Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пълнолетен син при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50079

София,25.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при секретаря Ангел Йорданов

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2046 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Б. Г. касационна жалба на ответника „ЗД Евроинс“ АД срещу решение № 257/26.05.2022г.по възз.т.д. № 169/2022г. на АС - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260330/10.11.2021г. по т.д.№ 191/2020г. на ОС - Стара Загора за осъждането „ЗД Евроинс“ АД да заплати на Р. Т. Р. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина му Н. Р. Т. при настъпилото на 31.12.2016г. ПТП в размер на 80 000лв. (над доброволно заплатената сума от 120 000лв. до присъдената сума от 200 000лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба са поддържани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - неправилност, поради съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.Касаторът поддържа, че част от фактическите изводи на въззивния съд са неправилни, тъй като са изведени от обстоятелства, невключени в предмета на доказване, и без провеждане на необходимия анализ и оценка на доказателствения материал. Конкретно, касаторът се позовава на направеното от процесуалния представител на ищеца уточнение в ОЗС на 11.10.2021г. пред първоинстанционния съд, че липсва твърдение за съвместно съжителство между ищеца и сина му.Оспорва изводите, че след развода детето е останало за отглеждане при баща си, който е полагал непосредствени грижи за него в периода на израстването и формирането му като личност, като извършени в пряк резултат от допуснато от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в обсъждането и извършването на доказателствени изводи въз основа на факти, чиито правни последици не се претендират, и неизлагането на мотиви защо се кредитират свидетелските показания за тези факти.Касаторът поддържа, че въззивната инстанция не е обсъдила направеното във въззивната жалба оплакване, че физическата отдалеченост на ищеца и сина му е довела до липса на ежедневен контакт, което е препятствало възможността те да съпреживяват множество емоционално наситени моменти, които да усилват и утвърждават взаимоотношенията им, а това, от своя страна е препятствало между тях да се установи онази дълбока и наситена със съдържание връзка, която би обусловила възникването на вреди в признатия от въззивния съд обем.Въведени са и доводи за нарушаване от въззивния съд на установения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, предвид на това, че не е съобразена съдебната практика в сходен случай, а именно присъждането на майката на другото момче, починало при същата катастрофа, която е живяла заедно с единствения си син, на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв.Касаторът счита, че допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се във формиране на извода за обема на отговорността на застрахователя въз основа на факт, чиито правни последици не се претендират, е довело до неправилно приложение на материалния закон, съответно до нарушение на принципа на справедливостта и на забраната за неоснователно обогатяване. Искането е за отмяна на въззивното решение и вместо него за постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за размера от 80 000лв. (размера над 120 000лв. до 200 000лв.)

В подадените чрез адв.Ж. З. писмен отговор и изложение към него ответникът по касация Р. Р. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Не е постъпил в срок писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място]- трето лице-помагач на ответника „ЗД Евроинс“ АД

С определение № 50291/02.05.2023г. въззивното решение в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване, на основание т.1, предл.2, на чл. 280, ал. 1 ГПК, за преценка на дали даденото от въззивния съд разрешение е в съответтствие с решение № 177/25.10.2016г. по гр.д.№ 1263/2016г., III г.о., по следния процесуалноправен въпрос :Следва ли съдът да гради доказателствените си изводи върху фактически обстоятелства, които не са част от предмета на доказване?

В откритото съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. поддържа касационната жалба, а ответникът по касация чрез процесуалния си представител адв.З. поддържа отговора.И двете страни претендират за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, въз основа на въведените касационни основания, доводите на страните и след преценка на данните по делото, приема следното:

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговорът му произтича от споделяното от настоящия състав решение № 177/25.10.2016г. по гр.д.№ 1263/2016г., III г.о., в което се приема, че от волята на ищеца зависи правните последици на кои факти да претендира; Той може по различни съображения да реши да не претендира всички свои права, а само някои от тях, защото има намерение да се откаже от някое свое право, няма сили, средства или желание да се бори за него, не разполага с убедителни доказателства за някой факт и не желае да понесе съдебните разноски, като предяви неговите правни последици и др.; Когато факт, чиито правни последици не се претендират, бъде установен по делото, съдът не може да го обсъжда (той е правноирелевантен), нито може да прави от него доказателствени изводи за други правно релевантни факти .

С оглед даденото казуално тълкуване отговорът на въпроса е, че съдът има правомощия да обсъжда и да прави доказателствени изводи само въз основа на правнорелевантните факти, чиито правни последици се претендират, респективно, когато факт, чиито правни последици не се претендират, бъде установен по делото, съдът не може да го обсъжда и да прави от него доказателствени изводи за други правнорелевантни факти.

По същество и по въведените касационни основания:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника „ЗД Евроинс“ АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размера от 80 000лв.( над доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение в хода на първоинстанционното производство от 120 000лв. до присъдения размер от 200 000лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.Въззивната инстанция е възприела неоспорените фактически констатации, че при ПТП на 31.12.2016г. е настъпила смъртта на сина на ищеца, по причина единствено и само от виновното и противоправното поведение на водач на МПС, застрахован по валидно застрахователно отношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, без състоянието на пътната настилка да е допринесло за настъпване на произшествието.Спорът пред въззивния съд е бил само във връзка с определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за размера над доброволно заплатената от застрахователя сума от 120 000лв. до пълния претендиран и присъден с първоинстанционното решение размер от 200 000лв. Преди всичко въззивният съд е приел, че между ищеца и сина му е била изградена дълбока и силна емоционална връзка и привързаност, която не е била накърнена от физическата им раздяла по повод заминаването на сина на ищеца в чужбина при майка му.Този извод е основан на показанията на св.Г. Р. и П. В., като е счетен за неоснователен доводът във въззивната жалба, че те не следва да бъдат кредитирани.От свидетелските показания въззивната инстанция е приела за установено, че повече от 10 години след развода на родителите си синът на ищеца е живял при баща си и той, подпомаган от своите родители, е полагал непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание в периода на израстване и формиране на личността му, отдавайки се изцяло на тях, без да създаде друго семейство, като е акцентирано и това, че се касае за единственото дете на ищеца.От показанията на разпитаните свидетели решаващият състав е приел за установено, че след заминаването на сина на ищеца в чужбина при майка му ищецът е продължил да контактува с него както по телефона, така и лично - при посещенията на сина на ищеца през лятото и по коледните и новогодишните празници, когато е настъпило и произшествието, а ищецът е имал планове в бъдеще да обезпечи сина си с жилище, за да се завърне той в страната. При тези данни въззивният съд е счел, че е несъмнено внезапната смърт на сина на ищеца, който тогава е бил само на 25 години, да е причинила на ищеца силна душевна болка, дълбока скръб, униние и безперспективност, кредитирайки дадените свидетелски показания в този смисъл.Приел е, че непрежалимата загуба на сина му ще съпътства ищеца до края на живота му.По тези съображения е прието, че на ищеца е дължимо обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 200 000лв.

С оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от формираната съдебна практика с решение № 177/25.10.2016г. по гр.д.№ 1263/2016г., III г.о.

Решаващият състав е пропуснал да отчете, че след разпита на свидетелите на ищеца пред първоинстанционния съд в ОЗС на 11.10.2021г. процесуалният представител на застрахователя е поискал да бъдат допуснати свидетели за установяване на обстоятелството, че пострадалият само за един много кратък период от време е живял при баща си.В тази връзка процесуалният представител на ищеца адв.З. е заявил изрично, че не поддържа твърдения пострадалият да е живял през някакъв период от време при баща си, а само, че те са останали изключително близки и са имали някакви отношения, които са били периодични. Предвид така изрично заявеното от ищеца, въззивният съд не е имал правомощия да обсъжда и да изгражда правните си изводи въз основа на факта, че ищецът е полагал непосредствени грижи за сина си до навършване на 19-годишната му възраст, съответно, основаните на тях изводи на въззивния съд за обема на отговорността на застрахователя са необосновани.Налага се извод, че е налице поддържаното касационно основание по чл.281, т.3, предл. посл.ГПК, поради което въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено.Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.2 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

С оглед отчетените и от въззивния съд конкретни обстоятелства, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди - внезапната смърт на сина на ищеца, който тогава е бил само на 25 години и е бил единственото му дете, и причинените на ищеца в резултат от най-тежката и невъзвратима загуба на единствено дете силна душевна болка, дълбока скръб, униние и безперспективност, като се вземат предвид и обществено-икономическата обстановка в страната и лимитите на застрахователно обезщетение към момента на застрахователното събитие - 31.12.2016г., настоящият състав намира, че размерът на справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер 120 000лв. Следва да се отчете и фактът, че така определеното застрахователно обезщетение е изцяло заплатено в хода на съдебното производство обезщетение в размер 120 000лв.

Поради всичко изложено, искът следва да бъде отхвърли за размера над 120 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане.

С оглед на този изход и, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати направените от касатора разноски пред трите инстанции в общ размер от 5209лв.( пред първата инстанция - 360 лв. юрисконсултско възнаграждение и 899лв. разноски за експертиза; пред въззивната инстанция - 360 лв. юрисконсултско възнаграждение и 1600лв. за ДТ и пред касационния съд- 360 лв. юрисконсултско възнаграждение и 1630лв. за ДТ).

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2, ГПК, съставът на I т.о.,

Р Е Ш И :

Отменя решение № 257/26.05.2022г.по възз.т.д. № 169/2022г. на АС - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260330/10.11.2021г. по т.д.№ 191/2020г. на ОС - Стара Загора в частта за осъждането на „ЗД Евроинс“ АД да заплати на Р. Т. Р. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина му Н. Р. Т. при ПТП, настъпило на 31.12.2016г., в размер на 80 000лв. (размера над 120 000лв. до 200 000лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане, и вместо него постановява:

Отхвърля иска на Р. Т. Р. против „ЗД Евроинс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина му Н. Р. Т. при ПТП, настъпило на 31.12.2016г., в размер на 80 000лв. (размера над 120 000лв. до 200 000лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017г. до окончателното изплащане.

Осъжда Р. Т. Р. да заплати на„ЗД Евроинс“ АД направените разноски пред трите инстанции в общ размер от 5209лв.(пет хиляди двеста и девет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: