Отговорност на застраховател при падане на пешеходец без директен удар

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212

София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4527 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. С., М. А. С., А. С. С. и В. С. С. срещу решение № 1037 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 3072/2020 г. на Софийски апелативен съд /САС/, с което след отмяна на решение от 13.05.2020 г. по гр. д. № 16938/2017 г. на Софийски градски съд в осъдителната му част, са отхвърлени предявените от жалбоподателите - ищци срещу ответника „ОЗК-Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения, в размер на по 60 000 лв. за всеки един от четиримата ищци, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Ц. С., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 13.03.2017 г., ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. - датата на подаване на исковата молба.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че въззивният съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства, установяващи причинната връзка между противоправното поведение на водача на автобуса – участник в ПТП и настъпилата смърт на другия участник в ПТП - пешеходеца С. /наследодател на ищците/, при което е извел необоснован решаващ извод за отсъствието на деликт. Молят атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответникът „ОЗК - Застраховане“ АД подава отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

С. А. С. - трето лице помагач на страната на ответника също подава отговор на касационната жалба, в който оспорва същата като неоснователна.

С определение № 364 от 09.03.2023 г. по настоящото дело, на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата в хода на процеса на 26.09.2022 г. ищца М. А. С. са конституирани наследниците й по закон – останалите ищци и нейни деца К. С. С., А. С. С. и В. С. С., встъпили в материалното и процесуалното й правоотношение.

С определение № 1250 от 25.05.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните. Отговор на горепосочения процесуалноправен въпрос се съдържа в задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и в константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о., решение № 228/ 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о., решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о. и др./, според която, въззивният съд като съд по съществото на спора дължи формирането на свои фактически и правни изводи във въззивното решение въз основа на съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, относими към предмета на спора, след обсъждане на всички доводи и възражения на страните, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

По съществото на касационната жалба:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от деликт, отговорността по който е застрахована при ответника по застраховка „гражданска отговорност“.

За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове са отхвърлени, въззивният съд е приел за установено по делото, че на 13.07.2017 г. около 09.55 ч. в [населено място] на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], автобус „Мерцедес“, модел 0405, с рег. [рег.номер на МПС] , с водач С. С. /третото лице – помагач/, е преминал през кръстовището в непосредствена близост до пресичащия на пешеходна пътека пешеходец С. С. /на 80 години/, както и че възрастният човек е загубил равновесие и в резултат на падането върху пътната настилка е получил травматични увреди. Въз основа на неоспореното заключение на медицинската експертиза на вещото лице Г. е намерил за установено, че в резултат на горепосочения инцидент пострадалият е получил счупване под главичката на шийката на дясна бедрена кост, контузия на гръден кош и сътресение на главен мозък. Съгласно протокола за аутопсия, смъртта на пешеходеца, настъпила месец по – късно – на 12.04.2017 г., е причинена от дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност на базата на мастна емболия, доказана в съдовете на бял дроб, причина за която в случая според съдебния експерт – медик е фрактурата на бедрената кост и последвалата я оперативна интервенция. Според неоспореното заключение на медицинската експертиза травмата на дясна тазобедрена става е причинена от въздействие със значителна травмираща сила, която може да настъпи при падане върху трохантерния масив /горна външна част на бедрената кост/ или по механизъм на рязка външна ротация на крайника. Според вещото лице - медик не може с категоричност да се потвърди или отхвърли удар от преминаващо превозно средство, предизвикал извеждане от равновесие, или падане от собствен ръст и без наличен контакт, доколкото липсват данни за директно съприкосновение с травмиращо въздействие между автобуса и пешеходеца.

Въззивният съд е констатирал противоречие в изводите на приетите в първоинстанционното производство основна и допълнителна автотехнически експертизи, доколкото първата посочва, че е осъществен удар между автобуса и пострадалия пешеходец, който за водача на аватобуса е бил предотвратим при своевременно задействане на спирачната уредба. Съгласно основното заключение на вещото лице инж. Т., ПТП е настъпило на прехода между жълта и зелена светлина на светофара, като пешеходците са започнали пресичане на жълт сигнал, преди да светне зелена светлина, а автобусът е използвал също жълтия сигнал, за да премине, а в самия момент на преминаване на кръстовището вече е светела червена светлина за него. Допълнителната експертиза на вещото лице П., кредитирана от САС като по – детайлно обхващаща всички доказателства по делото, изключва вариант, при който между пешеходеца и автобуса е имало съприкосновение, като според това вещото лице по - вероятният механизъм на ПТП е пострадалият да е отстъпил назад, виждайки преминаващия автобус, и така да е загубил равновесие, и съответно да е травмирал долния си крайник в тазобедрената става. Автобусът е отминал без да спре, напускайки местопроизшествието.

