Определяне на застрахователно обезщетение за смърт на близък при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 461

гр. София, 09.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АНИ ДАВИДОВА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4103 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК:121076907, срещу онази част от Решение № 177 от 25.05.2023 г. по в. гр. д. № 185/2023 г. на Апелативен съд – Варна, в която след отмяна на Решение № 9/13.01.2023 г. по т. д. 165/2021 г. по описа на ОС – Силистра в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Л. С., ЕГН: [ЕГН], срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от загубата на баща й Л. В. К., починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, за горницата над 50 000 лева до предявения размер от 90 000 лева, касаторът е осъден да заплати на ищцата допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – морални болки и страдания от загубата на баща й Л. В. К., починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, на основание чл. 432 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че съдът е постановил обжалваното решение, нарушавайки чл. 52 ЗЗД, и без да се съобрази със задължителните за съдилищата разяснения в ППВС № 4/1968 г. относно критериите за справедливо обезщетяване на увредените. Определеното обезщетение счита за прекомерно завишено, несъобразено както с действително претърпените от ищцата страдания, така и с обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на произшествието. Моли въззивното решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба В. Л. С. е подала отговор на жалбата, в която изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 1747 от 10.04.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част по значимия за изхода на спора въпрос относно приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за осъществили се всички правопораждащи претенцията на ищцата юридически факти - валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между делинквента и Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП); предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение, и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и вредите.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат, като е приел съпричиняване от пострадалия в размер на 50 %.

Спорен на етапа на въззивното производство е бил единствено въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Въз основа на свидетелските показания апелативният съд установил, че макар да не живеели в едно домакинство, отношенията между ищцата и нейния баща били много близки, те често се срещали и разговаряли по телефона. Ищцата изключително тежко преживяла загубата на своя баща. Анализирайки заключението към съдебно – психиатричната експертиза, апелативният съд приел, че в резултат от внезапната смърт на своя баща ищцата отключила разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика. Първоначалната душевната травма била с висок интензитет и довела до дезорганизация в ежедневието й, като тъгата от загубата продължавала и понастоящем.

Позовавайки се на разяснения в ТР 1/2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1 по описа за 2021 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, въззивният съд посочил, че размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване. Счел е, че еквивалент на болките и страданията, понесени от ищцата В. С. в конкретния случай, е сумата от 180 000 лева. Приел е, че именно тази сума е съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Посочвайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие, а следва да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта, апелативният съд е приел, че именно динамиката в икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди.

При окончателното определяне размера на обезщетението въззивният съд е отчел степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 50 %. Така от общо определените 180 000 лв. след приспадане приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат въззивният съд е приел за дължими от застрахователя 90 000 лева и затова е присъдил допълнително (над присъдените от първата инстанция 50 000 лева) още 40 000 лева.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че то е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по значимия за спора правен въпрос и е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г., и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, обективирана в Решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І ТО, Решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 56/04.05.2017 г. по т. д. № 3584/2015 г. на ВКС, II ТО, Решение № 101/18.04.2018 г. по т. д. № 1858/2017 г. на ВКС, II ТО, Решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I ТО, и други, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело, и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характер и тежест на вредата, обстоятелства, при която е настъпила тя, интензитет и продължителност на болките и страданията, настъпилите физически и психически последици, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

При определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния баща въззивната инстанция правилно е съобразила факта, че между ищцата, която към датата на произшествието е била на 32 години, и баща й, починал на 61 години, са съществували много близки отношения, основани на взаимна обич и привързаност, че внезапната загуба е прекъснала завинаги връзката дете – родител, отчела е психо-емоционалните преживявания, които съпътстват ищцата, интензитета на нейното страдание, нестихващата мъка от безвъзвратната загуба, отключила разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика. Относно връзката между ищцата и нейния баща са разпитани свидетелите Ц. И. и М. Т., майка на ищцата, от чиито показания се установява, че от 5-годишна възраст, когато родителите на ищцата се разделят, тя не е живяла със своя баща, а непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието й са полагани от нейната майка. Междувременно ищцата е създала свое семейство, с което е изградила и поддържа пълноценна връзка и с чиято помощ преминава през тъгата по внезапната загуба на своя баща. Съобразявайки гореизложените обстоятелства и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица (чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), които нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – момента на настъпване на увреждането – 26.10.2016 г., настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на 100 000 лева. То следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с размера на приетото съпричиняване - 50 % или искът се явява основателен за сумата от 50 000 лева. Над тази сума до присъдените от въззивния съд 90 000 лева искът е неоснователен.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в атакуваната част и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, ВКС следва да постанови решение по същество, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлен за сумата над 50 000 лева до 90 000 лева.

Изходът на спора налага на касатора ЗАД „Армеец“ АД да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция (за въззивната инстанция разноски не са претендирани) - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и 800 лв. държавна такса за касационно обжалване.

С оглед отхвърлянето на иска в обжалваната част не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за ангажиране на отговорността на ответника за направените от ищцата разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на представлявалия я адвокат И. С. А. в производството пред апелативния съд. Това налага отмяната на въззивния акт в частта, в която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на адв. И. С. А. сумата от 4 620 - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото пред въззивния съд, както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата от 1 600 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска, и сумата от 800 лв., държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от иска.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 177 от 25.05.2023 г. по в. гр. д. № 185/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта, в която след частична отмяна на Решение № 9/13.01.2023 г. по т. д. 165/2021 г. по описа на ОС – Силистра ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК:121076907, е осъдено да заплати на В. Л. С., ЕГН: [ЕГН], допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – морални болки и страдания от загубата на баща й Л. В. К., починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, както и в частта, в която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на адв. И. С. А. сумата от 4 620 (четири хиляди шестстотин и двадесет) лева - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, а по сметка на Апелативен съд – Варна - сумата от 1 600 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска, и сумата от 800 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от иска, като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Л. С., ЕГН: [ЕГН], срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК:121076907, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Л. В. К., починал на 26.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата, за сумата над 50 000 лева до 90 000 лева.

ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН: [ЕГН], да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК:121076907, разноски за касационното производство в размер на общо 900 лв. (деветстотин лева).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.