лица, прокламирано с Протокол № 1, е нарушено, тъй като националният съд е разпоредил отнемане на имуществото им, без да направи опит да обоснове причинно-следствената връзка между имуществото – обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от молителите. По отношение на имуществените вреди претенциите са отхвърлени и съдът е имал повод да повтори, както и по делото "Тодоров и други срещу България", че най - подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

Необходимостта от ново разглеждане на делото, за да бъдат отстранени установеното нарушение и последиците от него, е изрично приета с решението на ЕСПЧ от 09.02.2013г., чиито мотиви е недопустимо да бъдат ревизирани в настоящото производство. В тази връзка е неоснователно възражението на КПКОНПИ, че нарушението не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото.

Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, от етапа на разглеждане на въззивната жалба в открито заседание.

Разноските за настоящото производство следва да бъдат разпределени след новото разглеждане на спора и съобразно изхода от него.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ , на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, влязлото в сила решение № № 371/28.02.2011г. по гр. д. № 439/2010 г. на Апелативен съд – София и ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: