Валидност на доброволна делба на земеделска земя в полза на сънаследник чужденец

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 637

София, 30.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1316/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 4193 от 19.12.2023 г., по касационна жалба на Б. Й. (Б. А. А.), Б. О. (Б. А. А.) и Р. Г. (Р. А. А.), е допуснато касационно обжалване на решение № 353 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 288/2022 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 260043 от 16.04.2021 г., поправено с решение № 260077 от 11.10.2021 г., по гр. д. № 10/2020 г. на Тервелския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите искове за признаване за установено по отношение на М. И. И. (М. К.), О. Б., Н. К., „Е. Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г., че ищците са собственици по наследство на 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., съставляващ нива с площ 31 дка, и за осъждане на Д. Й. Г. и С. Л. Г. да предадат на собствениците владението върху спорните 2/3 ид. ч.
Касаторите считат, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС и чл. 22 от Конституцията на Република България, съответно, че необосновано са отхвърлени претенциите им - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят за неговата отмяна и постановяване на решение за уважаване на исковете.
Ответниците по касация М. И. И. (М. К.), О. Б., Н. К., „Е. Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г. не вземат отношение.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Спорният по делото имот е земеделска земя - нива с площ от 31 дка, съставляваща имот 003030 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Т., съответно ПИ с идентификатор [№] по кадастралната карта, възстановена с решение № 34 от 19.01.2000 г. на ОСЗ- Т. на наследниците на Ю. А. А., б. ж. на [населено място] - трите му деца: А. Ю. (Ю.) А. (А. Г.), М. И. И. (М. К.) и Н. Ю. О. (Ю. А.).
На 18.02.2000 г. е сключен договор за доброволна делба между тримата наследници, представлявани от пълномощник (за Н. и М. по преупълномощаване), с нотариална заверка на подписите, вписан под № 41, т. I, вх. рег. № 97, т. X., стр. 5693 на СВп, по силата на който А. А. е получил в дял целия поземлен имот, а неговите сестри са получили парично уравнение на дяловете си.
Безспорно е между страните, че към момента на сключване на договора А. А. е бил турски гражданин и не е бил български гражданин. Починал е на 21.03.2014 г. и е оставил наследници по закон ищците Б. Й., Б. О. и Риза Г..
На 14.03.2018 г. ответницата М. И. е дарила 1/30 ид. ч. и продала 9/30 ид. ч. от правото на собственост върху възстановения имот на ответника „Е. Транс“ ЕООД, сделките обективирани в н. а. № 151, т. I, рег. № 630, н. д. № 105, и н. а. № 152, т. I, рег. № 635, н. д. № 106 от същата дата.
На 20.03.2018 г. всеки от ответниците Н. К. и О. Б.-наследници на Н. О., е продал по 1/6 ид. ч. от имота също на „Е. Транс“ ЕООД с н. а. № 163, т. I, рег. № 703, н. д. № 115 от същата дата.
На 24.01.2020 г. ответникът „Е. Транс“ ЕООД от своя страна е дарил 1/30 ид. ч. и продал 19/30 ид. ч. (или общо 2/3 ид. ч.) от правото на собственост върху имота на ответника Д. Г., който го придобил в режим на съпружеска имуществена общност със своята съпруга - ответницата С. Г., сделките обективирани в н. а. № 101, т. I, рег. № 268, н. д. № 25, и н. а. № 102, т. I, рег. № 271, н. д. № 26 от същата дата.
Ищците поддържат, че сделките имат за предмет прехвърлянето на чужди права, съответно не пораждат вещно-прехвърлителен ефект.
От своя страна всички ответници се позовават на нищожност на извършената доброволна делба от 18.02.2000 г. поради противоречие с разпоредбите на чл. 29, ал. 1 ЗС и чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ (действащи към онзи момент); ответниците М. И., Н. К. и О. Б. считат също така, че договорът е сключен при липса на съгласие и във вреда на представляваните, а ответниците „Е. Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г. - че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила, а решението на общинската служба по земеделие и гори е нищожно, тъй като е подписано от състав, който не е имал правомощия да подписва такива актове.
При произнасяне по така очертания предмет на спора първоинстанционният съд е приел, че А. А. е бил надлежно упълномощен от сестрите си М. И. и Н. О. да сключи договор за доброволна делба, за което е представен заверен превод на копие на генерално пълномощно от 03.09.1999 г. Към датата на извършване на делбата ЗСПЗЗ предвижда, че чужди граждани могат да придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон при задължение да я прехвърлят в тригодишен срок от откриване на наследството - чл. 3, ал. 4 вр. ал. 1 от същия закон. В случаите на реституция тригодишният срок тече от момента на възстановяването на собствеността. При неспазване на този срок държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет. При отсъствие на уредени в закона други правни последици от неизпълнение на изискването чужденците да прехвърлят така придобитата собственост, същата не се губи. Тя се ползва със закрилата на чл. 17 от Конституцията и липсва основание да бъде отречено правото да се извърши доброволна делба на имота. По искането договорът за делба да бъде приизнат за нищожен като сключен при липса на съгласие чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, съдът е приел, че ответницата М. И. и сестра й- наследодателка на ответниците Н. К. и О. Б., са заявили съгласие по упълномощителната сделка- генерално пълномощно № 17037655 от 03.09.1999 г., да бъдат представлявани по договора за доброволна делба от брат си като съсобственици на процесния имот, като са дали съгласие и са заявили воля да бъдат представлявани по един бъдещ договор за доброволна делба от него. А след като упълномощителната сделка е валидна, то и самата доброволна делба, изповядана въз основа и на цитираното пълномощно, се явява валидна. Въведеното друго основание за нищожност на процесния договор - чл. 40 ЗЗД, също не е подкрепено от събраните по делото доказателства. От волята на упълномощителките, обективирана в пълномощното, и съдържанието на договора за доброволна делба е видно, че за уравнение на дяловете си съделителките не получават дял от имота; получили са парични суми, съответстващи напълно по размер с размера на данъчната оценка на дяловете им, а значителна липса на еквивалент между продажната и пазарната цена е налице при цена около три пъти по-ниска от данъчната оценка, какъвто настоящият случай не е.
На свой ред въззивният съд е приел обратната теза. Съгласно мотивите му, от една страна извънсъдебно постигнатото от съсобствениците съгласие за възлагане на имота на един от тях и уравняване на дяловете на останалите, има за цел прекратяване на съсобствеността. В същото време обаче, извършена по този начин, делбата води до прехвърляне на идеални части от правото на собственост, принадлежали до този момент на останалите съсобственици. С оглед на това, за да придобие тези идеални части над наследствения си дял, сънаследникът трябва да отговаря на всички изисквания на закона - в случая да не е чужд гражданин, тъй като делбата е различно от наследяването придобивно основание. С тези мотиви Добричкият окръжен съд е отхвърлил предявените искове за собственост на 2/3 ид. ч. - съответно положителни установителни и ревандикационни, като неоснователни, доколкото е намерил за нищожен договора за делба от 2000 г. в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - поради противоречие с чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС (в приложимите им редакции).
С определение № 4193 от 19.12.2023 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване по въпроса: възможно ли е съсобственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да бъде предмет на делба с участието на чужд гражданин и може ли последният да получи имота в дял при делбата.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:
Забраната на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на РБ (ДВ, бр. 56 от 1991 г.) чужденците да не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон - израз на засилената защита на земята като основно национално богатство (чл. 21, ал. 1 от Конституцията), установена в обществен интерес, е отразена и конкретизирана, що се отнася до земеделските земи, в чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ в редакция към датата на сключване на оспорения по делото договор от 2000 г. (ДВ, бр. 98 от 1997 г.). Разпоредбата предвижда като способ за придобиване на такива земи от чужденци само наследяването по закон и установява задължение в тригодишен срок от откриване на наследството да ги прехвърлят на лицата, имащи право да ги притежават - тези по ал. 1 (същото задължение, предвидено и в чл. 10а, ал. 3 ЗСПЗЗ в приложимата в случая редакция - ДВ, бр. 45 от 1995 г.). Веднъж придобито по наследство, правото на собственост не се изгубва (освен ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него - чл. 99 ЗС), включително и в периода до 2007 г., до когато е съществувало задължението чужденците да прехвърлят собствеността си върху земята, а за държавата - възможност да изкупи земите, за които е изтекъл предвиденият срок за разпореждане (задължение, отпаднало с изменението на чл. 29 ЗС - ДВ, бр. 24 от 2007 г., в съответствие с изменението на Основния закон - ДВ, бр. 18 от 2005 г.)- положение, безпротиворечиво възприето в практиката на ВКС, намерила израз в решение № 307 от 07.01.2013 г. по гр. д. № 435/2012 г. на II-ро г. о., и в решение № 286 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 3788/2014 г. на I-во г. о.
Съдебната практика разглежда съществувалата възможност за изкупуване от държавата като ограничение в режима на разпореждане със земеделските земи (решение № 307 от 07.01.2013 г. по гр. д. № 435/2012 г. на ВКС, II-ро г. о.). Това поставя въпроса дали делбата на такава земя е разпореждане, противоречащо на повелителна правна норма, и като такова- нищожно. Разрешаването на този въпрос във всички случаи следва да изхожда от предпоставката, че ограничения в притежаването на собствеността могат да бъдат въвеждани единствено със закон, като тези, касаещи упражняването на признати и гарантирани от Конституцията права, не могат да бъдат тълкувани разширително.
В практиката на ВКС се приема, че договорът за доброволна делба, макар по резултата си да има вещно-прехвърлително действие, не може да бъде разглеждан като типичен акт на разпореждане с право на собственост. Според приетото в т. 2 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество доколкото това е възможно, срещу което и останалите съсобственици, при възможност, получават такъв реален дял, максимално близък по стойност до стойността на дела им в съсобствеността. Делбата не се разглежда като разпоредителна сделка и в практиката на ВКС по приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, уреждаща една от пречките за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи (решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на I-во г. о.).
Изхождайки от изложеното по-горе законодателно разбиране, възприемайки практиката на ВКС, че делбата не е акт на разпореждане в същинския смисъл на това понятие, и след като не установи в законодателството да са предвидени ограничения относно способите за ликвидиране на съсобствеността върху възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, носители на правото върху които са изцяло или частично чужди граждани, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., приема, че концентрирането на собствеността чрез договор за доброволна делба на наследство в лицето на наследник - чужд гражданин, е допустим и валиден способ за придобиване на земеделска земя по смисъла на действащото законодателство.
По касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, следва да се приеме, че въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е неправилно. Порокът му произтича от неправилното решаващо съображение на въззивния съд, че договорът за доброволна делба, при която чужд гражданин е получил в изключителен дял възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, е придобивен способ, различен от наследяването, по причина, че освен прекратяване на съсобствеността, делбата води и до прехвърляне на идеални части от правото на собственост, а това изисква придобилият земята да отговаря на изискването на закона към датата на сключване на договора да не е чужденец (чужд гражданин).
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено в посочената част, и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде решен по същество от Върховния касационен съд.
Договорът за доброволна делба от 18.02.2000 г., с който наследодателят на ищците е придобил в свой дял правото на собственост върху възстановената земеделска земя, е валиден, тъй като при сключването му не са нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 29, ал. 1 ЗС. Възраженията договорът да е сключен при липса на представителна власт - чл. 42 ЗЗД, и във вреда на представляваните - чл. 40 ЗЗД, са останали недоказани. Твърдението получилият имота съделител да е действал като представител без да има представителна власт, е опровергано от наличието на представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителките от 03.09.1999 г., които не са оспорени по делото; противно на другото им твърдение, представителят е бил упълномощен да договаря и сам със себе си, което включва възможността да придобие при делбата техните дялове, както и да преупълномощава други лица с целия или с част от обема на представителната власт, което е видно от съдържанието на пълномощното. От същото е установено и това, че ако представителят обяви техните дялове за продаване, следва да ги продаде на цени, не по-ниски от данъчната оценка, а тя според договора за доброволна делба е 2 133 лева. Съответно според дела на всяка от упълномощителките - по 1/3 ид. ч., сумите за уравнение на дяловете им са възлизали на по 711 лева, при договорени по 700 лева. Минималната разлика от по 11 лева не обосновава хипотеза на договаряне във вреда на представлявания, а твърдението, че кредиторите не са удовлетворени за вземанията си, е недоказано. Възраженията на ответниците - приобретатели по сделките от 2018 и 2020 г., за нарушения на процедурата по възстановяване на собствеността са лишени от правен интерес, доколкото по същността си представляват оспорване правата на праводателите им.
В обобщение, поради придобиването им от наследодателя на ищците, останалите сънаследници-съделители са изгубили притежаваните от тях 2/3 ид. ч. от спорния имот. Последвалите разпоредителни сделки с чуждите идеални части не са произвели целения вещно-прехвърлителен ефект, поради което приобретателите по тях не притежават противопоставими на ищците права. Предявените искове за собственост - положителни установителни и ревандикационни, са основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на всички касатори следва да се присъдят разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 166.80 лева, съставляващи заплатена държавна такса, а на касатора Риза Г. (Риза А. А.) - и 1 000 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.11.2022 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 353 от 21.11.2022 г. по в. гр. д. № 288/2022 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. Й. (Б. А. А.), Б. О. (Б. А. А.) и Р. Г. (Р. А. А.) искове за признаване за установено по отношение на М. И. И. (М. К.), О. Б., Н. К., „Е. Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г., че ищците са собственици по наследство на 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., съставляващ нива с площ 31 дка, и за осъждане на Д. Й. Г. и С. Л. Г. да предадат на собствениците им владението върху посочените 2/3 ид. ч. от имота, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. И. (М. К.), О. Б., Н. К., „Е. Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г., че Б. Й. (Б. А. А.), Б. О. (Б. А. А.) и Р. Г. (Р. А. А.) са собственици по наследство от А. Ю. А. (А. Г.), починал на 21.03.2014 г., на 2/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор [№] 0 по кадастралната карта на [населено място], общ. Т., съставляващ нива с площ 31 дка, и ОСЪЖДА Д. Й. Г. и С. Л. Г. да предадат на Б. Й. (Б. А. А.), Б. О. (Б. А. А.) и Риза Г. (Риза А. А.)/ владението върху посочените 2/3 ид. ч. от имота.
ОСЪЖДА М. И. И. (М. К.), О. Б., Н. К., „Е. Транс“ ЕООД, Д. Й. Г. и С. Л. Г. да заплатят на Б. Й. (Б. А. А.), Б. О. (Б. А. А.) и Р. Г. (Р. А. А.) разноски по водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 166.80 (сто шестдесет и шест лв. и 80 ст.) лева, съставляващи заплатена държавна такса, а на Р. Г. (Р. А. А.) - и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: