Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2022
Условия за извършване на съдебна делба чрез разпределение или публична продан
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Спорът е относно начина на извършване на делба на поземлен имот между няколко физически лица и община. Въззивният съд разпределя имота на три новообразувани части, като оставя трима съделители в общ дял. Върховният касационен съд отменя това решение и постановява публична продан, тъй като не може част от съделителите да бъдат поставяни в общ дял без тяхно съгласие, а броят на дяловете не стига за всички.
Какво приема съдът
Съдебна делба чрез разпределение по чл. 353 ГПК е допустима само ако за всеки съделител има реален самостоятелен дял; поставянето на няколко съделители в общ дял без изрично искане нарушава закона, поради което имотите следва да се изнесат на публична продан.
Приложени разпоредби
- чл. 348 ГПК
- чл. 353 ГПК
- чл. 69, ал. 2 ЗН
- чл. 19 ЗУТ
- чл. 200 ЗУТ
- чл. 201 ЗУТ
- чл. 7, ал. 3 ЗОбС
- чл. 36, ал. 1 ЗОбС
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
съдебна делбапублична проданразпределение на дяловеподеляемост на имотобщ дял
Текстът на акта
Ключови фрази 9 Р Е Ш Е Н И Е № 60116 София, 21.01.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 611 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. А. С. С. от [населено място] , чрез процесуалните си представители - адв. Г. Г. М. – САК, адв. П. Т. – АК Б. , Н. Д.- АК Б. и адв. А. Т. – АК Б. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № III-303 от 30.09.2020 година по гр.в.д. 1722/2020 год. на ОС- Бургас, постановено във втората фаза на производство за съдебна делба. С касационните жалби се поддържат доводи , че обжалваното решение на окръжния съд по извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК- чрез разпределение на дяловете е неправилно , постановено без да се съобразят императивни правни норми –тези на чл. 201 ЗУТ при формиране на дяловете в натура, несъобразяване с критериите за възлагане в дял при разпределение на дяловете по реда на чл. 353 ГПК, образувани от общ съсобствен недвижим имот . Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1и т.3 ГПК , по следните – обобщени и доформулирани ( от съда ) въпроси : при съдебна делба на недвижим имот, попадащ в урбанизирана територия, какви следва да бъдат основните критерии за обособяване на самостоятелни дялове , при дадено позитивно становище на общинската администрация за поделяемост , следва ли да се прилагат изискванията за минимални размери и лице към улицата на обособените при делбата новообразувани урегулирани поземлени имоти според изискванията на чл. 19 ЗУТ и по приложението на чл. 201 ЗУТ, за критериите при избора на способа на делбата и кой съделител, кой дял да получи , и допустимостта да се игнорира установения начин на трайно ползване на делбения имот от страна на някой от съделителите , респ. при наличие на собствена постройка на единия от съделителите ? поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС Решение № 97 от 02.05.2019 година по гр.д. № 3457/2018 год. на ВКС, IV г.о.; Решение № 35 от 23.05.2019 година по гр.д. № 1499/2018 год. на ВКС, IV г.о , и др.; както и поради противоречие с практиката на ВКС по Решение № 52 от 10.05.2019 година по гр.д. № 2217/2018 година на ВКС- II г.о.; Решение № 150 от 21.03.2011 година по гр.д. № 1666/2009 година на ВКС- I г.о.; Решение № 123 от 14.11.2019 година по гр.д. № 4370/2018 година на ВКС- II г.о.; Решение № 38 от 21.06.2017 година по гр.д. № 3511/2016 година на ВКС- I г.о. за ролята и значението на съгласието на страните за поделяемост на съсобствен недвижим имот, предмет на иска за съдебна делба , произнесен в противоречие с Решение № 178 от 08.04.2019 година по гр.д. № 5091/2017 година на ВКС- I г.о.; Решение № 776 от 12.11.2009 година по гр.д. № 284/2008 година на ВКС- I г.о.; Решение № 150 от 21.03.2011 година по гр.д. № 1666/2009 година на ВКС- I г.о. за допустимостта, в хипотеза на образуване на нови самостоятелни дялове , някой от тях застроен със сграда, а другите- незастроени , делбата да се извърши на основание чл. 353 ГПК ? в противоречие с множество цитирани съдебни решение на ВКС. Ответникът по касация ОБЩИНА БУРГАС, представлявана от Кмета на общината Д. Н. чрез юр.С. Д. взема становище по същество на касационната жалба в смисъл , че същата е неоснователна, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ответниците по касация В. Д. ,А. Д. и Звезда С. , чрез адв.Р.С.- АК Б. вземат становище , че обжалваното решение не страда от посочените с трите касационни жалби на А. С. пороци , същото е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , като прецени наведените с касационните жалби доводи и възраженията в писмените отговори на ответниците по касация, и в рамките на правомощията по чл. 293 ГПК във вр. с чл. 290 ГПК , намира : Първоинстанционният съд , с Решение № 1667/25.11.2010 г. по гр.д. № 3025/2010г. на РС- Бургас е допуснал да се извърши съдебна делба между А. С. С., В. С. Д. , З. С. С. , А. М. Д. и [община] представлявана от кмета Д. Н., , при квоти: за А. С. С. – 311,44/559кв.м. идеални части , за В. С. Д. – 32,94/559кв.м. идеални части , за З. С. С. – 57,90/559кв.м. идеални части, за А. М. Д. – 35,14/559 кв.м. идеални части и за Община Бургас – 121,58/559 кв. м. идеални части . С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 543/10.02.2020 година на РС- Бургас по извършване на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан и е постановил ново решение , с което на основание чл. 353 ГПК е : ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на А. С. С. следния недвижим имот УПИ – * от кв.128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 311 кв.м. при посочените граници, ПОСТАВИЛ В ДЯЛ на Община БУРГАС следния недвижим имот - УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 121 кв.м. при посочените граници и ПОСТАВИЛ В ОБЩ ДЯЛ на В. С. Д. , А. М. Д. и Звезда С. С. следния недвижим имот- УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 126 кв.м. при посочените граници. Дяловете, разпределени между съделителите по реда и на основание чл. 353 ГПК са индивидуализирани съобразно Скица на в.л. арх. Д. К. - неразделна част от съдебното решение и Заповед № 1704 / 28.06.2016 година на зам.Кмета на Община Бургас за разделяне на УПИ *- *** в кв. 128 по плана на ЦГЧ, [населено място] съответно обособяване на три самостоятелни урегулирани поземлени имота: УПИ – * от кв.128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 311 кв.м.; УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 126 кв.м. и УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 121 кв.м. По правните въпроси, обосновали извода за допускане на касационно обжалване С разпоредбите на чл. 348 ГПК –чл. 353 ГПК са уредени способите за извършване на съдебната делба , във втората фаза на производството. Съдебната делба се извършва по реда и на основание чл.353 ГПК , чрез разпределение на допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите , без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Задължителната действаща съдебна практика – т.13 от ПП-4-64 г. дава разяснения в насока , че за да се приложи този способ за извършване на делбата, от имотите, по отношение на които е допусната делба , следва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Този способ не може да се приложи по начин, че някой от съделителите да получи само парично уравнение, тъй като това би било принудителна продажба, а такава е уредена в други разпоредби на закона. Разбира се , това не изключва необходимостта от паричното доуравнение на дяловете между съделителите, когато полученият дял е на по- висока стойност от стойностния дял, който съответства на квотата , определена на съделителя с решението по чл. 344, ал.1 ГПК. В съгласие с изложените общи , тълкувателни мотиви на практиката на ВКС по Решение № 123 от 14.11.2019 година по гр.д. № 4370/2018 година на ВКС- II г.о., настоящият състав споделя тезата , че когато се касае до извършване на съдебна делба на урегулирани поземлени имоти , т.е. такива намиращи се в урбанизирани територии, в хипотеза ( отчасти аналогична на тази по настоящото дело ) при наличие на положително становище за поделяемост от страна на експертния съвет по устройство на територията на общината и предписание на главния архитект на общината, а в слуая обективирано в Заповед на зам.Кмета на общината , за да се реализира основният принцип в делбата - при възможност всеки съделител да получи дял в натура (арг. чл. 69, ал.2 ЗН), се изисква като минимум наличието на съответствие между броя на обособените или съществуващи реални дялове , на броя на съделителите между които е допусната делбата. Ако броят на допуснатите до делба имоти е по-малък от броя на съделителите, съдът е длъжен да изследва поделяемостта на допуснатите до делба имущества и обособяване на отделен дял от всеки обект, отговарящ на изискванията за самостоятелно съществуване. При делба на урегулирани поземлени имоти /както и на неурегулирани имоти в урбанизирани територии, т. е. в границите на общ устройствен план на населено място/ установяването на реалната поделяемост се извършва по реда на чл. 201 ЗУТ . Когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имотите, но за обособяване на дяловете се налага разделянето на урегулиран поземлен имот, съдът изисква становище от общинската администрация относно поделяемостта, като дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод делбата. Преценката за обосноваността на предложеното становище и възможността да обоснове своето решение на същото , се извършва от решаващия съд, на база на собствената интерпретация на закона , като при определени условия – липсата на инвестиционен проект, или проект за изменение на кадастралната карта , може да приеме, че имотът е реално неподеляем. С разпоредбите на чл. 72 ЗН и в чл. 200 ЗУТ са въведени технически исквания за минимални размери, пространствени критерий, относими при преценка реална поделяемост на един поземлен имот. Нормата на чл. 72 ЗН се прилага за земеделски имоти, а нормата на чл. 200 ЗУТ - за имоти в границите на населените места и селищните образувания. Преценката кои от критериите ще бъдат приложени се обуславя от основното предназначение на територията, в която попада имотът. В ч л. 7 ЗУТ основното предназначение на територията се определя от концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове. Определеният в чл. 200 ЗУТ пространствен обхват на въведените с нормата изисквания за минимални размери е за имоти в границите на населените места, т. е. за урбанизираните територии. Урегулирането с подробен устройствен план определя конкретното предназначение на всеки имот, т. е. фактическите и правни действия, които носителят на вещното право може да извършва за в бъдеще. Не може да има спор, че при съдебна делба на недвижим имот, попадащ в урбанизирана територия, при дадено позитивно становище на общинската администрация за поделяемост, следва да се прилагат изискванията за минимални размери и лице към улицата на обособените при делбата новообразувани урегулирани поземлени имоти според изискванията на чл. 19 ЗУТ. Евентуалното съгласие на страните за поделяемост на съсобствен недвижим имот, предмет на иска за съдебна делба, не може да преодолее императивните изисквания на закона, но е основанието въпросът за поделяемостта да бъде изследван по задълбочено, като освен експертно становище се вземат под внимание и гласни доказателства за начина на ползване на делбения имот от съсобствениците, в т.ч. и наличието на застрояване от страна само на някой от тях. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените по-горе мотиви, настоящият състав на ВКС намира касационните жалби на А. С. за основателни. В чл. 353 ГПК, при повтаряща се разпоредба на съществуващата по отменения ГПК норма на чл. 292 ГПК, са заложени два принципа – осигуряване на реален дял за всеки съделител, залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН и принципа за равноправие на съделителите. Ако решаващият съд реши да извърши делбата по реда и на основание чл. 353 ГПК следва с решението си да се намери балансът между тези два принципа. Според Кр.Ц., съдът може да разпредели имотите по чл. 292 ГПК (отм.), макар да няма дялове за всички, когато има съгласие да бъде нарушено равноправието и правото на дял в натура. Ако не може да бъде постигната тази цел - ако не могат да се реализират посочените цели на делбата чрез разпределение, то делбата следва да се извърши според друг, установен от закона способ. Принципът на равнопоставеността на съделителите изисква да се намери онзи способ на делбата, който ще осигури спазването му. При невъзможност да се осигури дял в натура за всеки един от съделителите или да се постигне съгласие, то най-справедливия способ, който осигурява равенството в правата е този , установен в чл. 348 ГПК- имотът да се изнесе на публична продан. При данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че с обжалваното въззивно решение, с което делбата е извършена на основание чл. 353 ГПК, е допуснато нарушение на двата основни принципа. Обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Няма спор, че след допускане на делбата на съсобствения на всяка страна по делото недвижим имот: ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], с площ от 559кв.м., при граници – поземлени имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***; *** по КККР на [населено място] , бивш УПИ *- 948,949 в кв. 128 по плана на ЦГЧ, [населено място], на основание Заповед № 1704 / 28.06.2016 година на зам.Кмета на Община Бургас за разделяне на УПИ *- *** в кв. 128 по плана на ЦГЧ, [населено място] са обособени три нови самостоятелни урегулирани поземлени имота: УПИ – * от кв.128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 311 кв.м.; УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 126 кв.м. и УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 121 кв.м. Този нов факт, настъпил в резултат на активността на общинската администрация в хода на висящото исково производство, предполага да бъде отчетен във втората фаза на делбения процес, като решаващият съд няма да извършва необходимите процесуални действия по преценка поделяемостта на имота, но не изключва необходимостта решаващият съд да извърши задълбочена преценка касателно законосъобразността на способа за извършване на делбата. Разделянето на имот с площ от 559 кв.м. по административен ред на три нови имота , съответно с площ от 311 кв.м. , площ от 123 кв.м. и 121 кв.м., прави впечатление с определената нова квадратура - всеки един нов имот съответства по площ на обема права на двама от съделителите в съсобствеността и на сбора от правата на „ групата „ от трима съделители с по-малки дялове, която е обжалвала решението на първата инстанция , но само и единствено с довод, че не е спазен принципа на получаване на реален дял. С постановеното решение на въззивния съд по извършване на делбата по реда и на основание чл. 353 ГПК, не е съобразено , че поставянето в общ дял на съсобствениците – въззивници В. Д. , А. Д. и З.да С. , не само нарушава принципа на получаване на дял в натура от всеки един от съсобствениците – съделители, но и грубо нарушава принципа на равенство между самите тях. Дори да се приеме , макар , че с общата въззивна жалба такова искане не е заявено от страна на защитата на трите жалбоподателки, че имплицитно с несъгласието си по отношение решението на първата инстанция имотът УПИ *- *** в кв. 128 по плана на ЦГЧ, [населено място] да се изнесе на публична продан са „поискали“ дял в натура, неприемливо е да се приеме, без изрично да е посочено, че се касае до заявено искане за общ дял. В мотивите на въззивния съд , с които се приема , че делбата следва се извърши на основание чл. 353 ГПК при обособените по административен ред дялове, съдът е игнорирал факта, че един от въззивниците – а именно Община Бургас чрез своята администрация , в хода на висящото делбено производство , е създала условието „да получи реален дял “ , доколкото очевидно не може да получи имота при участие в публична продан. Този факт не може да не бъде отчетен не само като нарушаващ принципа на равенство по отношение на средствата за защита в рамките на съдебното производство, но дори и като злоупотреба с права, в контекста и на чл.7, ал.3 ЗОбС , съгласно който „имотите и вещите - частна общинска собственост, могат да бъдат обект на разпореждане, като за тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, освен ако в закон е предвидено друго . Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗОбС и чл. 45, ал. 1 - ал. 3 Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, вр. с чл. 8, ал. 2 ЗОбС прекратяването на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОбС , чрез един от следните начини: делба, продажба на частта на общината, откупуване частта на физическите лица или на юридическите лица, замяна, като се прилагат разпоредбите на ЗС и на ГПК . Очевиден е извода , че общината – като равнопоставен субект може да участва като страна в делбеното производство, но с права – равни на тези на останалите съделители. Изискването за решение на общинския съвет е условие за придобиване на собственост , респ. за ликвидиране на съсобственост и придобиване на собствеността на реален дял . При липсата на такова решение е очевидно, че ако в производството единият съделител е Община – т.е. имаме смесена съсобственост на частна собственост на физическите лица и частна собственост на общината , получаването на реален дял от общината може да стане само при определени условия , каквито данни по делото липсват. Няма спор , че целта на делбеното производство и конкретно на фазата по извършване на делбата е да прекрати съсобствеността върху съсобствените вещи така, че по възможност всеки от съделителите да получи реален дял в индивидуална собственост. Правото на собственост е сложно абсолютно имуществено право, което включва за собственика правомощията да се владее конкретна вещ, да се ползва тя и собственика да се разпорежда с нея. Това предполага вещта да е годна за реализиране на тези правомощия. Очевидно е , че в настоящата хипотеза разпределението на новообособените в резултат на извършеното по административен ред разделяне на дяловете, между съделителите по реда и на основание чл. 353 ГПК не може да се приеме за законосъобразен способ за извършване на делбата . Натоящият състав намира , че делбата следва да бъде извършена чрез публична продан . Като съобрази , че съобразно Скица на в.л. арх. Д. К. - неразделна част от съдебното решение ( л. 380 РС) и Заповед № 1704 / 28.06.2016 година на зам.Кмета на [община] за разделяне на УПИ *- * в кв. 128 по плана на ЦГЧ, [населено място] и обособяване на три самостоятелни урегулирани поземлени имота : УПИ – * от кв.128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор * с площ от 311 кв.м.; УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 126 кв.м. и УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 121 кв.м., настоящият състав приема , че на публична продан подлежат именно новообразуваните ПИ. След извършване на публичната продан , получените суми като цена на имотите следва да се разпределят между съделителите както следва – за А. С. С. 55.71 % от получената сума , за В. Д. – 5.89 % от получената сума , за А. Д. – 6.28 % от получената сума ( като се има предвид извършената разпоредителна сделка със съделителя А. С. ) , за З. С. – 10.35 % от получената сума и за Община Бургас – 21.74 % от получената сума . При данните за приета по делото данъчна оценка на имота от 381 440 лв., дължимата общо за производството ДТ от 4 % е в размер на сумата 3 804.05 лв. , като от тази сума задължението за заплащане на всеки един от съделителите е съобразно на притежавания процент от съсобствеността . Така А. С. С. следва да заплати ДТ в размер на сумата от 2 125.84 лв. ( две хиляди сто двадесет и пет и 0.84 лв. ), В. С. Д. следва да заплати ДТ в размер на сумата от 225,03 лв . ( двеста двадесет и пет и 0.03 лв. ), А. М. Д. следва да заплати ДТ в размер на сумата от 229.51 лв. ( двеста двадесет и девет и 0.51 лв. ) ; Звезда С. С. следва да заплати ДТ в размер на сумата от 394,47 лв. ( триста деветдесет и четири и 0.47 лв. ) и [община] дължи ДТ в размер на сумата 829,16 лв . ( осемстотин двадесет и девет лева и 0.16 лв .) По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 293 ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение № III-303 от 30.09.2020 година по гр.в.д. 1722/2020 год. на ОС- Бургас по извършване на делбата , в частта , с която на основание чл. 353 ГПК е извършено разпределение на новообразувани недвижимите имоти ( бивш УПИ – *- * в кв. 128 по плана на ЦГЧ, [населено място] ) като в дял на А. С. С. е поставен следния недвижим имот : УПИ – * от кв.128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 311 кв.м. при посочените граници, в дял на Община БУРГАС е поставен следния недвижим имот - УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 121 кв.м. при посочените граници и В ОБЩ ДЯЛ на В. С. Д. , А. М. Д. и З. С. С. е поставен следния недвижим имот- УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 126 кв.м. при посочените граници, както и в частта , с която са присъдени суми за уравнение на дяловете и вместо него п о с т а н о в я в а : ИЗНАСЯ на основание чл. 348 ГПК на ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти ( обособени дялове по Скица на в.л.-арх.Д. К. – л. 380 РС, неразделна част от настоящото решение ) : УПИ – * от кв.128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 311 кв.м.; УПИ – *. от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 126 кв.м. и УПИ – * от кв. 128 по плана на ЦГЧ [населено място] с проектен идентификатор *** с площ от 121 кв.м. След извършване на публичната продан получените суми да се разпределят между съделителите както следва: за А. С. С. 55.71 % , за В. С. Д. – 5.89 % , за А. М. Д. – 6.28 % , за Звезда С. С. – 10.35 % и по сметка на Община Бургас – 21.74 % . ОСЪЖДА А. С. С. ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд дължима ДТ в размер на сумата от 2 125.84 лв. ( две хиляди сто двадесет и пет и 0.84 лв. ). ОСЪЖДА В. С. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд ДТ в размер на сумата от 225,03 лв . ( двеста двадесет и пет и 0.03 лв. ). ОСЪЖДА А. М. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд ДТ в размер на сумата от 229.51 лв. ( двеста двадесет и девет и 0.51 лв. ). ОСЪЖДА Звезда С. С. ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд ДТ в размер на сумата от 394,47 лв. ( триста деветдесет и четири и 0.47 лв. ) . ОСЪЖДА Община Бургас ЕИК 000056814 да заплати по сметка на Върховния касационен съд ДТ в размер на сумата 829,16 лв . ( осемстотин двадесет и девет лева и 0.16 лв .). Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.