По делото са изслушани и показанията на свидетеля - очевидец И. Т., който към момента на инцидента е пресичал процесното кръстовище от срещуположната на пострадалия посока. Въззивният съд е констатирал противоречие между същите – в първоинстанционното производство свидетелят Т. е посочил, че е тръгнал да пресича, но виждайки автобуса е спрял, а пострадалият С. е продължил и е бил ударен от автобуса, който продължил, но на допълнителни уточняващи въпроси свидетелят е отговорил, че всъщност не е видял самия удар, защото автобусът закрил пострадалия, а и той самият затворил очи, но въпреки това счита, че не сам е паднал, а е бил блъснат странично с предната част на автобуса. При преразпита на Т. пред въззивната инстанция, свидетелят вече е поддържал, че пешеходците са тръгнали да пресичат на зелен светлинен сигнал и че е видял как автобусът е „отнесъл“/ударил/ пострадалия.

В хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното производство е допуснато и прието заключение на тройна автотехническа експертиза на вещите лица К., А. и Делчев, според което приблизителните скорости на движение на участниците в ПТП са били около 35 км./ч., при ограничение от 50 км./ч., за автобуса, и 3.2 км./ч. за пешеходеца. Въз основа на доказателствения материал по делото експертите са заключили, че изминатото от пострадалия разстояние от навлизането му на платното за движение до удара е било около 2 метра от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автобуса, а най - вероятно падането на пешеходеца не е в резултат на съприкосновение с автобуса, като е възможно автобусът, възприемайки го, да е отклонил в ляво и така да е избегнат удар. Вещите лица са посочили, че най-вероятно автобусът се е движел по [улица]в посока от [улица]към [улица]със скорост около 35 км./ч., когато е достигнал района на кръстовището на [улица]с [улица]и [улица]е навлязъл в същото на червен за него сигнал на светофарната уредба, обстоятелство потвърдено и от приложената циклограма. В същия момент пострадалият пешеходец е предприел пресичане на платното за движение на [улица]от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автобуса със скорост от порядъка на 3.2 км./ч., като при възприемане на автобуса е загубил равновесие и е паднал на пътната настилка върху дясната си страна, получавайки описаните в заключението на медицинската експертиза травми.

САС е заключил въз основа на горепосочените интерпретации на приетите по делото доказателства, че поведението на водача на автобуса е противоправно, поради влизането му в кръстовището на червен светлинен сигнал /съгл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП/, но не се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между това деяние и вредоносния резултат. За да достигне до този извод, се е позовал на заключението на тройната автотехническа експертиза, според което най – вероятният механизъм на травмирането на пешеходеца е при загубата на равновесие и падане на платното, без да е имало реализирано съприкосновение между него и автобуса. Посочил е, че това заключение на тримата експерти се потвърждава и от констатациите на медицинската експертиза, според която няма данни за директен удар с травмиращо въздействие, нито за тангенциален контакт с преминаващия автобус. Въззивният съд не е кредитирал в тази им част показанията на свидетеля Т., тъй като от една страна съществува противоречие между заявеното от него в първоинстанционното и въззивното производство, а от друга страна – показанията се опровергават от приетите по делото експертни заключения на медицинската експертиза и на тройната автотехническа експертиза. Посочил е, че установеното нарушение на правилата за движение може да бъде основание за административно-наказателна отговорност, но не се явява в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и не обосновава деликтна отговорност, защото травмирането на пострадалия не е в зависимост, нито е задължително следствие на конкретното действие или бездействие на водача на автобуса. При тези решаващи правни съображения предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира за правилно установени механизма на процесното ПТП и на останалите правнорелевантни факти, които обаче не са съобразени в тяхната съвкупност и взаимовръзка и не са съответно интерпретирани при извеждането на решаващите фактически и правни изводи в обжалваното решение, при което и съобразно горепосочения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо неправилност на въззивното решение.

Механизмът на процесното ПТП правилно е изведен въз основа на анализ на заключението на тройната автотехническа експертиза, прието от въззивната инстанция, на заключението на медицинската експертиза, на показанията на свидетеля – очевидец на ПТП – Т. и на двата протокола за оглед на местопроизшествие от 13.03.2017 г. – единият за самото местопроизшествие на процесното кръстовище, а другият, съставен в гараж „Земляне“, [населено място], където е намерен паркиран напусналия, без да спре, процесното ПТП, автобус. Независимо от свидетелските показания на свидетеля – очевидец на ПТП за удар на пешеходеца в предната част на автобуса и удостовереното в горепосочения протокол за оглед в гаража „Земляне“ обстоятелство, че „предната част на автобуса се намери без пръски замърсявания /абсолютно чиста/, за разлика от страничните и задната част“, следва да бъдат възприети експертните изводи на тройната автотехническа и медицинската експертизи, според които процесното ПТП е настъпило, най – вероятно, без непосредствено съприкосновение между автобуса и увредения пешеходец, поради загубата на равновесие и падане на платното на последния в резултат на непосредственото преминаване до него на автобуса, който е навлязъл и преминал през процесното кръстовище на червен светлинен сигнал на регулиращия го светофар. Настоящият съдебен състав приема, че в момента на преминаване на автобуса през кръстовището, за пешеходците, тръгнали да пресичат на пешеходната пътека, вече е светел зелен светлинен сигнал на светофара за пешеходци /факт, установен както със заключенията на автотехническите експертизи, така и с показанията на свидетеля Т., кредитирани в тази им част/. Поради това към момента на процесното ПТП, при червен сигнал на светофара за автобуса и зелен сигнал на светофара за пешеходците, противоправно поведение е налице единствено у водача на автобуса, предприел и осъществил преминаването си през кръстовището на червен светофарен сигнал и без да съобрази непосредствената опасност от това си поведение за живота и здравето на най-уязвимите участници в движението – пешеходците, предприели пресичане на пешеходна пътека на зелен светофарен сигнал. Водачът на автобуса е нарушил чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 119 и чл. 116 ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП, следователно е реализирал виновно противоправно поведение като елемент от фактическия състав на процесния деликт, вкл. като е напуснал местопроизшествието, без да спре и да окаже помощ на пострадалия пешеходец и без да запази МПС в състоянието му към момента на ПТП. Поведението на пешеходеца не е противоправно, тъй като пресичането на кръстовището към момента на ПТП е било на зелен светофарен сигнал, на пешеходна пътека. Следва да бъде съобразена и нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, според която при ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е нарушил правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Независимо дали има или няма съприкосновение между автобуса и увредения пешеходец, падането на последния, от което са настъпили травматичните увреждания, причинили смъртта му, е в причинно – следствена връзка с горепосоченото противоправно поведение на водача на автобуса. Причинно-следствената връзка следва да се преценява в по-широк контекст и не може формално да се ограничава само до хипотезите на пряк физически контакт между пешеходеца и превозното средство. Такава връзка е налице и когато заплахата от удар между различни участници в движението е реална и възприемането й е довело до вредоносния резултат. В конкретния случай, именно противоправното поведение на водача на автобуса има за пряка и непосредствена последица загубата на равновесие и падането на пешеходеца на пътната настилка – факт, установен по категоричен начин от всички приети по делото доказателства, вкл. заключенията на тройната автотехническа експертиза и на медицинската експертиза. Причинените травматични увреждания от реализираното падане - счупване под главичката на шийката на дясна бедрена кост и последвалата наложителна оперативна интервенция, според неоспореното заключение на медицинската експертиза, са причинили мастната белодробна емболия, последната причинила смъртта на пешеходеца. При това положение изискуемата от чл. 45, ал. 1 ЗЗД причинно – следствена връзка между противоправното поведение на деликвента и настъпилите вреди /смъртта на пострадалия пешеходец/ е установена по несъмнен начин от доказателствата в процеса, при което е осъществен целия фактически състав на процесното непозволено увреждане, съставляващо застрахователно събитие по процесната застраховка „гражданска отговорност“.

Ищците в качеството си на съпруга и деца на починалия пешеходец разполагат с материалноправна легитимация по предявените преки искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като от приетите доказателства /показанията на свидетелката С./ се установява настъпването на неимуществени вреди за тях от процесния деликт. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и константната практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдебният състав на ВКС съобразява следните установени конкретни обективно съществуващи обстоятелства: механизма на процесното ПТП и настъпилата месец след него смърт на увредения; възрастта на починалия – 80 г. и възрастта на ищците /съпругата – 76 г. и децата – 58 г., 53 г. и 42 г./; особено близката връзка между пострадалия и ищците /с М. и А. са живели заедно, в едно домакинство; а К. и В., макар да са живели отделно, са имали изключително близка връзка с баща си; всички са изпаднали в депресия – М. е имала проблем със сърцето, няколко пъти викали линейка и постъпвала в болница; петимата са били сплотено семейство, помагали си взаимно, посрещали заедно празници и всички ищци понесли много тежко загубата на С./, основана на обич, взаимно уважение и взаимопомощ, и социално – икономическата конюнктура в страната. При преценката на последните, намира за справедлив размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди: сумата 60 000 лв. – за съпругата М. и по 50 000 лв. – за трите деца на починалия. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия пешеходец е неоснователно, доколкото както беше посочено по – горе пешеходецът не е реализирал противоправно поведение към момента на деликта, а дори и да беше нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, при установеното нарушение от страна на деликвента на множество норми на ЗДвП, изключва намаляване на отговорността за деликта поради съпричиняване на увредения. Следва да бъде съобразено и настъпилото правоприемство в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК, при което трите деца на починалата М. встъпват и в материалното й правоотношение – предмет на делото, при равни права. Поради това исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъдат уважени, като на ищците К., А. и В. С. следва да бъдат присъдени като обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, на всеки един, сумите 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.12.2017 г. до окончателното изплащане.

Съобразно изложеното обжалваното въззивно решение е неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, ведно с реализираната отговорност на страните за съдебни разноски пред първата и втората съдебни инстанции, и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора. Първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, всеки един от четирите, за разликата над сумата 60 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., както и в частта му, с която е реализираната отговорността на ищците за съдебно – деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за сумата 516 лв. , е влязло в сила и поради това е извън предметния обхват на настоящия касационен контрол.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата 680 лв ., съставляваща платени държавни такси пред касационната инстанция, а на адв. В. О., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищците пред ВКС, сумата 19 075 лв. , съставляваща хонорар за един адвокат, определен на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от исковете спрямо въведения пред касационния съд спорен предмет на делото. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса по касационните жалби на четиримата ищци, с оглед освобождаването им от това задължение на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, възлизаща на сумата 3 520 лв. . На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. О., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищците пред въззивната инстанция, сумата 8 155 лв. , съставляваща хонорар за един адвокат, определен на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция публ. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., пропорционално на уважената част от исковете спрямо въведения пред въззивния съд спорен предмет на делото. На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 125 лв ., съставляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната и касационната инстанции, и сумата 150 лв. – платено възнаграждение за тройна автотехническа експертиза, пропорционално на отхвърлената част от исковете спрямо въведения пред касационния и пред въззивния съд спорен предмет на делото.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата 472. 50 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция, пропорционално на уважената част от исковете, а на адв. В. О., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищците пред първата инстанция, сумата 6 342 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, определен на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция към ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г., пропорционално на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 500 лв ., съставляваща съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция, включващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, пропорционално на отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса по исковата молба на четиримата ищци, с оглед освобождаването им от това задължение на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, възлизаща на сумата 7 100 лв. , пропорционално на уважената част от исковете.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1037 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 3072/2020 г. на Софийски апелативен съд, четиринадесети граждански състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на К. С. С., ЕГН: [ЕГН], на А. С. С., ЕГН: [ЕГН], и на В. С. С., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, на всеки един от тримата, сумата 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 13.03.2017 г., вследствие на което е настъпила смъртта на С. Ц. С., от застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ водач на МПС, ведно със законната лихва , считано от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 377. 50 лв. /триста седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, съставляваща съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции, по компенсация .

ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, да заплати на адв. В. В. О., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 33 572 лв. /тридесет и три хиляди петстотин седемдесет и два лева/, съставляваща хонорар за един адвокат за безплатно процесуално представителство пред трите съдебни инстанции, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, да заплати по сметка на ВКС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 10 620 лв. /десет хиляди шестстотин и двадесет лева/, съставляваща държавни такси по касационната жалба и по исковата молба.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: