Обезсилване на съдебно решение при нередовна искова молба за трудова дискриминация

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50197
[населено място], 25.11. 2022г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3076 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. И. срещу решение № 260315/14.01.2021г. по в.гр.д. № 7015/2019г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на И. срещу „Дойче Телеком системс солюшънс Унгария“ ООД (с предишно наименование „ІТ Сървисис Унгария“ ООД ) по чл.71, ал.1 , т.1 ,т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация.

Касаторът сочи и обосновава всички основания по чл. 281, т.3 ГПК и иска отмяна на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете му по чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр., последният до размер от 50 000 лева.

Ответникът по касация „Дойче Телеком системс солюшънс Унгария“ ООД, дружество учредено съгласно законите на Република Унгария, чрез адв. Б. и адв. В., оспорва касационната жалба.

С определение № 346/29.04.2022г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост. При същата съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира въззивното решение за недопустимо по следните съображения:

В исковата молба и уточнителните молби по чл. 129 ГПК пред първата инстанция ищецът е твърдял, че по време ( от 10.05.2010г. до 19.11.2011г.) и във връзка с прекратяване на трудовия му договор с ответното дружество, което е учредено съгласно законите на Република Унгария, е бил преследван по смисъла на чл. 5 вр. с §1, т.3, б “а“ от ЗЗДискр., тъй като след 26.09.2011г. е предприел официални действия за защита от дискриминация на работното място, разменяйки електронна кореспонденция с Ю. С., оперативен мениджър по проект „П.“ при ответника и Ю. Б., сътрудник „Човешки ресурси“ при ответника, в резултат от която трудовият му договор е бил прекратен. Поискал е от съда да установи факта на дискриминация; да осъди ответника да възстанови положението отпреди дискриминацията, като го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да се въздържа за в бъдеще от дискриминационно поведение, и да му бъде присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, представляващи, в имуществената си част, частично предявена претенция от обща такава, формирана от размера на брутното трудово възнаграждение за периода 19.11.2011г. до момента на възстановяване на заеманата преди 19.11.2011г. длъжност.

В съдебно заседание на 26.09.2018г. ищецът е заявил изменение на исковата претенция по чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., като е посочил, че размерът й е 125 955 лева и в „имуществената си част“ е формиран от сбора на брутното трудово възнаграждение по прекратения договор за периода 19.11.2011г. до 19.11.2018г.

В съдебно заседание на 14.11.2018г. съдът е допуснал по реда на чл. 214 ГПК увеличение размера на иска по чл. 71,ал.1, т.3 ЗЗДискр. до 125 955 лева.

В изпълнение на указания на въззивния съд по чл. 129 ГПК ищецът е заявил, че: 1/ уволнението му представлява „преследване“ по смисъла на чл.5 вр. с §1, т.3, б “а“ от ЗЗДискр., както и всички действия на ответника, довели до уволнението, а именно: непредоставяне на информация; преместването му в отдел с денонощен режим на работа; недопускане до работното му място на 17.10.2011г. и непредоставяне на възможност за преместване на работа в отдел, за който бил кандидатствал; 2/ законосъобразността на уволнението му е била предмет на исково производство пред трудовия трибунал в [населено място], Унгария и искът за отмяна на уволнението е отхвърлен; 3/ размерът на обезщетението за имуществени вреди за периода 19.11.2011г. до подаване на исковата молба (23.11.2016г.) е 91999, 80 лева; понесените неимуществени вреди се изразяват в психически и емоционален стрес, и разрив в интимните му отношения, и са неоценими, но, за да изпълни указанията на съда, определя размера им на 125 955 лева, като претендира присъждането на тази сума или като обезщетение за имуществени вреди, или като такова за неимуществени.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд , след като изрично е приел, че нередовностите на исковата молба са били отстранени с депозираната пред него молба на ищеца, е счел, че неблагоприятното третиране или неблагоприятните последици, понесени от последния, е следвало да са резултат от подаден сигнал или жалба до компетентен антидискриминационен орган и тъй като нито се твърди, нито се установява това да е станало, исковете по чл. 71, ал.1, т.1-3 ЗЗДискр. са неоснователни.

Исковата молба, по която е образувано делото, е останала нередовна, въпреки уточненията й.

За изясняване същността и характера на заявеното за защита от ищеца субективно право е необходимо по реда на чл. 129 ГПК да се уточни обстоятелствената част и петитума на исковете, като:

1/ изрично и изчерпателно се посочи всяко едно действие на служител на работодателя в периода 10.05.2010г. - 19.11.2011г., което, според ищеца, представлява акт на дискриминация по признака преследване, кога е осъществено и в какво се изразява. Тъй като процесният спор е с международен елемент, компетентният за случая по правилата на чл. 26 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година български съд дължи изпълнение на служебното си задължение да издири приложимото материално право, от значение за което е обстоятелството къде е работното място на ищеца, където е проявявано дискриминационно поведение от служители на работодателя. В тази връзка, сред индивидуализиращите признаци на всеки от процесните дискриминационни актове следва изрично да се посочи къде ( в коя държава) е било работното място на ищеца, където те са осъществявани.

2/ прецизира се петитума на претенциите по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. съобразно уточненията на исковите претенции по т.1 и така щото същите да са допустими, за което следва да се отчете, от една страна, че искът по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. урежда превантивния механизъм на защита срещу дискриминация, а, от друга, че уволнението на ищеца не е отменено в специално проведеното за това исково производство.

3/ посочи се конкретния размер на обезщетението за имуществени вреди за периода 19.11.2011г. - 23.11.2016г. ( датата на подаване на исковата молба) в рамките на общо заявената сума от 125 955 лева. В случай, че този иск се заявява като частичен, да се посочи какъв е размера на заявената по исков ред част от цялото вземане, като се държи сметка, че последното е това за периода 19.11.2001г. - 23.11.2016г.

4/ да се заяви изрично претендира ли се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ако да – какъв е размера на претенцията в рамките на общо заявената сума от 125 955 лева.

Констатираните от касационната инстанция нередовности на исковата молба не са установени от въззивната инстанция. Съгласно разрешенията на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовности на исковата молба в хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК (каквито са процесните), за да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. Когато неизпълнението на това задължение доведе до разглеждане на нередовна искова молба, чиито дефекти са неотстраними от касационната инстанция (както в случая), решението на въззивния съд следва да се обезсили, а делото - да му се върне за отстраняване нередовността.

В приложение цитираните постановки на задължителната практика на ВКС въззивното решение в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 , вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК , а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба.

Съгласно определение по чл. 213 ГПК с №166/29.04.2022г. на ВКС, ІІІ ГО по ч.гр.д.№ 3075/2021г., предмет на настоящото дело е и частна жалба на К. А. И. срещу определение на СГС, ІІ д въззивен състав № 266967/15.04.2021г. по гр.д.№ 7015/2019г., с което е оставено без уважение искането на И. по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта по присъдените на ответната страна разноски.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че съгласно чл. 75, ал.2 ЗЗДискр. на ответната страна не следва да се присъждат разноски за представителство по делото, независимо от изхода по съществото на спора; че липсват годни доказателства за заплащане на претендираното и присъдено на ответника като разноски адвокатско възнаграждение, както и че последното е прекомерно.

Ответната страна по жалбата и ответник по делото „Дойче Телеком системс солюшънс Унгария“ ООД (с предишно наименование „ІТ Сървисис Унгария“ ООД) възразява срещу функционалната компетентност на ВКС да разгледа частната жалба, а по същество оспорва последната.

Настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО намира, че произнасянето по процесната частна жалба е от компетенциите на Софийски апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал.2 ГПК, функционалната подсъдност при обжалването се определя от това дали определението е постановено от съда, пред който делото е висящо. Когато определението е постановено за първи път от окръжен съд, компетентен по жалбата е съответния апелативен съд. Атакуваното определение е определение на СГС по чл. 248 ГПК, постановено е за първи път от окръжен съд, пред който делото е висящо и затова компетентен да се произнесе по реда на чл. 274, ал.2 ГПК по частната жалба срещу това определение е Софийският апелативен съд. Нему частната жалба следва да се препрати по компетентност.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК решение № 260315/14.01.2021г. по в.гр.д. № 7015/2019г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Софийски градски съд.

ОТМЕНЯ , на основание чл. 253 ГПК, определението по чл. 213 ГПК с №166/29.04.2022г. на ВКС, ІІІ ГО по ч.гр.д.№ 3075/2021г.

ПРЕКРАТЯВА пред ВКС производството по ч.гр.д.№ 3075/2021г., ВКС, ІІІ ГО и ИЗПРАЩА частната жалба, по която е образувано на Софийски апелативен съд по компетентност.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: