Възстановяване на работа при отмяна на уволнението от работодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
ГР. София, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 24.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2250/20 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на М. П. срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №2155/19 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК поради особеностите на случая и липсата на съдебна практика по въпросите от предмета на спора: 1.Допустим ли е предявеният от работника иск за възстановяване на заеманата от него длъжност при отхвърлен иск за отмяна на уволнението по съдебен ред, поради отмяна на заповедта за уволнение от работодателя при висящ съдебен процес и възстановяване на работника съгласно издадената/ от работодателя/ заповед на длъжност, различна от заеманата преди уволнението? 2. Правнорелевантна ли е заповед за уволнение, издадена въз основа на споразумение, което не е подписано от работника и допустим ли е иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, ако работодателят е отменил заповедта за уволнение, но е възстановил работника на длъжността, посочена в неподписаното от него споразумение? Обжалването е допуснато и на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос за тълкуването и прилагането на императивната разпоредба на закона работникът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, с оглед трайната практика на ВКС, обобщена в опр. по гр.д. №4956/16 г. на трето г.о. на ВКС.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба я оспорва като неоснователна.
По въпросите, по които е допуснато обжалването: Исковете по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ са допустими, когато заповедта за уволнение е отменена от работодателя и работникът е узнал за това след завеждане на исковете – р. по гр.д. №1265/11 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №3715/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1484/97 г. на трето г.о. на ВКС. В този случай работникът не е получил целената с исковете по чл.344, ал.1 КТ защита преди завеждането им, с отмяна на уволнението от работодателя до момента на предявяването им. Ако отмяната на заповедта за уволнение от работодателя на осн. чл.344, ал.2 КТ е съобщена на работника след завеждане на исковете, компетентен да се произнесе по законността на уволнението е съдът. Или при разрешаване на въпроса за допустимостта на исковете законът и съдебната практика изхождат от интереса на ищеца – работник, който е решаващ и при обжалване на постановеното от съда решение по трудовоправния спор. Ищецът може да обжалва решението, когато то е неизгодно за него с оглед на резултата от спора и фактическите и правни констатации за него, отразени в мотивите към решението.
В цитираното по –горе опр. на ВКС , трето г.о. по гр.д. №4956/16 г. е обобщена практиката на съда за възстановяване на работника на действително заеманата преди уволнението длъжност, а именно: когато работникът е уволнен от длъжност, която не е заемал, защото допълнителното споразумение за изменение на трудовото правоотношение, предвиждащо тази нова трудова функция, не е възникнало, то възстановяването му на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се извършва на последната заемана по действително действащо до прекратяването споразумение длъжност /такава е била и претенцията по исковата молба /претендира се възстановяване на длъжността "механик"/; така е и уважена от съда/. Това е така, доколкото решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението, и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. / реш. № 5/22.03.17 г. по г. д. № 2225/16 г., IV ГО, реш. № 350/29.10.14 г. по г. д. № 2458/14 г., IV ГО, ТР 2/12 по т. д. 2/12/.
По същество на касационната жалба: Въззивният съд е отхвърлил иска на М. П. срещу ОУ „Х. Б.”, [населено място], общ. С., В. област, по чл.344, ал.1,т.2 КТ, като е приел, че в случаи като процесния, когато уволнителната заповед е отменена от работодателя с достигане на заповедта за отмяна на уволнението и възстановяване на работника на предишната работа до работника след завеждане на исковете по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, исковете са допустими и сезираният съд сам въз основа на доказателствата по делото и закона преценява законосъобразността на заповедта за уволнение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ със съответните акцесорни последици по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ. Или ако исковете са допустими отмяната на заповедта за уволнение от работодателя в хода на съдебното производство е без значение за тяхната основателност – р. по гр.д. №33/10 г. на ВКС, четвърто г.о. В противоречие с тази практика първоинстанционният съд е приел, че отмяната на оспорената заповед, макар и след завеждане на делото пред съда е произвела целения правен ефект и този факт следва да се съобрази от съда на осн. чл.235, ал.3 ГПК. Затова – поради отмяната на заповедта за уволнение от работодателя, е отхвърлил иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ. Решението по иска обаче не е обжалвано от ищцата пред въззивния съд, влязло е в сила и е задължително за всички съдилища. Неоснователността на иска за отмяна на уволнението като главен и обуславящ иск налага извод за неоснователност и на обусловения иск за възстановяване на предишната работа, който подлежи на отхвърляне.
Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение по главния иск с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ, защото е приела, че отмяната на заповедта за уволнение от работодателя / като обстоятелство отчетено от съда по чл.235, ал.3 ГПК/ е в неин интерес. Между страните няма спор, че заповедта за уволнение на ищцата № РД- 08-597/31.05.18 г., връчена й на 23.06.18 г. е отменена от работодателя със заповед №РД-08-637/14.08.18 г. От събраните по делото доказателства се установява, че заповедта за отмяна на уволнението е съобщена на ищцата на 3.09.18 г., когато тя я получила по пощата. Исковата молба по чл.344, ал.1 КТ е заведена в съда на 16.08.18 г.. Спорът, вкл. пред въззивната инстанция е за заеманата от ищцата при уволнението длъжност, на която следва да бъде възстановена по реда на чл.344, ал.1,т.2 КТ. Всички твърдения и доводи на ответника по иска като въззивник за неправилност на първоинстанционното решение, от които въззивният съд е обвързан – чл.269 ГПК, са за действително заеманата от ищцата длъжност при уволнението, на която следва да бъде възстановена. Въззивникът не се е позовал на отхвърлянето на главния иск, а го е възприел с изложените в мотивите на първоинстанционното решение съображения, като е настоявал, че настъпилите след предявяване на исковете относими към спора факти, изложени в жалбата следва да се отчетат и по иска с пр. осн.чл.344, ал.1,т.2 КТ. Въпросите за действително заеманата от ищцата длъжност при уволнението, на която следва да бъде възстановена след отмяната му от работодателя, въобще не са разгледани от въззивния съд.
Със заповедта за уволнение ищцата е уволнена от длъжността „учител - начален етап на основното образование”. На тази длъжност е и възстановена със заповедта на работодателя за отмяна на уволнението. По делото е установено от представените писмени доказателства, подробно обсъдени в мотивите на първоинстанционния съд, че последната заемана по действително споразумение към трудовия договор от ищцата длъжност е „младши възпитател – прогимназиален етап”, съгл. допълнително споразумение № РД-08-39 от 12.09.14 г. и допълнително споразумение РД 08-50/6.10.15 г. На тази длъжност ищцата следва да бъде възстановена според цитираната по –горе практика на ВКС, след зачетената от първоинстанционния съд отмяна на уволнението от работодателя, обусловила отхвърлянето на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ поради извънсъдебно настъпване на желаната с иска промяна. По иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 КТ обаче желаната от ищцата промяна не е постановена със заповедта на работодателя, затова тя има интерес от провеждането на иска и разрешаване на въпросите от предмета му в съответствие с претендираното в исковата молба. Да се отхвърли този акцесорен иск само поради обусловеността му от резултата по главния, без да се отчете причината за този резултат, изложена в мотивите на първоинстанционното решение и довела до необжалването му от ищцата, е формален подход, който не съответства на защитния характер на исковете по чл.344, ал.1 КТ срещу незаконното уволнение.
Въззивното решение по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 КТ е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което ищцата да бъде възстановена на действително заеманата преди уволнението длъжност „младши възпитател – прогимназиален етап” в ответното училище.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2155/19 г. от 9.04.20 г. и вместо него постановява:
ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344, ал.1,т.2 КТ, М. М. П. на длъжността „младши възпитател – прогимназиален етап” в ОУ „Хр. Б.”, [населено място], общ. С., В. област.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: