Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

София, 21.04.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Стоянова

Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4773 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на Х. А. Б. Г. –Д., гражданин на О. К. В. и С. И., чрез адв. Й. и адв. Я. за отмяна на влязло в сила решение № 8216/11.11.2016 г. по гр.д. № 3898/2015 г. на Софийски градски съд, с което молителят е осъден да заплати на Р. У. М., сумата от 110 700 евро, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, дължима по договор от 18.04.2011 г., ведно със законната лихва от 23.03.2015 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.78, ал.1 ГПК и разноските по делото в размер на 17 344,39 лв.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, като се излагат следните фактически твърдения: по искове на „Горт Хордингс“ Лимитед, контролирано от Х. А. Б. Г.–Д. срещу „ЕмАрПи Б.“ Лимитед /предходно наименование „Б. Холдингс“ Лимитед, “Б. Холдингс“ Лимитед, „Бриджкорп“ АД, контролирано от Р. У. М., както и лично срещу самия Р. У. М. е образувано пред Арбитражния съд при Международната търговска палата дело № 20711/ТО/AZR/SPN, с които се претендира обезщетение за причинените на Х. А. Б. Г.–Д. и на контролираното от него „Горт Хордингс“ Лимитед, вреди от измамни и незаконни действия на ответниците; съгласно т.III, подт. 3.2-3.6 от Споразумението, неразделна част от Арбитражното решение, предметът на спора се отнася до инвестиция, направена от Х. А. Б. Г. въз основа на Меморандум за разбирателство, сключен от страните за инвестиция в търговски център в [населено място], България /Проект „Б. Плаза“/, като по същество искът е за извършването на гражданска измама от Р. М., заедно с лица контролиращи „Б. Плаза“ АД, като ищецът Х. А. Б. Г.–Д. е бил подтикнат лично да инвестира суми и да предостави гаранции на банките за изпълнение, за да сключи Меморандум за разбирателство и впоследствие да го изпълни и да инвестира в проекта „Б. Плаза“; първият и вторият ответник признават, че двете юридически лица са били използвани от Р. М. като правни инструменти и агенти за да улеснят тази неправомерност и да съдействат за тази гражданска измама като агенти на г-н М. и по-конкретно всяко от тях било използвано като инструмент за прикриване на неправомерни действия и като фасада по време на съответните трансакции, започващи с Меморандума за разбирателство и за да се изпълни устното споразумение, сключено между г-н Г.-Д. и г-н М., всяко от посочените в документа различни споразумения /заедно наричани „Приложими споразумения“/ е сключено и се счита за приложимо и пряко свързано с този спор; между т.н. „Приложими споразумения“ са посочени и „Лични заеми между г-н Х. Г.-Д. и г-н Р. М., свързани с рекламни договори на „Б. Плаза“ АД, за които г-н М. е получил български съдебни решения и свързаните с тях ирландски съдебни решения за изпълнението на българските съдебни решения; вследствие на изявленията им, Р. М. и „Бриджкорп“ АД не са участвали в арбитражно дело № 20711/ТО/AZR/SPN, но с оглед реализиране на тяхната отговорност, Х. Г.-Д. и неговото дружество „Горт Хордингс“ Лимитед са предявили срещу тях искове пред Арбитражния съд към Международната търговска камара, като по тях е образувано дело № 25093/ТО/AZR/SPN, което е висящо към настоящия момент, като предмет на същото са искове за присъждане на обезщетения за причинени чрез подвеждащи и измамни действие вреди на Х. А. Г.-Д.; междувременно дело № 20711/ТО/AZR/SPN е завършило със съдебно споразумение, по силата на което ответниците „ЕмАрПи Б.“ Лимитед /предходно наименование „Б. Холдингс“ Лимитед, “Б. Холдингс“ Лимитед, са признали извършването на измамните и подвеждащи действия, послужили за формиране на съгласието за сключване на договора за заем, който е бил предмет на разглеждане по гр.д. № 3898/2015 г. по описа на Софийски градски съд, и са се признали за виновни и дължащи солидарно на „Горт Хордингс“ Лимитед, сумата от 18 770 359,70 британски лири, която представлява главница в размер на 15 023 202,50 британски лири и лихва до датата на арбитражното решение в размер на 3 747 157,20 британски лири; съдебното споразумение е инкорпорирано в решение на Арбитражния съд при Международната търговска палата от 28.06.2021 г., което е получено от молителя в настоящото производство на 5.07.2021 г.

При така изложените обстоятелства молителят твърди, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и иска неговата отмяна и връщане на делото на Софийски градски съд за ново разглеждане. Според молителя признанието за извършване на измамни и подвеждащи действия, послужили за формиране на съгласието за сключване на договора за заем, който е бил предмет на разглеждане по гр.д. № 3898/2015 г. по описа на Софийски градски съд, което признание е инкорпорирано в решението на Арбитражния съд при МТП от 28.06.2021 г., съставлява ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителя при разглеждане на делото, а самото арбитражно решение съставлява и ново писмено доказателство, в което се съдържат данни за новото обстоятелство.

В открито съдебно заседание, молителят, чрез своите пълномощници адв. Й. и Я. поддържа молбата за отмяна на посоченото основание и моли влязлото в сила решение на Софийски градски съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Представят процесното арбитражно решение по дело № 20711/ТО/AZR/SPN, след екзекватура на Парижкия съд от 20.09.2021 г.

Ответникът по молбата - Р. У. М., чрез пълномощника си адв. Е. е депозирал отговор, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на молбата за отмяна – липса на „нови обстоятелства или нови писмени доказателства“, тъй като доказателствата и обстоятелствата в случая са новосъздадени, доколкото и споразумението и арбитражното решение, са създадени през 2021 г., т.е. няколко години след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. По тези причини те обективно не могат да служат като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, защото не са съществували към момента на постановяване на атакуваното по реда на чл.303 ГПК решение. Самото споразумение не е от характер да обоснове отмяна на влязлото в сила решение, тъй като то е сключено от Х. Г.-Д., действащ едновременно като представител на ответника и на ищеца по спора, а същевременно Р. М. не е страна нито по споразумението, нито по арбитражното дело, по което е постановено арбитражното решение, поради което споразумението не би могло да има действие спрямо него. На последно място се поддържа, че арбитражното решение не попада в обхвата на основанията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

В открито съдебно заседание, пълномощникът на ответника по молбата за отмяна, поддържа становище за неоснователност на последната. Представя писмени доказателства в подкрепа на възражението си, че молбата за отмяна е подадена след срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, по който въпрос съдът се е произнесъл с определението си по чл.307, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като провери данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Новооткритите факти са такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Освен това, новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдени по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Нововъзникнали факти, осъществили се след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, не представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като тези факти не се считат за преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и ако те са породили някакви права за молителя, то те могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл.303 ГПК. При така изложените характеристики на новите факти и обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, представеното с молбата арбитражно решение по дело № 20711/ТО/AZR/SPN, по което е постигнато споразумение между ищеца „Горт Хордингс“ Лимитед и ответниците „ЕмАрПи Б.“ Лимитед /предходно наименование „Б. Холдингс“ Лимитед/ и “Б. Холдингс“ Лимитед, „Бриджкорп“ АД, не представлява нов факт, който да е съществувал към деня приключване на устните състезания по влязлото в сила решение, с което е уважен предявения от Р. М. срещу настоящия молител иск с правно основание чл.240 ЗЗД. Отделно от това арбитражното решение касае взаимоотношения между неучастващи в делото, чието влязло в сила решение се атакува с молбата за отмяна, юридически лица, поради което установеното със съдебното споразумение между тези юридически лица, няма характер на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за спора по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Арбитражното решение е постановено след преклудиране на възможността за разглеждане на фактите, относими към спора по иска с правно основание чл.240 ЗЗД, т.е. то представлява нововъзникнало обстоятелство, съответно доказателство, тъй като не установява доказателствен факт относно елементите на фактическия състав на договора за заем и възникналите от него правоотношения между страните, предмет на влязлото в сила решение. В производството по реда на чл.303 ГПК съдът не проверява правилността на решението, а единствено наличието на поддържания от страната конкретен фактически състав по чл.303, ал.1 ГПК. Молителят поддържа, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което изисква последният като страна по спора да е твърдял определени обстоятелства и/или да се е позовавал на доказателства, но по независещи от него причини не е могъл да се снабди с тях, или пък не е знаел за новите обстоятелства или новите писмени доказателства, които са от съществено значение за делото при неговото решаване, а в конкретния случай той не е взел становище по предявения срещу него иск с правно основание чл.240 ЗЗД, а и представеното арбитражно решение, съдържащо споразумение между юридически лица, които не са страна по спора, по който е постановено влязло в сила решение, няма характер на ново обстоятелство или доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Представените в хода на производството заверено копие на иск за арбитраж съгласно арбитражния правилник от 2017 г. на Международния арбитражен съд към МТК по арб.дело № 25093/ТО/AZR/SPN, предявен от Х. А. Б. Г.–Д. и „Горт Хордингс“ Лимитед срещу Р. М. и „Бриджкорп“ АД с твърдения за причинени вреди в резултат на измамно поведение във връзка с проект „Б. Плаза“ и постановеното по него процедурно определение № 3 от 26.10.2021 г., също не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, а представляват новосъздадени такива.

Гореизложеното налага извод, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 3898/2015 г. по описа на Софийски градски съд, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Без уважение следва да се остави и молбата с правно основание чл.309, ал.1, изр.2 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, тъй като молителят не е изпълнил указанията, дадените му с разпореждане от 29.12.2021 г. в дадения от съда и продължен на основание чл.63, ал.1 ГПК срок.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените и установени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 750 евро или 9 290,05 лв., като направеното от процесуалния представител на молителя възражение за прекомерност на възнаграждението, се явява неоснователно.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.09.2021г., подадена от Х. А. Б. Г.–Д., гражданин на О. К. В. и С. И., чрез адв. Й. и адв. Я., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязло в сила решение № 8216/11.11.2016 г., постановено по гр.д. № 3898/2015 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 21.12.2021 г. на Х. А. Б. Г.–Д., гражданин на О. К. В. и С. И., чрез адв. Й. и адв. Я. с правно основание чл.309, ал.1, изр.2 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 8216/11.11.2016 г., постановено по гр.д. № 3898/2015 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Х. А. Б. Г.–Д., гражданин на О. К. В. и С. И. да заплати на Р. У. М., гражданин на О. К. В. и С. И., сумата от 9 290,05 лв. -разноски за настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: