Присъждане на законна лихва върху увеличено застрахователно обезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60145

София, 05.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ИНА АНДОНОВА………..………..……. и с участието на прокурора ………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1172 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 60365/14.VІ.2021 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение на допълнителното решение на въззивния съд - за отказ да бъдат присъдени законни лихви, съразмерни на увеличеното с 15 000 лв. дължимо застрахователно обезщетение от датата на вредоносното събитие 5.ІХ.2015 г. „и до осъществяване на плащането“, е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК : предвид констатираното противоречие между този съдебен акт на САС по чл. 250 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от постановките на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторката е изразила становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си и претендира присъждане на лихва върху увеличения размер на присъденото й, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 5.ІХ.2015 г. за периода от деня, следващ датата на това вредоносно събитие и до датата на изплащането му от ЗАД „Армеец“-София, а именно 12.ХІ.2019 г. Касаторката претендира присъждане на разноски за настоящето касационно производство, възлизащи на сбора от платените от нея две държавни такси по чл. 18 от Тарифата, както и присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния й представител по пълномощие от САК по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Обстойно мотивирани аргументи в подкрепа на искането си касаторката е изложила и в писмени бележки по делото, където се инвокират доводи на плоскостта на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 265 на с-в на ІІІ-то г.о. на ВКС от 08.01.2020 г. по гр. дело № 760/2019 г., че „лихвата следва главното вземане, тя се прехвърля, залага и погасява заедно с него“.

Редовно призовани, както ответното по касация застрахователно дружество „Армеец“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, така и конституираната в процеса като трето лице негов помагач застрахователна компания „Лев Инс“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, не са ангажирали становища на своите представители по основателността на оплакванията в касационната жалба за неправилност на постановеното от САС решение № 133/13.01.2020 г. по гр. дело № 4506/2018 г.

Като взе предвид оплакванията на касаторката М. П. К. за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, наред с доводите й за това, развити в писмените й бележки по делото, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на този съдебен акт в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

С първоначалното решение № 1956 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 30 юли 2019 г., постановено по гр. дело № 4506/2018 г. е било отменено първоинстанционното решение № 1515/9.ІІІ.2018 г. на СГС, ГК, с-в І-10, по гр. дело № 6814/2016 г., в неговата отхвърлителна част: за разликата между 25 000 лв. и 40 000 лв. застрахователно обезщетение, дължимо на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, като вместо това ответното по прекия иск застрахователно дружество „Армеец“ АД-София е било осъдено да заплати на наследодателя на настоящата касаторка П. Г. К. допълнително обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания „при травмиране след падането му на 5.ІХ.2015 г. в автобус на Столичния градски транспорт по линия № 120, в размер на 15 000 лв.“

На датата 10.VІ.2019 г., т.е. в интервала между последното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 25.V.2019 г. и датата на изготвяне на въззивния съдебен акт по съществото на спора, първоначалният ищец е починал и затова – по реда на чл. 227, предл. 1-во ГПК – по делото е била конституирана неговата дъщеря М. П. К., подала настоящата касационна жалба.

С атакуваното в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК решение на въззивния съд № 133/13.І.2020 г. по същото дело, е било отказано допълване на първото „чрез присъждане на съразмерни на допълнителната главница от 15 000 лв. законни лихви от 06.09.15 г. до осъществяване на плащането“. Главните аргументи на състава на САС за този правен резултат са били, че с обжалваното пред него решение съдът (първостепенният съд – бел. на ВКС ) „е постановил отхвърлителен диспозитив относно главничната претенция, но няма произнасяне по иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД“, а също и че „въззивната инстанция не може да инициира допълване на решението на първоинстанционния съд“. Констатира се в тази връзка, че с първоинстанционното решение на СГС застрахователното дружество „Армеец“ АД-София /ЕИК /121076907/ е било осъдено да заплати на наследодателя на настоящата касаторка П. Г. К., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „ГО“ на автомобилистите за пътно-транспортното произшествие, реализирано на 05.09.2015 г., „заедно със законната лихва от 06.09.2015 г. до окончателното плащане“, като същевременно „се отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.“

Несъмнено е, че в петитумната част на исковата молба (с вх. № 76314/6.VІ.2016 г. по описа на СГС) увреденото от процесното ПТП лице, явяващо се сега наследодател на касаторката К., е поискало приживе – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ - присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. главница, „ведно със законната лихва върху нея, считано от 6.ІХ.2015 г. до окончателното изплащане на сумата“. В допълнителната си искова молба (с вх. № 120207/26.ІХ.2016 г.) ищецът П. Г. К. е конкретизирал произхода на последното си искане като такова „за лихва за вреди от непозволено увреждане, дължими от другия ден след събитието“. В откритото съдебно заседание на 7 юни 2017 г. първостепенният съд е допуснал направеното от ищеца по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то ГПК увеличение на размера на прекия му иск с 10 000 лв., като той се счита предявен за сумата от 40 000 лв., но без в диспозитива на протоколното определение да е възпроизведено искането за присъждане на законна лихва върху самото увеличение на претенцията /10 000 лв./, „считано от 6.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата“. Предвид акцесорния характер на задължението за лихва обаче, последното не представлява някакво опущение на първоинстанционния Софийски градски съд. Ноторно е, че лихвата, независимо от вида си, е винаги функция от друго главно задължение и тази зависимост е еднопосочна.

В настоящата хипотеза това се отнася до императивната уредба на специфичното задължение за законна обезщетителна лихва - като еднородно и акцесорно, което е винаги функционално свързано с главното парично задължение за обезвреда /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, т.е. с един и същ предмет и възникващо като следствие от проявлението на определени от закона юридически факти, при които страните не изявяват воля относно лихвата: арг. от текста на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, че при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Същевременно не е било спорно по делото, че отговорността на застрахователя в процесния случай, която се ангажира по силата на валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е също производна от тази на прекия делинквент /Г. Ив. Р., като шофьор на автобуса „МАН“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД/. Вярно е, че задължението за лихва разкрива и относителна самостоятелност, като в хипотезите на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при направено възражение за погасителна давност или когато за вземането за лихва е бил предявен отделен иск , но нито една от тях в процесния случай не е налице.

Главното проявление на диспозитивното начало в гражданския процес е, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Видно е в конкретния случай от отговора (с вх. № 100185/26.VІІ.2016 г. по описа на СГС) на исковата молба, депозиран в срок от застрахователя „Армеец“ АД-София, че търговецът се е защитавал срещу два обективно съединени осъдителни иска на увредения от процесното ПТП на 5.ІХ.2015 г. П. К., вторият от които за присъждане на законна лихва, дължима върху главницата на претендираното застрахователно обезщетение от дата, следваща тази на вредоносното събитие. Ето защо, при частичното отхвърляне на прекия иск от първостепенния съд за разликата над 25 000 лв. и до пълния претендиран по делото негов размер от 40 000 лв., по необходимост следва да се счита, че е бил отхвърлен – за тази част от главницата – и обективно съединеният акцесорен осъдителен иск за законната лихва. Да се приеме обратното, не би било в съгласие с правилата на формалната логика, би представлявало логическо тълкуване в тесен смисъл на термина „акцесорност“, изразяващо се в постигане на абсурден резултат, т.е. reductio ad absurdum.

В заключение, при така констатираното частично отхвърляне на обективно съединения осъдителен иск на К. за присъждане на законна лихва върху отхвърлената част от прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, реално не е съществувала законова пречка въззивната инстанция да допълни осъдителното си решение, с което последният е бил уважен и за въпросната разлика от 15 000 лв. до пълния предявен по делото негов размер след надлежно допуснатото увеличение, като присъди и законна лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от деня, следващ този на процесното ПТП, а именно от 6.ІХ.2015 г. и до извършеното реално плащане на тази част от главницата на обезщетение от страна на застрахователя „Армеец“ АД-София на датата 12.ХІ.2019 г. , което обстоятелство е видно от приложеното по въззивното дело удостоверение на ЧСИ с рег. № 786 (с изх. № 1190/20.01.2020 г.), издадено по изп. дело № 485/2019 г. Затова и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд в настоящия си състав ще следва да отмени атакуваното от М. П. К. решение № 133/13.01.2020 г. на САС по гр. дело № 4506/2018 г., като вместо това постанови осъждане на застрахователя „Армеец“ АД – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ - да й заплати сума в размер на 6 376.76 лв. (шест хиляди триста седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща съразмерна на присъденото на наследодателя й допълнително застрахователно обезщетение от 15 000 лв. с решение № 1956/30.VІІ.2019 г. на САС по същото дело, считано от деня, следващ този на процесното вредоносно събитие, а именно 6.ІХ.2015 г. и до извършеното на 12.ХІ.2019 г. от застрахователя плащане на цялата главница на дължимото на К. застрахователно обезщетение по идп. Дело № 20197860400485.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 133 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 13.І.2020 г., постановено по гр. дело № 4506/2018 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

О С Ъ Ж Д А ЗАД „Армеец“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД, във вр. ЧЛ. 226, АЛ. 1 КЗ /отм./ - да заплати на М. П. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. VІ, ап. № 33, СУМА в размер на 6 376.75 лв. (шест хиляди, триста седемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща съразмерната законна лихва, дължима за периода 6.ІХ.2015 г. - 12.ХІ.2019 г. върху присъденото й на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ допълнително обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 5.ІХ.2015 г., в размер на 15 000 лв.

О С Ъ Ж Д А ЗАД „Армеец“ /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78/, АЛ. 1 ГПК - да заплати на М. П. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. VІ, ап. № 33, СУМА в размер на 160.96 лв. (сто и шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща разноски, направени за настоящето касационно производство.

О С Ъ Ж Д А ЗАД „Армеец“ /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 38, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на адвокат И. С. Б. от САК, с личен № [ЕГН], възнаграждение в размер на сумата от 649.84 лв. (шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1172 по описа за 2020 г.